Какъвто и да е страха, ако си достатъчно мотивиран е елементарен за преодоляване, ама...страх от игла...стига де, ако това те спре да бъдеш полицай,представям си страхотиите по време на служба как влияят. В интерес на истината и аз имам проблеми с вземане на кръв. Слаб съм и освен това имам много ниско кръвно, по рождение, 50-80 са ми границите и ми е изрично забранено да си пускам кръв по какъвто и да е начин

, но това не ми пречи да дарявам кръв винаги като ми се обадят, кръвната ми група е нулева положителна,всеки може да я приеме и съм ценен. Не ми пречи и да давам кръв за излседване.
Петинка като ходих за моите изследвания 2-3 минути след като ми изкараха иглата започнах да пребледнявам. Не бях закусвал, не бях пил нищо,кафе и т.н. то е ясно. Лошото е че съм свикнал да ям посред нощите, в 2 и в 4 сутринта ям два пъти като прасе и съответно това ядене си бях пропуснал, все едно ти да не ядеш един ден и...получих колапс. От 2-ри до 1-ви етаж едва успях да стигна да седна на един стол в коридора докато се сурках по стените и главата ми се удряше във вратите, ама просто трябваше да седна иначе падам и 15мин немога да се изправя докато ми се оправи налягането на кръвта.
Мисълта ми е, аз знаех какво ще ми се случи,повярвай ми,всъщност какво е усещането като имаш колапс не искаш да знаеш...но въпреки това отидох и си дадох кръвта, ако знаеха за ниското ми кръвно нямаше да искат да ме източват или... всъщност откъде да знам, ама не ми се рискуваше,мотивацията ми е над всичко и както се казва, нищо неможе да спре.
Turbos make torque, torque makes fun.