СВОБОДАТА...или свободни ли сме...
Хм. Думи, думи.... Сега хората много говорят и е въпрос какво казват. Говорят за хаос, а самите те създават хаос. Говорят за "мръсници", за "корумпирани", а самите те са точно такива. Интересното е, че мишената винаги е НАРОДЪТ, а той, точно този НАРОД явно се люлее накъдето го завее вятъра и тръгва нанякъде, накъдето и той самият си няма на представа. Много кукловоди, много. Явно знаменосците винаги искат да са първи и сами си дават правото на това,без да бъдат избрани. "Свободата" днес е дума с която се спекулира. В тази връзка ще пусна един текст, който четох скоро и ми направи особено впечатление:
"Има три фигури, без които не е възможно да мислим изобщо модерния свят. Това са Дон Жуан, Фауст и Хамлет. Може да се каже, че собствената ни култура, нейните вътрешни измерения и изменения се осъзнават според способността й да мисли самата себе си именно чрез тези архетипни за европейската модерност фигури. Едно от най-точните и поразяващи с дълбочината в лекия си изказ прозрения за Гьотевия „Фауст” е на Ортега-и-Гасет, за когото скромния замисъл на средновековното предание за стария учен и безбожник, продал душата си на дявола, предчувствайки смъртния си час, заради още една пролет на удоволствия, е доведен от Гьоте „до крайните му последствия”, до „грандиозна философска поема”, превърнат е във „всеобща песен, където за всяка основна реалност са отредени глас, усмивка и плач”.
В есето си от 1921 г. към „Дон Хуан” испанският философ твърди, че единственият начин да се разкаже отново легендата за Фауст, но вече осъзнавайки значението й за осмислянето на човешкото битие, е като се разкаже по друг начин, защото „нашата душа е станала по-сложна, думите са получили различно съдържание и заобикалящият ни свят придобива нов облик”. 90 години по-късно валидността на твърдението му е повече от очевидна. Авторската версия на Лилия Абаджиева на „Фауст” ме подсети за него най-вече защото всичко, което илюстрира, е „заобикалящият ни свят”, неговият „нов облик”. И защото е трудно в нея да се види тъкмо как „нашата душа е станала по-сложна”, дали изобщо е станала по-сложна и особено какво е новото съдържание, което са получили думите на Гьотевата поема. Тоест, „Фауст” се показва просто като „вечна” творба, пътуваща през времето, а нейният герой - като празен образ, който преминава през един заобикалящ съвременния човек визуален свят...."
Едва ли е толкова сложно за осмисляне, но когато пророкуваш безмислие, това въздейства на потенциала и човешката ни същност.


