ПОЕЗИЯ

[Валентина]

Ооо, някой май е влюбен... !

В тези времена на политически "цирк" и парламентарно "шоу", твърде мрачни станаха настроенията ни и твърде "черни" мислите ни. Нека си припомним, че има и други цветове, освен сиво и черно.

[КОШМАР]

Валентина, много хубаво послание и добра щафета поемаш, с което съм абсолютно съгласна. Животът наистина е с много цветове и нюански и ще е грешно основния цвят да е сив или черен. Нека продължим напред СЕГА!!!

[КОШМАР]

ДАЛИ Е ТАКА?

Улисани в грижи, проблеми житейски,

забравяме всичко, дори да се смеем,

забравяме обич, културни обноски,

навсякъде пошлост и вицове плоски,

картини вулгарни, избранници лакоми,

нещастници бедни, навред по земята ни.

А някъде скрита от хорски очи красиви митове

или пък се скита и само мълчи,

живее самотна и само една,

човешката, топла душа - доброта.

И иска на всички по капка да дава,

та в никого злоба да не остава,

отново да почнем със радост живота,

с усмивка навсякъде ние да ходим.

И без да забравяме всичко това,

да знаем, че с обич красив е света.

Неизвестен - наистина не знам името

[КОШМАР]

ВСИЧКИ МОЖЕМ ДА ЛЕТИМ

Всички можем да мечтаем,

ако спомним си, че сме деца!

Всички истината знаем,

ако мислим със сърца!

Всички можем да обичаме,

щом прозрем, че сме Едно.

Всички в нещо си приличаме

- можем да творим добро!

Всички можем да простим,

ако в болката съзрем урок.

Всички можем да вървим в

общия ни път към Бог!

Всички можем да летим!

И да правим чудеса!

Всички можем да летим,

ако вярваме в това!

Мадлен Алгафари

[КОШМАР]

http://chitanka.info/lib/text/14660-rubajjat
Омар Хайям
Рубайят

[КОШМАР]

Белият знак

Бялата лястовица каца на рамото,
ала се случва то само веднъж...
Дойде ли тя и с крилата погали те,
хич не мисли: скачай, здраво я дръж!

Бялата птица не носи късмета -
тя е на шанса ти див пощальон,
тя ти донася един път билета,
с който печелиш джакпот от мильон...

Бялата поща в живота те стига
само един път и само за час...
Тя къса дългата черна верига
празни писма - все пропуснати, с шанс...

Бяла пътека веднъж се открива
близо край пътя отъпкан и груб...
Като лъжливите тя провокира,
ала едничка е пряка - път друг...

Белият знак те веднъж навестява:
знаме, сигнален звук, песен, звезда...
Бог те докосва, ръка ти подава,
той не забравя постъпка добра!

Бяла звезда е над всеки огряла,
ала проблясва с вълшебен светлик,
само когато от Бог птица бяла
идва на рамото в златния миг!...

Белият миг не изпускай в живота,
белият шанс ти се случва веднъж...
Смело хвани го, стани му пилота,
смело го дръж и се дръж като мъж!

Posted by DEVIL_IN_HEAVEN

Лека нощ

[КОШМАР]

Ще бъда стар, ще бъда много стар... - Никола Вапцаров

Ще бъда стар, ще бъда много стар,

ако остана след погромите, разбира се,

като окъсан рибен буквар

модел хиляда осемстотин и четирийсе.



Тъй както малките деца разлистват

и почват със картинките от края,

така и мене днеска ми се иска

за бъдещето да си помечтая.



Защо пък не? – В мечтите няма цензура,

мечтите греят с синкава прозрачност.

А по-добре е да подгониш вятъра,

отколкото да седнеш и да плачеш.



Тогава аз ще имам син,

синът ще бъде двадесетгодишен.

[КОШМАР]

Думи - Никола Вапцаров

Има думи, които пробиват

на сърцето коравия щит

и наливат отрова вонлива

от жлезите на свойте зъби.



Има дума предател, при нея

аз потръпвам, аз пламвам във миг

и лицето ми – кръв, руменее,

сякаш някой ми удря плесник.



Не, за тях аз не искам да пиша,

аз съм толкова девствен и млад,

че гърдите ми искат да дишат

на живот, а не на тяхната смрад...



Ти лежиш окован във затвора,

във главата бучи – водопад.

И дочуваш уж някой говори:

С в о б о д а !



Ти виждаш полето пред тебе,

ти виждаш го сякаш на длан,

и с някакво странно вълшебство

звучи – Свобода! Свобода!



Свободно, просторно размахваш

косата и чуваш – звънти.

И чорли перчема ти вятъра

хубава дума, нали?

[КОШМАР]

"Боже господи, как този
уж разумен род човешки
цял е глупости и грешки"

Шекспир, "Сън в лятна нощ" III действие, II сцена.
.......................
ний знаем: всеки влюбен е винаги готов
безкрайно да говори за своята любов...

Шекспир
................
Шекспиров Въпрос


Уилям Шекспир се ползва със славата на един от най-загадачните творци. Въпреки че е живял в края на XVIв. – началото на XVIIв., личността и биографията му поставят загадки пред изследователите. Още през XVIIIв. Възниква т.нар. Шекспиров въпрос, който под една или друга форма продължава да занимава умовете и днес. Същината на Шекспировия въпрос е свързана с предположението, че малообразования провинциалист, какъвто е бил драматургът, едва ли е могъл да сътвори ония шедьоври на словото и мисълта, които и днес съставят част от златния фонд на световната литература. Това е могъл да стори само високообразован хуманист, използвал името на треторазредния актьор като прикритие. Така са възникнали най-популярните версий на легендата, според които зад името на Шекспир се крие или младият граф Саутхемптън, приятел и покровител на драматурга, комуто Шекспир посвещава и повечето от сонетите си, или философът хуманист Франсис Бейкън (1561 – 1626), който е имал отношение към ренесансовата драма и театър. Към края на XIXв. Оскар Уайлд търси в инициалите У.Х. от заглавната страница на първото издание на Шекспировите сонети неизвестен дотогава актьор от трупата на Бурбидж-Шекспир, а в наши дни търсачи на сензации обявиха, че под тези инициали писателят се е подвизавал като агент от тайната полиция на кралица Елизабет I. Днес никой сериозен шекспировед не се занимава с т.нар. Шекспиров въпрос, който с основание се смята за рожба на романтичната култура и светоусещане. Друг е въпросът, че в биографията на писателя наистина има бели петна и неосветени моменти, които са способствали за възникването на легендите. Разпалва въображението например надгробната плоча на поета. Както е известно, Шекспир умира на рожденния си ден 23 април 1616г. И след няколко дни е погребан край олтарната стена на стратфордската катедрала ,,Св. Троица”. Край гроба има и скулпторно изображение (бюст) на писателя, а върху надгробието е издълбано римувано четиристишие, вероятно съчинено от самия поет. В превод на български тази автоепитафия гласи

Приятелю добър, на Бог се уповавай,

праха, заключен тук, напразно не смущавай.

Блажен да бъде, който тоз камък не отлости,

проклет – който помести изтлелите ми кости.

Това загадъчно четиристишие кара някои изследователи да мислят, че в гроба на писателя се крие ключът към Шекспировия въпрос.Около 400-годишнината от рождението на Шекспир англичаните като че ли бяха склонни да разровят гроба на великия фраматург, но в последния момент се отказаха. А всъщност епитафията може би въобще не загатва за никаква тайна, а е традиционна формула-заключение да не се смущава покоят на мъртвите. Никой от разпалените поддържаници на Шекспировия въпрос не е успял да отговори задоволително защо от епохата на писателя няма нито едно свидетелство или дори намек за някаква тайнственост, свързана с името на драматурга, нито защо на младия граф или на известния философ е било потребно да се крият зад името на Шекспир при положение, че в професията на актьора и драмописеца от онова време не е имало нищо срамно или унизително. Към 30-те години на XXв. Американският шекспировед К.Чембърз поднася тезата за антибиографичността на творчеството на писателя. Съгласно тази теза у Шекспир отсъстват очевидните при всеки друг писател съответстия между житейска и творческа биография. Именно това несъвпадение между личност и творчество е предпоставка за възникването за легендите за Шекспир.

[BLACKJ]

?

Тихо е само и пусто,
сам съм в нощта
и усещам огромна тъга
- в гърдите – това е другото чувство…

Няма Ви – нощта се точи мудно,
няма ги познатите лица,
детските усмивки,горещите сърца
и всичко ми е трудно…

Зората – мъглива и тъжна,
повдига нощния плащ,
на някого сякаш е длъжна
да каже – Добро утро!Здравей и кураж!

Душата ми свила се – плаха
и тя се събужда за новия ден
и обич,и радост напират във мен,
Вий пак ще сте тук – обичам Ви – приятен Ви ден!
BLACKJ