Да започнем с кратка автобиография
Казвам се Иван на 26 години. Роден и отраснал в град Казанлък. Казано накратко, животът ми е преминал в учене и бачкане. Почувствах се готов ( придобил някакъв скромен житейски опит и оформена личност) и реших да кандидатсвам в МВР.
Преминах конкурсната процедура, но с една въпросителна, а тя беше на т.нар. психо. Теста мина нормално, позипотихме се на 1000 въпроса и получих "преминал елиминаторния праг". Дойде време за беседата (ей тука се оаках)
В желанието си разговорът да мине така, че да "блесна", си вкарах готин автогол. Говорих прекалено много, споделях доста лични неща с цел да се харесам, да покажа, че няма какво да крия и да изляза супер готин ( пълен нарцис!). Осъзнах грешките си, но вече беше късно. Получих скромните 8 точки, но пък имах 30 на физическия. Така стигнах и до ЗИ, с грешки, но пък осъзнати. На ЗИ се явих добре облечен и спокоен. Първият въпрос беше от директора - " как и с какви мотиви се насочи към мвр."
Докато шофирах към Дирекцията си подготвих една мотивационна реч, която по-късно беше квалифицирана като "заучени фразички". Може и да е така, но беше моя и искрена. Директорът ми се изсмя в лицето, като леко се врътна със стола. Останалите въпроси бяха формалност - просто да запълним времето. Получих 0,33 точки. Смятам, че решението беше взето от психолога. Това естествено е просто мое мнение и тук ще се допитам до Вас, комисията толкова много ли разчита на психолога?
Второто ми кандидатсване беше във Варна. Признах резултата от психото
Първият въпрос на ЗИ беше - "ти доволен ли си от резултата ти на психо?" Отговарям НЕ..
"Защо тогава не се яви пак и да получиш по-добър резултат, това за мен е липса на мотивация!"
Така и не бях попитан за такава. Решението отново беше взето бързо. След няколко бързи въпроса (отново формалност) ми казаха, че нямат повече въпроси. Но тогава ме изненада един член на комисията, който каза: "колеги аз имам въпроси". Това беше като лъч светлина
На фона на цялата обстановка с "претупването", един човек все пак му бях интересен и искаше да ме поразпита. С охота отговарях на въпросите му. Някрая излязох доволен, че поне 1 човек ми е обърнал внимание. Получих 6 точки, които ми стигаха да спечеля конкурса, но получих 0 точки на една от областите
и отпаднах
Отново си мисля, че интервюто ми беше решено от психото.
Сега съм на нов конкурс, но този път реших да се явя отново на психо. Преминах първата част и утре ми е беседата.
Благодаря за отделеното време!