Оставете чашата
Преподавател започнал часа си, държейки чаша с малко вода в нея. Повдигнал я нависоко, за да я видят всички студенти и попитал:
“Колко си мислите, че тежи тази чаша?”
“50 грама… 100 грама… 200 грама…” – чували се отговори.
“Наистина не знам колко тежи” – казал професорът, “но въпроса ми е: Какво би станало, ако я подържа в ръка за няколко минути?”
“Нищо.” – отвърнали студентите.
“Добре, какво би станало ако я държа така за 1 час?” – задал следващия си въпрос професорът.
“Рамото ще започне да Ви боли.” – отговорил един от студентите.
“Прав си, а какво би станало ако я държа цял ден?” – бил следващия въпрос.
“Ръката Ви ще изтръпне, може би ще получите мускулна треска и дори парализа.” – казал един от студентите.
“Със сигурност ще Ви се наложи да посетите болница.” – допълнил друг студент и всички в залата се разсмели.
“Много добре. Но през всичкото това време, теглото на чашата променило ли се?” – попитал професора.
“Не.” – хорово отвърнали студентите.
“Тогава какво причинява болките в рамото и мускулната треска” – попитал той.
“Продължителното държане на чашата в това положение” – се чул отговор.
“И още един въпрос” – казал професора. “А какво трябва да направя, за да избегна всички тези проблеми?”
“Да оставите чашата!” – казал един от студентите.
“Точно така!” – казал преподавателя. “Проблемите в живота са нещо подобно.
Задръжте ги в ума си за малко и всичко изглежда наред. Когато си мислите дълго време за тях, започва да Ви боли. А ако ги задържите по-дълго, те ще Ви парализират. Няма да можете да направите нищо.
Важно е да мислите за предизвикателствата (проблемите) в живота, но дори по-важно е да ги “оставяте” всяка вечер, преди да си легнете.
По този начин, няма да сте стресирани, а ще се събуждате сутрин свежи и отпочинали, готови да посрещнете всички предизвикателства, които Ви предстоят.
Не забравяйте да оставите чашата още днес!”
Източник: positivespirit.net
===========================
Молитва – Антоан дьо Сент-Екзюпери
Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.
Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.
Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.
Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.
Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.
Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.
Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.
Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.
Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.
Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.
Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.
Научи ме на изкуството на малките крачки.
http://www.prikazno.com