Новата ограда ръжда хващаКакво се случва с телените заграждения на границата с ТурцияВ ранния следобед слънцето безмилостно напича площада на елховското село Голям Дервент. По средата му са паркирани няколко камиона с военни номера и два полицейски джипа. От време на време през площада минават превозни средства, натоварени с бодлива тел, които слизат надолу по черен път, заобикалят селото в южния му край и започват мъчително да се катерят по отсрещния хълм.
Кръчмарят, седнал на сянка пред селската пивница, ги изпраща с поглед.
Черният пътят, който тръгва на югoзапад, води към границата с Турция, е малко по-различен - видимо разширен и покрит с трамбован чакъл. След като излезе от селото, той минава през висок портал насред ръждясала ограда от бодлива тел. Едно време там се е намирала граничната застава - олющена розова сграда, изоставена преди повече от 20 години. Пътят продължава нагоре - първо до беседката на местната ловна дружинка, а после покрай няколко прясно изкопани рова, пълни с кална вода, за да стигне до широка поляна на няма и сто метра от границата с Турция. От време на време лъчите на лятното слънце внезапно проблясват с ярка светлина, отразена в спираловидната режеща тел на прясно построената метална ограда, която минава на няколко сантиметра след граничната бразда.
Тук е много по-шумно отколкото на площада в селото - по браздата постоянно сноват военни камиони, булдозери и трактори. На изток, до голяма и вехта военна палатка са паркирани джипове на полицията. Около тях в кръг са се събрали група униформени служители на реда.
Границата прерязва като нож дъбовата гора - от другата страна, вече в Турция, тя рязко преминава в обработените ниви на близкото село Чалъдере. По една от тях пърпори селскостопански трактор, чиxто шум естествено се слива със звука на тежката техника от българска страна.
Навлизаме в 300-метровата "забранена гранична ивица", без да уведомим нито Регионалната дирекция на гранична полиция (както законът повелява), нито пресцентъра на МВР (запитването ни за посещение, което подадохме преди седем месеца, е още без отговор).
Престоят ни тук продължава няколко минути. Забелязани сме от полицейските патрули, които ни настигат и ни спират за проверка. Започват разговори по вертикалата - началникът се обажда на началника си. Говорим с него през тетрата (мобилна мрежа, използвана от военни и полиция). Отнасяме задочно конско. За съжаление имаме лош късмет и попадаме на същия началник, който преди половин година в сходни обстоятелства ни предупреди, че ако извършваме репортерска дейност без разрешение, ще бъдем глобени.
След не повече от час престой на границата сме помолени настоятелно (т.нар. полицейско разпореждане) да изтрием снимките. Внимателно проверяват дали е така - снимки няма (после се оказва, че поради някаква случайност са се запазили няколко кадъра). Полицейски патрул ни изпраща обратно до селото.
Тук сме, за да видим какво се случва с най-големия инфраструктурен проект в Равногорието за последния половин век - строежът на 30-километровото "инженерно съоръжение възпрепятстващ тип по българо-турската граница", по-известно като оградата на границата. Тя трябваше да е готова през февруари тази година, за да замени друг мегаломански проект - живата ограда от над 1000 полицаи, разположени по браздата през стотина метра, които физически отблъскваха тези, които са тръгнали към България, за да търсят убежище. Към средата на юни от планираните 30 км са готови само 12. А те за по-малко от два месеца са започнали да ръждясват. Тук работят над 130 военнослужещи от сухопътни войски, който са дислоцирани в близката хижа "Дрънчи дупка". Последната в момента прилича на военна база.
Историята със строежа на стената на границата и мащабната мобилизация на полицейски сили там са като умален модел на всичко сбъркано в начина, по който функционира държавата - хвърля се чудовищна жива сила, разходите са двойно повече от предвидените, а цялата процедура е обвита в съмнения за корупция. В крайна сметка резултатът е ръждив, а ефектът - противоречив.
Преди няколко седмици проверка на Министерството на отбраната е установила, че прясно монтираната ограда е започнала да ръждясва и се препоръчва да бъде боядисана с грунд. В същото време има разминавания с проекта, което налага напасването му на терен. Доставените материали ръждясват още преди да са монтирани, а строителите - войници от сухопътни войски, работят извънрдено…
Проблеми в зародиш...
За проблемите по строителството на оградата стана ясно още в първите дни след като идеята беше представена от вътрешния министър. Идейният проект е изготвен по поръчка на Гранична полиция и на теория копира модела на стената между Гърция и Турция. Първоначално идеята е тя да е дълга 10 км и да струва 1 млн. лв. Впоследствие е решено стената да е 30 км, което ще струва вече 5.1 млн. лв. Към тази сума се добавя още 1 млн. лв, които са необходими за рехабилитация на черните пътища.
В края на миналата година обаче започват спорове между Министерството на вътрешните работи (МВР) и Министерството на отбраната (МО) за това кой да изготви проекта и кой да бъде негов възложител. От МВР искат това да направят военните, които от своя страна казват, че единственото основание те да са възложител на оградата ще бъде, ако тя е отбранително съоръжение. Това обаче няма как да стане, защото изграждането на такова съоръжение на границата със страна, членка на НАТО, се счита за… враждебен акт.
В крайна сметка възложител на проекта става МВР, а МО организира обществените поръчки. Цената обаче изведнъж нараства с няколко милиона лева до 8.2 млн. лв., което става причина за паралелни проверки - от инспектората на МО (ръководен от бившия началник на… протокола полк. Стефан Трашлиев), както и от главния инспекторат на Министерския съвет. Ангел Найденов се заканва да наложи сурови наказания. В крайна сметка МС открива нарушения, а МО - не. Наказаните служители са... повишени.
Р-е-к-л-а-м-а-ц-и-я…
В края на май месец ген.-лейт. Стефан Василев изготвя доклад до министъра на отбраната Ангел Найденов "относно изпълнение на монтажните дейности на инженерно въпзрепятстващото съоръжение на държавната граница". От министерството уточняват, че проверката е установила, че "стриктно се изпълняват заповедите на командира на Сухопътните войски за организиране на изпълнението на дейностите по изграждането на съоръжението, както и указанията относно медицинското осигуряване" и "не са констатирани слабости и нарушения по отношение на организацията на настаняването".
В същото време обаче паната с мрежа, около които се слага бодливата тел, пристигат ръждясали, а състоянието им се влошава. Сухопътни войски правят рекламация, а от фирмата доставчик идват на място и започват да покриват ръждата с грунд. От МО коментират по този повод: "При доставката, транспортирането, товаро-разтоварните дейности на оградните пана и вследствие на обилните дъждове, паднали в района на изграждане на съоръжението, се появява частична корозия на единия елемент на паната". При старта на проекта от Министерство на отбраната уверяваха,че граничната ограда ще може да издържа на всякакви атмосферни условия в продължение на 25 години. По всичко личи, че техните обещания в тази сфера са били лееееко пресилени.
Проверката установява, че там, където наклонът е над 30%, проектираните пана от оградата… не пасват. "Предприетите действия се изразяват в това, че се заявяват за доставка пана с необходимия наклон за сметка на основния тип I, като общия брой пана по договор не се променя. Промяната в доставката на такива пана е съгласувана с всички участници в процеса (заявител, изпълнител, проектант и надзор)" коментираха от военното министерство.
Какво се случва с бежанците?
Въпреки че е изградена 12 километра ограда, МВР продължава да държи командировани около 1000 полицаи на границата с Турция - разход, който струва около 1.4 млн. лв. на месец. И ако броят на имигрантите действително спадна през първите месеци на годината, то със затоплянето на времето техният брой се увеличава значително - колкото по-дълга става оградата, толкова повече нараства и потокът на бежанците (виж графиката). Ако прибавим към тези факти и обстоятелството, че живата охрана (която физически отблъсква имигрантите) и идеята за построяване на стена са мерки, които бяха разкритикувани от международната общност заради невъзможността да се прецени дали не се връщат хора в беда, остава отворен въпросът дали действително имаше смисъл държавата да похарчи близо 20 милиона лева за всичко това.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonom ... a/?ref=rss
,но е вярно,че Станислава Благоева е водещо лице във фирма "Мега Бокс"... Цецо може да каже,че Станислава не му е род,аз също мога да кажа,че съпруга ми не ми е род
Една мисъл казана на глас е вече лъжа спрямо многообразието на човешките усещания...схващаш ли 
