ПОЕЗИЯ

[Кошмар1]

Когато си тръгнем от този живот,
не ще ни търсят сметка за парите.
Когато си тръгнем от този живот,
не ще ни броят грамотите,колите.
Когато си тръгнем от този живот,
не ще ни отчитат тъгите,сълзите.
Когато си тръгнем от този живот,
значение няма и броят на дните.
Когато си тръгнем от този живот,
все тая е с колко венци сме окичени
и колко сме жертвали кръв или пот.
Едничко е важно дали сме обичали!

автор Мадлен Алгафари
от „Глад за истински неща“

[Кошмар1]

Напук – Петко Илиев

Е, щом ме питаш как съм, ще ти кажа,
за ужас на мнозина съм добре,
решили от мечти да ме откажат,
ще ги откажа от отровни бесове.

Те духом се опитват да ме смажат,
духът ми е свободен да лети,
отива до мечтите ми, разказва,
след туй при мен се връща, пак лети.

Високите поглеждам от високо,
напук на тях и средния ми ръст,
опитват се дори да ме прескочат,
не могат, лазят, почват да пълзят.

Попаднали в брътвежите злочести,
омесени във собствен сос и жлъч,
обсебени от завист нечовешка,
раздирани от мисълта за мъст.

Е щом ме питаш как съм, вече знаеш,
че всеки ден воювам с бесове,
победите отдавна не ме радват,
Разбра ли… аз съм дразнещо добре!

Петко Илиев

[Кошмар1]

КЪМ БРАТА СИ - Христо Ботев


Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!

[avitohol]

За какво ли да пиша и аз вече не знам
/то има ли смисъл, а и кой да ти каже/?
Затуй вървя и подсвирквам си сам,
/ Тошето Колев вече няма го даже /.

Един подир друг си заминават
Нашите мили, детски другари
Нови нек’ви тук се явяват
Рапъри , рокери , цели роти с чалгари….

Граници пазим, с разградения кльон
/кой дявол вкара ни в този капан /,
ще е нужен май цял дивизион
срещу дивата орда на Афганистан…

Студенти, доценти- стачкуват нон стоп
миньори се хвърлят в дълбокий окоп...
И само се чудиш -как и дали
ще свърши кошмарът- а дано, но не би….

Надежда единствена тая остава
Във вечната битка за общата нива
Думите , що наш един цар завещава:
Човек и добре да живее, се…пенсионира.
avitohol16.25

[Kali]

ДНЕС ПОЧИСТИХ ДУШАТА СИ! ИЗХВЪРЛИХ ВСИЧКО НЕНУЖНО ОТ НЕЯ!

Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...

Кристина Филипова

[slaron]

Сама Неда

Аз ида от едно росно ливаде,
от една гора трепетликова,
от песен ида със жални гайди,
ида от зографисани ликове.

Още ми са клепките босилкови,
още ми е самодивска снагата.
Помня горски кладенчета и билки,
месецът ми свети в косата.

Още шия под гюл ръкав кенарен
и славей-пиле надпявам.
Аз наджънвам триста жътвари.
Хороводците надигравам.

От тристамина дружина
аз пръстен с куршум пронизвам
и ги водя дор девет години
с хайдушко рухо гиздаво.

Аз съм, дето вярата си не дадох
за маргарит и жълтици.
Останах в това росно ливаде.
В трепетликовата горица.

В песни останах вградена
и в кукувича кукане...
Дано има нещо от мене
и в млякото, дето сте сукали!

Станка Пенчева

[Валентина]

В СЪРЦЕТО СИ ТЕ НОСЯ!

Приготвих аз топла постеля за теб,
мъничко кътче, удобства, уют...
Не търси ти лъскав луксозен дворец!
Сърцето мое ще е твоят приют...

Приготвих богата трапеза за теб!
Сервирах ти обич, мечти и надежда.
Съблякох душата ти гола пред мен.
Сърцето ми твоя ще бъде одежда...

Приготвих най-нежните ласки за теб,
докоснали влюбено косите ти в мрака...
Приготвих ти щастие, вяра, късмет...
Душа ми зове те, сърце ми те чака!

Показах ти лунната бяла пътека,
която към мен ще те води полека...
Превърнах се в ярка звезда и нека
тя в мрака ти бъде път и утеха!

Аз твоя хлад ще сменя с топлината,
душата ти ще озаря със светлината.
Не се страхувай от тази промяна!
Аз нищо не искам в замяна!

В. Петкова
02.02.2014

[Валентина]

КОЙ СИ ТИ?

Кой си ти? - обсебил ми живота...
Сън ли си? Мечта? Реалност?
Образ двоен в любимите черти съзирам.
И кой от двама ви е истински, аз не разбирам.

Ти ли, който в мрака сочиш ми пътека,
който в трудните минути даваш ми утеха...
Или ти - студен и недостъпен,
издигащ пред Любовта ми бряг непристъпен.

Ти ли, който правиш погледа ми да сияе,
който, казваш ми, за мене си мечтае...
Даряваш ме с ласки непресторени,
но кориш ме за грехове несторени.

Ти ли, който палиш душата ми млада,
но готов си да ме хвърлиш в ада...
Издигаш ме до седмото небе,
но се приземявам с пречупени криле.

Кой си ти? - откраднал Любовта ми...
Кой си ти? - заслужил Ревността ми...
На кого от двама ви се вричам?
Мразя те!!! И те обичам!!?

В. Петкова
27.01.2014

[Валентина]

МЕЧТАЯ ТЕ!

Мечтая те,
желая те,
както никога до днес...
Мечтая твойте устни,
и силните ръце,
и пламенното ти сърце.
Мечтая две изгарящи очи,
гласът ти, който в мен звучи...
Мечтая прегръдката ти страстна,
покорила тялото ми
с любовта си властна!
Мечтая да усещам
твойта мъжка сила,
жената в мен
на твоя плам,
на твойта обич покорила!
Мечтая в миг върховен
с тебе да се слея,
с море от чувства
в любовен трепет
душа си да излея...
Мечтая мойта обич,
мойта жар
да запалят в сърцето ти
любовен пожар.
И моля се
моето мечтание
да гори във теб
като огнено желание!

В. Петкова
24.01.2014

[Валентина]

ЗА ТЕБ,ЛЮБОВ!

През годините дълго вървях,
падах и ставах,
но към Теб се стремях...
Към теб, моя Любов
и моя Съдба!
Грешна и праведна,
невъзможна, желана,
проклинана и благославяна,
отхвърляна, приемана,
отблъсквана, зована,
копняна и бленувана,
и истински мечтана!
Към Теб, Любов,
неуморно вървя,
към Теб, Любов,
ден и нощ се стремя...
През планини от болка
и морета от радост,
на Теб отдадох аз
цялата си младост.
За Теб изплаках аз
всички сълзи,
на Теб посветих
безбройни мечти...
И блян, желания, копнеж,
буря от чувства, метеж...
Със Теб, Любов,
бях благословена!
И от теб, Любов,
съм до болка ранена...

В. Петкова
23.01.2014