"Бъди мой приятел.
Бъди ми брат..."
Точно преди два дена един познат ми каза, че сега, в момента е спадът на приятелството. Когато някой е добре - има чат-пат по някой приятел, когато започне да му се случват някои работа свързани с живота, нет. Жалко е това, но наистина фактите са си факти. Може да ти говорят нещо мило,но е лъжа. Може да ти кажат нещо красиво - пак е лъжа. Да не говорим за онези "приятели", които те оставят в момент на пълна тъмнина. "О, приятели мои! На света няма приятели!" - Аристотел. И както много често чувам напоследък "Оправяй се сам! Хич да не ти пука!" Но аз се радвам, че не всички мислят така. Не всички! Иначе как те търсят хората, уж приятелите де, когато искат да разберат, научат или като развален телефон разпространят нещо и друго за нечия особа. О, времена! О, нрави! Такава ще да е тя. Освен това, вече никой не иска да бъде "кошче за боклук", нали??? Не плача за това да имам приятели, но пък от друга страна един ден Борис ми каза "приятелко". Повече от това не ми трябва.
Все пак да попитам:"Има ли приятели и в болката...???"