Не мисля, че сравнението на лична карта с лично оръжие е уместно - спомням си, че когато карах курс за безопасно боравене с ОО инструктора изрично натърти, че оръжие се предава на друго лице единствено обезопасено! Ами сега?
как да обясня на проверяващия ме служител, че отказвам да му предам пистолета, защото инструктора ми е казал еди какво си? Да оставим настрана факта, че очевидно и сред самите служители вижданията за такава проверка са доста различни...
За разведряване на настроението и благодарност за взетото отношение по моя въпрос ще ви зарадвам със кратко стихотворение, моя творба.
Ода за гей наркодилъра и неговия партньор ( във всички аспекти)
Подавам ти евра...
Ще ги поемеш ли?
Да си простим за грешката нощес,
за коката, изсмъркана безвременно**
за куките, де биха днес...
Да си простим!
подай ми одеялото,
че студ в килията е ся,
а имаш две....дръпни се от цукалото,
сега е мой ред да с**а!
А утре, утре е тегобата,
пред следовател разговор стои,
Какво пък... адвокатът ни е фен на дрогата,
набързо ще не пусне free!
И пак ще грее в ноздри бялото,
евра ще правим аз и ти,
какво да правим, то видяло се
врати отваря коката, нали?
**( за да не я задържат полицаите като доказателство при ареста)
Елемента на любов и прошка към ближния е пак налице, но тук вече лиричния герой е конкретен, като автора едновременно разглежда чувствата между двама очевидно гей наркодилъри, оплетени в сложен казус( как да оттърват кожите з апореден път) и в същия момент разсъждава върху корумпираната система, позволяваща на тези две иначе чисти гълъбчета да прибавят още едно висящо с години дело към многобройната си колекция.
Пазете се, че трябва и нас да пазите!