от kkarakashev » 19 Дек 2010, 12:28
Попаднах на тази статия. Атара е но наистина има много неща от реалноста за тези момчета:
Най-добре обучените и тренирани мъже в държавата, от които се очаква да вършат чудеса от храброст, получават колкото редови катаджия
Служителите на Специализирания отряд за борба с тероризма винаги се движат в комплект. Правилото е: всеки следващ пази гърба на предишния
"Момчетата ми са истински българи", повтаря няколко пъти Б. К. Той е командир в Специализирания отряд за борба с тероризма. По време на акция, както и всички останали служители на отряда, е маскиран. По закон ползва специален режим на адресна регистрация, за да се запази пълната му анонимност. Не поставя на автомобила си картонче с надпис СОБТ, както напоследък е модно да правят колегите му от Националната служба за борба с организираната престъпност, за да не им крадат колите. Името му не може да бъде видяно в телефонния указател.
Б. К. е завършил механотехникум. Бил е шлосер-монтьор и стругаро-фрезист, но установил, че това не са неговите професии. Кандидатствал в затвора и започнал работа като надзирател. Паралелно с това се записал да учи. След като завършил образованието си, отишъл в Пето РПУ в София.
Първият му арест бил доста комичен. На улицата се сблъскал лице в лице с крадец, който се опитвал да избяга с плячката. "Чукнахме си главите точно като Барни и Флинстоун. Бях на един месец служба. Крадецът беше също толкова изненадан, колкото и аз. Няколко секунди се гледахме в очите, след което го арестувах", спомня си Б. К. Той е прекъснал тренировката си, за да разговаря с нас. Прави го с разрешението на директора на СОБТ полк. Георги Узунов, който е сред малкото хора тук, които си позволяват да се представят с цялото си име, по простата причина, че представлява публично отряда. Георги Узунов е първият шеф на баретите, който не е спуснат с парашут в отряда. Преди да стане и. д. директор в началото на миналата година, бившият армейски служител отговаряше за физическата подготовка на командосите. "Той е един от нас", казва Б. К.
"Навън са ми предлагали заплата от 2000 долара. Канили са ме и за повече. Но не бих се съгласил. Може 100 лв. да получавам, но искам да не се срамувам от това, което правя", казва А. А. Той е русокос, със светли очи. Изглежда свит и чувствителен, но по време на акция бил като лъв, хвалят го командирите. Еднакво добре стреля с револвер, картечница, автомат, гранатомет. Владее хватки на джудо, карате, кикбокс. Гмурка се под вода, може да покатери планински връх без усилие. Това са характеристики, които важат за всеки служител в отряда. Постъпването на работа тук става по определен ред.
Връзките не важат
Всички кандидати се подлагат на изпитание: катерене по улук, ходене по люлеещ се мост, маймунска стълба (монтирана хоризонтално на тавана), силови набирания, въртене около медицинска топка вляво, въртене вдясно, хвърляне на топката, преминаване по греда, промушване, прескачане. След като изброят задачите, изпитващите включват хронометъра. Ако кандидатът обърка последователността на упражненията или се катурне от стълбата, изгаря. Ако е изпълнил всичко точно, но е надхвърлил определения минимум от време, също. "90 на сто от кандидатите не издържат психомоторния тест", казва полк. Узунов.
В отряда работят най-тренираните мъже в държавата, които са не повече от 180 на брой. При терористична акция с вземане на заложници или операция с повишена трудност в която и част на страната да е баретите се изкарват със специална заповед на министъра. Отрядът е на пряко подчинение към него, а процедурата понякога е доста тромава. От известно време насам този недостатък се компенсира с подръчни средства. Към всяка регионална дирекция на вътрешните работи бяха създадени отряди за бързо реагиране. Числеността им е между 6 и 20 души. Това са т. нар. "баретки" или "обикновени каскети", както ги наричат подигравателно колегите им, защото са
събрани от
кол и въжe
Такава група се прави, като началникът на съответното РДВР хване няколко души и им каже: "От утре ставате много специални. Тренирайте там. Искам ви във форма."
Две звена, които донякъде дублират функциите на баретите, има и в НСБОП. Сектор "Оперативна реализация" изпълнява задачи по залавянето на терористи, опасни криминални престъпници, наркодилъри. Има и звено за борба с наркотиците и пласирането на дрогата.
Своя група "баретки" има и ДНСП. Водят се звено "за проникване и задържане". Според командосите конкурентите им са няколко класи под тях, защото вършат тези неща между другото. Когато не лови опасни бандити, "баретката" може да бъде изпратена да охранява футболен мач. Дублиращите звена не са обучени как да се справят с терористи. Квалификацията им се ограничава до преминаването на краткосрочен общовойскови курс. Огромната разлика между тях и командосите в Специализирания отряд за борба с тероризма обаче не се схваща на най-високо ниво.
"Постовият пред районното управление, който пропуска хората вътре, или постовак на будка, който натиска бутона за бариерата, да взима 400 лв. заплата, а ние - с 30 лв. повече. На фона на заплатите в държавата не можем да искаме кой знае какво възнаграждение, но е нелепо рискът, на който сме подложени, да се изчислява на 30 лв. Някой ще каже - може да те гръмнат и на КПП-то. Така е, но това е едно на хиляда. Докато тук се стреля денонощно. По време на тренировките възникват стотици травми, а не може да бъде различно, защото изискванията тук са жестоки", казва Б. К.
"Звучи различно, когато се каже, че идват баретите. Може би в името на сигурността на гражданите би било добре да излизаме по-често на акции", предлага А. А. Той е сред хората, участвали в акцията по обезвреждането на рецидивиста Тодор Димов-Чакъра край Харманли през декември миналата година. Не е превъзмогнал обидата си от всичко, което се изписа по вестниците след този случай. "Аз бях там и знам какво беше. Бяхме подложени на обстрел. Един обикновен свинар, както го нарекоха след операцията, не залага взрив навсякъде в къщата и не стреля на месо", категоричен е той.
Още при пристигането си в Харманли командосите били предупредени, че къщата е минирана. Всички прозорци били закрити с одеяла и найлони, за да не може вътре да влезе сълзотворна димка.
На стените
имало амбразури
Чакъра, за когото в местното РДВР от доста време се знаело, че складира оръжие, но не били взети никакви мерки, имал намерение да се взриви заедно с хората, пратени да го арестуват. "Той очакваше да му играем по правилата, но не се получи", казва Б. К. При подобен невинен на пръв поглед инцидент в Полша преди време загинали 15 командоси. Съвсем случайно Б. К. чул разказ от "първо лице" в едно кафене какво е станало по време на обсадата: "Хората, които коментираха случая, бяха обикновени посетители и не знаеха, че съм командос. Беше ми интересно да чуя как те оправдават един престъпник."
Б. К. има богат опит с "помагачите", както нарича добросъвестните граждани, които защитават бандитите, докато не станат тяхна жертва самите те: "Бях на две години служба вече в полицията. Отидох на гости на чичо ми, който живее в района на Халите. Посред нощ чух шум на улицата. Погледнах през прозореца и видях как двама души с големи якета режат решетките на един офис. Грабнах пистолета и хукнах надолу по стълбите, както си бях по къси гащи и чехли. Заставам пред тях и се провиквам: "Стой, не мърдай, полиция!" А те, вместо да се стреснат, започнаха да ме обиждат: "К'ъв си ти, бе. Смотаняк. Я се разкарай!" Докато се разберем, на терасите се появиха хора и също започнаха да ме нагрубяват: "Остави момчетата, бе, какво искаш от тях." Един мъж даже каза: "Аз ги познавам. Не са направили нищо." Като видяха, че нямам намерение да се откажа, те се изнесоха заднишком и влязоха в най-близкия вход. Аз обаче знаех, че отзад няма излизане и застанах пред входа като Гюро Михайлов. По някое време те тръгнаха да излизат - облекли си якетата наобратно и си свалили шапките. Но аз не съм вчерашен. Отново започнах да викам. А от балконите ми пригласят: "Мръсник такъв. Остави момчетата. Защо ги нападаш. Те са от махалата, нищо не са направили." През това време дойдоха колеги от районното управление и ги арестуваха. Оказа се, че са изхвърлили триона и торбите за плячката през прозорец на стълбите."
Върхът на професионализма според командосите се постига след 35-годишна възраст, когато човекът вече е осъзнал какво иска от себе си и от живота. На свободния пазар бивш командос се търгува от 2000 лв. нагоре. Много хора не устояват на съблазънта. Действащите барети не се притесняват от лошата слава на някои от бившите си колеги: "Това, че даден човек е бил в отряда известно време, не означава, че всички може да минат под общ знаменател."
Полк. Георги Узунов:
Винаги бих разпознал почерка на командос в атентат
Който си тръгне от нас, трябва да знае, че връщане назад няма, казва командирът на Специализирания отряд за борба с тероризма
Полк. Узунов, какво е самочувствието на Специализирания отряд за борба с тероризма след акцията по обезвреждането на Тодор Димов-Чакъра, в която участвахте през декември?
- Толкова спекулации имаше по този случай, че вече се чудя дали изобщо сме били там. Изненада ме, че се появиха толкова много "експерти", които да коментират случилото се. Определено ще кажа, че тези хора изобщо не познават спецификата на нашата работа, а и едва ли някога са чували покрай ушите им да свистят куршуми.
На вас също не ви свистят често куршуми покрай ушите. Критикуват министъра, че той, както и предшествениците му гледат много да не ви преуморяват.
- Трябва да ви кажа, че даже сред нас има някакво недоволство, че не излизаме навън по-често. Но нека се види каква е практиката в Европа. Баретите се използват точно, навреме и намясто. Знае се, че когато това се наложи, проблеми няма да има, тъй като никой друг не може да свърши работата вместо тях.
Защо "добре облечените бизнесмени" обичат да ползват услугите на бивши барети?
- Това е световен опит. Навсякъде бизнесмените се блазнят да имат край себе си подготвени хора. Това е един вид престиж.
Общувате ли си с хора, напуснали отряда?
- През времето, откакто работя в СОБТ, от отряда са излезли много хора. Едни си тръгнаха през 90-те години заради високите заплати, които им се даваха в създаващите се тогава фирми. Много от тези хора се опитаха да се върнат при нас. Молеха ни се да ги приемем само след 5 години. Все още има хора, които обикалят около поделението с тази идея.
Взимате ли ги обратно?
- Не. Това се е запазило като принцип. Хора, които са напуснали отряда по ред причини и са отишли да работят в други служби на МВР, могат да се върнат безпроблемно при нас. Но хора, които са ни изоставили, за да получат повече пари, а там не им е харесало, нямат място при нас.
Вярно ли е, че хората, които напускат отряда, общо взето, се занимават с мръсни поръчки - взривове и убийства?
- Аз познавам повечето от хората, които са излезли от отряда. Не бих искал да се ангажирам с мнение, но все пак мисля, че това е по-скоро мит.
Твърди се, че модата на гранатометите също е произлязла от вас, тъй като само тук има хора, които умеят да боравят с такова оръжие. Така ли е?
- Не е точно така. Припомнете си кога започнаха стрелбите с гранатомети.
Започнаха след атентата срещу Поли Пантев до столичния зоопарк. Много хора още тогава бяха убедени, че стрелците са били барети.
- Това сигурно пак някой "специалист" го е казал. Експертите, които се изказват на тая тема, може би не са служили и войници. Иначе щяха да знаят, че гранатомети има във всяко поделение на армията и че най-често изчезват оттам. Всичките тия неуспешни атентати на мен лично ми говорят, че гранатометът е бил използван от неподготвен човек.
Искате да кажете, че ако служител на СОБТ стреля, няма начин да пропусне?
- Изключено е да пропусне. Така се създават митове, но истината е, че гранатометът просто е бил подръка. Дават го на някой и му казват: "Много е просто. Само ще натиснеш тук и готово." Е, не става точно така. Стрелбата с гранатомет никак не е проста.
Какви са предимствата на гранатомета?
- Допуска се, че колите, срещу които ще се осъществи стрелбата, са бронирани. В този случай гранатометът върши много добра работа.
Ходите ли на местата на такива инциденти да си сверявате часовника за нивото на евентуалните терористи, защото е възможно да става дума за едни и същи лица?
- Ходил съм на много места. Не че някой ме кани на огледа. Това е моя инициатива. Много подробно например огледах мястото, където имаше опит за обир пред паркхотел "Москва". Там бяха оставени невероятно много следи.
Може ли да се различи почерк и да се каже: този случай си прилича с еди-кой си?
- Не мога да правя такива изводи, защото наблюденията ми не са толкова сериозни.
А ако атентаторът е служител на СОБТ, дали ще го разпознаете по някакъв начин?
- Това е в сферата на хипотезите, но опитът на нашите служители е действително уникален, така че мисля, че бих намерил някакъв почерк.
Какво може да накара един млад човек да кандидатства за работа при вас? Със сигурност не е заплатата.
- Има хора, на които не им е приятно да носят вратовръзка и да работят в офис. Те предпочитат да упражняват една наистина мъжка професия, каквато е нашата, като осъзнават напълно риска, който поемат.
Каква е съдбата на пенсионираните барети?
- Една голяма част от тях работят в охранителни фирми. Винаги при посещения в чужбина съм задавал този въпрос на колегите. Оказва се, че при пенсиониране баретите в чужбина се водят на отчет към правителството и то се стреми да ги използва по всякакъв начин. Изобщо - създават им се някакви ангажименти, за да не се чувстват обидени и отхвърлени, докато при нас не е така.