Кучето срещу човека .......
ВСЕКИ САМ ДА СИ НАПРАВИ ИЗВОДА,КОЙ Е ВИНОВЕН В ТОЗИ СПОР..........
Дете бе нахапано до смърт от глутница кучета в студентски град. 200 в е глобата за стопанин, чийто домашен любимец нападне човек.
В българското медийно пространство от много време се появява и изчезва една тема с продължение. Липсата на мерки от страна на органите на реда осигуряват на темата още дълъг живот и много материали за писане на родните журналисти. Това е проблемът с пострадалите хора от нападение на кучета.
Мерки все пак има. Едва 200 лева е максималната глоба, която стопанин трябва да плати, ако домашният му любимец нападне човек. Глобата предвидена в наредба на Столична община би трябвало да обезщети 10 месечно дете, което като по чудо оцеля след нападение от ротвайлер. Случаят е показателен, както за безотговорните стопани така и за органите, които трябва да наблюдават агресивните животни, които периодично нападат хора.
Черната статистика се допълва с безброй случаи. Само в Перник в началото на 2009 година в болницата са постъпили 200 нахапани души.
В края на миналата година 5-годишно момче беше разкъсано в разградско село. Началото на 2010 година започна леко – само с повърхностни ухапвания на 10-годишно момче във Видин. Възрастовите граници на нахапаните варират от 3-годишно момченце от Айтос до 53-годишна англичанка, която почина през 2007 година след свирепо нападение от глутница кучета-пазачи.
Смъртните случаи не спират до тук – малката Кристияна Маринова умря на улицата в село Сушево след като освирепяло куче разкъса гърлото й. Стопанката на животното има още 15 любимеца, които щастливо си живеят в домът й. По български манталитет жената не изпитва вина за случилото се.
Най-добрият приятел на човека не прощава и на стопанина си - 49-годишния мъж, който почина след като собственото му куче го нахапа жестоко, последва го 50-годишен софиянец безмислостно нахапан от питбул.
В отговор на нестихващата животинска агресия кучето Мима стана най-известната кучка след като „неизвестен извършител” отряза четирите й лапи. Тази жестокост предизвика повече реакции от колкото потресаващите случаи на нападения над хора. В резултат жителите на няколко български града организираха протест срещу насилието над животни. В края на месец март враждата отново се прояви след като през надлез на автомагистрала Тракия беше провесен трупът на обесено куче. Показното деяние разбуни духовете за известно време. За да напомни за себе си враждата се прояви отново. Вземайки пример от случката с обесеното куче, София беше свидетел на нова жестокост над животно. Жителите на столичния квартал „Модерно предградие” намериха обесено на дърво куче.
Вчера пак се стигна до инцидент в района на кв."Малинова долина"-дете на възраст 5-7 години бе докарано в "Пирогов" с много жестоки рани от ухапване от куче. Момченцето е било нахапано и по главата, в момента състоянието му е стабилизирано.
Проблемът не съществува само в България, за разлика от нас обаче в страни, като Гърция, Литва, Полша са намерили начин да се справят с проблема. Не е тайна, че България е с най-висок отрицателен прираст в Европейския съюз. Може би това е и тайната за обръщане на тази черна статистика.
В Америка е практика изграждането на центрове за обучение, в които агресивните кучета се превъзпитават, ако това е невъзможно в тях не се влага повече ресурс и те се преспиват. В милата ни родина обаче немотията е константа, а образоването лукс дори и за хората.Не е ясно у нас кой има по-голяма нужда от обучение – кучето или стопанина. Във форумите темата е често срещана, а мненията са варират в двете крайности. Забелязва се затвърждаване на мнението, че стопаните носят по-голяма вина от кучето-нападател. Обстановката в домът, където се отглежда, отношението към животното и целенасоченото втълпяване на агресия и навици да хапе и напада са основните фактори за възникването на агресивно поведение в кучето.
Пострадалите, поради липса на мерки от отговорните органи създават форуми, за да споделят болката си. Белезите остават не само по тялото. Травмата се носи от малки и големи – страхът остава завинаги.
Умъртвяването на кучета е доказано, като неефикасен метод чрез изследване проведено през периода 1981-1988.Кастрацията на агресивните животни се оказва най-резултатен метод в Западния свят. Въпреки доказано ефективния метод, резултатите у нас закъсняват.
И след този богат обяд за най-широко разпространения домашен любимец изниква най-важния въпрос: Кой носи вина за цялата тази касапница?
Фондациите за зашита на животните функционират, прибират европейски пари, Бриджит Бардо ни мрази, а кучета се множат ли, множат. Отвреме-навреме някой самоотвержен репортер прави прочувствен филм за жертвите на безстопанствените кучета. Влага в него някои неудобни факти- на първо място сме в Европа по брой на хората, заболели от кучешка тения и по инциденти, в които са намесени улични кучета. Кой да плаща лечението на пострадалите - държавата, фондация „Четири Лапи", Бриджит Бардо, или ние самите? А кой им плаща за моралните щети, за провалените животи на семействата им, за страха? Тук не призовавам към избиване на бродещите кучета, а към решаване на проблема - бързо, хуманно и ефективно.
А това е задължение на държавата.http://oktopod.bg/index.php/kultura/obs ... 0%BA%D0%B0