http://www.mrunkam.com/blog/telefon_166/Разочарование от телефон 166 или разказ за безпризорния автомобилПубликувано в: Бивалици в небитието2 окт 2008 Тази сутрин, както всеки работен ден, се насочих към колата пред блока, за да отида на работа… да, ама не! На улицата, точно пред моята кола, беше паркиран или по-точно зарязан на чомпе един автомобил. Стара история, ще си кажете вие, а и честно казано и аз така си казах в началото. Запалих си моята, за да загрява, огледах отстрани дали в колата няма кола и се върнах да посвиря с клаксона. Получи ми се доста добре – първо постоянен звук, после на пресекулки, после имитирах марсилезата… както се казва – бъди максимално досаден в шума, за да те чуят повече хора. За съжаление обаче, единственият резултат, който постигнах, беше да събудя всички съседи в 8:00 сутринта. Отникъде никой! Дори и не подозирах в какъв филм ще се забъркам с полиция, съмнителни коли и телефон 166…
Това беше и преломният момент, в който реших да огледам колата, която ме е запушила от всички страни… Черно старо Пежо 406, много изстрадало на вид, регистрационен номер С 3505 КА… все още нищо интересно… касетофонът на колата си стоеше вътре, на седалката имаше някакви работи, отзад кожено черно яке… и изведнъж стигам до шофьорската врата, която е с разбит прозорец! Казах си „Ето това е, край! Крадена кола…“ ама пък… за какво му е на някой да краде толкова стара бракма, пък и всичко оставено вътре?! Ако я краде някой, ще я остави на по-затънтено място?! В този момент видях един голям син микробус на полицията, който мина наблизо… отидох, спрях ги и ги попитах какво да правя. Единият първо ми предложи – „Абе влез в колата, изключи я от скорост и я избутай по-надолу„, на което му отговорих с „Ами ако е използвана за обир и оставя мои отпечатъци вътре?„, на което пък получих два отговора от двамата вътре – единият каза „Купи си ръкавици!„, а другото, далеч по смислено „Обади се на 166!„.
Речено-сторено! Оттук вече започва истинската епопея! Звъня аз от GSM-a, като първо чувам мелодийка от централата. Първи голям сигнален знак – как може на спешен телефон да ти се включва централа?!?! И да чакаш?! Ами ако е спешен случай?… за щастие не беше! Изчаках, след около минута ми вдигна полузаспал женски глас с „К’во?„. Обясних аз, че се обаждам от еди кой си адрес, как се казвам и започнах да обяснявам за случилото се, на което от другата страна получих „…дай по-набързо…„. Съкратих аз разказването, а женският глас ми каза „Изчакайте момент, ще ви свържа с районното„… пак мелодия! Чак започнах да си тананикам… този път се появи мъжки глас. Аз директно подходих с очакването, че тази операторка, след като ме е прехвърлила към районното, поне е предала какво съм й разказал… Да, ама не! Трябваше отново да разкажа всичко и да усещам повторно същата скука от другата страна,
Мислите си, че с това реши проблемът?!?! Оооо, напротив! Мъжкият глас, с най-спокоен глас ми обясни, че това касае дежурния и пак ме прехвърли… дотук разговорът вече беше на около четвърта или пета минута. Дежурният, както се досещате и сами, не вдигна веднага, а пак послушах моно-тонална песничка… накрая, заветният миг, в който очаквах съдействие! Да, ама не… отново, за трети път, разказах кой съм, къде съм, защо звъня и какъв е този черен автомобил. След като го разказах, разговорът продължи по следния начин:
-/дежурният/ И сега какво очаквате от мен?
-/аз/ Ами не знам… проверете колата!
- Хммм… кажи ми пак регистрациониия номер …(казвам номера)… ок, дай ми някакъв телефон да ти се обадя после!
- Ето ви мобилен телефон, защото съм на улицата…
- Оооо, не! На мобилен ми е много скъпо да звъня, дай стационарен!
- Не мога! Нямам стационарен около себе си…!
- Ех… ами тогава ти ми звънни след десетина минути.
- Е добре де, а аз какво да правя?! Да чакам? Не може ли да изпратите някой да прибере колата?
- Тук да не е мандра…?!?!
…и ми затвори! Хаш с пешка… на телефон 166 ми казаха, че това не е мандра!? Егати… все едно сме в Сомалия! Всъщност не – там са по-организирани, крадът кораби с руски танкове!
За щастие историята свърши много по-скоро, отколкото очаквах в този момент. Докато аз мигах в неведение, от нищото се появи един мангал, кротък, спокоен, сякаш мен ме няма там… носеше си две кафета… влезе си кротко в колата и духна! Нито ме погледна, нито ме чу, като му викнах…
Историята поражда едновременно много смях и много въпроси… въпросът, върху който аз размишлявах, беше – ами ако ме нападат? Ако ми ограбват дома? Ако бягам от някого и имам нужда от помощ!?? Пак ли ще слушам по 5 минути мелодийки…? Пак ли ще разказвам 3 пъти какво ми се случва?!?! Това ли е хипер модерната система за помощ на 112?!?! Това ли са няколкото милиона, които се наляха? УжасТ!
Изводът? Да си бях купил ръкавици!
02.10.2008г.
http://www.mrunkam.com/blog/telefon_166/