Продължаваш да си дрънкаш...
Спомням си добре а надявам се и другите да не са безкрайни късопаметни герои...
Преди обикновения полицай Лъчезар Серафимов да излезне с лицето си и името от анонимните форуми в които се гърчехте като червеи от страх и суеверия по нашите телевизии се показваха само хора сенки, които дрънкаха някакви неясни, уплашени мисли, че работите били зле.
Този човек беше първия който строши ковчега на страха и последвалите го напълно разбиха тази илюзия, която не ви позволяваше да мръднете по далеч от собственото си невежество.
Лъчо, не се срамувай заради тях. Тази гърчеща се пасмина не заслужава дори това. Хора които немогат, неискат и незнаят какда съхранят и признаят ценното сред себе си е обречена маса. Ти рано или късно ще се спасиш, ще намериш начин да го направиш защото няма какво да те спре когато го търсиш.
Няколко от тези нещасни твари си въобразяват, че след като са успели временно да се закачат като гнусна прокажна въшка на нечия кожа ще остане да смуче там вовеки. Няма такъв цирк, живота такива неща непознава. Всичко и всеки си плаща, така или иначе, рано или късно.