фиеста написа:Lord написа: вината е наша!
Какво значи наша? Чия - като родители или като полицаи? Като родител не я приемам - аз мога да отговарям за своите деца. Като полицай отново не съм съгласна ние да сме виновни..................................Не отричам, че огромно влияние има и средата, но от теб зависи каква среда ще си избереш.
Не, Фи, аз не съм съгласен с теб. Визирайки качеството си на родител и своята невиновност, можеш ли да заявиш, че при контактите със своите деца, научавайки, че техни техни връсници са кривнали от правия път си реагирала, така че да се опиташ да направиш нещо, докато е рано. А, в качеството ти на полицай подобен въпрос звучи още по-основателно. Аз не смея да твърдя, че съм го правил, спрямо чуждите деца, а мисля, че е трябвало, дори и да сме убедени, че няма смисъл, това не пречи да опитаме поне.
По отношение на средата, нали не смяташ, че е по силите на родителя да владее и контролира на 100% средата на децата или пък, че едно дете осъзнава смисъла на избор на правилната среда. Напротив, точно във фаза пубертет /наречи го тийнеджърство/ или фаза на хормонална атака всички деца се увличат по "лошите", те им стават кумири. През този период е минало всяко хлапе /дори аз, дори и ти
/, тук е тънкия момент родителя да е в такива отношения с отрочето си, че по индукция да долови, че нещо се случва, да успее да направи детето приятел, то да сподели за избрания "кумир", а родителя да успее да "разруши" въпросния кумир, но без да настрои детето срещу себи си /да не приеме родителя, както всеки възрастен, т.е. враг, неразбиращ нищо/, а напротив да остане авторитет в неговото съзнание, на който да продължи да вярва и разчита.
Май се олях в обяснения, но исках да съм ясен, защо считам, че "нашето поколение" родители е виновно.