Полицейска ли е държавата

Модератори: ribaflic, Lord, Raptor, osata

Полицейска ли е държавата

Мнениеот SYNOPTIK » 15 Мар 2011, 12:35

Все по-често полицейски служители са принудени да влизат в конфликт с големи маси от граждани като по време на дербито "Левски" – ЦСКА наскоро или пък студентските протести през януари 2008 г. Управленското решение, вместо да е насочено към превантивна дейност, идентифициране и изолиране на подбудителите, се изразява в груб натиск, побой над тълпата, в която често има жени и деца. Това не е само резултат от управленско невежество. Зад него прозира една смътна идея за прерязване на връзката между полицията и гражданите озлобяване и насъскване на двете групи и като краен резултат възпитаване на послушна и неразсъждаваща сила, инструмент, който управляващите могат да използват и срещу всекиго.
Полицейското насилие нараства – през 2010 г. е 3 пъти повече от 2005 г., установи миналата седмица проектът "Гражданско наблюдение в полицията" на Институт "Отворено общество".

Общият брой случаи на насилие за последните 2 години е 30, а за периода 2004-2008 г. е 35, 13 от случаите завършват със смърт. От 1998 до 2010 г. Европейският съд за правата на човека в Страсбург произнася 27 присъди срещу България за полицейско насилие, по 23 от делата държавата е осъдена за брутална употреба на сила от органите на реда и за липсата на адекватно разследване след това.

Причини: лоша подготовка и провеждане на операциите; безнаказаност на полицаите-насилници; укриване на нарушителите от ръководството на МВР; бездействие на прокуратурата; нереформирана законова уредба.

Полицаите са хора като всички - със служебни, финансови, битови и всякакви други проблеми. Повечето са започнали работа в МВР, защото искрено искат да защитават правата на хората, да помагат, да се борят с престъпността. Желанието им се сблъсква с особена полицейска прослойка от полицаи-чиновници, измислени герои без едно дежурство в униформа навън, където духа леден вятър, върлуват престъпници, радиостанцията ти не работи, а пистолетът е реликва от миналото.

Те гледат на честата си поява в медиите като на поредния пирон, забит в ковчега на престъпността. Тази порода по някаква приумица на битието е овластена да управлява останалите, да ги набутва в глухите улици на безперспективни разследвания, а при успех светкавично да се залепя към героите, измествайки ги под светлините на прожекторите.

Преди десетина дни ни изненадаха с проектозакон за военната полиция, според който и министърът на вътрешните работи може да я управлява, като я използва за въвеждане на обществен ред и антитероризъм. Но в мен започва да чегърта червеят на съмнението – военната полиция не трябва ли да се занимава с престъпления в армията, а използването й в гражданската сфера да е при обявено военно положение? Дали няма да се въведе? Предстои ли и такова нещо да изтърпим?

Преброяването – опис на неоткраднатото

В трамвая чух от устата на окъсан човечец следното: "Преброяването е акция на тези, които двадесет години ни грабят. То е инвентаризация на годното за присвояване, което все още не е отмъкнато."
Разбира се, трамваят е място, където се приказват много неща, но той е и превозното средство, в което народните избраници и управляващите не се чести посетители и затова не знаят какво си говорят хората.

А те си говорят, че заводите не работят, икономиката е в колапс, здравеопазването е превърнато в ходене по здравни пътеки сред минирано от НЗОК (институцията с най-голям срочен влог в банка) поле, правосъдието не се бори с престъпността, значи е част от нея, дипломацията е ръководена от Държавна сигурност и децата й, а детските градини са обект на среднощен щурм и обсада от обезумели родители.

Подслушването се е превърнало в национален спорт, забавляващ и обгрижващ управляващите. Те подслушват, подслушват се и са подслушвани. Разрешените СРС-та са 16 хиляди и вероятно още толкова продължения на сроковете – стотици хиляди сканирани разговори, стотици тайни, чути от анонимен служител с нищожна заплата.

Обикновените институции не вършат работа, затова е наложително създаването и ползването на специални. Основният лайтмотив е, че най-верните правилно ще съдят, задържат, оценяват, броят и бият лошите. Явно лошите са определени и известни, но недосегаеми със средствата на обикновените демократични учреждения.

Полицейска година, месец, ден, час...

Вече втора година живеем под знака на рекламирани полицейски операции, старателно филмирани, режисирани и презентирани. Това е полицейска година, месец след месец налагана натрапчиво в съзнанието ни.

Денят започва от сутрешен телевизионен блок, посветен на станалите до момента престъпления и завършва с новините за последните извършени въоръжени грабежи, ограбена банка, кражби, взривена кола, отвлечено невръстно момиче или побой в дискотека – полицейски ден. И така към полицейския час...
DNEVNIK.BG
автор: Николай Радулов

* Авторът е преподавател в НБУ, бивш секретар на МВP в правителството на ОДС
Ако изобщо не се движиш, оковите почти не се усещат.
Щастието е единственото нещо, което при делене се умножава.
Аватар
SYNOPTIK
PoliceBG
 
Мнения: 1263
Регистриран на: 18 Авг 2009, 14:41
Местоположение: София Завинаги един от ВАС

Re: Полицейска ли е държавата

Мнениеот osata » 15 Мар 2011, 19:43

SYNOPTIK написа:......
.............
* Авторът е преподавател в НБУ, бивш секретар на МВP в правителството на ОДС


Като цяло ми харесва статията, ама едно недоумявам - как винаги "едни хора" разбират от това, което не им е ресор.
Когато са на служба/власт, вършат същото като предшествениците и наследниците си, но когато са извън "игралната маса" разбират от всичко.

АМАН ОТ СПЕЦИАЛИСТИ АКЪЛНИИ. Ама нека бъдат такива когато са фактор, или по-точно казано когато са началници.
http://www.vbox7.com/play:cef4ad9e
В памет на загиналите служители от МВР
Аватар
osata
КОМИСАР
 
Мнения: 4596
Регистриран на: 25 Авг 2009, 18:52


Назад към Другите за нас

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта