Нестандартни мнения за нас

[Lord]

http://anime.ludost.net/forum/viewtopic ... ad5a026333

[Lord]

http://forum.nbu.bg/index.php?showtopic=1418

[Lord]

Ласкава оценка за форума: http://www.kaldata.com/forums/index.php ... &blogid=63
Всъщност потребителите правят форума, значи цитираната оценка е за тях!

[rspab03]

Последното е доста ласкаво мнение.И доста искрено ми се струва.

[Lord]

Аз също го намирам за обективно, колега.

[rspab03]

ММ измисли и тази лудост

http://photo-forum.net/en/index.php?APP ... ID=1097815

[ribaflic]

http://www.kaldata.com/forums/index.php ... entry=5091

[ribaflic]

БЕДНИ, БАВНИ И ЗАВИСИМИ
събота, август 22, 2009
За една седмица служителите в МВР отнесоха три мощни политически крошета. Най-напред министър-председателят Борисов открито им каза, че няма да има увеличение на техните заплати. После вицепремиерът и вътрешен министър Цветанов първо поиска оставките на всички шефове на регионални дирекции, за да си ги държи в чекмеджето, а после свали редовите полицаи от служебните коли и ги прати да дежурят пеша по улиците, за да са по – близо до хората. Бедни, бавни и зависими – така ще изглеждат българските полицаи при управлението на ГЕРБ. Интересното е, че пиарът на новата власт вижда в предлаганите „реформи” повод за обществена гордост, защото те бяха оповестени с подробности във всички централни новинарски емисии. Какво би могло да е посланието?

Едва ли някой ще повярва, че трудностите и лишенията, стискането на зъби и униженията, пред които ще бъдат изправени служителите на реда, ще бъдат под някаква форма споделяни от техните висши ръководители по върховете на държавата. Нито министърът ще тръгне пеш по улиците, когато трябва да ходи по служебни срещи, нито бившият главен секретар на МВР и днешен министър–председател. Имате ли въображение да си представите премиер с туристическа раница и тояжка, тръгнал ходом към хотела на своя приятел на морето? Дори и в приказките за духове в бутилките няма такива сюжети.

Разликата между върхушка и редови изпълнители ще става подтискаща. Първите ще правят каквото си искат, а на другите им остава единствено възможността глухо да роптаят. Полицията няма как да не се намира в състояние на вцепенение. При предишното правителство най-сериозните полицейски проблеми, не останали скрити за обществото, бяха заплатите и техническите условия за работа. Нито Румен Петков, нито Михаил Миков се ползваха с доверие от служителите си, чиито надежди и емоции бяха вперени в очакваното идване на ГЕРБ във властта.

Българската полиция оправдано виждаше в партията на Бойко Борисов свое ярко политическо представителство във властта. В кадрово отношение тя е формацията с най-много офицери от сигурността или от различни поделения на МВР в сравнение с другите партии, където – ако има политици с професионални корени в МВР, това е по-скоро случайност, а не закономерност.

Предварителното очакване, че щом една полицейска по генезиса си партия идва на власт, тя би трябвало да се погрижи за полицаите, беше логично, но се оказа погрешно. Просто разбирането, че ГЕРБ е полицейска в генетиката си партия е било неправилно. Това не е било полицейска, а кастово елитарна структура, събрала амбициите на хора с офицерски чинове да намерят своите повишения в политиката. Принципът, върху който е построен ГЕРБ, значително надхвърля силата на някогашния демократически централизъм в БКП. Тогава мнозинството решаваше, а малцинството слушаше. Сега решава лидерът, а всички се построяват и слушат.

Ето защо и отношението към полицията е такова – те трябва да слушат, да мълчат и да се подчиняват. Ако в някое поделение на МВР възникне социално напрежение, регионалният директор тутакси ще бъде освободен от работа, защото предварително е депозирал оставка. И за да не си тръгват, директорите ще приложат същите драконовски критерии към подчинените си, каквито са приложени към тях. На полицията може да се съчувства, но тя трябва да бъде разглеждана не като изолирана институция, а като модела, по който ще бъде управлявана държавата – слушане, мълчане, страх от загуба на работа, обезличаване. Обезличаване, което започна от Народното събрание. В конституционно реграментираната като парламентарна република България висшият законодателен орган не работи, без да е в официална ваканция. Единствените готови и внесени законопроекти и проекторешения са за сваляне на новините на турски език и за обявяване на Ден на българския геноцид, внесени от Атака. Единственият законопроект, за който бе обявено, че се работи в Синята коалиция, е за лустрацията. В учебниците по история обаче пише какво правят нации с обезличени институции и без достойнство, с богати и безконтролни управници и бедни граждани, с полиция, която ходи пеш и може да се радва само на новите си бойни патрони. Какво правят такива нации?
Георги Коритаров
http://koritarovonline.hostzi.com/?p=363

[ribaflic]

http://www.cphpvb.net/politics/3001-%D0 ... %B2%D0%B0/



Печалните рекорди на българската полиция
26 Август 2009
« назад коментари
Едвин Сугарев

Имаме най-неефективната полиция в цивилизования свят – това е изводът, който може да бъде направен въз основа на резултатите от изследването “Полицията в модерното общество: необходимата реформа в България”, проведено от Центъра за изследване на демокрацията. Според него ако примерно в Швеция на един полицай съответстват 73 престъпления, а в рамките на целия ЕС тази бройка е 27, то на българския полицай се падат едва четири. Цифром и словом.

Това драстично несъответствие би могло да бъде следствие от две различни причини. Първата възможност е Швеция да е дива страна, в която важи само закона на джунглата, поради което тамошните полицаи се скъсват от работа, а в България почти да няма престъпност, поради което родните ченгета да си запълват времето с решаване на кръстословици. За съжаление нещата не стоят така – да не кажем, че ситуацията е по-скоро обратната. Тогава остава валидна другата възможна причина: че в България има прекалено много полицаи, които вършат прекалено малко работа. Или по-точно казано – които не си вършат работата, защото вършат някакви други работи, свързани с ангажименти към фигури от другата страна на бариерата.

Друга характерна и парадоксална тенденция, доловена в изследването, е спадът на регистрираните престъпни актове. Тази тенденция е обща за целия ЕС, но страната ни бие всички рекорди: например ако през 2001 г. са регистрирани 147 000 престъпления, през 2007 г. те са спаднали на 113 000. Вероятно подобни данни са в основата на бодряшките полицейски статистики, с които цяла плеада вътрешни министри ни уверяваха в грандиозните успехи, постигнати от техните ведомства.

Проблемът е, че става дума за куха статистика – и че този спад се дължи именно на драстичната липса на доверие в полицията, поради което голям брой престъпления просто не се регистрират. Според изследването техния реален брой е над 600 000, но за половината от тях хората просто не са алармирали полицията, тъй като са били убедени, че няма смисъл – и че подаването на жалба няма да има никакъв ефект.

Друга, по-малка част от скритата престъпност съставляват случаите, в които до полицията има подаден сигнал, но от нейна страна няма образувано дело. Това са основно престъпления от типа на джебчййството и различните видове дребни кражби – спрямо които полицаите твърде често просто вдигат рамене и твърдят, че не могат да направят нищо.

Основание за достоверността на тези драстични разминавания между полицейските статистики и реалната престъпност дават и данните на съда и прокуратурата. Оказва се, че докато МВР работи по 113 000 престъпления годишно, в базата данни на държавното обвинение се работи по 149 000. Освен това по данни на прокуратурата има огромен брой случаи, по които са заведени дела с неизвестен извършител, които периодично се прекратяват по давност. Към момента има към 600 000 такива преписки, които ще бъдат прекратени, когато изтече съответния давностен срок.

Изнесените от Центъра за изследване на демокрацията данни са шокиращи, но логични – друго не би могло и да се очаква при условие, че вътрешното ведомство изразходва 95% от своя бюджет за заплати и само около 5% за цялата лоистика и поддръжка на технически средства, свързани с реалната борба с престъпността. Това бяха данни, изнесени от Михаил Миков малко преди да престане да бъде вътрешен министър – и днес положението не е по-различно, след като неговият наследник Цветан Цветанов се оплаква, че проведените именно по повод този парадокс съкращения били фиктивни.

Друг парадокс е вътрешната структура на министерския щат – в МВР всъщност има колкото полицаи, толкова и чиновници. Всички те получават относително прилични заплати за сметка на българските данъкоплатци, които в отговор на вложените пари не получават реална защита на своята сигурност – и вместо да се доверяват на полицията, си купуват пищови и се опитват да се справят сами.

Защото знаят, че да се разчита на полицията не само че не е сигурно, но в някои случаи – като отвличанията например – не е и безопасно. Знаят, че има много нишки, които свързват обитателите на сградата с лъвовете и престъпния свят. И знаят, че освен най-неефективна, българската полиция вероятно е и най-корумпираната в Европа.
http://www.svobodata.com/page.php?pid=1268&rid=154

[ribaflic]

http://noviiskar.org/ni/index.php?optio ... Itemid=241