Има ли си мафията държава?

[BARETATA]

Това си е моя работа , за да го напиша с главна буква има защо , значи искам да покажа,че моя човек се отличава от всички други ...

[slaron]

След последните събития - вече не знам на кого да вярвам!

[Lord]

Изключително съм доволен, че включих отговор: "Объркан съм, не мога да преценя"!

Не за друго, но гласуващите мислят, това е видно. Ако нямаше гласували с този отговор аз сериозно бих се притеснил!

[SFS]

Приятно бичене на новия СТАР ТРУП - СЪД'ЕБНАТА СИСТЕМА.
УСПЕХ!
Мисля, че е време! « -: октомври 09, 2008, 10:07 »


Мисля, че е време!
« -: октомври 09, 2008, 17:07 »

--------------------------------------------------------------------------------
Мисля, че е време!

Процесите които текът в най различни сектори в държавата са необратими...
Политическите в парламента, правителството с наближаването на изборите.. икономическите с възбуденото критично наблюдение от европейските централи.
МВР и ДАНС със скандалите ще доведът неминуемо до промени, подтикнати от вън на ведомствата и с вътрешна такава активност ще опрът къде??

Пред вратите на ТЕМИДА.

Там какво ще ги посрещне е ясно. Поради това си мисля, че е време тази много важна част от властта да бъде подготвена и реформирана та минали в нейната територия процеси за решаване да излезнат със справедливи решения. Това ще позволи още една вълна на прочистване, още един филтър, който да пропусне онова което да е зародиша на някаква нормалност.
Това едва ли ще стане за година-две, ама и да се бърза весе е тая, защото и работилниците за материала се задъхват а и той е още млад за бичене.
Та докато чакаме това е време да наяхваме уважаемия СЪД, че в него има толкова трески за дялане, колкото в останалите взети заедно.

Приятно бичене на новия СТАР ТРУП - СЪДЕБНАТА СИСТЕМА.
УСПЕХ!
http://de-zorata.de/forum/index.php/topic,658.0.html

[avitohol]

Не мога да отговоря на така дефинираните въпроси тъй като те нямат особен смисъл. На коя точно Съдебна Система, СС- това на Бойко Найденов , на Главния прокурор или на 3-те съдийки които дори не умеят да напишат строго и облосновано решение, при това без граматически грешки?
На кое МВР, на това на М.Миков или на Ц Цветанов?
Крайно време е дапрестанем да се делим на такива и онакива. Всички подобни анкети разделят хората и не водят до национално обединение. И така вече 20 г.чрез подобни допитвания / предполагам неумишленно тук / нацията се дели и силите и намаляват
ма само един единствен въпрос.
Кой работи ЗА интересите на България
И кой против нея. Знаем кой създаде прехода, мутрите, икономическите и силови групировки, кой изнесе парите. Съдеба Сстема беше гарант за необратимостта на този преход,и все още.....етогава?

[Хела]

Ми, не мога да гласувам. При мен полицията и прокуратурата не са на едно ниво по скАлата на доверието ми. Защо са поставени една до друга? Заради, един вид, статута им на "разследващи" ли?
ПП: /Ще ме извинявате, ако прозвучах лаишки. Дано да става ясно какво точно се опитвам да кажа с определението "разследващи", при все че имам някаква представа от различията в работата на двете институции./

[Sir Humphrey]

Ми, не мога да гласувам. При мен полицията и прокуратурата не са на едно ниво по скАлата на доверието ми. Защо са поставени една до друга? Заради, един вид, статута им на "разследващи" ли?
ПП: /Ще ме извинявате, ако прозвучах лаишки. Дано да става ясно какво точно се опитвам да кажа с определението "разследващи", при все че имам някаква представа от различията в работата на двете институции./

Така е. И според мен не са групирани добре "действащите лица".
Аз примерно не вярвам на адвокатите, но тъй като са сложени заедно със съда, се наложи и на тях да им гласувам доверие.

[Lord]

Нека си припомним и друг фрапиращ случай, при който се наложи да ни "шамаросат" от Европа, за да има осъдителна присъда и то чак на последна инстанция след 10-год. "лашкане" на процеса "Борилски". На първа инстанция в Шумен - оправдателна присъда, на втора инстанция в В. Търново, потвърждение на присъдата на първоинстанционния съд. Ето какво написа тогава един външен и независим за МВР, прокуратурата и съда човек:

Казусът “Борилски” и абсурдите на правосъдието българско

25 Януари 2009

Едвин Сугарев

Липсата на правосъдие в България отново е на дневен ред. Този път причината е оправдателната присъда, която Апелативният съд на Велико Търново произнесе на 21 януари по делото за убийството на Мартин Борилски през юли 2000 г. в Париж. Реакцията този път бе еднозначна и ясно изразена на дипломатическо равнище: френският посланик Етиен дьо Понсен, наблюдавал лично процеса, заяви директно, че приема решението “с голямо учудване и неразбиране”. В специална декларация на френското посолство се заявява, че "тази нова оправдателна присъда в една криминална афера показва, за жалост и на базата на един съвсем конкретен случай, продължаващите затруднения, които за сетен път изпитват правосъдните институции да произнасят наказателни присъди”. Текстът на декларацията подчертава, че това абсурдно решение не е единичен прецедент, а практика, която е добре известна в рамките на ЕС, която “редовно се отбелязва от Европейската комисия в докладите, публикувани в рамките на механизма за сътрудничество и проверка".
Толкова остра дипломатическа реакция съдебната ни система не е предизвиквала от славните времена на Филчев насам. Тя бе практически неизбежна – защото става дума за дело, което е наистина емблематично за корупцията и асурдното загърбване на закона, които в годините на прехода се превърнаха в основни характеристики на съдебната ни система.

Става дума за казус, който е решен еднозначно от френското следствие – и за престъпници, чиято вина е безусловно доказана. Мартин Борилски е убит от двама свои състуденти – обвиняемите с днешна дата Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Убийството е извършено по особено жесток начин – като тялото на убития е прободено 93 пъти с нож, а черепът му е размазан с гира. Убийците са разпознати от свидетел; намерени са кръв и косми по дрехите им, за които ДНК анализът е потвърдил, че принадлежат на убития; също такъв анализ е потвърдил и че пробите на органични тъкани, взети изпод ноктите на Борилски, принадлежат на неговите убийци. След убийството те са се изкъпали в банята на жертвата си, взели са негови дрехи, по-късно намерени при обиск; взели са и неговия мобилен телефон и през целия ден са звъняли по него, включително и до България, което също е установено от френското следствие.

Както френските, така и българските следователи са убедени, че доказателствата са предостатъчни, за да бъде произнесена присъда за убийство – и вероятно френската страна е очаквала това да се случи в кратък срок след като е предала двамата убийци на българското правосъдие. Очакванията се оказват напразни: делото се точи цели седем години, по него практически не се работи, убийците са пуснати без никаква мярка за неотклонение. Процесът предизвиква епидемия от отводи сред варненската магистратура: единадесет съдии и цялата варненска прокуратура си правят отвод по това дело през 2002 г. – при това прокуратурата отказва да въздаде справедливост със специално писмо до ВКП. Абсурдът е толкова очевиден, че този казус бива поставен на дневен ред от самия Никола Саркози в качеството му на вътрешен министър при неговото посещение в България през 2003 г. Едва след неговия протест съдебните процедури започват отново – като делото е преразпределено в Шумен, тъй като няма варнески магистрати, готови да се заемат с него. Започват, за да ударят и там на камък – и за да приключат пет години по-късно с потвърдена от апелативния съд оправдателна присъда.

Причините? Те са известни на всички: Борислав Желязков, бащата на Георги Желязков, е бивш заместник-директор на окръжната следствена служба във Варна. Не само, допълва френската преса. Според заглавие във “Фигаро” "Френската полиция се сблъсква с българската мафия". Статията посочва, че "бащата на главния заподозрян е бивш магистрат, който поддържа солидни приятелски връзки сред българската полиция и е подозиран, че работи за обезпокояваща мафиотска група." Днес Борислав Желязков е един от най-известните варненски адвокати и контактите му с висши фигури в правосъдната ни система очевидно са доста стабилни, за да бъде постигната такава недосегаемост при едно повече от очевидно престъпление.

За пръв път се сблъсках с този омерзителен казус през 2003 г., когато до мен достигнаха данни, свързани с това дело – от които ставаше ясно, че същото е “смачкано” по волята на най-високата инстанция в прокуратурата – тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Жалбата на Иванка Вълчева до ВСС и ред други получатели от 29.11.2002 г. недвусмислено посочва, че по делото не се работи, а убийците са на свобода поради близките приятелски отношения между Борислав Желязков и Никола Филчев. Цитирано е името на българския следовател по делото – Пламен Райчев, според когото данните от ДНК пробите и другите доказателства са безспорни. Посочен е и механизмът, по който правните действия са замразени – чисто и просто делото е изискано от завеждащия отдел “Следствен” във ВКП Цеко Йорданов – и не се връща на следователите. Приложих тази жалба към набора от 105 документа, които на 5.12.2002 г. връчих внесох до правосъдния министър Антон Станков и ВСС като доказателство за твърденията в моето Открито писмо до същите, визиращо престъпните действия и бездействия на тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Естествено, по този казус, както и по останалите, не последва никаква реакция.

Пита се обаче защо днес, когато и Филчев, и Цеко Йорданов вече не са сред определящите фигури в правосъдната система, положението е същото, и съответно – каква е разликата между тогава и сега – примерно в българската прокуратура. Защо се стига до подобни оправдателни присъди по кристално ясно дело за убийство по особено жесток начин, което на всичкото отгоре е било протакано цели седем години. Защо този абсурд съвпада с острата критика на ЕС точно по повод липсата на правосъдие в България, изразена от зам. председателя на Европейската комисия Жак Баро, според когото “много малко положителни резултати”, а делата срещу престъпността увисват незавършени и се точат с години. И не е ли този казус сам по себе си престъпление; не носят ли самите съдии и прокурари наказателна отговорност по членовете на НК и НПК – например за възпрепятстване на правосъдието? И накрая: как след всичко това като граждани на тази страна да повярваме, че “съдиите както навсякъде в ЕС, така и в България, взимат решенията по вътрешно убеждение и съгласно законите на страната”, както твърди еврокомисарят Меглена Кунева точно по този повод?


http://www.svobodata.com/page.php?pid=42&rid=

[SFS]

Ako o6te edin pqt nqkoj mi iztrie post v tozi forum 6te go napusna okon4atelno.

Podvegdaneto v mnogo tqnki linii za men e vidimo i nqma da pozvolq tova pove4e da prodqlgi.

[Lord]

Етиен дьо Понсен: Ако нямате работещо правосъдие, нямате демокрация

Можете да прочетете или пък да чуете интервюто, което е повече от интересно тук: http://www.dariknews.bg/view_article.ph ... _id=477072