Re: За или против смъртното наказание?
Публикувано на: 06 Апр 2014, 10:32
NERV написа:Следното ми беше казано от служител в МЛС.
Целта на съдът и на налаганите наказания от него са с цел подсъдимият да преосмисли и осъзнае грешката си. Затова спрямо тежеста на дадено престъпление се дават различни по срок наказания в който срок обвиняемия се счита че ще се поправи и/или един вид ще осъзнае действията си.
Въпроса който ме попита беше: С какво мъртвия вече човек осъзнава грешките които е допуснал и как точно този тип наказание поправя осъдените на него ?
Моля споделете вашето мнение
МЛС, вече се наричат ГДИН, но това е без съществено значение.
Съдът има една единствена цел и тя е да се реши по закон и съвест, а не на всяка цена да се наложи наказание.
наказателен кодекс:
Глава четвърта.
НАКАЗАНИЕ
Раздел I.
Общи положения
Чл. 36. (1) Наказанието се налага с цел:
1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави,
2) да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и
3) да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
(2) Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.
(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) В Република България няма смъртно наказание.
Смъртното наказание /докато го имаше, или където го има/ имаше за цел, когато се прецени и реши от съда, че даден индивид е невъзможно да се поправи и превъзпита - ще извърши отново престъпно деяние, става въпрос за изключително опасно тежко престъпление - единствения начин "да му се отнеме възможността да го извърши" е да бъде умъртвен.
А отговора на въпроса ти се крие в ал.1, т.3 - "да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото."
Защото съществува и обратния ефект - извършвайки умишлено тежко престъпление знаеш, че не съществува смъртно наказание и най-логично нямаш страх от най-тежкото наказание - ти го правиш, с идеята, че все някак или някога ще успееш да си пак на свобода. В този смисъл не е необходимо задължително "мъртвия да осъзнава грешките, които е допуснал", първо защото не говорим за грешки, а за умишлено извършено тежко престъпление, и второ защото други членове на обществото, евентуално подготвящи или замислящи подобни деяния няма да ги реализират, възпряни от строгостта на закона и най-вече от невъзможността за евентуално избягване от наказание, пък било и след време.