от Lord » 19 Яну 2010, 22:46
Не е така с грешниците. Те тъкмо затова са грешни, защото не виждат греховете си. Гордостта ги е заслепила. Те виждат достойснствата си, без да си дават сметка, че каквото имат –от Бога са го получили. Те не виждат греховете си, защото гордостта ги учи да критикуват чуждите недостатьци, и да бьдат снизходителни кьм своите собствени. Те считат себе си за праведници.
Всички светци са били дьлбоко смирени хора. Те са се смятали за последни грешници и с това си съзнание са черпили сили за нови подвизи, за да се издигнат по стъпалата на съвършенството. Който е доволен от себе си, той не може да напредва в духовния живот. Съзнанието за греховност е била оная невидима сила за Божиите угодници, която ги е движила напред.
Неправилно считат някои, че смирението убива желанието за духовен напредьк. Тъкмо напротив. То истински окриля силите на духа и прави вьзможни и най-трудните подвизи. Където има святост, тя е постигната все чрез смирение и е поддържана от смирение. Великият патриарх Авраам е казал смирено: “Аз съм земя и пепел.”(Бит.18:27). Св.пророк и цар Давид е изповядал: “Аз сьм червей, а не човек.”(Пс.21:7). Св.ап. Павел, който повече от всички се потрудил за разпространяване на Христовата вяра по земята, е писал за себе си: “Аз съм най-малкият от апостолите и не сьм достоен да се нарека апостол.”(1Кор.15:9) Той дори се назовал “изверг”! Така смирено са постъпвали и всички светци след тях. Някои, макар и достойни за епископски сан, са бягали от него, считайки себе си грешни. Други пък от епископството си се отказвали, за да могат незабелязано да слугуват на другите и да бъдат унижавани, оскърбявани, презирани като последни, чувствайки жажда за смиряване.
В обителта на св.Сава Освещени имало един богобоязлив и много свят монах на име Йоан, който слугувал на братята отначало в кухнята, после в странноприемницата, а накрая завеждал манастирското стопанство. Когато починал свещеника в манастира, св.Сава поискал да направи Йоан йеромонах, понеже го смятал за достоен. Без да му съобщи намерението си, той го завел в Йерусалим и разказал на патриарх Илия за неговите големи добродетели, молейки накрая да го ръкоположи за презвитер. Когато Йоан узнал това, изпаднал в ужас и извикал към патриарха: ”Владико свети, аз трябва да ти разкрия нещо тайно насеме. Ако след това сметнеш, че мога да бьда ръкоположен, няма да се противя.” Патриархът го изслушал и след краткия разговор казал на св. Сава: “Наистина той не може да бьде ръкоположен за презвитер.” Огорченият св.Сава не знаел какво да мисли за монаха Йоан.
След завръщането си в манастира той се уединил за молитва в една пещера и с дълбока скръб в душата започнал да се моли: ”Защо Господи, презря мен- Своя раб, и не ми разкри живота на Йоан? Аз го смятах достоен за презвитер, но жестоко съм се излъгал. Мислех, че Йоан е свят човек, а той се оказа пред Твоето величие негоден.” Изведнъж, както се молел св.Сава, му се явил ангел Господен и му казал: “Не осъждай делата на Йоан и не скърби за него! Защото епископ не може да бъде ръкоположен за презвитер.”
Сега на св. Сава му станало ясно каква тайна е изповядал Йоан на патриарха и с радост го потърсил в килията му. Като паднал в краката му, той извикал: “Светителю Христов, прости твоя грешен раб, който като немощен човек те осъди. Но благодаря на Бога! Той ми откри твоята тайна.” Смиреният Йоан се смутил и казал: ”Аз исках никой да не знае за това! Сега трябва да призная, че аз грешният сьм наистина епископ, но оставих престола си заради моите грехове и понеже имам здраво тяло, осъдих се да слугувам на братята, та техните молитви да помогнат на моята слаба душа.Защото безброй се умножиха греховете ми…..” Така говорел за себе си великият Божи угодник Йоан. Такова смирение са имали всички Божии праведници, а това смирение ги е издигнало до святост.А какво ни съветва преп. Никодим Светогорец- виден духовен писател от втората половина на XVIII век: “ И така, брате мой, ако обичаш спокойствието на сърцето, погрижи се да влезеш в него през вратата на смирението. Друг вход в него, освен чрез смирението, няма. Трябва по всякакьв начин да избягваш славата и почестите. А ако ти се случи да претърпиш от някого унижение, не скърби за това, но го претърпи с радост, като бъдеш уверен, че тогава именно Бог е с теб. Принуждавай себе си и употребявай усилия да се радваш, когато някой каже за тебе оскьрбителна дума, или те осьди, или изрази презрение кьм теб. Ако ти така постъпваш, бързо ще се окажеш духовно богат, за което няма да знае даже и този, който ти е сторил това благодеяние, т.е., който те е оскърбил. Не търси никога някой да те почита в този живот! Пази се от себе си, като от най-зъл свой враг! Знай, че всичко, което те отдалечава от смирението и от вътрешния мир и спокойствие, под какъвто и красив вид то да ти се представя, всичко това са лъжливи пророци, които прикривайки се с овча кожа, са наистина хищни вьлци, понеже заграбват от тебе смирението, мира и спокойствието, толкова необходими за всеки, който желае да има траен успех в духовния живот. И колкото повече някое дело по вьншния си вид се представя като свято, толкова на по- строго изследване трябва да го подложиш, обаче без сприхавост и тревоги. Ако ти се случи понякога да изпаднеш в грешка, не се поддавай на малодушие, но се смири пред Бога, и като съзнаеш своята немощ, вземи от това поука за в бьдеще. Може би Бог го е допуснал, за да смири в тебе някой вид на гордостта, скрита в тебе и за самия тебе непозната.
Когато усетиш, че твоята душа се наранява от страстни мисли, не се смущавай от това. Удвои твоето внимание и се напрегни да не ги допускаш до сърцето, като застанеш срещу тях за съпротива. Имай твьрдо убеждение, че всичко, което става с тебе и в тебе, е за твое изпитание и за твое обучение, за да се научиш най-накрая вярно да разпознаваш, кое за тебе е спасително и вследствие на това, да се удостоиш да получиш венеца на правдата, приготвен за тебе по Божия милост.”
А говорейки за духовната борба с цел постигане на смирение, игументьт на един от Атонските манастири с инициал Н., пожелал анонимност, споделя следното в книгата си ”За духовната борба”: “Както една изключително красива жена има нещастието да привлича най-силните и опитни съблазнители, така и душите, надарени с големи способности, са подложени на натиска на демони от по-висок чин.” “Колко е трудно на богатия да се спаси!”(Мат.19:23-24). Това е казано не само за богатите с пари, но и за богатите на възможности и способности. Именно тук влизат в бой демоните на гордостта-тежката артилерия на армията от ада, висшите чинове на адската йерархия. Колко трудно е на гордия и високоумния да се спаси! И все пак възможно е.
Казват, че някога в Йерусалим в градските стени имало врати, наречени “ Иглени уши”. Те били толкова ниски, че камилите не можели да минат през тях. Но онези камили, които успявали, заставайки на колене, да пропълзят под сводовете им, все пак влизали в града. Изводът е, че само със смирение, с всекидневна борба с гордостта, душата може да се спаси от мрежите на лукавия. Защо за камилата е по-лесно да мине през “Иглени уши”, отколкото богатият с пари, способности и самомнение да влезе в Царството небесно? Оказва се, че на притежаващия богатство и дарования е по-трудно да се пребори сьс своята гордост, тщеславие, самомнение и самохвалство, отколкото на камилата да подвие колене и да влезе през “ Иглени уши” в светия град Йерусалим.
Смирението и търпението, себеотрицанието и кротостта не идват сами, тях трябва с Божия помощ да вьзпитаваме в себе си.
Според св.Йоан Златоуст ”Христовият раб се познава по-добре по кротостта на своя нрав, отколкото по името, което са му дали родителите.” Бог обича човешкия род не толкова заради поста, благотворителността, въздържанието, колкото заради кротостта и смирението в живота.
По думите на св. Евагрий Понтийски “както водата е нужна на растението, за да расте, така и смирението е необходимо за сърцето, за да победи гнева. Гордостта и тщеславието, според него, се явяват най-опасни и най-лесно съединяващи се с всяка добродетел. Истинското лекарство срещу гордостта е постоянното смирение.” Св. Йоан Лествичник казва, че всеки, който се смирява, независимо каква степен на съвършенство е достигнал в смирението, още в самото начало човек изпитва едно драгоцено чувство-на веселие на духа. Той казва, че смирението е подобно на растежа на едно растение със своите етапи на развитие- през пролетта, лятото и есента.
Пролетта на смирението(първи етап) е ненавистта кьм човешката слава и похвала.
Лятото на смирението(втори етап) изисква да считаме за незначително всичко добро, което сме вършили. Получавайки Божии благодеяния, не толкова сме длъжни да благодарим на Бога, колкото да осъзнаем, че получавайки благодеяние от Него, се увеличава нашата отговорност пред Бога, и можем да очакваме по-големи изпитания на тоя свят. Есента на смирението. т.е. зрялото смирение(трети етап)- за него св.Йоан Лествичник казва: “Попитайте тези, които са близо до Бога, защото Бог Самият е смирен и кротък по сърце: те от него са се научили на смирение. Те ще ви кажат какво е съвършено смирение.” А самият Й.Лествичник не дръзва да отговаря на този въпрос, считайки себе си за недостоен. И наистина най-голямото смирение е да считаш себе си най-недостоен от всички. Така правел и св.ап. Павел. Считайки себе си най-голям грешник, казвал: “Иисус Христос дойде с мир да спаси грешниците, от които пръв съм аз.” (1Тим.1: 15).
Нека се стремим да бъдем като митаря от притчата и да избягваме да сме като фарисея! Смиреният митар се помолил така: “ Боже, бъди милостив кьм мене грешния!”
Но това е старозаветна молитва. Митарят не познавал Христа, а ние Го познаваме, затова трябва да се молим със следната новозаветна молитва:
“Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния! “
Амин!
Материала подготви: Милена Макавеева-богослов
________________________________________________________________
“Нищо не е добро или зло. Мисълта го прави такова.” - Хамлет , по точно Шекспир;-)