avitohol написа:SFS написа:.
......бля бля
Възможно ли е да има такива среди във все още тази окаена територия.
Мога да пиша още половин час но няма смисъл да си губя времето.
Първо, не се пише окаЕна, а окаяна и това доста добре говори за нивото ти което високомерно пъчиш по горе. Това , да считаш Родината си за окаЕна територия е не просто невежество на третокласник, а липса на елементарна обич към най светлото у един българин- преклонение към майчица-България. Невежеството ти лъха отвсякъде, дори английски не си научил явно, та пренебрегна поста на ДУ, която има любезността да ти посочи един много стойностен линк по дискутирания за ранното християнство въпрос. Но....толкоз си можеш явно, хайде да не те отвличам от ежедневието- по добре отидида поринеш малко сняг на паркинга, драги, че иначе ще трябва да разчиташ на безплатния обяд в "Де е зората ".
Но, хайде да не издребняваме, понякога такива грешки се допускат ако езикът не ти е майчин и тогава те са разбираеми.Някои изкривявания си идват просто от езиковите различия. Например гърците - те не могат правилно да изговарят буквите "Б" и "В". Не им е дадено - Буки и Веди са за българите, не за етиопските семити. Оттам наместо Булгар казват Вулгар. Наместо река Болга, река Волга. Наместо Бизант (по името на траките, основали този град) - Визант. Какъв ирония само, ромейската империя в последствие носи името на тракийски род. А главният им храм - Света София, построен върху тракийско светилище.
Б - наместо бел-аси, името на коренното древнобългарско препотопно население - пеласи. Наместо Бала-стан (стана на бел-асите) - палестан. И още много подобни. Няма какво да им се сърдим за това - толкоз могат. Сега, че балестинците са вече палестинци, които са си араби, така са се стекли обстоятелствата. В Сирия и северeн Ливан малцината останали по родом беласи са православни. Подобно е положението и в Египет, сред коптите. Макар и до 15
век копската писменост преди нахлуването на арабските семити да е била официална. Който иска, да я види как изглежда тази копска писменост, има я из сайтовете. Такива са законите на времето, може след няколко века и за българите вече никой да не се сеща и по нашите земи да живеят други народи.
Колкото, толкова.....
ГОВОРЕЩА АЗБУКА
Езикът на “Говорещата азбука” идва от далечна историческа епоха, когато книжовната информационна технология още не е била открита, а за съхраняване на словесна мисъл се е разчитало почти изцяло на ограничените възможности на човешката памет. При тази мотивирана речева система думите се образуват /генерират/ от фонетични буквени знаци със собствено смислово /семантично/ съдържание. Така отделните значения на буквите в думата изграждат не само нейната звукова /фонетична/, но и нейната смислова /семантична/ стойност. И е достатъчно човек да познава азбуката, за да започне да разбира смисъла на казаното. Азбуката се състои от 30 установени досега значещи звукови атомарни знаци. Значещи, защото всеки буквен звук означава определен обект, както и отделни характерни свойства на този обект. Съпоставените обекти на азбучните звукове са части на лицето - нос, очи, уста, зъб, части на тялото - ръка, крак, мъжко, женско, фундаментални природни обекти - огън, небе, земя, дърво, вода, камък, както и общовалидни свойства и действия - голям, малък, много, има, няма, търкалям, хвърлям и др. Генеративността на езика се състои в това, че при участието си в думата, буквените звуци участват със своите значения в смисловото изграждане на думата, т.е. според отделните букви, съдържащи се в думата, може да се се разбере какво означава тя. Буквеният звук Зъ означава - огън, но и топлина, светъл, пека -, Дъ означава - зъб, но също острие, плоча, бял -, Нъ означава - уста, но и отвор, давам, закръглен -, Бъ означава - голям, но и стар, по-възрастен, по /сравнителна степен/ -, Лъ - гръд, но и висок, майка, извор, връх -, АЙ - небе, но също и най-висш, вечност -, Йо - очи, но и вода, две - и т.н. При линейното съчетание на буквените звуци в думата, от тяхните значения се генерира смисловото съдържание на думата, например ДъЛъ - зъб висок - длето, дялам, далта; БъЛъ - голям височина - планина, било, палат, балкан; ЗъДъ - пека плоча /т.е. печена плоча,тухла/ - зид, сдание, зидам; ЗъНъ - огнена уста - слънце, съмва.
На буквените звуци от “говорещата азбука” по естествен път съответстват графични буквени знаци, изобразявящи обектите, които буквените звуци означават. Дъ - зъб - Д, У - ухо - У, Чъ - нос, едно - 1, Лъ - връх - Л, КРъ - крак - К, Тъ - мъжко - Т, Зъ - огън - може да се изобрази със зигзагообразен знак, наподобяващ пушек З или Z, Бъ - голям - с вдигната над главата ръка Б, А - няма - с широко разтворени ръце А, Мъ - мой, имам - със свити към гърдите ръце - М. По същата логика придобиват графичния си вид и другите букви от “Говорещата азбука”: Нъ - уста; Гъ - дърво, растение, раста; Ер - език, листо; Къ- гънка, женско, пораждам; Йо - очи, вода, две; БРъ - клони, платно, парцал; Ор - камък /вж.фиг. 1/. Когато ръката сочи надолу, това несъмнено показва нещо “малко”, оттам идва графичният знак за звуковата буква - Аъ - малко, незначително. Хоризонтална черта отдолу е “земя” - ГРъ, а хоризонтална черта отгоре или крилообразно очертание е “покрив” или “крило”, значението на звуковата буква Ю. “Много” - Ръ, но също “пръсти” и “4” - число, намира символно представяне в четирите рамене на кръстачката. До днес математическите действия събиране и умножение се отбелязват с “+” и “Х”. Посочването с пръст за потвърждение, отговарящо на звукът Ъ - да, е, тоз -, съвсем естествено се представя графично с вертикална черта. За символен знак на И- хвърля, оставя - служи “лък със стрела”, а знакът за звуковата буква О - месо, плът - напомня за нещо, което има крайници и глава т.е. представител на животинския свят. Звуковата буква Е - гърло, викам - се изобразява със символ, оприличаващ шия с няколко обръча, задължителни за древността атрибути. За означаване на Я - смях - служи изплезен език от уста, подобно на латинско Q, със запазени следи и в днешното ни Я. Мелнично или грънчарско колело, както и обикновено колесно колело с ос в центъра, дават най-близка представа за фонетичната буква ТРъ - търкалям, колело, стръмен. МРъ - мърдам, жив, мръщя се - съвсем убедително се свързва с вълните на морето, езерото, водата, доста сходни с набръчкано смръщено лице. АЙ - небе, най, висш - съвсем безспорно се олицетворява от звездите.
Смислово изградени от значащи атомарни звуци - фонетични букви на лесно запомняема азбука, думите се превръщат в указатели към мисловни понятия, а речта в изразител на мисълта. При един такъв силно ограничен по състав праезик, контекстуалното влияние определя в най-голяма степен семантиката и по правило жестови знаци задължително са съпровождали разговора, а насочващи рисунки са придружавали кратките надписи върху ограничени повърхности от камък , глина, дърво, кожа, метал. За развита система от граматически правила, по-сложен синтаксис, служебен лексикален състав и свободно словотворчество е още твърде рано да се говори, те се появяват с писаните граматики и с книжовните образци на обемист словесен запис.
Превъзхождащ примитивните местни племенни говори, азбучно мотивираният език ЪЗъ Ер - аз език /аз говоря/ - за пръв път става изразител на по-абстрактни нравствени категории, което открива пред хората възможност за разбирателство, за обща вяра в обширни географски райони. Така още в дълбока древност универсалната реч способства за институционално организиране на предкнижовни териториални държави
- БъЛъ ГРъ - велика/голяма/ земя - велика крачка по пътя към съвременната цивилизация.
от SFS » 13 Фев 2010, 22:10 
тълкуваш всичко и всекиго, както ти хрумне! 
Excellence