Аз съм свикнал с каквото мода да помагам и благодарност да не чакам
Преди доста години отивам на родителска среща в детската градина на дъщерята, влиза учителката и първата й дума е, че децата имат нужда от телевизор и за целта директорката предлага да направим дарение по сегашни пари примерно 30 лв. за закупуване на телевизор.
Гледам я младо момиче, костюм облякло, интелигентно изглежда, а се излага и на всичкото отгоре и нас прави на луди. Директно я попитах за дарение ли става дума или за такса от 30 лв., защото ако е дарение трябва да се постави една запечатана кутия и кой колкото иска толкова пари да дари...ако е фиксирана сума е такса и трябва да каже на какво основание директорката въвежда такава такса... Оказа се, че само е добре облечена, но иначе си е младо и глупаво.... , уби се да ми обяснява колко не съм прав и как това е дарение, а не такса. От много обяснения чак останалите родители разбраха, че става дума за такса, а не за дарение
В случая децата нямаха никаква нужда от телевизор, но директорката имала огромна нужда от закупуване на телевизор да зяпа телевизия денем като няма друга работа.
Давал съм пари за ремонт на стая, но пари за поощряване на учителска глупост не съм давал.
При нас малцина работят с любов и изпитват тръпка от работата. Повечето са при нас, защото са намерили "вратичка" да влязат за да не умрат гладни навън с бездарността си.
Даренията при нас са за да се върши работа. Лошото е, че се намесиха разни неграмотни каишковци, които се опитаха да разбират от това, което не е тяхна работа и омърсиха думата дарение.
В момента получавам дарения от общината и горското под формата на консумативи и мога да гарантирам, че работата върви и даренията отиват точно по предназначение.