Имам 2-ма сина. Единия поиска да стане полицай. Зарадвах се от една страна, от друга ми стана тъжно като знам какво е в системата и около нея.
Както и да е започнахме бягания, осморки лицеви не ти е работа.
Обаче смитнах, че трябва да ме обясня на човека за кво си говорим по принцип, защото то не е само да сложиш формата и да нахлюпиш фуражката, а и принципното отношение между колегите, говоря за слъжностите и някои недоизживели болестното състояние кариеризъм и началничество, също така и принципното отношение на гражданството към формения служител на улицата.
И така поговорихме и потренирахме, в деня на изпита ставам нашия буден, разтроен такъв - е викам кво става бе.
Отговора бе категоричен, не съм спал за да мисля и реших няма да кандидатствам, ха така де
Огорчих се но преглътнах.
Сега е в англия, взе и синя карта и е много добре. Това лято беше тук. Думите му бяха - Тате нищо лично, но в тази държава вече само на гости.
Не знам май постъпи правилно.