Моля за съвет

[ЖЕНА]

Какво бих могла да напрая при системен психически тормоз от едно лице ( преследване, дебнене, телефонни обаждания,имейли , смс-и и т.н) Това продължава вече над една година. Жалба в прокуратурата не свърши работа. И понеже няма заплаха за живота ми полицията явно неможе да помогни (питах) Не се издържа вече. Това не е нормален живот. Който има идеи да помогне

[scofieldpb]

"Някой да му натроши кокалите"
(щом друго не дава ефект)

[BARETATA]

Какво бих могла да напрая при системен психически тормоз от едно лице ( преследване, дебнене, телефонни обаждания,имейли , смс-и и т.н) Това продължава вече над една година. Жалба в прокуратурата не свърши работа. И понеже няма заплаха за живота ми полицията явно неможе да помогни (питах) Не се издържа вече. Това не е нормален живот. Който има идеи да помогне

Пазиш смс-сите , подаваш наново Жалба , след Жалба , като визираш опасения за живота си.В депозираното Заявление и до Полицията и до Прокуратурата, цитираш смс-ите и часовете на входящите повиквания.Много лесно ще бъде,ако знаеш кое е лицето .Съвет : намери си адвокат ако е необходимо.

[doznatel1]

Какво бих могла да напрая при системен психически тормоз от едно лице ( преследване, дебнене, телефонни обаждания,имейли , смс-и и т.н) Това продължава вече над една година. Жалба в прокуратурата не свърши работа. И понеже няма заплаха за живота ми полицията явно неможе да помогни (питах) Не се издържа вече. Това не е нормален живот. Който има идеи да помогне

Пазиш смс-сите , подаваш наново Жалба , след Жалба , като визираш опасения за живота си.В депозираното Заявление и до Полицията и до Прокуратурата, цитираш смс-ите и часовете на входящите повиквания.Много лесно ще бъде,ако знаеш кое е лицето .Съвет : намери си адвокат ако е необходимо.

Или "някой му натрошва кокалите.."

[osata]

Ще си позволя да ви променя мненията и да сложа Кавички.
Все пак не забравяйте, че тук е публично място. А и много хора, които са искали да "натрошават кокали" после са пострадвали в пъти по-зле.

[Simo007]

А ти имаш ли опасения за живота си ?

[ЖЕНА]

Извинявам се за забавения отговор. Мерси за съветите, но
1. Ако му "натрошат кокалите" имам опасения, че ще стане по- агресивен, да е нормален хулиган , да го набиеш да схване ама тъпото говедо май- не.
2. Опасения за живота си имам естественно защото при тормоз от 1 година и половина вече очаквмам всичко ( не са 1 и 2 случеи на заливане с киселина на разни момичета), не се знае кога един психично лабилен човек може да "припатка" и да реши че психическото насилие не му е достатъчно вече.
3. Номера с пазените смс-и и жалбата вече го минахме, оплакване, квартален, привикване, разговор- 1 месец спокойствие и после пак отначало.
4 Естственно че знам кое е лицето- бивш какво друго. Един от най-важните проблеми е " Той не заплашва" просто ме следи, говори глупости, тормоз бе от всякъде!!!

[ЖЕНА]

Само още нещо да добавя, човека си ме следи с кола и то когато съм сама ( аз също съм шофьор), знае къде работя и живея, кога съм на работа и ако излизам просто седи и чака кога точно ще изляза, незнам може би с часове. Та ако някога реша по 2-рия начин не се знае кога ще ме хване отново сама и какво следва от това.

[Lord]

Всичко зависи само и единствено от Вас! За разлика от физическия тормоз при психическия решението е единствено в "жертвата" и в желанието и смелостта и да престане да бъде такава!

Напоследък много се популяризира темата с домашното насилие и начините да се справим с него, но като ли в по-малка степен се говори за доста по-притеснителния натиск чрез психически тормоз над личността. Такъв може да бъде срещнат навсякъде- в службата, у дома, сред близки хора и познати. Психическият тормоз е особено коварен и много сериозен метод за въздействие върху хората. Когато е системен, той може да доведе до значителни проблеми, свързани не само с психичните, а и с физическите преживявания на личността. Неизменно този тормоз води до стрес, който от своя страна значително отслабва имунната система-засилва вече съществуващи здравословни проблеми или създава нови такива. Тъй като е трудно доказуем, той е много по-сериозен и често пъти дълги години крит от жертвата, подчинен на подобни оправдания, които се изтъкват и при домашното насилие- надежда, че насилникът може да се промени, липса на алтернативен вариант за живеене, наличието на деца и тн. Тези оправдания по никакъв начин не решават, а само „капсулират“проблема и утежняват ситуацията. Защото психиката ни е твърде фина и деликатна структура, която може лесно да бъде дебалансирана, извъчвана и дори..увредена. Комплекси за малоценност, ниско самочуствие, подтиснатост, резки промени в настроението, депресивност, безсъние, хронично безпокойство и дори паника, различни видове фобии, тикове (авторката разви крайно досаден и неприятен навик да си хапе долната устни, от който 15г не може да се отърве), суицидни (самоубийствени)мисли и опити…всички тези неща могат да бъдат развити като следствие на психически тормоз, заедно или поотделно. Не само жените могат да бъдат подложени на подобно насилие, но като по-емоционална структура на обществото, те най-често стават жертви на такъв тормоз. Насилникът често действа системно и напълно целенасочено- насажда чувство за малоценност и вина у отрещната страна, чрез обиди, присмиване, незачитане на човешкото достойнство и личност като цяло. Причините могат да бъдат безброй много- от чиста проба егоизъм и злоба-през желание за предизвикване на чувство за безизходица и зависимост-до заучен семеен модел от собственото му детство. Изходът често пъти е една човешка развалина, която дори веднъж откъснала се, не успява да се възстанови. Вариантите за действие са няколко, но всички те се обединяват в търсенето на чужда (приятелска, професионална, законна) помощ и защита. Психическото насилие често пъти преминава или корелира с физическото такова и не е желателно жертвата да конфронтира насилника сама. В общи линии, повечето агресори са страхливи и реагират на нападението отстъпвайки. Защото атаката е най-добрата защита…При всички случаи обаче, не е добре да се провокира, когато сте сами, най-добре е да се сезират изпълнителни органи като полиция например. В повечето случаи, в Центровете за жертви на домашно насилие, обръщат внимание на психическия тормоз и предлагат адекватни варианти на действие на потърсилите помощ. Ако това се случва на работното място, може да потърсите правата си по съответния ред, защото ако просто напуснете, този след вас ще бъде подложен на същото. Вариантът „бягство“ от проблема в никакъв случай не го решава, дори утежнява ситуацията. Покрай жертвата може да пострадат и близките и хора-било подложени на същия тормоз, било заради страдание заради случващото се с нея. „Жертва“ е начин на мислене и колкото повече се чувствате така, толкова повече наистина се превръщате..Така, че борете се с всички средства, защото Вие заслужавате спокоен и нормален живот, точно толкова, колкото и всички останали.

източник: http://latro.eu/03-09-2009/%D0%BF%D1%81 ... D0%B7.html

[ЖЕНА]

Всичко зависи само и единствено от Вас! За разлика от физическия тормоз при психическия решението е единствено в "жертвата" и в желанието и смелостта и да престане да бъде такава!

Напоследък много се популяризира темата с домашното насилие и начините да се справим с него, но като ли в по-малка степен се говори за доста по-притеснителния натиск чрез психически тормоз над личността. Такъв може да бъде срещнат навсякъде- в службата, у дома, сред близки хора и познати. Психическият тормоз е особено коварен и много сериозен метод за въздействие върху хората. Когато е системен, той може да доведе до значителни проблеми, свързани не само с психичните, а и с физическите преживявания на личността. Неизменно този тормоз води до стрес, който от своя страна значително отслабва имунната система-засилва вече съществуващи здравословни проблеми или създава нови такива. Тъй като е трудно доказуем, той е много по-сериозен и често пъти дълги години крит от жертвата, подчинен на подобни оправдания, които се изтъкват и при домашното насилие- надежда, че насилникът може да се промени, липса на алтернативен вариант за живеене, наличието на деца и тн. Тези оправдания по никакъв начин не решават, а само „капсулират“проблема и утежняват ситуацията. Защото психиката ни е твърде фина и деликатна структура, която може лесно да бъде дебалансирана, извъчвана и дори..увредена. Комплекси за малоценност, ниско самочуствие, подтиснатост, резки промени в настроението, депресивност, безсъние, хронично безпокойство и дори паника, различни видове фобии, тикове (авторката разви крайно досаден и неприятен навик да си хапе долната устни, от който 15г не може да се отърве), суицидни (самоубийствени)мисли и опити…всички тези неща могат да бъдат развити като следствие на психически тормоз, заедно или поотделно. Не само жените могат да бъдат подложени на подобно насилие, но като по-емоционална структура на обществото, те най-често стават жертви на такъв тормоз. Насилникът често действа системно и напълно целенасочено- насажда чувство за малоценност и вина у отрещната страна, чрез обиди, присмиване, незачитане на човешкото достойнство и личност като цяло. Причините могат да бъдат безброй много- от чиста проба егоизъм и злоба-през желание за предизвикване на чувство за безизходица и зависимост-до заучен семеен модел от собственото му детство. Изходът често пъти е една човешка развалина, която дори веднъж откъснала се, не успява да се възстанови. Вариантите за действие са няколко, но всички те се обединяват в търсенето на чужда (приятелска, професионална, законна) помощ и защита. Психическото насилие често пъти преминава или корелира с физическото такова и не е желателно жертвата да конфронтира насилника сама. В общи линии, повечето агресори са страхливи и реагират на нападението отстъпвайки. Защото атаката е най-добрата защита…При всички случаи обаче, не е добре да се провокира, когато сте сами, най-добре е да се сезират изпълнителни органи като полиция например. В повечето случаи, в Центровете за жертви на домашно насилие, обръщат внимание на психическия тормоз и предлагат адекватни варианти на действие на потърсилите помощ. Ако това се случва на работното място, може да потърсите правата си по съответния ред, защото ако просто напуснете, този след вас ще бъде подложен на същото. Вариантът „бягство“ от проблема в никакъв случай не го решава, дори утежнява ситуацията. Покрай жертвата може да пострадат и близките и хора-било подложени на същия тормоз, било заради страдание заради случващото се с нея. „Жертва“ е начин на мислене и колкото повече се чувствате така, толкова повече наистина се превръщате..Така, че борете се с всички средства, защото Вие заслужавате спокоен и нормален живот, точно толкова, колкото и всички останали.

източник: http://latro.eu/03-09-2009/%D0%BF%D1%81 ... D0%B7.html

ОООООО винаги съм мразела жертвите, аз не се смятам за жертва, твърде горда съм, но не разбрах предложението ви? Исках чисто практичен съвет дали някой се сеща за законен и цивилизован начин да се справя със въпросната ситуация. Смятам се за разумен и възпитан човек за това търся този начин?