Най-често, хората отказват съдействие с оправданието, че не желаят да ги разкарват по разпити, съдилища итн.
Разкарването е факт. И то неколкократно. Вие не сте виновни, знам. Струва ми се, че и вие сте наясно с безмислието на това – разкарване при оперативния или районния инспектор, после при разследващия и т.н. за едно и също общо взето.
Когато обаче, им бъде припомнено, че са задължени, при поканване, да съдействат, тонът им се променя осезаемо.
Тоест? Съгласяват се? И освен споменаването, че са задължени, друго нещо не им ли се казва?
Много често ми се е случвало, по времена оглед на МП да спират хора и любопитно да наблюдават. В момента, в който биват поканени за поемни лица, си намират някаква много спешна работа.
В тая връзка, аз например не съм наясно със задълженията, които произтичат от това да станеш поемно лице. Простете невежеството ми. Затова ми е интересно дали на място се уточняват тези неща или се предполага, че гражданинът трябва да си знае. Например на срещите, които организират „кварталните”, става ли дума за това, за да бъде човек подготвен? / не че досега е имало подобна среща в моя квартал, за голямо мое разочарование/
Все си мисля, че основна причина за това е липсата на доверие към полицията.
Това е много лошо. Аз пък бях убедена, че причините са други и ми се ще да вярвам в тях. Първата: в днешното трудно ежедневие, повечето хора са заети буквално с оцеляването си... Конкретно – за да си изпълни човек гражданския дълг, трябва да отсъства от работа например, неясно колко пъти и за колко време. Мисля, че това е голям проблем...на системата. Имам съмнения и, че може би част от хората не са наясно с чл. 122 ал 1 НПК. Сега може да кажете, че незнанието не оправдава, ама малко хора го четат вместо сутрешния вестник. Вие уведомявате ли ги за това? Все пак, обезщетяването е някаква утеха, нали...
Втората:
... когато и да се обадиш и си свидетел , когато видиш този някой на вънка после или без никакво наказание, за извършеното от него деяние...
Но това ,че или са те размотавали 2 3 5 пъти за показания , или си дал 1 път и пак този някой е без наказание ти стъга да не повториш пак постъпката си - тоест да помогнеш на полицията
Само това ми е достатъчно да ме обезсърчи. Защото изпълнението на гражданския ми дълг трябва да ми дава самочувствие и гордост, че от моите действия и решения зависи нещо...А пък то...