това е стара тема
Публикувано на: 11 Юни 2010, 09:48
daniela_suzi написа:Моите уважения,но не омаловажавай участието и на КНСБ.Колкото Подкрепа,толкова и КНСБ са допринесли със съставянето на КТД...
но нека да се разясни 1 път завинаги. КНСБ има участие толкова, колкото без техния подпис КТД няма как да се легализира Единствените им напъни на преговорите през годините бяха КТД да важи и за държавните служители (нещо което досега не е постигнато никъде), защото КНСБ беше удобната 'опозиция', и основната членска маса беше от администрацията.
Само по себе си членуването в синдикат не е гаранция, че ще потекат реки от мед и масло, но е необходимата предпоставка. Много колеги имаха негативно отношение към синдикатите, защото чакаха, че някой ще направи нещо за тях, а тяхното участие ще се заключава в плащането на чл. внос и в (много често) необосновани критики към ръководството, нерядко провокирани, поне при нас, от директора и други ръководни фактори.
Lord написа:При цялото ми уважение - не мисля, че съществуването на подобни социални блага в МИС се е дължало на "Подкрепа" или КНСБ. По-скоро беше изключение, извоювано от любимката на мандатоносителя...
Това до голяма степен е така, но има една подробност - администрацията в бившето МИС никога не е била близко до работата на спасителите. Нито е била нещо различно от представата ни за администрация в България - незаинтересовани, много често некомпетентни и изнервени хора, от които искаш неща, които могат да ги вкарат в неприятност с шефовете им.
Любимката на мандатоносителя направи много неща за системата, но не от любов към спасителите, а по-скоро към финикийците. Така по този смисъл ние намазахме - ремонти на помещения и сгради и не дотам толкова разчетено закупуване на техника и оборудване. Благата, които ни се полагаха по КТ сме си ги отвоювали като десанта в Нормандия. Текст по текст, наредба по наредба, среща след среща с хора, които бяха там за да ни докажат, как не сме прави.
И на края, решенията от тия събрания не се прилагаха автоматично за всички дирекции, МИС не поемаше задължението си да налага обща политика за всичките си звена, по-скоро беше пожелателно, така че истинската работа беше местните синдикати да изискат от директорите си спазване на договореното. Което не можеше да стане без подкрепата на членската маса и без 'нахалството' на синдикалните лидери. Които по закон бяха защитени от уволнение.
ПП. Казвам тези неща като присъствал на почти всички срещи и заседания между синдикати и работодател от времето на ДАГЗ до края на МИС