от lubo7 » 05 Фев 2010, 19:17
Lubo7 Ето и една друга история. Пожарното дело в България
Пожарното дело в България има богата история и достижения, сравними в много отношения с развитите европейски страни. Редица поколения са дали своя принос за просперитета на пожарната сигурност като гаранция за ефективна борба с огнената стихия. Не всички страници от историята са достатъчно проучени и е трудно да бъдат изчерпателно обхванати всички източници от миналото. Условно в развитието на пожарното дело в България могат да се откроят няколко периода.
По времето на османския феодализъм по българските земи са възниквали често стихийни опустошителни пожари. През 1770 г. пожар в Пловдив унищожава 500 къщи и взема немалко човешки жертви. Пак в Пловдив през 1788 г. при пожар, бушувал 6 дни, са унищожени 3000 сгради заедно с имуществото. През 1810 г. Свищов е опожарен до основи. През първата половина на ХІХ век във Велико Търново възникват няколко големи пожара - 1818, 1845, 1847 г. При последния пожар са унищожени двете български училища и 600 къщи.
Стихиен пожар възниква в София на 25 март 1831 г. След бедствието в града е сформирана първата тулумбайджийска тайфа, на която по заповед на султан Махмуд ІІ се предоставя мехова помпа за гасене (тулумба) с всичките и принадлежности. Наблюдението за избухнал пожар се извършва от най-високите части на града - от минарето на джамията в центъра и от камбанариите на църквите “Света Неделя” и “Света София”. При пожар се дават топовни гърмежи или църковните камбани забиват тревожно.
След Освобождението на България през 1878 г., при изграждането на обществените институции и новата администрация, организирането на противопожарната охрана на селищата се възлага на общините. Завареният начин за водене на борба с пожарите от тулумбаджии е неефикасен и това налага да се вземат сериозни мерки за усъвършенстване на тази дейност.
Една от първите същински пожарни команди е създадена през 1878 г. в София. По искане на софийския полицеймайстер, руския капитан от гвардията Скугуревски, Общинският съвет на заседанието си на 25 юни 1878 г. се занимава с въпроса за набавяне на нужните противопожарни инструменти и снаряжения.
Поради липсата на достатъчно средства за назначаване на постоянни щатни пожарникари, софийската община с Протокол № 1 от 14 юли 1878 г., задължава гражданите да вземат участие в гасене на пожарите. При избухване на пожар всеки еснаф трябва да изпраща хора, въоръжени с предписаните им уреди и инструменти. Предвиждат се и наказания за онези, които не се подчинявали на наредбата.
На 1 октомври 1878 г. старши стражарят Захари Коритаров е назначен на брандмайстер (командир) на пожарната команда в София, която наброявала 8 души щатни пожарникари.
През 1879 г. са организирани пожарни команди в Асеновград, Бургас, Габрово и Лом.
Противопожарната служба в Пловдив се създава по разпореждане на генерал Веляминов в края на 1878 г. след учредяване на градския общински съвет. Задачите по охрана на града в случай на пожар се възлагат на група милиционери, назначени със специална заповед от военното комендантство. За целта те получават една тулумба, брадви, канджи и действат с дежурните сакаджии (водоносци). По-сериозни мерки за организиране на градската пожарна служба се вземат след историческия пожар в Главния щаб на Източнорумелийската милиция и жандармерия през нощта срещу 25 декември 1880 г. В пламъците загиват часовоят на Паричния ковчег Гюро Михайлов и четиримата му другари караулни.
В началото на 1881 г. пловдивският кмет Иван Гешев свиква заседание на градския общински съвет, като един от главните въпроси е този за реорганизирането на пожарната команда. С Протокол № 18 от 5 февруари 1881 г. се гласува специален бюджет за финансовата и издръжка, щат и униформи. Първият пожарен командир е австриец, не след дълго заменен от Али Чауш. Командата наброява 30 души.
През 1884 г. са доставени първите пожарни помпи, возими с коне, за Софийската пожарна команда, с което се отбелязва нов етап в развитието на пожарното дело.
Страната ни е сред инициаторите за създаване на първообраза от 1900 г. на днешната Международна асоциация на пожарните и спасителните служби (CTIF). На третия конгрес на организацията в Будапеща през 1904 г. наши представители са Димитър Тролев, Руси Кожухаров и Найден Николов.
Една година по-късно в София се организира Първият пожарникарски събор в България. Както по цяла Европа така и у нас обединяването на пожарните служби се провежда с цел подобряване и уеднаквяване на обучението и развитие на техническото въоръжение на службите.
Инициатори на събора са пожарни командири от страната със значителен опит и професионална подготовка. Това са командирът на столичната пожарна команда Димитър Тролев, командирът на пловдивската пожарна команда Георги Атанасов, командирът на бургаската пожарна команда Руси Кожухаров, пожарният командир на Татар Пазарджик (дн. гр Пазарджик) Найден Николов и пожарният командир на Станимака (дн. гр. Асеновград) Тодор Боев. В работата на събора вземат участие 17 пожарни командири и 10 командири на доброволни дружини.
Съборът е свикан на 14 септември 1905 г. в София и работи до 18 септември. Разискват се състоянието на пожарните команди и тяхната техническа въоръженост, правилата за устройство на градските пожарни команди, проектоустав за доброволните противопожарни дружини, мероприятия за подобряване на положението на пожарникарите, осигуряването им в случай на злополука и др. въпроси. Констатира се сериозно изоставане на пожарната защита в селата и малките градове.
През 1995 г. с Решение № 385 на Министерския съвет на Р България датата 14 септември (откриването на Първия пожарникарски събор) е обявена за Професионален празник на служителите на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението”, с което е възстановена традицията, по решение на Първия пожарникарски събор, тази дата да се отбелязва като патронен празник на пожарните команди в страната.
Пожарът в Народния театър през 1923 г., предизвиква остра обществена реакция срещу столичната управа. Столичният кмет търси опитен пожарен специалист, който да подобри състоянието на пожарната команда. Той се спира на Юрий Захарчук, с чието име е свързан един от най-плодотворните периоди в историята на пожарната дело. Той произхожда от дворянско семейство от Херсонска област в днешна Украйна. В Русия с пожарно дело започнал да се занимава като доброволец от 16-годишна възраст. Завършва юридически факултет и Първоразрядното киевско военно училище. Организира и ръководи пожарните команди в градовете Ананиев, Житомир и Тузла. В армията заема редица високи армейски постове и има редица военни отличия. От събранието на офицерите е избран за член на Съда на честта. През 1921 г. организира пожарна команда в Буюкдере на Босфора, след което се установява в България.
Още преживе Юрий Захарчук си спечелва прозвището Рицар на огнеборската чест, а през 1999 г. служителите на НСПБЗН – МВР го избират за Пожарникар на ХХ век.
За Столичната пожарна команда през 1925 г. е внесен първият противопожарен автомобил Renault от Франция, като Захарчук завършва специален курс в заводите на фирмата-производителка.
С много усилия в страната успешно се извъшва реорганизация на противопожарните служби. Независимо от тежките условия - 3-4 денонощия дежурство – денонощие почивка, са въведени строг войнски ред и дисциплина, последователна бойна и строева подготовка на пожарникарския състав. Извършва се замяна на съществуващите ръчни помпи и бъчонки с автоцистерни. Закупуват се нови противопожарни автомобили с повишени тактико-техническите възможности за овладяване на пожари и извършване на аварийно-спасителни операции. Създават се нови клонове и подклонове на службите, включително дислоцирани в отдалечени райони на населените места. Ефектът е впечатляващ. В сравнение с мъчително дългото чакане на конните впрягове, противопожарните автомобили пристигали за броени минути.
Успоредно с това се въвеждат подобрения в организацията и управлението на силите и средствата при пожар. Броят на пожарникари нараства значително. В края на 1935 г. общо в страната пожарникарите са 7638.
Направете си малка равносметка.Тези дваа ръбави камъка брашно няма да мелят, ако са заедно.
Дами и пичове, разбира се, че е така! Дайте да не обсъждаме джурналистите. 
Да обсъждаме нас си, ние знаем какво вършим, избрали сме го и ни носи удовлетворение...останалото е наистина бла, бла и носи пари някому, но не е в полза на обществото, следователно не е наша работа. 
