Нормативна база в помощ на ЛРТП в МВР

Модератори: ribaflic, Lord, Raptor, osata

Re: Нормативна база в помощ на ЛРТП в МВР

Мнениеот Polix » 27 Авг 2009, 22:23

Член 4, ал. 5
Всяка договаряща страна може да поеме задължението съгласно тази алинея, ако спрямо преобладаващото мнозинство от работниците не се допускат удръжки от заплатите по закон, на основание на колективни трудови договори или арбитражни решения, като изключения се правят само за лицата, които не попадат под действието на тези документи.
Член 6, ал. 4
Всяка договаряща страна може, доколкото това я касае, да регламентира със закон упражняването на правото на стачка при условие, че по-нататъшното ограничаване на това право със закона е оправдано при условията на чл. G.
Член 7, ал. 2
Тази разпоредба не препятства договарящите страни да предвидят в своите законодателства, че младежите, които не са достигнали установената минимална възраст, могат да работят дотолкова, доколкото това е абсолютно необходимо за тяхното професионално обучение, където такава работа се осъществява в съответствие с предписаните от компетентните власти условия и са взети необходимите мерки за защита на здравето и безопасността на тези млади хора.
Член 7, ал. 8
Всяка договаряща страна може да поеме задължението по тази алинея, ако се съобразява с духа на задължението чрез предписание със закон, че преобладаващото мнозинство от лицата под осемнадесетгодишна възраст не могат да бъдат наемани на нощна работа.
Член 8, ал. 2
Тази разпоредба не се тълкува като въвеждаща абсолютна забрана. Изключения могат да се правят например в следните случаи:
a) ако наетата на работа жена виновно е нарушила трудовата дисциплина и това оправдава прекъсването на трудовото правоотношение;
b) ако даденото задължение престане да действа;
c) ако срокът, предвиден в трудовия договор, е изтекъл.
Член 12, ал. 4
Изразът "и, като се спазват условията, предвидени в тези споразумения" в уводната част на тази алинея означава в частност, че по отношение на неосигурителните обезщетения една договаряща страна може да изисква изтичането на установен период на пребиваване, преди да предостави такива обезщетения на граждани на други договарящи страни.
Член 13, ал. 4
Правителствата, които не са страни по Европейската конвенция за социална и медицинска помощ, могат да ратифицират хартата по отношение на тази алинея при условие, че предоставят на гражданите на други договарящи страни третиране, което е в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.
Член 16
Закрилата по тази разпоредба се отнася и до семействата с един родител.
Член 17
Тази разпоредба се отнася до всички лица под осемнадесетгодишна възраст, освен ако по силата на закон, приложим за децата, пълнолетие се придобива на по-ранна възраст, без да се накърняват други специфични разпоредби на хартата, по-специално чл. 7.
Това не налага задължение за предвиждане на задължително образование до гореспоменатата възраст.
Член 19, ал. 6
За целите на приложението на тази разпоредба изразът "семейството на работника мигрант" се тълкува като включващо поне съпруга на работника и несключилите брак деца, доколкото последните се считат от приемащата страна за непълнолетни и са на издръжка на работника мигрант.
Член 20
1. Въпросите на социалното осигуряване, както и други разпоредби, отнасящи се до обезщетения при безработица, старост и наследствени пенсии, могат да бъдат изключени от обхвата на този член.
2. Разпоредбите относно закрилата на жените, особено на бременните, раждането и послеродовия период, не се разглеждат като дискриминиращи във връзка с прилагането на този член.
3. Този член не препятства приемането на специфични мерки, целящи отстраняване на фактически съществуващи неравноправия.
4. Професионални дейности, които поради характера или средата на осъществяването могат да се възложат само на лица от даден пол, могат да се изключат от обхвата на този член или на някои от неговите разпоредби. Тази разпоредба не трябва да се тълкува като изискваща от договарящите страни да въведат със закон или подзаконови актове списък на професиите, които, поради своя характер или среда на упражняването им, могат да бъдат запазени за лица от даден пол.
Членове 21 и 22
1. За целите на прилагането на тези членове изразът "представители на работниците" означава лица, които са признати за такива по силата на националното законодателство или практика.
2. Изразът "национално законодателство и практика" обхваща в зависимост от конкретния случай, освен законите и подзаконовите актове, колективните трудови договори, други споразумения между работодателите и представителите на работниците, обичаите, както и релевантното прецедентно право.
3. За целите на прилагането на тези членове терминът "предприятие" се разбира като отнасящ се до комплекс от имуществени и неимуществени компоненти, регистриран или не като юридическо лице, създаден да произвежда стоки или да предоставя услуги с цел печалба и с възможност да определя своя собствена пазарна политика.
4. Религиозните общности и техните институции могат да бъдат изключени от прилагането на тези членове, дори ако тези институции са "предприятия" по смисъла на ал. 3. Организации, осъществяващи дейности, които са породени от определени идеални цели или са насочвани от определени морални концепции, идеали и концепции, които са защитени от националното законодателство, могат да бъдат изключени от прилагането на тези членове до степен, необходима за закрила на насоката на дейност на предприятието.
5. Когато в една страна правата, посочени в тези членове, се упражняват от различните клонове на предприятието, дадената договаряща страна се счита за изпълняваща задълженията си, произтичащи от тези разпоредби.
6. Договарящите страни могат да изключат от сферата на приложение на тези членове предприятията с брой на наетите лица, по-малък от този, определен от националното законодателство или практика.
Член 22
1. Тази разпоредба не засяга нито правата и задълженията на страните по отношение приемането на законодателство за здравеопазване и безопасност на работното място, нито правата и задълженията на органите, отговорни за контрола относно тяхното изпълнение.
2. Изразът "социални и социално-културни услуги и условия" се разбира като отнасящ се до социалните и/или социално-културните условия за работниците, осигурени от някои предприятия, като социално подпомагане, спортни площадки, стаи за майки-кърмачки, библиотеки, детски ваканционни лагери и др.
Член 23, ал. 1
За целите на прилагането на тази алинея изразът "колкото може по-дълго" се отнася до физическата, психическата и интелектуалната способност на възрастните хора.
Член 24
1. За целите на този член термините "предсрочно освобождаване" и "освободен" означават прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя.
2. Този член се отнася за всички работници, но всяка договаряща страна може да изключи от сферата на неговата пълна или частична закрила следните категории наети лица:
a) работници, наети по трудов договор за определен период от време или за определена работа;
b) работници в изпитателен срок или стаж при условие, че това е уговорено предварително и е с разумна продължителност;
c) работници, наети еднократно за кратък период.
3. За целите на този член посочените по-специално причини няма да се смятат за основателни при предсрочно освобождаване:
a) членство в синдикална организация или участие в синдикална дейност в извънработно време или със съгласието на работодателя в работно време;
b) когато се търси назначаване или се действа, или вече е осъществявана дейност в качеството на представител на работниците;
с) подаване на жалба или участие в процедура по повод на обвинение срещу работодател за нарушаване на закони или подзаконови актове или при обръщане за съдействие към компетентни административни власти;
d) раса, цвят на кожата, пол, семейно положение, семейна отговорност, бременност, религия, политически убеждения, национална принадлежност или социален произход;
е) отпуск по майчинство или за отглеждане на дете;
f) временно отсъствие от работа поради болест или злополука.
4. Обезщетенията или други подходящи помощи при предсрочно освобождаване без основателни причини се определят с националното законодателство, колективните споразумения или с други средства, съответстващи на националните условия.
Изборът е един и нека той винаги да е правилният
Polix
ИНСПЕКТОР
ИНСПЕКТОР
 
Мнения: 311
Регистриран на: 24 Авг 2009, 23:01

Re: Нормативна база в помощ на ЛРТП в МВР

Мнениеот Polix » 27 Авг 2009, 22:24

Приложение
Приложно поле на Европейска социална харта (ревизирана)
по отношение на защитените лица
1. Без да се накърняват разпоредбите на чл. 12, ал. 4, и чл. 13, ал. 4, лицата, посочени в чл. 1 до 17 и от 20 до 31 включват чужденците само дотолкова, доколкото те са граждани на други договарящи страни, живеещи на законно основание или работещи постоянно на територията на дадената договаряща страна, при разбирането, че горепосочените членове трябва да се тълкуват в светлината на разпоредбите на членове 18 и 19.
Това тълкуване не може да накърнява разпростирането на аналогични права спрямо други лица от която и да е от договарящите страни.
2. Всяка договаряща страна предоставя на бежанците, които отговарят на това понятие съгласно Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г., и Протокола от 31 януари 1967 г. и които пребивават законно на нейна територия, възможно най-благоприятен статут, но при всички случаи не по-малко благоприятен в сравнение със задълженията, поети от договарящата страна по дадената конвенция, както и по всеки друг действащ международноправен документ, приложим към тези бежанци.
3. Всяка договаряща страна предоставя на лицата без гражданство, които отговарят на това понятие съгласно Конвенцията за статута на лицата без гражданство, подписана в Hю Йорк на 28 септември 1954 г., и които пребивават законно на нейна територия, възможно най-благоприятен статут, но при всички случаи не по-малко благоприятен в сравнение със задълженията, поети от договарящата страна по дадената конвенция, както и по всеки друг действащ международноправен документ, приложим към тези лица без гражданство.

Част I, т. 18, и част II, чл. 18, ал. 1
Тези разпоредби не се отнасят до влизането в територията на договарящите страни и не накърняват разпоредбите на Европейската конвенция за установяването, подписана в Париж на 13 декември 1955 г.
Част II
Член 1, ал. 2
Тази разпоредба не се тълкува като въвеждаща забрана или разрешение за приемането на клауза или практика, според която в предприятието да бъде признаван само един синдикат на работниците.
Член 2, ал. 6
Договарящите страни могат да предвидят тази разпоредба да не се прилага:
a) спрямо работници, които имат договорно или фактическо трудово правоотношение с обща продължителност не повече от един месец и/или работна седмица, ненадвишаваща oсем часа;
b) когато договорното или фактическото трудово правоотношение има случаен и/или специфичен характер при условие, че в тези случаи неприлагането на тази разпоредба е оправдано от обективни съображения.
Член 3, ал. 4
За целите на тази разпоредба функциите, организацията и условията за осъществяване на тези услуги се определят от националните закони или подзаконови актове, колективни трудови договори или други начини, подходящи за национaлните условия.
Член 4, ал. 4
Тази разпоредба се тълкува така, че да не забранява незабавно уволнение в случай на сериозно нарушение.
Член 25
1. Компетентните национални власти могат чрез освобождаване и след съгласуване с организациите на работодателите и на работниците да изключат някои категории работници от закрилата, предвидена в тази разпоредба, поради специфичния характер на техните наемни взаимоотношения.
2. Терминът "неплатежоспособност" се определя от националното законодателство и практика.
3. Исковете на работниците по тази разпоредба включват най-малко:
а) исковете за възнаграждения за определен период преди несъстоятелността или предсрочното освобождаване, който не може да бъде по-малък от три месеца при заплащане, включващо надбавки, и осем седмици при гарантирано минимално заплащане;
b) искове за възнаграждения за работа в празнични дни, дължими за годината на възникване на неплатежоспособността или предсрочното освобождаване;
с) искове за суми, дължими за други видове платени отсъствия, свързани с определен период преди неплатежоспособността или предсрочното освобождаване, който не може да бъде по-малък от три месеца при заплащане, включващо надбавки, и осем седмици при гарантирано минимално заплащане.
4. Националните закони или подзаконови актове могат да ограничат закрилата на исковете на работниците до определен размер, който трябва да бъде на социално приемливо равнище.
Член 26
Този член не изисква договарящите страни да въвеждат съответно законодателство.
Алинея 2 не се отнася за сексуален тормоз.
Член 27
Този член се прилага по отношение на работещи мъже и жени, които имат семейни задължения във връзка с децата, които са на тяхна издръжка, както и по отношение на други членове на тяхното семейство, които очевидно се нуждаят от грижи и помощ в случаите, когато тези отговорности ограничават възможността им да се подготвят, да навлезнат, да участват или да напреднат в стопанска дейност. Изразите "деца на издръжка" и "други членове на тяхното семейство, които очевидно се нуждаят от техните грижи и помощ", се отнасят за лицата, определени като такива съгласно националното законодателство на дадената договаряща страна.
Членове 28 и 29
За целите на прилагането на тези членове изразът "представители на работниците" включва лицата, които са признати за такива от националното законодателство или практиката.
Част III
Хартата съдържа правни задължения от международен характер, прилагането на които подлежи на контрол единствено съгласно разпоредбите на част IV от същата.
Член А, ал. 1
Номерираните параграфи могат да съдържат членове само с една алинея.
Член В, ал. 2
За целите на ал. 2 на член В разпоредбите на ревизираната харта съответстват на разпоредбите на хартата с един и същ номер на члена или алинеята с изключение на:
a) чл. 3, ал. 2 от ревизираната харта съответства на чл. 3, ал. 1 и 3 на хартата;
b) чл. 3, ал. 3 от ревизираната харта съответства на чл. 3, ал. 2 и 3 на хартата;
c) чл. 10, ал. 5 от ревизираната харта съответства на чл. 10, ал. 4 на хартата;
d) чл. 17, ал. 1 от ревизираната харта съответства на чл. 17 от хартата.
Изборът е един и нека той винаги да е правилният
Polix
ИНСПЕКТОР
ИНСПЕКТОР
 
Мнения: 311
Регистриран на: 24 Авг 2009, 23:01

Re: Нормативна база в помощ на ЛРТП в МВР

Мнениеот slaron » 27 Авг 2009, 22:24

=====================
Последна промяна slaron на 27 Авг 2009, 23:01, променена общо 1 път
Няма бивши ченгета...
http://vbox7.com/play:2f27141b
Аватар
slaron
MASTER
 
Мнения: 2655
Регистриран на: 21 Авг 2009, 15:41
Местоположение: София

Re: Нормативна база в помощ на ЛРТП в МВР

Мнениеот Polix » 27 Авг 2009, 22:25

Част V
Член Е
Диференцирано отношение, основано на обективни и целесъобразни основания, не се счита за дискриминационно.
Член F
Изразът "в случай на война или обществена опасност" се разбира така, че да включва и случаите на опасност от война.
Член I
Работниците, които са изключени съгласно допълнението към чл. 21 и 22, не се вземат предвид при установяване на засегнатите работници.
Член J
Терминът "изменение" е разширен, така че да включва и допълването на хартата с нови членове.
ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ
към Европейската социална харта относно системата за колективни искове
ПРЕАМБЮЛ
Страните - членки на Съвета на Европа, подписали този протокол към Европейската социална харта, открита за подписване в Торино на 18 октомври 1961 г. (назовавана по-нататък "хартата");
решени да предприемат нови мерки за подобряване на ефикасното упражняване на социалните права, гарантирани от хартата;
считайки, че тази цел би могла да бъде постигната по-конкретно чрез установяването на процедура за колективни искове, която би укрепила участието на работодателите и работниците, и неправителствените организации,
се споразумяха за следното:
Чл. 1. Договарящите страни по този протокол признават правото на следните организации да предявяват искове във връзка с незадоволително прилагане на хартата:
a) международни организации на работодатели и работници, упоменати в чл. 27, ал. 2 от хартата;
b) други международни неправителствени организации, които имат консултативен статус към Съвета на Европа и са вписани в списък на Правителствения комитет с такава цел;
c) представителни национални организации на работодатели и на работници в юрисдикцията на договарящите страни, срещу които те внасят иск.
Чл. 2. (1) Всяка договаряща страна може, като изрази своето съгласие да се обвърже с този протокол, в съответствие с постановките на чл. 13, или като към даден момент по-късно декларира, че признава правото на всяка друга представителна, национална, неправителствена организация в нейната юрисдикция, която има конкретна компетентност по въпросите, третирани от хартата, да внася искове срещу нея.
(2) Такива декларации могат да бъдат направени за определен срок.
(3) Декларациите се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа, който предава копия на договарящите страни и ги публикува.
Чл. 3. Международни и национални неправителствени организации, упоменати съответно в чл. 1, буква "b" и чл. 2, могат да внасят искове съгласно процедурата, предписана от горепосочените положения, единствено по такива въпроси, по отношение на които те са признати като притежаващи конкретна компетентност.
Чл. 4. Искът трябва да бъде внесен писмено, да се основава на постановка от хартата, приета от съответната договаряща страна, и да показва в какво отношение последната не е осигурила задоволително прилагане на тази постановка.
Чл. 5. Всеки иск трябва да бъде адресиран до генералния секретар, който потвърждава получаването му, уведомява съответната договаряща страна и го предоставя незабавно на Комитета на независимите експерти.
Чл. 6. Комитетът на независимите експерти може да изиска от съответната договаряща страна и организацията, внесла иска, да представят писмена информация и становища относно допустимостта на иска в такъв срок от време, какъвто предпише
Изборът е един и нека той винаги да е правилният
Polix
ИНСПЕКТОР
ИНСПЕКТОР
 
Мнения: 311
Регистриран на: 24 Авг 2009, 23:01

Re: Нормативна база в помощ на ЛРТП в МВР

Мнениеот Polix » 27 Авг 2009, 22:26

Чл. 7. (1) Ако реши, че една жалба е допустима, Комитетът на независимите експерти уведомява договарящите страни по хартата чрез генералния секретар. Той изисква от съответната договаряща страна и организацията, внесла иска, да представят в такъв срок, какъвто предпише, всички съответни писмени обяснения или информация и коментарите, които искат да направят другите договарящи страни по този протокол в същия срок.
(2) Ако искът е внесен от национална организация на работодатели или професионален съюз или друга национална или международна неправителствена организация, Комитетът на независимите експерти уведомява и международната организация на работодатели или професионални съюзи, посочени в ал. 2 на чл. 27 от хартата, чрез генералния секретар и ги поканва да представят становища в срок, какъвто предпише.
(3) На основата на обясненията, информацията или становищата, представени съгласно предходните ал. 1 и 2, въпросната договаряща страна и организацията, внесла иска, могат да представят допълнителна писмена информация или съображения в срок, който бъде предписан от Комитета на независимите експерти.
(4) В хода на проучване на иска Комитетът на независимите експерти може да организира слушане с представители на страните.
Чл. 8. (1) Комитетът на независимите експерти изготвя доклад, в който описва предприетите от своя страна стъпки, за да провери иска, и излага своите заключения дали въпросната договаряща страна е осигурила задоволителното приложение на постановката от хартата, посочена в иска.
(2) Докладът се изпраща на Комитета на министрите. Също така се предоставя на организацията - вносителка на иска, и на договарящите страни по хартата, които не са свободни да го публикуват.
Същият се предоставя на Парламентарната асамблея и се публикува по същото време, както и резолюцията по чл. 9 или не по-късно от четири месеца след като бъде предаден на Комитета на министрите.
Чл. 9. (1) На базата на доклада на Комитета на независимите експерти Комитетът на министрите приема резолюция с мнозинство от гласуващите. В случай че Комитетът на независимите експерти намери, че хартата не е била прилагана по задоволителен начин, Комитетът на министрите приема с мнозинство от 2/3 от гласуващите препоръка към въпросната договаряща страна. В двата случая правото на глас се ограничава до договарящите страни по хартата.
(2) По искане на въпросната договаряща страна Комитетът на министрите може да реши, когато докладът на Комитета на независимите експерти поражда нови въпроси, с мнозинство от 2/3 от договарящите страни по хартата, да консултира Правителствения комитет.
Чл. 10. Въпросната договаряща страна предоставя информация за мерките, които е предприела в изпълнение на препоръката на Комитета на министрите в следващия доклад, който представя пред генералния секретар съгласно чл. 21 от хартата.
Чл. 11. Членове 1 - 10 от този протокол се прилагат също по отношение на членовете от част II от първия допълнителен протокол към хартата по отношение на държавите, които са страни по настоящия протокол, до обхвата, до който тези членове са приети.
Чл. 12. Държавите - страни по този протокол, считат, че встъпителният параграф на приложението към хартата относно част III е, както следва:
"Разбира се, че хартата съдържа правни задължения от международен характер, прилагането на които се предоставя само на надзора, предвиден в част IV от същата и в постановките по този протокол."
Чл. 13. (1) Този протокол е открит за подписване от страните - членки на Съвета на Европа, присъединили се към хартата, които могат да изразят своето съгласие да бъдат обвързани чрез:
a) подписване без поставяне на условие, като ратификация, приемане или одобряване или
b) подписване, при условие на последваща ратификация, приемане или одобряване, последвано от ратификация, приемане или одобряване.
(2) Страна - членка на Съвета на Европа, би могла да не изрази своето съгласие да се обвърже с този протокол, без предварително или същевременно да е ратифицирала хартата.
(3) Актовете за ратификация, приемане или одобряване се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.
Чл. 14. (1) Този протокол влиза в сила в първия ден от месеца, следващ изтичането на период от един месец след датата, на която 5 страни - членки на Съвета на Европа, са изразили своето съгласие да бъдат обвързани от протокола в съответствие с постановките на чл. 13.
(2) По отношение на всяка страна членка, която по-късно изрази своето съгласие да бъде обвързана от нея, протоколът влиза в сила в първия ден от месеца след изтичането на период от един месец след датата на депозирането на акта за ратификация, приемане или одобряване.
Чл. 15. (1) Всяка страна може по всяко време да денонсира този протокол чрез уведомление, адресирано до генералния секретар на Съвета на Европа.
(2) Такова денонсиране е в сила от първия ден на месеца след изтичане на период от 12 месеца от датата на получаване на такова уведомление от генералния секретар.
Чл. 16. Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява страните - членки на Съвета на Европа, за:
а) всяко подписване;
b) депозирането на всеки акт за ратификация, приемане или одобряване;
c) датата на влизане в сила на този протокол в съответствие с чл. 14;
d) всеки друг акт, уведомление или декларация, отнасящи се до този протокол.
В потвърждение на настоящото, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.
Изготвен в Страсбург на 9 ноември 1995 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа предава заверени копия на всяка страна - членка на Съвета на Европа
Изборът е един и нека той винаги да е правилният
Polix
ИНСПЕКТОР
ИНСПЕКТОР
 
Мнения: 311
Регистриран на: 24 Авг 2009, 23:01

Re: Нормативна база в помощ на ЛРТП в МВР

Мнениеот Polix » 27 Авг 2009, 22:31

ОСНОВНИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ ПО ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД И ЗАКОННОСТ НА ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ
(към 01.04.2009год.)

І. ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД

А. ОБЩОПРИЛОЖИМИ АКТОВЕ

1. Кодекс на труда
2. ЗАКОН за здравословни и безопасни условия на труд
3. ЗАКОН за насърчаване на заетостта
4. ЗАКОН за уреждане на колективните трудови спорове
5. ЗАКОН за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
6. ЗАКОН за генетично модифицираните организми
7. ЗАКОН за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества
8. ЗАКОН за инспектиране на труда (Обн. ДВ бр. 102 от 28.11.2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
9. НAРЕДБA № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците
10. НAРЕДБA № 3 от 14.05.1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана
11. НAРЕДБA № 3 от 27.07.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата и профилактиката на професионалните рискове
12. НАРЕДБА № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина
13. НAРЕДБA № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място
14. НАРЕДБА № РД-07/8 от 20.12.2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа
15. НAРЕДБA № 4 от 3.11.1998 г. за обучението на представителите в комитетите и групите по условия на труд в предприятията
16. НAРЕДБA № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска
17. НAРЕДБA №6 от 09.07.2006 г. за условията и реда за даване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години
18. НAРЕДБA № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване
19. НАРЕДБА № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи
20. НAРЕДБA № 9 от 28.05.1994 г. за здравно-хигиенните изисквания при използването на персонални компютри в обучението и извънучебните дейности на учениците
21. НAРЕДБA № 11 от 2.03.1987 г. за стаите за лична хигиена на жените и за почивка на бременните жени
22. НAРЕДБA № 13 от 13.06.1994 г. за условията и реда за работа на медицинските лаборатории
23. НAРЕДБA № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа
24. НAРЕДБA № 16 от 31.05.1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести
25. НAРЕДБA за безплатното работно и униформено облекло
26. НAРЕДБA за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения
27. Заповед № 36 от 18.03.1998 г. за одобряване на образец на декларация по чл. 15 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд
28. Норми за физическо натоварване на работниците и хигиенно-физиологични и ергономични изисквания за рационална организация на работното място и трудовите процеси № 5 на МНЗ
29. Постановление №47 на МС от 01.03.2004 г. за приемане на единен класификатор на длъжностите в администрацията и на НAРЕДБA за прилагане на единния длъжностен класификатор
30. Устройствен правилник на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда"
31. НAРЕДБA №1 от 23.03.2006 г. за условията и реда за финансиране на проекти и програми от Фонд условия на труд
32. НAРЕДБA № 13 от 30.12.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа
33. НAРЕДБA №3 от 23.03.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично (студено) обработване на метали
34. НAРЕДБA №5 от 20.04.2006 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците по срочно - трудово правоотношение или временно трудово правоотношение
35. НAРЕДБA №6 от 25.05.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично обработване на дървесина
36. НAРЕДБA №8 от 23.09.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с въздушни компресорни инсталации и уредби
37. НAРЕДБA №9 от 23.09.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при експлоатация и поддържане на водоснабдителни и канализационни системи
38. НAРЕДБA №12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи
39. НAРЕДБA №3 от 05.05.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на вибрации
40. НAРЕДБA №4 от 14.10.2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа
41. НAРЕДБA №6 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум
42. НAРЕДБA №10 от 26.09.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени при работа
43. НAРЕДБA №11 от 27.12.2004 г. за минималните изисквания за осигуряване на безопасността и здравето на работещите при потенциален риск от експлозивна атмосфера
44. НAРЕДБA за задължително застраховане на работещите и служителите за риска "Трудова злополука"
45. НAРЕДБA №11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея
Изборът е един и нека той винаги да е правилният
Polix
ИНСПЕКТОР
ИНСПЕКТОР
 
Мнения: 311
Регистриран на: 24 Авг 2009, 23:01

Re: Нормативна база в помощ на ЛРТП в МВР

Мнениеот Polix » 27 Авг 2009, 22:32

Трудови злополуки и професионални болести

167. КОДЕКС за социално осигуряване
168. ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 175 от 16.07.2008 г. за приемане на списък на професионалните болести
169. НAРЕДБA за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки
170. НAРЕДБA за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести
171. ЗАПОВЕД №РД-07-272 от 29.12.2001 г. за утвърждаване Статистическа система "Трудови злополуки", Обща методология и Европейска статистика на трудовите злополуки

ІІ. ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ

172. КОДЕКС на труда
173. ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 147 на МС от 29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
174. ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 175 от 24.07.2007 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности
175. ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 227 на МС от 23.11.1993 г. за приемане на НAРЕДБA за трудовата книжка и трудовия стаж
176. ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 267 на МС от 12.12.2005 г. за приемане на нормативни актове на МС по прилагането на кодекса на труда
177. НAРЕДБA за работното време, почивките и отпуските
178. ПОСТАНОВЛЕНИЕ №297 от 28.12.2005 г. за изменение на нормативни актове на МС
179. НAРЕДБA за трудоустрояване
180. НAРЕДБA за работата на лицата, ненавършили 15-годишна възраст
181. НAРЕДБA № 6 от 24.07.2006 г. за условията и реда за даване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години
182. НAРЕДБA за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск
183. НAРЕДБA за структурата и организация на работната заплата
184. НAРЕДБA за трудовата книжка и трудовия стаж
185. НAРЕДБA № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя
186. НAРЕДБA за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време
187. НAРЕДБA № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор
188. НAРЕДБA № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда
189. НAРЕДБA № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62 ал.4 от КТ
190. НAРЕДБA № 7 от 16.06.1993 г. за вредните и тежките работи, забранени за извършване от жени
191. НAРЕДБA № 8 от 22.06.1987 г. за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност
192. ЗАПОВЕД № 45 от 24.02.1995 г. за използване на новия образец трудова книжка
193. НAРЕДБA за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя
194. НAРЕДБA за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели

III. НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА

195. ЗАКОН за насърчаване на заетостта
196. ПРАВИЛНИК за прилагане на закона за насърчаване на заетостта
197. НAРЕДБA за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа
198. ЗАКОН за чужденците в България
199. НAРЕДБA за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България
Изборът е един и нека той винаги да е правилният
Polix
ИНСПЕКТОР
ИНСПЕКТОР
 
Мнения: 311
Регистриран на: 24 Авг 2009, 23:01

Re: Нормативна база в помощ на ЛРТП в МВР

Мнениеот Polix » 27 Авг 2009, 22:33

Регистриране на колективен трудов договор (КТД):

Съгласно чл.53 ал.3 от Кодекса на труда, Колективните трудови договори (КТД) се вписват в специален регистър в инспекцията по труда. В зависимост от нивото, на което са сключени, те следват да бъдат вписани в съответната Дирекция "ОИТ", в която е седалището на работодателя, когато се касае за КТД сключени на ниво предприятие и КТД по общини. Сключените КТД по отрасли и браншове и на национално ниво се вписват в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Вписването се извършва въз основа на писмено заявление на всяка от страните, като към него се прилага оригинален екземпляр от сключения КТД, чието вписване се иска.
Писменото заявление следва да се отправи до съответната Дирекция "ОИТ" когато се отнася до КТД на ниво предприятие и КТД по общини и до Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" в случаите за вписване на КТД на отраслово и национално ниво.
В едномесечен срок от получаването на писменото заявление инспекцията по труда извършва вписването в специалния регистър и уведомява страните по договора за регистрирането на Колективния трудов договор.
Екземплярът от Колективния трудов договор, изпратен на инспекцията по труда се съхранява в инспекцията и се държи на разположение в нея.
Когато възникне спор за достоверност на екземплярите, за достоверен се приема текста на Колективния трудов договор, който е регистриран в инспекцията по труда.
Изборът е един и нека той винаги да е правилният
Polix
ИНСПЕКТОР
ИНСПЕКТОР
 
Мнения: 311
Регистриран на: 24 Авг 2009, 23:01

Re: Нормативна база в помощ на ЛРТП в МВР

Мнениеот Polix » 29 Авг 2009, 14:28

НОВАТА НАРЕДБА ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА

Нина МАНОЛОВА - адвокат

От 01.07. т.г. влиза в сила Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Тази наредба е приета с Постановление на Министерския съвет щ4 от 17.01.2007г., обнародвано в Държавен вестник бр. 9 от 26. 01. 2007г. Със същото постановление е отменена, също от 01.07. т.г., действащата до сега Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения. Новата наредба съдържа общи положения за работната заплата брутната и основната работна заплата. В нея подробно са регламентирани различните видове допълнителни трудови възнаграждения. В наредбата, също така, се съдържат процедури за изчисляване и отчитане на работното време във връзка с определяне размера на някои допълнителни трудови възнаграждения, изчисляване на полагащите се трудови възнаграждения и обезщетения. В наредбата се съдържа уредба на вътрешните правила за организация на работната заплата, като вътрешен акт на предприятието. Очертано е и полето на колективното трудово договаряне на национално нива, за отрасъл, бранш или отделно предприятие във връзка с работната заплата. В алинея 2-ра на чл. 2 от наредбата изрично е посочено, че тя се прилага за работещите по трудово правоотношение във всички предприятия независимо от формата на собственост и източниците на финансиране.
В глава втора от наредбата се съдържа уредбата на структурата на работната заплата. Тази структура включва: брутна заплата, основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения.
Брутната работна заплата, съгласно чл. 3, се състои от основна работна заплата, допълнителни трудови възнаграждения и други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор.
Основната работна заплата, съгласно даденото в алинея 1 на чл. 4 определение, е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. Основната работна заплата се определя чрез оценка и степенуване на работните места и длъжностите. При оценката на работното място се отчитат сложността, отговорността и тежестта на труда и съобразно параметрите на работната среда. Размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят в колективен трудов договор (КТД) и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните правила на организация на работната заплата на съответното предприятие. В бюджетните организации и дейности размерът на заплатите се определя с нормативен акт. С императивната разпоредба на алинея 2 от чл. 4 на наредбата изрично се забранява замяната на основната заплата или част от нея с допълнителни или други възнаграждения и плащания.
Допълнителните трудови възнаграждения се определят с нормативен акт или се договарят с индивидуален и/или с колективен трудов договор. Определените с нормативен акт възнаграждения се изплащат задължително. А договорените с индивидуален и / или с КТД възнаграждения се изплащат според договорените условия. В наредбата изрично е предвидено, че допълнителните трудови възнаграждения се предоставят в пари или в натура. Задължително изискване на наредбата е когато допълнителните възнаграждения са предоставени в натура да не са спиртни напитки, увреждащи здравето, наркотични вещества и тютюневи изделия.
В глава трета от НСОРЗ се съдържа уредбата на отделните видове допълнителни трудови възнаграждения. Това са допълнителни възнаграждения за:
1. за положен извънреден труд - за положения извънреден труд заплащането е с увеличение в минималните размери в съответствие с чл. 262 от Кодекса на труда (КТ);
2. за нощен труд. С наредбата е увеличен минималният размер на заплащането за нощен труд - не по-малко от 0.25 лв. Това допълнително възнаграждение се заплаща за всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00 ч. и 6:00 ч. В наредбата е посочен начинът за изчисляване на положения нощен труд при подневно отчитане на работното време, при работа на смени и при сумирано изчисляване на работното време;
3. за времето през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието. Допълнителното възнаграждение за всеки час или за част от него е не по-малко от 0.10 лв.;
4. за образователна и научна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките", свързана с изпълняваната работа минималното допълнително месечно възнаграждение е 15 лв. за "доктор" и 50 лв. за "доктор на науките". При наличие на повече от едно от тези основания лицето има право на допълнителното възнаграждение с по-благоприятен размер;
5. за придобит трудов стаж и професионален опит - това допълнително месечно възнаграждение се определя в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Допълнителните трудови възнаграждения по т. 4 и т. 5 са с постоянен характер. За повечето допълнителни трудови възнаграждения посочени в наредбата е фиксиран минимален размер. Минималният размер на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя от Министерският съвет след провеждане на консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално ниво.
Извън изброените в наредбата и разгледани до тук допълнителни възнаграждения, с колективен трудов договор, с вътрешни правила за организация на работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за:
1. постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период от време;
2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно психическо натоварване, и в други условия увреждащи здравето на работника;
3. участие в печалбата;
4. други.
Това изброяване е примерно и не изчерпва допълнителните възнаграждения, които биха могли да се договорят или да се включат във вътрешните правила за работната заплата. Условията за получаване и размерите на тези допълнителни възнаграждения се определят с договорите, с които възнагражденията се определят (КТД и индивидуален трудов договор) и с вътрешните правила за работната заплата.
В наредбата не е определен минимален размер за това допълнително възнаграждение, а е предвиден редът за неговото определяне. Този ред е:
1. С акт на Министерския съвет след консултации с национално представените синдикални и работодателски организации се определя минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение на национално ниво.
2. Минималният размер за съответния бранш се определя в браншов колективен трудов договор. Този размер служи за основа при последващо колективно трудово договаряне в предприятията от бранша.
3. Процентът на допълнителното възнаграждение в предприятията се определя с колективния трудов договор и/или с вътрешните правила за организация на работната заплата.
4. Размерът на допълнителното месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на отделния работник или служител се определя в неговия индивидуален трудов договор.
Трудовият стаж на определено лице, който ще се зачита при определяне на това доплащане включва времето, през което то е работило:
- и продължава да работи в предприятието независимо от промените на работното място или длъжността, както и при извършена промяна на работодателя в случаите на чл. 123 и чл. 123а от Кодекса на труда;
- при определяне продължителността на трудовия стаж работодателят отчита и трудовия стаж, придобит в друго предприятие по смисъла на з 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. С КТД на браншово равнище се определят условията, при които се зачита сходния характер на работата, длъжността или професията с оглед определяне продължителността на трудовия стаж в този случай.
Изчисляването на полагащите се трудови възнаграждения е предмет на уредба в глава четвърта на НСОРЗ. В тази глава от наредбата са посочени съставните елементи, които се включват при изчисляване на брутната работна заплата. Съгласно алинея 2 на чл. 16 това са: основната работна заплата, възнагражденията над основната работна заплата, определена според прилаганите системи на заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения, определени по реда на наредбата, възнагражденията, изплатени на основание чл. 259 от КТ (при вътрешно заместване) и др.
В разглежданата глава четвърта на НСОРЗ е определено какво включва брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ (възнаграждението за времето на ползване на платения годишен отпуск) и за определяне на брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ (брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията).
Глава пета от наредбата съдържа уредбата на вътрешните правила за работната заплата, за техния статут като вътрешен акт на предприятието по чл. 37 от КТ и съдържанието им - задължително (съгласно ал. 3 на чл. 22 от наредбата) и препоръчително (съгласно ал. 4 също от чл.22 от наредбата). Като вътрешен акт на предприятието вътрешните правила за работната заплата се утвърждават от работодателя и не трябва да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в колективния трудов договор.
Изборът е един и нека той винаги да е правилният
Polix
ИНСПЕКТОР
ИНСПЕКТОР
 
Мнения: 311
Регистриран на: 24 Авг 2009, 23:01

Re: Нормативна база в помощ на ЛРТП в МВР

Мнениеот Polix » 29 Авг 2009, 14:36

ЗА НИПА
Как НИПА съдейства за уреждане на колективни трудови спорове?НИПА съдейства за уреждане на колективни трудови спорове с посредничество и арбитраж. Това са извънсъдебни способи за разрешаване на спорове, които дават възможност на страните сами да изберат процедурата – посредничество или арбитраж, да участват в разрешаването на спора и да постигнат взаимно изгодно решение.
Посредничеството е доброволна и поверителна процедура. При посредничеството страните по спора са подпомагани от трето лице – посредник, сами да достигнат до решаване на своя спор. Арбитражът е процедура, при която спорещите страни предават спора за разглеждане от независима и неутрална трета страна (арбитър или арбитражна комисия). Целта е да бъде взето окончателно и задължително за страните по спора решение.
Кой може да се обърне за съдействие към НИПА?Към НИПА могат да се обърнат чрез свои представители както работещи, така и работодатели. Ако спорещите страни търсят съдействието на посредник за разрешаване на спора им, те могат да се обърнат към НИПА с искане за откриване на процедура по посредничество заедно или поотделно. Процедура по арбитраж НИПА може да открие след получаване на съвместно искане от двете страни по колективен трудов спор. При всички случаи, искането трябва да бъде отправено към НИПА писмено, на определен за целта формуляр-образец.
Кой осъществява посредничеството и арбитража?Посредничеството се осъществява от посредник. Посредникът не решава или урежда спора по същество, а подпомага страните да сближат позициите си за разрешаването на спора, като:
• улеснява общуването между тях,
• съдейства да определят интересите и приоритетите си,
• помага им да преценят евентуалните ползи и загуби,
• помага им да обсъдят и формулират възможни разрешения. Арбитражното производство се провежда от едноличен арбитър или арбитражна комисия. Арбитражният орган разглежда спорните въпроси, посочени в искането за провеждане на процедура по арбитраж и постановява решение.
Кой определя посредника или арбитъра, който ще съдейства за уреждане на спора?
Страните по спора сами определят кой да бъде посредник или арбитър в исканата от тях процедура. Те правят своя избор от списъците с посредници и арбитри към НИПА. Посредниците и арбитрите на НИПА са квалифицирани експерти в областта на трудовите отношения, преминали специални обучения за провеждане на посредничество и арбитраж при колективни трудови спорове.
Какви са предимствата на посредничеството и арбитража за разрешаване на колективни трудови спорове? ?
Предимствата на посредничество и арбитража, като извънсъдебни способи за доброволно уреждане на колективни трудови спорове, са: .
• бързина – времето за провеждане на процедурите по посредничество и доброволен трудов арбитраж се измерва с дни;
• изборът на процедурата, както и изборът на посредник или на арбитражен орган се прави от страните по спора;
• конфиденциалност по отношение на информацията, станала известна по време на посредничеството или арбитража;
• стабилност на споразуменията и решенията – постигнатите споразумения чрез способа на посредничеството по правило имат дълготраен характер, защото изразяват волята на страните по спора; арбитражните решения са окончателни и задължителни за двете страни.
• относително ниска икономическа, социална и психологическа цена на уреждането на спора. .
В какъв срок може да се реши един спор с помощта на НИПА? ?
НИПА съдейства за уреждане на колективни трудови спорове с извънсъдебните доброволни способи посредничество и арбитраж. Съгласно ЗУКТС, арбитражът се провежда най-много в две заседания, с прекъсване между тях не повече от 7 дни, а преговорите при посредничеството могат да продължат до 14 дни. Тези срокове могат да бъдат удължени само по споразумение на самите страни по спора.
НИПА разглежда ли индивидуални трудови спорове? ?
По сега действащото законодателство Националният институт за помирение и арбитраж съдейства за уреждане само на колективни трудови спорове като предлага на спорещите страни съдействие с посредничество и/или арбитраж, дава консултации. НИПА няма правомощия да съдейства за разрешаване на индивидуални трудови спорове.
Какво се случва, ако само едната страна по колективен трудов спор се обърне към НИПА за посредничество или арбитраж? ?Посредничество може да бъде поискано или по взаимно съгласие или само от едната страна. Във втория случай, за исканото посредничество се уведомява другата страна и процедурата започва, ако и тя даде съгласие за това. Арбитраж трябва да се поиска от двете страни заедно. В случаите, при които вече има обявена стачка и страните не могат да постигнат съгласие относно създаването на условия за осъществяването на минимално необходимите дейности, които трябва да се осигурят по време на стачката, според ЗУКТС, арбитраж може да поиска всяка от страните.
Има ли заплащане за съдействие от НИПА и колко? ?
Не се заплащат консултациите от Националния институт за помирение и арбитраж. Не се заплаща за получаване на формуляри за искане от Националния институт за помирение и арбитраж да открие процедура по посредничество или арбитраж. Не се заплаща такса за подаване на писмено искане до Националния институт за помирение и арбитраж за откриване на съответната процедура. Не се заплаща такса за откриване на процедура по посредничество или арбитраж Страните по спора заплащат възнаграждение на посредника, арбитъра или членовете на арбитражната комисия, което се определя почасово. То, както и всички други разноски във връзка с уреждането на спора, които се дължат от страните по спора, се определят по споразумение между тях и спорещите страни чрез посредничеството на директора на института.
Коя процедура е за предпочитане – посредничеството или арбитражът? ?
Дали ще изберат арбитраж или посредничество, решават самите страни по спора. Практиката в страните с богат опит в уреждането на споровете чрез посредничество или арбитраж показва, че посредничеството е предпочитана процедура, защото, ако то завърши успешно – с подписване на споразумение – няма наложено решение, позициите на двете страни са сближени и в максимална степен е запазен социалният диалог.
Гарантирана ли е безпристрастността на НИПА като трета страна, която съдейства за уреждане на спора? ?
Националният институт за помирение и арбитраж е изграден на трипартитен принцип и действа от името не на една, а на всичките три страни, които са заинтересовани за подпомагане на социалния диалог чрез бързо уреждане на трудовите конфликти: държава, синдикати, работодатели. Посредниците и арбитрите на института подпомагат спорещите страни да постигнат взаимноизгодно решение, като в своята работа се ръководят от “Етични правила за поведение на посредника и арбитъра към Националния институт за помирение и арбитраж”. Етичните правила ги задължават да следват принципите на независимост и безпристрастност, поверителност, компетентност, отговорност, честност. Тези принципи са определени в чл. 11 на Правила за осъществяване на посредничество и арбитраж за уреждане на колективни трудови спорове от Националния институт за помирение и арбитраж.
НИПА гарантира ли спазване на конфиденциалност на информацията, поверена от спорещите страни? ?
Правилата, по които се осъществяват процедурите по посредничество и арбитраж задължават посредниците, арбитрите и администрацията на института да спазват конфиденциалност, т.е. да не разгласяват информация, свързана с възникването и уреждането на спора.
Може ли да се търси съдействието на НИПА, ако са прекратени трудовите правоотношения? ?
Националният институт за помирение и арбитраж е създаден по Закона за уреждане на колективните трудови спорове, който установява реда за уреждане на колективни трудови спорове между работници и работодатели по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище. От това следва, че работодатели и работещи могат да се обърнат към НИПА за съдействие само, когато съществуват трудови правоотношения между тях.
Могат ли работещи в малките и средни предприятия да се обърнат към НИПА? ?
В Закона за уреждане на колективните трудови спорове не се прави разлика между колективни трудови спорове в малки, средни или големи предприятия. При възникване на спор и в малки, и в средни предприятия работещи и работодатели могат да се обърнат за съдействие към НИПА по установения в закона и в другите нормативни документи ред.
Може ли НИПА да съдейства на страни по колективни трудови спорове в чуждестранни компании? ?
ЗУКТС се прилага и за уреждане на колективни трудови спорове между работници и работодатели в чуждестранни или смесени фирми или предприятия на територията на страната. Тъй като създаването и дейността на НИПА са уредени с този закон, то и пълномощията на института по отношение на чуждестранни фирми се уреждат с неговите разпоредби.
Изборът е един и нека той винаги да е правилният
Polix
ИНСПЕКТОР
ИНСПЕКТОР
 
Мнения: 311
Регистриран на: 24 Авг 2009, 23:01

ПредишнаСледваща

Назад към ЛРТП в МВР

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron