Главен инспектор Валентин Ангелов: При пожарникарите няма слабо звено
13 октомври 2010 | 05:53 | Агенция "Фокус"
Президентът на Руската федерация Дмитрий Медведев е подписал указ за награждаване с държавни награди на чуждестранни граждани, участвали в ликвидирането на пожарите на територията на Русия през лятото на тази година. От България с високата награда орден „За храброст” е удостоен главен инспектор Валентин Ангелов, началник на РУ Пожарна безопасност и спасяване Свиленград. Церемонията по връчването на наградите ще се състои в сряда в Екатерининската зала в резиденцията на президента на Русия. Какъв е споменът от пожарите в Русия няколко месеца по-късно, Агенция “Фокус” разговаря с главен инспектор Валентин Ангелов.
Фокус: Г-н Ангелов, кое си спомняте още от пожарите в Русия?
Валентин Ангелов: Това, което ми направи най-силно впечатление и още го помня, е силното задимяване, което ни посрещна още от самолета, при пристигането ни в Москва. Пушекът буквално беше застлал Москва и Московска област. Това впечатли не само мен, а и всички колеги.
Фокус: Високи ли бяха температурите?
Валентин Ангелов: Температурите бяха около 37 – 38 градуса през деня. Вечерта също бяха доста високи, около 26 – 27 градуса. Трудно беше да се спи, да се почива, да се диша. Те наистина бяха високи, а през деня докато се работеше, като добавим, че беше още по-топло... Температурата се повишаваше при горенето на торфа, при горенето на горите. Работеше се действително при много тежки условия.
Фокус: Какво е специфично при горските пожари?
Валентин Ангелов: Особеностите на горските пожари на територията на Русия бяха в това, че когато премине огънят и изгори дърветата, отдолу остава да гори торфът. Самият торф дава този дим. Той трябва да се изгаси, за да не изгори тази дървесина, която е останала все още след преминаването на огъня. Това торфено горене води от своя страна до прогаряне на корените, падане на дървета и ред други опасности, които дебнеха на всяка крачка служителите на пожарната.
Фокус: Колко дебел е този торф?
Валентин Ангелов: В горите, където работихме, торфът не беше много дълбок, беше от порядъка на половин метър – 70 сантиметра. Но когато работехме на торфеното поле, торфът беше от 1 – 1,5 метра.
Фокус: Имаше ли селища близо до горите, в които вие работихте?
Валентин Ангелов: Прословутото село Язвище, за което толкова много се чу в България. Колегите работиха до него и спасиха това село. С това доказаха, че наистина българският пожарникар не е за подценяване и може да се справи в много тежки ситуации.
Фокус: В България къде сте участвали в погасяване на пожари, не само вие а и колегите Ви? Къде сте „тренирали” в реални условия?
Валентин Ангелов: Това не е тренировка, нека да уточним. Гасенето на горски пожари не е тренировка, това е спасяване на гората. Ежедневието на пожарникарите, които са в местности, където има планини и гори, през летния период е почти еднакво. Там почти всеки ден се излиза за гасене на горски пожари – в иглолистни и в широколистни масиви. В България има много такива места. Хората, които бяха подбрани за участие в тази мисия, бяха преди всичко от планински райони, където в горите има много пожари.
Фокус: Какво е най-важно при гасене на горски пожари?
Валентин Ангелов: Най-важното е да се запази животът и здравето на хората. Най-важното е да се спасяват населени места, хора и след това – да се мисли за локализирането на горския пожар и загасяването му.
Фокус: Имахте ли възможност да работите съвместно с колегите ви от Русия и какво ви направи впечатление?
Валентин Ангелов: Естествено. Ние работихме през цялото време с колегите от Русия. Работихме с руската техника. Направи ни впечатление, че те са организирани, дисциплинирани, както сме и ние. При нас няма слабо звено. Ако това се допусне, започват да страдат хора – и пожарникари, и редови граждани.
Фокус: Може ли да кажем, че при работата си пожарникарите „говорят” на общ език, независимо от различията?
Валентин Ангелов: Абсолютно. Даже и в Япония, в България, в САЩ, в Южна Африка, може би дори, говорят на един и същ език.
Фокус: Как се снабдявахте с вода?
Валентин Ангелов: Колегите от Русия обезпечаваха техниката. В торфеното поле, което последно гасихме, бяха ни осигурили високодебитна помпена станция, която подаваше 110 литра в секунда вода от 08.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта без прекъсване. А ние си разпределяхме тази вода по целия фронт на пожара. © 2010 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!