от Lord » 05 Сеп 2009, 17:29
Пресата подробно отразява дейносттта на пожарникарите и напредъка на пожарното дело. Пожарната охрана се сочи като един от най-добре организираните държавни ресори.
През 1936 година е приета Наредба-закон за засилване на приходите на градските и селските общини [8]. С Наредбата налогът по фонд ,,Пожарно дело” се увеличава от 10 на 15%.
След 1944 г. в страната започва коренна реорганизация на противопожарната охрана.
През 1946 г. е приет Закон за противопожарната защита (ЗПЗ), с който противопожарната охрана в страната е одържавена и е реорганизиран фонд “Пожарно дело”. Основната заслуга за това е на генерал-майор Бою Божков – началник на отдел “Противопожарна защита” при МВР за периода 1944 - 1951 г.
Закънът за противопожарната защита дава тласък за извършване на голям брой законодателни, организационно-структурни и др. промени, с които противопожарната охрана на страната коренно се преустройва, стабилизира се финансово и се усъвършенства. Приети са Наредба за приходите и разходите на фонд ,,Противопожарна защита” (обн. ДВ, бр.122/1946 г.), в която се уреждат различни въпроси от дейността на фонда, и Наредба № 1193 за размера на таксите за извършване на прегледи, даване съвети и правене услуги от органите на противопожарната защита на учреждения, предприятия и лица (обн. ДВ, бр.152/1946 г.). Съгласно наредбата, в приход на фонд ,,Противопожарна защита” се внасят сумите, събирани за извършвани проверки в обектите, за носене на дежурство от противопожарните служители и техника в театри, кина, циркове, изложби, хармани, временни складове и др. и се събират такси за зареждане на пожарогасители. Благодарение на приетите нормативни актове в края на 1946 г. във фонда са отчетени набраните средства в размер на 288 100 110 лв.
В изпълнение за Закона за противопожарната защита на 24 септември 1946 г. от фонд ,,Противопожарна защита” са отпуснати средства за изграждането на Държавно противопожарно училище при МВР. Същото е открито на 21.12.1947 г., което днес е факултет “Пожарна безопасност и защита на населението” към Академията на МВР.
През 1947 г. влиза в сила Закон за изменение и допълнение на Закона за противопожарната защита” (обн. ДВ, бр.85/1947 г.), който разширява кръга на приходоизточниците за фонд ,,Противопожарна защита”. На основание приетата Наредба за фондовите марки “Противопожарна защита” по номенклатура всички издадени документи от противопожарната защита се облепват с фондови марки.
През 1951 г. в ДВ бр.67/21.08.1951 г. излиза Правилник за противопожарните строителни норми. Пожаропредпазната дейност започва да се приема като първостепенна, а пожаро-техническото обследване на обектите се утвърждава като основна форма в дейността на органите за противопожарна защита.
Започва разработването и приемането на основни нормативни актове, регламентиращи противопожарната защита като Правилник за обектните противопожарни служби, Правилник за опазване на посевите и харманите от пожари, Правилник за опазване на горите от пожари, Правилник за дейността на доброволните противопожарни служби и Правилник за Държавното противопожарно училище. Много от постановките в тези нормативни актове продължават са актуални и днес.
Изграждат се много сгради за нуждите на противопожарните служби у нас. В една от тях – за Централното управление на МВР, днес се намира Медицинският институт на МВР. Напълно пригодени за нуждите на съответните районни служби са построените сгради в градовете Велико Търново, Севлиево, Свищов, Карлово, Сливен, Бяла Слатина и др.
Началникът на отдел “Противопожарна защита” при МВР Бою Божков влиза в историята на пожарното дело в България като един от най-големите му реформатори. Но вълната от скалъпети политически процеси срещу видни дейци на интелигенцията след Процеса срещу Трайчо Костов не подминава и противопожарната охрана. През 1951 г. започва т. нар. Процес срещу противопожарната защита, в който главни обвинямеи – в шпионска дейност и др., са Бою Божков, първият началник на Държавното противопожарно училище Иван Дипчиков и Владимир Удрев – технически директор на завод за специализирана противопожарна техника. Процесът завършва с изпълнение на 14.01.1953 г. на смъртна присъда срещу тримата главни обвиняеми. От Народния съд на различни срокове затвор са осъдени още шестима опитни пожарни командири.
След процеса фонд “Противопожарна защита” е ликвидиран и се изгражда бюджетна система за финансиране, която се отразява крайно негативно на материално-техническото осигуряване на пожарните служби.
Последица от процеса е и отмяна с Указ за противопожарната охрана на Закона за противопожарната защита през 1958 г., като противопожарната защита е извадена от системата на МВР и преминава към общините. Цялостно са нарушени организацията, технологията на управление и финансиране на системата за пожарна безопасност. Част от състава на противопожарните поделения преминава към народните съвети. Органите, които осъществяват държавния противопожарен надзор, остават в системата на МВР, а тези, които се занимават с пожарогасителна дейност, преминават в системата на народните съвети. С това разделение на противопожарните органи се нарушава стройната организация и единство в дейността на поделенията на противопожарната охрана.
Това несъответствие е променено с Постановление № 202 от 13 декември 1962 г. на Министерския съвет, с което службите за противопожарната охрана (отделите за противопожарна охрана при окръжните управления на МВР, инспекциите към районните управления на МВР, инспекциите и инспекторите към Районните управления на МВР - без управление “Противопожарна защита” към МВР и Държавното противопожарно училище, преминават към народните съвети на общините.)
Неудачното решение е коригирано с приемането на Указ № 94 от 3 февруари 1966 г. на Президиума на Народното събрание, с което всички поделения на противопожарната охрана отново преминават към МВР. Със същия указ се дават и воински звания на противопожарните служители.
Значителен тласък в осигуряването на пожарната безопасност дава 34-о Постановление на Министерския съвет от 8 август 1968 г. С него се набелязват и провеждат мероприятия, които довеждат до значително подобряване на пожарната безопасност на промишлените, селскостопанските и други обекти, като голямо внимание се обръща на пожарно- и взривоопасните предприятия и други подобни обекти в страната. С Постановление № 34 на МС се създава Научната лаборатория по пожарна безопасност, която по-късно прераства в научен институт (днес НПИПАБ). Крайният резултат от прилагането на постановките на 34-о постановление на МС от 1968 г. е рязкото спадане на броя на пожарите и загубите от тях в страната за дълъг период от време.
Духът, смисълът, съдържанието и формите на работа за осигуряване на пожарната безопасност на страната, залегнали в 34-о Постановление на МС са заложени в основата на новия Закон за противопожарната охрана от 1979 г. Това е един от най-трайните нормативни актове в историята на пожарната безопасност на страната, който е отменен през 1997 г. със Закона за МВР (обн. ДВ бр. 122 от 19 декември 1997 г.).
Законът за противопожарната охрана става основа за обществено движение за създаването на образцови в противопожарно отношение обекти, профилактични участъци, дежурни смени , райони и окръзи. То започва през 1961 г. и достига своето най-голямо развитие и разширяване през 1975 г. В движението се включват още голям брой обекти и противопожарни поделения.
Периодът е характерен и с ускореното въвеждане на противопожарната автоматика в борбата с пожарите. В пожароопасните обекти започва практиката на монтиране на автоматични ситеми за предотвратяване и гасене на пожарите. Противопожарна автоматика се въвежда в обектите на промишлеността, за масово събиране на хора, паметници на културата и др.
Особено трайна следа в развитието на новата история на противопожарната охрана оставя генерал-лейтенант Илия Дончев – началник на Централно управление “Противопожарна охрана” в периода 1961 - 1987г. С него е свързано не само връщането на противопожарната охрана в системата на МВР, а и изготвянето и приемането на Закона за противопожарна охрана от 1979 г. и създаването на научно-приложен институт по пожарна безопасност (днес Научно-приложен институт по пожарна безопасност и защита на населението), повишаване международния авторитет на българските огнеборци, развитието на пожаро-приложния спорт и др. Особено внимание се отделя на организирането и функционирането на държавния противопожарен надзор при непрекъснато усъвършенстване и разширяване на формите на пожаропрофилактичната дейност и работата с обществеността.
________________________________________________________________
“Нищо не е добро или зло. Мисълта го прави такова.” - Хамлет , по точно Шекспир;-)