Бих искал да знаеш....
Публикувано на: 24 Яну 2010, 12:52Бих искал да видиш мъката в очите на човека когато целият му свят е обгърнат в пламъци или когато прибиращото се семейство заварва цялата си собственост изгоряла и разрушена.
Бих искал да знаеш какво е да претърсваш горящата спялня за скрило се малко дете, и пламъци търкалящи се по тавана и изгарящите длани и колене докато пълзиш по пода, извит от тежеста си а кухнята над теб гори.
Бих искал да разбереш ужасът в очите на съпругата в 3 часа посред нощта, докато търся пулса на нейния 40 годишен съпруг а не го откривам, започвам АВС-мероприятия, с надежда да го върна, със съзнанието че е вече късно и желанието съпругата и семейството му да знаят че съм направил всичко възможно.
Бих искал да разпознаваш уникалната миризма на горящата изолация, вкусът на разкаляните сажди, чувсвото за прекомерната жега нахлуваща през екипировката, звукът на пръщящите пламъци, безсилието когато виждаш абсолютно нищо в плътния дим – усещания които добре познавам.
Бих искал да разбереш чувството да се качиш сутрин в градския транспорт след като си прекарал нощта потушавайки огромен пожар.
Бих искал да ми прочетеш мислите когато отивам на пожар в жилище, „Дали е лъжливо обаждане или развиващ се пожар? Какво е вътрешното разпределение в сградата? Какви рискове ме очакват? Има ли застрашени хора? Дали ще мога да ги спася? .. или просто някой ме очаква с постолет в ръка?”
Бих искал да си в спешното когато доктора съобщава часа на смъртта на 5 годишната красавица за чиито живот съм се борил през последните 25 минути, която никога да отиде на първа среща или да каже на майка си „Обичам те!” отново.
Бих искал да усетиш чувството на безсилие което ме обзема когато на кръстовището ми отнемат предимството а аз махам с едната ръка с другата натискам клаксона отново и отново, а когато имат нужда от нас първите думи с които ни посрещат са „Защо се забавихте толкова много?!”
Бих искал да знаеш мислите ми когато спасявам младо момиче от смачканите останки на автомобила и – „Ами ако това беше сестра ми, или приятелката ми, или накой който познавам? Каква ли ще е реакцията на родителите им когато заварят на входната си врата служител с шапката си в ръка?”
Бих искал да знаеш какво е чувсвото да влезеш през задния двор и да поздравиш семейството ми, и да нямаш куража да им кажеш че за малко да не се върна от последото произшествие.
Бих искал да усетиш болката ми когато хората, словом и понякога на практика, ни обиждат или омаловажават работата ми, или както те сами изкажат начина на мислене „Това никога няма да се случи на мен.”
Бих искал да знаеш, да разбереш физическата, емоционална и умствена суша или пропуснатата вечеря или изгубения сън или пропиляното сплотяване на хората, като добавка към всичката трагедия разиграла се пред очите ми.
Бих искал да разбереш приятелството, и личното удовлетворение когато помогнеш, спасиш живот, или нечия собственост, да се отзовеш на помощ или да създадеш ред от един пълен хаос.
Бих искал да разбереш какво да държиш в ръце малко момченце вкопчило се в ръката ти с въпроса: „Мама добре ли е?”, без дори да имаш силата да го погледнеш в очите с очи пълни със сълзи и да нямаш отговора. Или да държиш дълго време на страна мъж чиито най-добър приятел е изваден от смачкания автомобил и откаран с линейка пред очите му, и да знаеш че той е бил без колан – добре познавам това чувство.
Бих искал да знаеш какво е да претърсваш горящата спялня за скрило се малко дете, и пламъци търкалящи се по тавана и изгарящите длани и колене докато пълзиш по пода, извит от тежеста си а кухнята над теб гори.
Бих искал да разбереш ужасът в очите на съпругата в 3 часа посред нощта, докато търся пулса на нейния 40 годишен съпруг а не го откривам, започвам АВС-мероприятия, с надежда да го върна, със съзнанието че е вече късно и желанието съпругата и семейството му да знаят че съм направил всичко възможно.
Бих искал да разпознаваш уникалната миризма на горящата изолация, вкусът на разкаляните сажди, чувсвото за прекомерната жега нахлуваща през екипировката, звукът на пръщящите пламъци, безсилието когато виждаш абсолютно нищо в плътния дим – усещания които добре познавам.
Бих искал да разбереш чувството да се качиш сутрин в градския транспорт след като си прекарал нощта потушавайки огромен пожар.
Бих искал да ми прочетеш мислите когато отивам на пожар в жилище, „Дали е лъжливо обаждане или развиващ се пожар? Какво е вътрешното разпределение в сградата? Какви рискове ме очакват? Има ли застрашени хора? Дали ще мога да ги спася? .. или просто някой ме очаква с постолет в ръка?”
Бих искал да си в спешното когато доктора съобщава часа на смъртта на 5 годишната красавица за чиито живот съм се борил през последните 25 минути, която никога да отиде на първа среща или да каже на майка си „Обичам те!” отново.
Бих искал да усетиш чувството на безсилие което ме обзема когато на кръстовището ми отнемат предимството а аз махам с едната ръка с другата натискам клаксона отново и отново, а когато имат нужда от нас първите думи с които ни посрещат са „Защо се забавихте толкова много?!”
Бих искал да знаеш мислите ми когато спасявам младо момиче от смачканите останки на автомобила и – „Ами ако това беше сестра ми, или приятелката ми, или накой който познавам? Каква ли ще е реакцията на родителите им когато заварят на входната си врата служител с шапката си в ръка?”
Бих искал да знаеш какво е чувсвото да влезеш през задния двор и да поздравиш семейството ми, и да нямаш куража да им кажеш че за малко да не се върна от последото произшествие.
Бих искал да усетиш болката ми когато хората, словом и понякога на практика, ни обиждат или омаловажават работата ми, или както те сами изкажат начина на мислене „Това никога няма да се случи на мен.”
Бих искал да знаеш, да разбереш физическата, емоционална и умствена суша или пропуснатата вечеря или изгубения сън или пропиляното сплотяване на хората, като добавка към всичката трагедия разиграла се пред очите ми.
Бих искал да разбереш приятелството, и личното удовлетворение когато помогнеш, спасиш живот, или нечия собственост, да се отзовеш на помощ или да създадеш ред от един пълен хаос.
Бих искал да разбереш какво да държиш в ръце малко момченце вкопчило се в ръката ти с въпроса: „Мама добре ли е?”, без дори да имаш силата да го погледнеш в очите с очи пълни със сълзи и да нямаш отговора. Или да държиш дълго време на страна мъж чиито най-добър приятел е изваден от смачкания автомобил и откаран с линейка пред очите му, и да знаеш че той е бил без колан – добре познавам това чувство.
