Още тогава съм знаел, че ще бъдем от първите паднали в боя при евентуална война. Навсякъде където службата е устроена като нашата на границата се знае, че първи падат граничарите. Колко тренировки и на какъв чанч сме подлагали момчетата, само и само при евентуален военен конфликт да може да оцелеем по-дълго време и евентуално да се спасим. Имай предвид, че момчетата ни бяха железни и щяха да се бият до последен дъх!
Ние бяхме на полосата за осигуряване, следва главната полоса, втора полоса и отбранителният рубеж на армията . От нас се искаше по най-бързият начин да се изнесем до опорният пункт, някои застави имаха подземен изход, но някои нямаха и под куршумите трябваше да се изнесат до опрният пункт. Заемем ли ОП сградата на заставата беше без значение. Всичко се поемеше от опорният пункт. Мобилизираше се доброволният отряд, от граничният отряд се изнасяха към нас и се отбранявахме.
Имай предвид, че релефа на местността е такъв, че не позволява движение на техника и не бяхме лесно преодолимо препятствие. Като добавим и артилерийската подготовка от 78-ми МСП в Крумовград и можеше да изпотим сериозно противника.
Хубавото в цялата работа е, че никога не ни се наложи да участваме в такъв сценарии и не ни се наложи да проливаме кръв на война.
Дано си запазил трака на GPS-a, иска ми се да разбера маршрута, по който сте скитали по Еледжето и района При нападение в района на Еледжето, докато заставата се изнася на ОП, една група имаше задача да натовари боеприпаси и да взриви пътя.
Не съм ходил там отдавна, не знам познаваш ли Кюркчиев, беше командир на заставата