малкия написа:Това можеш да го каже не на "съратник" с 22 години служба, а на някой новобранец.
И веднага ще ти обясня какво пропускаш.
Това, за което говориш БИ ТРЯБВАЛО да е така - на теория.
На практика обаче през последните десет-двайсет години се наплодиха твърде много началници на РУ и директори на ОДМВР, които покриват поне една от следните характеристики:
1. Назначени са на длъжността не заради доказани професионални качества, а по съвсем други критерии.
2. Треперят за поста си до степен да не смеят зъб да обелят при получаването на някое идиотско разпореждане от Главната дирекция или (пази, Боже!) от Министерството.
3. Изпълняват задачи и преследват цели, които са свързани със служебното им положение само доколкото то им дава възможност да правят това.
Има и още, но нека спра дотук.
В резултат на въпросните хора им е последна грижа как живее и при какви условия работи "бай чепик" - както обичаш да казваш.
Вярно, имал съм началници (за които си спомням с добри чувства и които ми липсват), дето са заставали зад гърба на всеки колега, който съвестно си върши работата и са се опитвали по всякакъв начин да му помагат. Също толкова вярно е, че процентът им в сравнение с другия тип е твърде малък.
С други думи - ако имаш претенциите да се причислиш към типа началници, за които пишеш - с най-голямо съжаление трябва да ти кажа, че принадлежиш към един странен вид динозаври, който е заплашен от окончателно изчезване в МВР.
Няма Директор и Н-к на РУ,които да не си задават въпроса - Заслужава ли си? Заслужава ли си да застане човек зад гърба на хора,които са постъпили в МВР с протекции и не стават за служба,хора,които са дошли заради сигурната заплата и по-ранното пенсиониране,хора,които никой не ги иска на друго място и в МВР са намерили тихо пристанище за мързела си...
В последните 10-15-20 години се напълнихме с такива хора.Сутрин на оперативка имам възможност да огледам всички. Едни са избръснати,изгладени и лъснати,други са смачкани,неугледни и намръщени... други тялом са в управлението,духом са на друго място...
Резонният въпрос,който си задавам е заслужава ли си? Да,за някои си заслужава,за повечето не си заслужава.
Същото е положението като се наложи директора да вземе решение касаещо някой служител,задава си въпроса - заслужава ли си и примерно ме пита - този заслужава ли... ако си заслужава и неволно се е подхлъзнал,заставаме зад гърба му... Това го имаше и преди,има го и сега,но по-малко,защото останаха малко хората,за които си заслужава човек да е зад гърба им...
Преди 2-3 годни един мушморок председател на СД като го притиснах да си върши работата ми каза -чак сега ще ти подпаля чергата... и защо мислиш да ми подпали чергата,защото искам от него да си върши работата,а той решил,че може чрез един от синдикатите да ми подпали чергата... Така ми подпали чергата,че сега пътува около 20 км. до мястото,на което служи в момента... Принципа ми е "Погледни ме с едното око,аз ще те погледна с двете"... Много въпроси и проблеми могат да бъдат разрешени,но въпроса е заслужава ли си... Заслужава ли си като се събирате в ССП,каквото не успеете на момента да го решите чрез преговори,веднага да казвате - Ще се срещнем в съда или ще излезем на протест... Заслужава ли си ?