ПРОТЕСТ 27.09.2009г.

[osata]

Хамър - и аз съм повече песимист отколкото оптимист. Иска ми се да мисля оптимистично, но с всеки изминал ден живота ме навежда все повече и повече..... когато човек няма искряща нужда от пари, други неща го смазват психически. Постоянно тук там някой колега ме пита - защо не е захвана на местно ниво със синдиката, защо така онака - как да обясниш на хората, че времето не достига, че има много по-важни причини от работата, синдикализма и т.н.
И информацията да е малко, и каквото и да е, логично е всеки следващ път на събиранията да има по-малко хора. Всяко нещо омръзва, втръсва...а и както казах по-горе - всеки си има личните проблеми. Просто професията ни е такава.

[SFS]

Защото играете абстрактно. Абстрактността е хубаво нещо до момента на преобръщане на емоционалността в позитивизъм и полагане началото на реалността. След което е излишна част от и по пътя на целта.
Какво имам предвид:
Голяма част от вас надянаха фанелките на СФС в един безкраен мач в който играха всички от време оно. Сега имате ясно разпознаваеми екипи за да си подавате топката. Само, че абстрактността ви предлага хиляди топки на терена и всеки търчи и рита на посоки а гол няма. Голите сте вие.
Изход:
Хващате една топка, една цел. Обявявате е за приоритет. С медиите я показвате на всички и играчи и онези по трибуните. Пропаганда докато стане център на внимание. Биете и шута към целта и следите движението и с повишено внимание и постоянното му насочване към ня и мястото на терена и играчите около нея. Само така ще посигате движението и към целта в газа на нечии задник и ваше задоволяване. Само така ще накарате и други да поискат да заритат следващата цел.
Тук няма нито политика, нито политици нито началници а само онова корто ще постигне онова заради което се запознахте.