от малкия » 14 Май 2013, 22:55
РЕШЕНИЕ
№ 6331
София, 10/05/2013
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОВКА ДРАЖЕВА
ВАНЯ АНЧЕВА
ТАНЯ ВАЧЕВА
ИВАН РАДЕНКОВ
при секретар Светла Панева
и с участието
на прокурора Македонка Поповска
изслуша докладваното
от председателя ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА
по адм. дело № 3229/2013. Document Link Icon
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 978/21.01.2013 г., постановено по адм. дело № 9431/2012 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е обявена за нищожна Инструкция рег. № Iз-343 от 05.03.2009 г. (изм. и доп. с Инструкция № Iз-823 от 2011 г. и Инструкция № Iз-3115 от 2011 г.) за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време, издадена от министъра на вътрешните работи (необнародвана) и Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати на Сдружение с нестопанска цел "Синдикална федерация на служителите в МВР", гр. София и на Добромир Василев Добрев от гр. Кюстендил разноски за водене на делото с общ размер 630 лева.
Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за недопустимост и евентуално - за неправилност на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Сочи, че към момента на постановяване на атакувания съдебен акт процесната инструкция е отменена с Инструкция № Iз-2453 от 4.12.2012 г. за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г., в сила от 14.12.2012 г., поради което спорът е бил лишен от предмет, а съдът недопустимо се е произнесъл по съществото му. Счита, че е налице хипотеза, аналогична на оттегляне на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 159, т. 3 във връзка с чл. 156, ал. 1 от АПК, като ефектът на съдебната отмяна вече е бил постигнат чрез отмяната на подзаконовия нормативен акт от органа, който го е издал. Моли за обезсилване на оспореното решение с прекратяване на производството по делото или за неговата отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Добромир Василев Добрев от гр. Кюстендил чрез пълномощника му по делото – адв. Благоева, оспорва касационната жалба. Алтернативно, с оглед приемането на нова инструкция и отмяната на оспорената такава, моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила в частта относно присъдените му разноски, както и да му се присъдят направените такива за касационната инстанция.
Ответникът - Сдружение с нестопанска цел "Синдикална федерация на служителите в МВР", гр. София не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението следва да се остави в сила като допустимо и правилно.
Върховният административен съд, петчленен състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна.
Предмет на съдебна проверка в производството по чл. 185 и сл. АПК пред тричленния състав на Върховния административен съд е Инструкция рег. № Iз-343 от 05.03.2009 г. (изм. и доп. с Инструкция № Iз-823 от 2011 г. и Инструкция № Iз-3115 от 2011 г.) за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време, в сила от 01.04.2009 г., издадена от министъра на вътрешните работи по делегация от чл. 211, ал. 7 от ЗМВР. Прието е, че същата притежава белезите на нормативен административен акт по дефиницията на чл. 75, ал. 1 АПК във връзка с чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА).
За да обяви нищожността й, тричленният състав е приел, че е налице нарушение на императивните разпоредби на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, чл. 37, ал. 1 от ЗНА и чл. 78, ал. 2 от АПК. В мотивите на решението са изложени съображения, че всички нормативни актове задължително се публикуват като условие за влизането им в сила, като до публикуването им те не съществуват като нормативни факти. По делото е безспорно установено обстоятелството, че оспорената Инструкция рег. № Iз-343 от 05.03.2009 г. не е обнародвана в „Държавен вестник” до момента на отмяната й с Инструкция № Iз-2453 от 4.12.2012 г. за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г., в сила от 14.12.2012 г. След като фактическият състав по издаването й не е бил завършен, отменената Инструкция рег. №Iз-343 от 05.03.2009 г. (изм. и доп. с Инструкция №Iз-823 от 2011 г. и Инструкция №Iз-3115 от 2011 г.) не е влязла в сила и не породила правно действие. Като е приел, че прилагането на необнародван подзаконов нормативен административен акт създава нежелана от правния ред и опасна привидност, че има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения, съдът е формирал крайния си извод за наличие на основание за обявяването на неговата нищожност, за да се предотвратят нежеланите правни последици от прилагането му за периода до изричната му отмяна.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Обжалваният съдебен акт отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно - постановен е при наличие на положителните и при липса на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че решението е недопустимо, поради липса на предмет и отпаднал за жалбоподателите интерес, поради отмяна на инструкцията от издалия я административен орган. Не е налице тъждество между обявяването по съдебен ред на подзаконовия нормативен акт за нищожен и отмяната му от органа с последващ акт от същия вид. Със съдебното решение оспорената инструкция е обявена за нищожна, а не е отменена като незаконосъобразна.
Нищожността, като порок на акта, по своята правна характеристика е такава, че изобщо не поражда правни последици, присъщи за категорията административни актове, към които оспореният акт принадлежи и които последици с издаването му са целени да предизвикат. Нищожният акт не може да бъде заздравен - валидиран, саниран от автора му, както и с отричане на материализирантите в акта правоотношения чрез отмяната му от издалия го орган. До прогласяването на нищожността обаче той създава нежелана и опасна привидност, че има действие. Поради това, за разлика от отмяната на нормативния акт от органа, прогласяването на нищожността има ретроактивно действие, т.е. от момента на издаването му, а не от момента на влизане в сила на съдебното решение, с което тя е прогласена. В тази връзка, тричленният състав правилно е съобразил, че последвалата съдебното обжалване отмяна на инструкцията от органа, който я е издал, не изключва осъществения съдебен контрол, тъй като именно с постановената от съда нейна нищожност се постига предотвратяване на нежеланите правни последици от прилагането й за периода до изричната й отмяна. С други думи правният ефект и последици на отмяната на нормативния акт от издалия го орган не са равнозначни или противопоставими на прогласяването му за нищожен от съда. Този извод не се променя от предвиденото в разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и чл. 194 от АПК, на които е направено позоваване в касационната жалба, тъй като те касаят действието на решението за отмяна на подзаконовия нормативен акт и са неотносими към въпроса за допустимостта на конкретното производство. Фактът на издаване и обнародване към момента на произнасянето на първоинстанционния съд на нова инструкция, регулираща същите обществени отношения и отменяща оспорената такава, е без правно значение и не лишава конкретния правен спор от предмет, нито изключва наличието на правен интерес за адресатите на процесния нормативен акт от обявяване на неговата нищожност. Възникването на този юридически факт не може да се свързва и с прилагането на последиците на оттеглен от административния орган индивидуален административен акт по смисъла на чл. 156 във връзка с чл. 159, т. 3 АПК, в каквато посока касаторът навежда доводи. Така визираното от него правоприлагане по аналогия на различни правни институти не намира опора в закона. Предвид изложеното, с обявяването на нищожността на оспорената пред него инструкция съдът е постановил допустимо решение.
Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с релевантната правна уредба съдът е направил обоснован извод за нищожност на процесната инструкция, като изложените в решението му мотиви се споделят напълно от настоящия съдебен състав.
Националното законодателство поставя като изискване за влизане в сила на нормативния акт същият да бъде обнародван в "Държавен вестник". Следователно обнародването е условие за превръщането на акта в част от действащото право и е елемент от фактическия състав на издаването на нормативния акт, обуславящ неговата валидност. За разлика от съобщаването на индивидуалните и общите административни актове, публикуването на нормативните актове е завършващият елемент от техния фактически състав като условие за влизането им в сила и поставянето им в действие. Чрез обнародването в "Държавен вестник" нормативният акт се довежда до всеобщо знание и се определя началният момент, от който той произвежда действие. Необнародването е пречка актът да породи предписаните му правни последици, тъй като до публикуването му той не съществува като юридически факт. Това означава, че липсата на този елемент от фактическия състав на издаването на нормативния акт води до опорочаването му до степен на нищожност. Необнародваният подзаконов нормативен акт не произвежда целеното с неговото издаване правно действие и за това, ако бъде приложен преди да бъде обнародван, ще е налице незаконно действие, извършено без нормативно основание. Неизпълнението на задължението за обнародване поначало се възприема в съдебната практика като съществен порок на акта, обуславящ неговата невалидност, както законосъобразно е посочил тричленният състав на Върховния административен съд. Като е приел, че нарушението на императивните законови норми, уреждащи условията и изискванията за приемане на нормативни административни актове, налага обявяването на Инструкция рег. № Iз-343 от 05.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи за нищожна, решаващият съд е приложил правилно закона.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба основания на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид направеното от пълномощника на Добромир Добрев – ответник по касационната жалба, искане за присъждане на разноските по делото за настоящата инстанция, в полза на същия се дължат сторените такива, поради което Министерството на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на Добрев сумата от 300 (триста)лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 10.04.2013 г.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 978/21.01.2013 г., постановено по адм. дело № 9431/2012 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на Добромир Василев Добрев от гр. Кюстендил разноски по делото в размер на триста (триста) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Веселина Тенева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Йовка Дражева
/п/ Ваня Анчева
/п/ Таня Вачева
/п/ Иван Раденков
В.Т.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Йовка дражева
Решението на тричленния съдебен състав по адм.д.№ 9431/2012 г. по описа на ВАС, VІ отд, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран на 6.06.2012 г. с жалба срещу Инструкция № Із-343/ 5.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи за реда за разпределение на работното време на държавните служители в МВР , отчитането му и компенсирането на работата извън установеното работно време. Искането е за прогласяване нищожността на инструкцията, която в хода на касационното съдебно производство е отменена с пар.6 от ЗР на Инструкция № Із-2453/ 4.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи за реда за разпределение на работното време на държавните служители в МВР, отчитането му и компенсирането на работата извън установеното работно време, в сила от 12.02.2013 г. Правният интерес от съдебна защита е отпаднал, което има за правна последица недопустим съдебен акт.
Търсенето на съдебна защита е обвързано с изисквания за правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за съдебно производство, независимо от неговата фаза и предмет на оспорване. За наличието на правен интерес съдът следи служебно и отпадането на правния интерес означава наличието на основание за прекратяване на съдебното производство. При вече постановен съдебен акт, касационната инстанция има служебно задължение по чл. 218, ал. 2 и чл. 221, ал. 3 от АПК да обезсили съдебното решение. Правният интерес от търсене на съдебна защита трябва да е непосредствен, което означава, че с отмяната на административния акт или с прогласяване на неговата нищожност в правната сфера на оспорващия настъпват благоприятни промени, защото административният акт престава да засяга, изменя или отнема субективни права. Правният интерес от защита срещу нормативен административен акт се състои в премахването на този административен акт от правния мир, т.е. идеята е нормативният акт да престане да регулира административни правоотношения. Това се отнася и за случаите, когато е налице искане за прогласяване нищожност на действащ административен акт. След като нормативният административен акт вече е отменен с друг последващ нормативен административен акт, който регулира същите административни правотношения, оспореният пред съда подзаконов нормативен акт вече не е част от позитивното право и липсва предмет на първоначалната жалба. По принцип срещу всеки административен акт, независимо от вида му, може да бъде подадена жалба с искане за прогласяване нищожността му, за да не се създава привидност на валиден административен акт. Но при отменен нормативен административен акт отпада правният интерес от съдебна защита, защото вече липсва непосредствено засягане на субективни права, регулирани от отменения нормативен акт. В случаите, в които като резултат от действието на нормативния административен акт са претърпени вреди, увреденото лице има право на обезщетение на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по реда на чл. 203 и сл. от АПК, а административният съд решаващ спора има правомощието в исковото производство да осъществи косвен контрол за нищожност на отменения нормативен административен акт (дори на контрол за незаконосъобраазност на оттеглен административен акт ), предвид разпоредбата на чл. 204 , ал.3 от АПК. Това обаче става в исковото производство, в което ищецът търси защита на засегнати свои субективни права в резултат на действието на нищожния нормативен акт.
съдия :
Йовка Дражева
_________________________________
Валентин Попов ГПУ - Благоевград