Становище на омбудсмана на Република България

[katana]

http://www.ombudsman.bg/public-positions/1058

Становище на омбудсмана на Република България относно някои социални права на държавните служители от Министерството на вътрешните работи


Към омбудсмана на Република България се обърнаха представители на Синдикалната федерация на служителите в Министерството на вътрешните работи по проблеми, свързани с някои социални права на държавните служители в МВР като компенсиране и заплащане на полагания от тях извънреден и нощен труд.

Представителите на Синдикалната федерация на служителите в МВР твърдят, че:

• се полага повече извънреден труд, отколкото се компенсира по реда на Закона за МВР;

• в отделни звена извънредният труд не се отчита или отчетеното време е по-малко от реално изработеното;

• не се заплаща за нощен труд.



Омбудсманът на Република България, воден от убеждението, че спазването на правата на човека е основен критерий за демократичния и правов характер на държавата, на основание чл. 19, ал. 2 от Закона за омбудсмана и чл. 9, ал. 1, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана, предприе проверка по повод на оплакването на представителите на Синдикалната федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи.



В хода на проверката:



• бяха проучени действащата нормативна уредба, релевантните норми от законодателството на Европейския съюз и съдебна практика;

• бе проведена среща с представители на Синдикалната федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи;

• бяха проведени срещи с директорите на специализираните административни дирекции „Човешки ресурси” и „Планиране и управление на бюджета” в МВР;

• бяха проведени срещи с ръководители и служители от структури на МВР в София и страната и с представители на други синдикални организации на работещите в МВР;

• бе проучен механизмът по управлението, регистрирането и отчитането на полагания извънреден и нощен труд.



Като взе предвид резултатите от проверката, институцията на омбудсмана направи следните



К О Н С Т А Т А Ц И И:




I. Обща рамка на нормативната уредба:



• Закон за Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 17 от 24 февруари 2006 г., в сила от 01.05.2006 г.)

Законът урежда принципите, задачите, дейностите, устройството и управлението на Министерството на вътрешните работи и статута на служителите в него.

Служители в МВР са държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение.

Статутът на държавните служители в МВР се урежда от закона, включително заплащането на техния труд.

Съгласно чл. 211, ал. 7, редът за разпределянето на работното време, неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Според Закона за МВР, извън определените с него допълнителни възнаграждения, на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.



Държавните служители от МВР имат множество допълнителни социални права. Законодателят, като е отчел специфичния характер на техния труд, е предвидил за тях социални права, като например:

- допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 2 на сто за всяка година трудов стаж /за другите държавни служители е в размер на 1 на сто/;

- редовен платен годишен отпуск от 30 дни /на другите държавни служители е 20 дни/;

- ползването на платения годишен отпуск не е обвързано с правилата за погасяване, установени за другите държавни служители;

- допълнителен платен годишен отпуск по един ден за всяка прослужена година, но не повече от 10 дни;

- пътуване на територията на страната за сметка на МВР веднъж в годината по време на платен годишен отпуск;

- трудът при пенсиониране се зачита като първа категория.



• Инструкция за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в МВР, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време, с рег. № Із-343/05.03.2009 г., в сила от 01.04.2009 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

Според инструкцията, ръководителите на основните структури по чл. 9 от Закона за МВР определят със заповед организацията и разпределението на работното време за отделните структури и дейности.

Към инструкцията са разработени детайлни указания за унифициране на отчитането на положения извънреден труд и подпомагане на ръководителите на структурите. Разработени са образци на документите, удостоверяващи основанието за полагане на извънредния труд, продължителността и начина на компенсиране. Трудът се отчита с протоколи, данните от които се вписват в специална книга.





II. Извънреден труд:



• Съгласно Закона за МВР, за положения извънреден труд държавните служители имат право на допълнително възнаграждение и допълнителен платен отпуск, в зависимост от режима на работа. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, а размерът на допълнителния платен годишен отпуск е до 12 работни дни.

Работата извън редовното работно време се компенсира:

а) с допълнителен платен годишен отпуск за работа в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите с установен ненормиран работен ден;

б) с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа – за служителите на 8-, 12- или 24-часови смени, при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период.



• При проверката бе констатирано различие в отношението на ръководители на структурни звена към прилагането на установените правила.

Омбудсманът оценява като положителен стремежа за създаване на такава организация на работа, при която, доколкото спецификата на дейността позволява, служителите да са равномерно натоварени и да не работят повече, отколкото е възможно да се компенсира.

Тревожно е обаче, че има и мнения, според които всеки може да напусне системата, щом не е готов да полага толкова извънреден труд, колкото е нужно. Такава позиция говори за неразбиране на смисъла от въвеждането на ограничения на полагания извънреден труд и на механизми за компенсирането му от една страна, а от друга – за инерционно мислене от минали времена и нехайно отношение към зачитането на правата на работещите. Освен това, подобно мнение е индикатор за липса на готовност за реален социален диалог и пренебрежително отношение към отговорността за прилагане на правилата за разпределяне на работното време и отчитане на положения извънреден труд.



• Независимо от регламентацията за разпределение на работното време, налице са проблеми, свързани с извънредния труд. В тази връзка министърът на вътрешните работи е разпоредил с писмо от 22.10.2010 г. на директорите на структурните звена стриктно да спазват разпоредбите на инструкцията и дадените указания, както и да осъществяват строг контрол по прилагането им. Възложил е на дирекция „Инспекторат” да извърши проверки по сигнали на председателя на една от синдикалните организации.

Извънреден труд над допустимите норми се полага по-често в малките структури на МВР, главно поради недостатъчен брой служители. Една от причините е напускането на системата на служители, поради придобито право на пенсия, което не е последвано от обявяване на конкурси за назначаване на други служители.

Не се отчита като работа над определеното работно време явяването на държавните служители като свидетели в съдилищата по време на определената им почивка.



• Налице са противоречиви мнения доколко предвидените от Закона за МВР компенсации кореспондират с количеството на положения извънреден труд.



• Предявявани са искове пред съдилищата за изплащане на възнаграждение за положен извънреден труд. Постановяването на осъдителни съдебни решения за изплащане от МВР на претендирани възнаграждения потвърждава наличието на проблем с отчитането и заплащането на извънредния труд.



IІІ. Нощен труд:



• В Закона за МВР не е предвидено заплащане на допълнително възнаграждение на държавните служители за работа през нощта.

Съгласно отменения от 01.01.2011 г. § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за МВР, за неуредените в глава петнадесета „Служители на МВР” въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител. Препращането от отменената разпоредба създаваше основание за изплащане на допълнително възнаграждение на държавните служители за работа през нощта. От проверката на омбудсмана стана ясно, че от министерството са правени разчети за необходимите финансови ресурси, но такива не са били осигурявани по реда на приеманите закони за държавния бюджет.



• Искането на служителите от министерството за заплащане на нощния труд министърът на вътрешните работи в свое писмо от 11.10.2010 г. определя като неприемливо, тъй като нощен труд на държавните служители в МВР никога не е заплащан. Това становище изцяло противоречи на европейското законодателство, даващо насоки за допълнително заплащане на нощния труд и вземане на мерки за ефективно упражняване на правото на справедливи условия на труд, както и на справедливо възнаграждение.



ІV. Социално партньорство:



• За осъществяване на социален диалог по въпроси, свързани с трудовите и служебните отношения и със социално-икономическите права и интереси на служителите, съгласно чл. 260 от Закона за МВР, е създаден Съвет за социално партньорство. Министерството се представлява от заместник-министър и длъжностни лица, определени от министъра на вътрешните работи. В състава на съвета са включени представители на петте синдикални организации на работещи в МВР.



• Създадени са условия синдикалните структури да имат съществена роля за решаване на проблеми, свързани с правата и интересите на работещите в МВР. В съвета се разискват поставени от синдикалните представители въпроси. Така например, на проведеното на 14.12.2010 г. заседание са обсъждани заплащането на нощния труд, спазването на Инструкция за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в МВР, отчитането и компенсирането на труда извън установеното работно време и други въпроси, свързани с трудовите и социалните права на работещите в министерството.



* * *



Въз основа на направените констатации се налагат следните



И З В О Д И:




• Създадени са механизми за компенсиране в определени граници на държавните служители в МВР за полагания от тях извънреден труд, според законовите норми. Установени и въведени са стандарти за организиране и разпределяне на работното време, включително за извънредния труд. Механизмите и стандартите не се прилагат ефективно във всички структури на МВР.



• Допуска се полагане на извънреден труд над законово определените граници за компенсиране – преди всичко поради недостатъчно служители в звена на министерството. Значение има и влиянието на субективния фактор на отделни ръководители на структурни звена по организацията и разпределението на работното време.



• Полагането на извънреден труд, особено над установените норми, лишава държавните служители от време за възстановяване на работоспособността им, с което се застрашават както тяхното здраве, така и ефективното изпълнение на възложените им задачи в защита на обществения интерес.



• Недостатъчно е възникналите проблеми по организацията на работното време, с произтичащото от това полагане на извънреден труд от държавните служители, да се разглеждат само от Съвета за социално партньорство. Те трябва да бъдат предмет на диалог и със синдикалните организации в структурните звена, в дух на сътрудничество и уреждане на спорните въпроси, при зачитане интересите на всяка от страните.



• Предоставянето на информация на служителите за отчетения извънреден труд би осигурило прозрачност, предотвратяване на отделни прояви на субективизъм или недобра организация.



• Държавните служители от МВР са поставени в неравностойно положение спрямо другите работещи, на които по реда на Закона за държавния служител и Кодекса на труда се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. В това отношение техните трудови права на справедливо възнаграждение и справедливи условия на труд не са гарантирани.



* * *



Омбудсманът на Република България, като защитник на правата и интересите на гражданите,



Като подчертава, че дейността на държавните служители от МВР е изключително важна както за отделния гражданин, така и за обществото като цяло,

Като отчита, че организацията на работното време е предпоставка за по-голяма ефективност на дейността и заедно с това за създаване на условия за възстановяване работоспособността на работещите,

Като взема предвид, че трудът на всеки следва да е възмезден, а трудът, положен извън установеното работно време, да бъде компенсиран на служителя,

Като припомня, че Хартата за основните права на Европейския съюз прогласява правото на всеки работник на справедливи условия на труд, в това число на ограничаване на максималната продължителност на труда,

отправя следните



П Р Е П О Р Ъ К И:



Министърът на вътрешните работи:



• Да предприеме мерки за предотвратяване на условията, водещи до полагане на извънреден труд над установените граници за компенсиране, включително за осигуряване на достатъчно служители в отделните структурни звена.

• Да организира упражняване на системен мониторинг за прилагане на правилата за организиране, разпределяне и отчитане на работното време, включително за полагания извънреден труд, с оглед гарантиране на законоустановеното компенсиране на служителите.

• Да продължи и разшири практиката за извършване на контрол по сигнали от синдикалните организации и служители за нарушени социални права.

• Да предприеме действия за нормативно регламентиране на заплащането на полагания нощен труд, в съответствие с европейското законодателство.

• Да предвиди механизми за осъществяване на по-активен социален диалог и в структурите на МВР.



Ръководителите на структури по чл. 9 от Закона за МВР:



• Да предприемат мерки за стриктно спазване на стандартите за организиране и отчитане на работното време, включително за равномерно разпределяне на полагания извънреден труд.

• Да създадат условия за информиране на държавните служители за времето, отчетено като положен от тях извънреден труд.



* * *



Омбудсманът ще продължи да наблюдава този проблем и изпълнението на отправените препоръки.





КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ – ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


10 февруари 2011 г.


Настоящото становище е изготвено на основание чл. 19 от Закона за омбудсмана и чл. 24 от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана. То се изпраща на Министерството на вътрешните работи и синдикалните организации на работещите в МВР.

[katana]

Закон за омбудсмана

Чл. 22. (1) Омбудсманът внася до 31 март всяка година ежегоден доклад за своята дейност в Народното събрание.

(2) Докладът съдържа информация за:
1. постъпилите жалби и сигнали, по които проверките са приключили;
2. случаите, когато намесата му е имала резултат;
3. случаите, когато намесата му е останала без резултат, и причините за това;
4. направените предложения и препоръки, както и дали са били взети предвид;
5. зачитането на правата на човека и основните свободи и ефективността на действащото законодателство в тази област;
6. отчет на разходите;
7. резюме.

(3) Докладът по ал. 1 е публичен.

Чл. 28. Органите и лицата по чл. 2, до които се отнасят становищата, предложенията и препоръките на омбудсмана, са длъжни да ги разгледат в 14-дневен срок и да уведомят омбудсмана за предприетите от тях мерки.