Re: ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ
Публикувано на: 30 Яну 2012, 09:40
osata:
"Не знам. В началото много се говореше за СФС, всичко обаче позатихна. В началото лично аз бях много в час с всичко, което се случваше, убеждавах много хора, че информацията ще плува до всички, публично и т.н., обаче от как дръпнах назад, виждам една голяма промяна - инфото взе да липсва, нещо вътре едни войни, борби, драпане, плюене....типично по български. Бройката приятелю не е от значение, важно е качеството на работа, резултата. Аз сега се чудя - в СФС ли членувам или в САС, и всъщност кое какво е, защо е...... общо взето - ...... "
Osata, обяснението е просто - виж по-долу:
Кратко ръководство за това как да убием една идея.
1. Идеята се появява. Обикновено това е слабо осъзната рационално, но силно изразена емоционално реакция на продължително действащ дразнител. Идеята се носи от неколцина аутсайдери, които впоследствие изчезват до един от организацията /напускат, изгонени са, създават паралелни или опозиционни организации в защита на същата идея/. Аутсайдерите ползват канали за комуникация помежду си и обикновено сами правят идеята публично достояние, защото чувстват мисионерски дълг. Идеята расте.
2. Тези, които искат да я убият, условно Х, насърчават всички да я подкрепят. Целта е да се привлекат максимален брой бъдещи донори и подчинени заблудени овце. Методи - публични речи, обръщане към морала и почтеността, медии, масови събирания, показна, макар и безполезна дейност. Идеята укрепва.
3. Х и другите няколко хикса /малко на брой/ формират самоназовало се ядро на хората, подкрепили идеята /които впоследствие налагат лъжата, че са измислили идеята/. Задължително повечето формални участници са хора пасивни или неорганизирани, които не могат да създадат силно паралелно или опозиционно ядро. Допускат се няколко експресивни личности, които първоначално увличат нови членове /=жертви=донори=вечно губещи/, а впоследствие ще бъдат изкупителни жертви на неизбежните неуспехи на организацията и нагледни примери за членовете какво става, когато някой не подкрепя ядрото. Идеята укрепва.
4. Х-овете придават формален израз на идеята, обикновено юридическа регистрация, устав, членски внос, структури и т.н. Тук се дава път на случайни хора, с цел да не се вижда, че хиксовете владеят организацията. Организацията се присъединява към чуждестранни организации и придобива официален характер чрез включване на представители /най-вече х-ове, а впоследствие само х-ове/ в различни държавни и международни структури. Идеята е в своя апогей.
5. Х--овете търсят и се борят /напълно безплодно/ с външни врагове, за да реализират идеята. Хиксовете не желаят да победят, защото победата ще обезсмисли организацията. За тях е изгодна вечната борба. Важно е борбата да не пречи на външния враг наистина.
6. Х-овете намират и се борят с вътрешни врагове /най-често тези, които искат да разчупят ядрото/ под предлог, че трябва да спасят и укрепят организацията. Набедените за вътрешни врагове се преследват с цялата животинска страст, която може да се изцеди от организацията, гонят се и се сатанизират.
5. и 6. се повтарят няколко пъти, а във времето придобиват формален и официален характер. Идеята линее, няма отчетлива активност.
7. Х-овете избират палячо за лице и се скриват в анонимност. Палячото говори и се явява по начин, който ясно показва, че е безгласна марионетка. Палячото обикновено има и други слабости, с които може да бъде държан изкъсо - напр. алкохолизъм, престъпна дейност, служебни проверки. Възможно е палячото да е част от ядрото, но слабостите му го правят уязвим. Идеята пада.
8. Х-овете овладяват публично и арогантно създадената организация. На този етап се насажда страх и подчинение, не се допуска каквото и да е мнение, което предварително не е внимателно режисирано, независимо дали е за или против. Цел - членовете да се примирят и да се откажат от активна дейност и от участие в организацията, като продължат формално да се водят членове. Идеята е в агония.
9. Х-овете стават несменяеми и започват да изцеждат със законни процедури организацията /купуват вещи, вкл. МПС и имоти, организират скъпи мероприятия и раздават пари в брой/. Целта е да се реализира първоначално поставената цел - идеята да бъде убита. идеята е в кома.
10. Х-овете въвеждат същите пороци, срещу които са се противопоставяли и принуждават членовете да се самоунижават, като подкрепят този фарс и не само се подчиняват на така наложените пороци, но и активно ги защитават и понасят външни удари и присмех, докато ядрото ползва привилегиите. Така членовете, които са се противили срещу дразнителя в началото, не само не го премахват, но на практика си създават и втори, личен и несъвършен дразнител от същото естество. Идеята е в клинична смърт.
11. Организацията става част от същото статукво, което е породило и подхранва първоначалния дразнител. Х-овете се мултиплицират чрез институционализация /наследствена - на деца и близки роднини, организационна - на послушни и удобни членове, които формално ги заместват, поръчкова - чрез поставяне на нови х-ове, посочени от външни фактори/. Идеята е мъртва.
12. Постепенно организмът на организацията дотолкова изтлява, че е невъзможно ядрото да поддържа статута си от наличните ресурси. Ядрото зарязва организацията и започва да се оглажда за нова идея, която да убие, като междувременно се възползва като паразит от заряда и ресурса й.
Характерно за Х-овете е, че на практика всички те са подставени лица на други, външни за идеята и организацията играчи. Играчите често работят едни срещу други и постоянно образуват и развалят съюзи, лагери и клики, като се обединяват задължително само в един случай - когато трябва да наложат подчинение над овладените от организацията членове - донори. Играчите започват изграждането на организация още в първите моменти, когато се види, че идеята е жизнеспособна, съдържа значим заряд и носи ползи и ресурси. Тези играчи са три вида -
- изразители и поддръжници на дразнителя, който идеята иска да премахне. Държавната власт и монополния бизнес. Те целят да саботират организацията по принципа "рибата се вмирисва откъм главата", както и в краен случай "разделяй и владей". Техните х-ове са най-дейни, тъй като тази група има най-голям интерес да овладее и да убие идеята. Те имат най-силен интерес от организационното и кадровото развитие и поставянето на удобни хора. Работят в явна група.
- опоненти на първата група - целят да попречат индиректно и да узявят първата група, без пряко да се намесват и без да афишират връзката си с идеята и организацията. Опозицията - политическа и икономическа. Обикновено са склонни да инвестират определени минимални ресурси в организационното изграждане и някои масови прояви в началото. Х-овете им са инцидентно активни - когато отношенията на втората и първата група са вкризени, те са тези, които предлагат нужните действия, които да уязвят първата група. Работят привидно самостоятелно, поддържат тесни и постоянни връзки.
- чисти паразити - живеят, за да се възползват от ресурсите и заряда на идеите и организациите. Бизнесмени. Целта им е да натрупат чисто материален актив - от позиции в обществото до пари и власт. Х-овете им са абсолютно пасивни, освен в случаите на защита и налагане на материалните интереси на групата. Работят сами.
Още три характеристики на Х-овете
- не поемат лична отговорност, която може да ги уязви - всички рискови решения и действия се поемат от "бушони" - членове на управителните органи, структури и т.н.
- знаят или предполагат с голяма вероятност кой от другите х-ове с кого е свързан.
- оцеляват при всички сътресения, защото имат собствени ресурси извън ресурсите на организацията.
Х-овете с времето се разделят и по други признаци в зависимост от нуждите на организацията. Задължително има поне двама отговорници за налагане на мнението на ядрото върху членовете, поне двама, които отговоарят за кадровите дела в организацията /х-ове на първата и втората група играчи/, поне двама, които държат организационните дела и комуникацията вътре и извън организацията. Има и други функции, които преливат.
Най-важното е, че тъй като това се случва сравнително често и повсеместно в държавата на всички нива /политика, бизнес, обществени дела/, е изградена силна резистентност в държавните, икономическите и обществените структури и въпреки че водещите им представители са наясно какво се случва, защото са х-ове, които са победили или са в процес на налагане, никой не се намесва на страната на членовете на организацията - напротив. Членовете са най-уязвими и внушаеми, поради което х-овете, носещи външна подкрепа и външен ресурс, успяват да се наложат за много кратък период от време.
"Не знам. В началото много се говореше за СФС, всичко обаче позатихна. В началото лично аз бях много в час с всичко, което се случваше, убеждавах много хора, че информацията ще плува до всички, публично и т.н., обаче от как дръпнах назад, виждам една голяма промяна - инфото взе да липсва, нещо вътре едни войни, борби, драпане, плюене....типично по български. Бройката приятелю не е от значение, важно е качеството на работа, резултата. Аз сега се чудя - в СФС ли членувам или в САС, и всъщност кое какво е, защо е...... общо взето - ...... "
Osata, обяснението е просто - виж по-долу:
Кратко ръководство за това как да убием една идея.
1. Идеята се появява. Обикновено това е слабо осъзната рационално, но силно изразена емоционално реакция на продължително действащ дразнител. Идеята се носи от неколцина аутсайдери, които впоследствие изчезват до един от организацията /напускат, изгонени са, създават паралелни или опозиционни организации в защита на същата идея/. Аутсайдерите ползват канали за комуникация помежду си и обикновено сами правят идеята публично достояние, защото чувстват мисионерски дълг. Идеята расте.
2. Тези, които искат да я убият, условно Х, насърчават всички да я подкрепят. Целта е да се привлекат максимален брой бъдещи донори и подчинени заблудени овце. Методи - публични речи, обръщане към морала и почтеността, медии, масови събирания, показна, макар и безполезна дейност. Идеята укрепва.
3. Х и другите няколко хикса /малко на брой/ формират самоназовало се ядро на хората, подкрепили идеята /които впоследствие налагат лъжата, че са измислили идеята/. Задължително повечето формални участници са хора пасивни или неорганизирани, които не могат да създадат силно паралелно или опозиционно ядро. Допускат се няколко експресивни личности, които първоначално увличат нови членове /=жертви=донори=вечно губещи/, а впоследствие ще бъдат изкупителни жертви на неизбежните неуспехи на организацията и нагледни примери за членовете какво става, когато някой не подкрепя ядрото. Идеята укрепва.
4. Х-овете придават формален израз на идеята, обикновено юридическа регистрация, устав, членски внос, структури и т.н. Тук се дава път на случайни хора, с цел да не се вижда, че хиксовете владеят организацията. Организацията се присъединява към чуждестранни организации и придобива официален характер чрез включване на представители /най-вече х-ове, а впоследствие само х-ове/ в различни държавни и международни структури. Идеята е в своя апогей.
5. Х--овете търсят и се борят /напълно безплодно/ с външни врагове, за да реализират идеята. Хиксовете не желаят да победят, защото победата ще обезсмисли организацията. За тях е изгодна вечната борба. Важно е борбата да не пречи на външния враг наистина.
6. Х-овете намират и се борят с вътрешни врагове /най-често тези, които искат да разчупят ядрото/ под предлог, че трябва да спасят и укрепят организацията. Набедените за вътрешни врагове се преследват с цялата животинска страст, която може да се изцеди от организацията, гонят се и се сатанизират.
5. и 6. се повтарят няколко пъти, а във времето придобиват формален и официален характер. Идеята линее, няма отчетлива активност.
7. Х-овете избират палячо за лице и се скриват в анонимност. Палячото говори и се явява по начин, който ясно показва, че е безгласна марионетка. Палячото обикновено има и други слабости, с които може да бъде държан изкъсо - напр. алкохолизъм, престъпна дейност, служебни проверки. Възможно е палячото да е част от ядрото, но слабостите му го правят уязвим. Идеята пада.
8. Х-овете овладяват публично и арогантно създадената организация. На този етап се насажда страх и подчинение, не се допуска каквото и да е мнение, което предварително не е внимателно режисирано, независимо дали е за или против. Цел - членовете да се примирят и да се откажат от активна дейност и от участие в организацията, като продължат формално да се водят членове. Идеята е в агония.
9. Х-овете стават несменяеми и започват да изцеждат със законни процедури организацията /купуват вещи, вкл. МПС и имоти, организират скъпи мероприятия и раздават пари в брой/. Целта е да се реализира първоначално поставената цел - идеята да бъде убита. идеята е в кома.
10. Х-овете въвеждат същите пороци, срещу които са се противопоставяли и принуждават членовете да се самоунижават, като подкрепят този фарс и не само се подчиняват на така наложените пороци, но и активно ги защитават и понасят външни удари и присмех, докато ядрото ползва привилегиите. Така членовете, които са се противили срещу дразнителя в началото, не само не го премахват, но на практика си създават и втори, личен и несъвършен дразнител от същото естество. Идеята е в клинична смърт.
11. Организацията става част от същото статукво, което е породило и подхранва първоначалния дразнител. Х-овете се мултиплицират чрез институционализация /наследствена - на деца и близки роднини, организационна - на послушни и удобни членове, които формално ги заместват, поръчкова - чрез поставяне на нови х-ове, посочени от външни фактори/. Идеята е мъртва.
12. Постепенно организмът на организацията дотолкова изтлява, че е невъзможно ядрото да поддържа статута си от наличните ресурси. Ядрото зарязва организацията и започва да се оглажда за нова идея, която да убие, като междувременно се възползва като паразит от заряда и ресурса й.
Характерно за Х-овете е, че на практика всички те са подставени лица на други, външни за идеята и организацията играчи. Играчите често работят едни срещу други и постоянно образуват и развалят съюзи, лагери и клики, като се обединяват задължително само в един случай - когато трябва да наложат подчинение над овладените от организацията членове - донори. Играчите започват изграждането на организация още в първите моменти, когато се види, че идеята е жизнеспособна, съдържа значим заряд и носи ползи и ресурси. Тези играчи са три вида -
- изразители и поддръжници на дразнителя, който идеята иска да премахне. Държавната власт и монополния бизнес. Те целят да саботират организацията по принципа "рибата се вмирисва откъм главата", както и в краен случай "разделяй и владей". Техните х-ове са най-дейни, тъй като тази група има най-голям интерес да овладее и да убие идеята. Те имат най-силен интерес от организационното и кадровото развитие и поставянето на удобни хора. Работят в явна група.
- опоненти на първата група - целят да попречат индиректно и да узявят първата група, без пряко да се намесват и без да афишират връзката си с идеята и организацията. Опозицията - политическа и икономическа. Обикновено са склонни да инвестират определени минимални ресурси в организационното изграждане и някои масови прояви в началото. Х-овете им са инцидентно активни - когато отношенията на втората и първата група са вкризени, те са тези, които предлагат нужните действия, които да уязвят първата група. Работят привидно самостоятелно, поддържат тесни и постоянни връзки.
- чисти паразити - живеят, за да се възползват от ресурсите и заряда на идеите и организациите. Бизнесмени. Целта им е да натрупат чисто материален актив - от позиции в обществото до пари и власт. Х-овете им са абсолютно пасивни, освен в случаите на защита и налагане на материалните интереси на групата. Работят сами.
Още три характеристики на Х-овете
- не поемат лична отговорност, която може да ги уязви - всички рискови решения и действия се поемат от "бушони" - членове на управителните органи, структури и т.н.
- знаят или предполагат с голяма вероятност кой от другите х-ове с кого е свързан.
- оцеляват при всички сътресения, защото имат собствени ресурси извън ресурсите на организацията.
Х-овете с времето се разделят и по други признаци в зависимост от нуждите на организацията. Задължително има поне двама отговорници за налагане на мнението на ядрото върху членовете, поне двама, които отговоарят за кадровите дела в организацията /х-ове на първата и втората група играчи/, поне двама, които държат организационните дела и комуникацията вътре и извън организацията. Има и други функции, които преливат.
Най-важното е, че тъй като това се случва сравнително често и повсеместно в държавата на всички нива /политика, бизнес, обществени дела/, е изградена силна резистентност в държавните, икономическите и обществените структури и въпреки че водещите им представители са наясно какво се случва, защото са х-ове, които са победили или са в процес на налагане, никой не се намесва на страната на членовете на организацията - напротив. Членовете са най-уязвими и внушаеми, поради което х-овете, носещи външна подкрепа и външен ресурс, успяват да се наложат за много кратък период от време.