Забележката ти е правилна. Обаче ако изтълкуваш по-широко интернет значението на „анонимност” в смисъл на чувство за недосегаемост – „аз съм недостъпен за вас”, то определението „хейтър”е валидно /от моя гледна точка/. Първият ми коментар беше под въздействието на фрустрацията от начина ти на комуникация. А последвалото чувство на съжаление – резултат от обмислен анализ. Ти безспорно имаш много силни страни и е жалко, че не полагаш усилия да преработиш свои вътрешни конфликти. Това, което правиш, е неосъзнато решаване на проблем с неправилни средства.
Веки човек има моменти, в които „избухва”, но когато горното е доста чест „избор” и е съпроводено с лавина от обиди, е вече диагноза. И съм далеч от мисълта да те закича с табелката „луд”. Просто е нездраво и вероятно ти пречи. Забелязала съм, че не винаги проявяваш това поведение. Тази амбивалентност е възможно да е твоя личностова характеристика /за генезиса и няма да говоря/ или резултат от въздействието на определени стимуланти.
А толерантността към агресията и в часност към словесната такава, е индивидуална летва – при всеки е на различна височина. Това, което е приемливо за Хела, за мен не е. Да посочваш с показалец наболели обществени проблеми и след това да бълваш обиди, не е коректив. Както и константния ти извод, че всеки българин, който не е емигрирал и/или не е съгласен с твое негативно мнение, е комунист /с всички твои синоними на думата/.
Агресията може да има много причини. По-долу копирам само една от тях. И то не за да те вместя в рамка или да „те обясня”, а само като повод за размисъл. В никакъв случай не искам да „те карам” да млъкваш. Изразявам позиция по нещо, което ми направи впечатление. Не е точно по съдържанието на поставените въпроси – приеми го като коментар на обръщението в заглавието.
Една гледна точка тук:
OfftopicЧисто психологически динамиката на физическата и словесната нездрава агресия, която е по-скоро форма на садизъм, е една и съща.
Всъщност хората проявяващи словесно или друго насилие в повечето случаи принадлежат към един много силен тип характер, но не осъзнават своята сила и потенциал в градивна посока. Основите на подобно поведение са създадени в ранното детство, когато семейната среда е парирала опитите на детето да бъде самостоятелен индивид, карали са му се за много грешки, не са поощрявали успеха, а в повечето случаи и са наблягали на пропуските, вменявайки вина и лишавайки го от внимание и любов, давайки му я самo АКО ... детето прави неща, които родителите харесват. Така детето расте с усещане, че е дефектно и неуверено, но преизпълнено с гняв и задържане - това обяснява и желанието за наказателно поведение към околните и в късна зрялост.
Именно поради тази причина този тип характер избира несъзнателно дразнещо поведение, за да накара опонента си до нетърпимост и когато той избухне или ги отхвърли, вече има картбланш да освободи стисканата агресия - само, че преживявайки себе си като защитаващ се, което му пести силното чувство за вина, което му е наблъскано от детството. Затова става критикар и негативист и безкрайно егоцентричен в доста случаи. Тъй като му липсва здраво самочувствие, този индивид се нуждае парадоксално от предизвиканото от него отхвърляне или лошо отношение, за да се самосъжали и тогава в контекста на изпитаната болка да се преживее като значим - „Отхвърлят ме, значи ме има”.Той често се чувстват неразбран и неоценен от другите.
Самите агресори са хора, с много потенциал, но неадекватно несъзнателно реализиращи го под формата на садистични словесни атаки и ако нямат вина за начина ,по който са били възпитавани, то имат вина, ако усещат дискомфорт в живота, и не са взели вътрешното решение за промяна в посока да обикнат себе си и да повярват във възможностите си.
В психологичната работа с такъв тип взаимоотношения се работи с много търпение и разбиране към хората, които упражняват подобен тип насилие и работата включва осъзнаване на причините и какво замества този нездраво агресивен модел на комуникация и отключване на здрави модели на утвърждаване.
Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка.