от ribaflic » 17 Ное 2009, 23:14
ето и малко теория по въпросите на синдикализма:
"....През 1978 г. в Испания в сборник от изследвания и монографии, носещ интригуващото име “Маргиналите”, се появява и една малка книжка, озаглавена “Сили за поддържане на обществения ред”, чийто автор е професор Мануел Балве, специалист по въпросите на полицията и сигурността.
Той отбелязва: “Много лесно е да се считаш за демократ от момента, в който избягваш да говориш за полицията.Реформата в структурите за поддържане на обществен ред е от жизненоважно значение за утвърждаването на демокрацията. Отговорността за поведението на силите на среда не принадлежи на служителите от най-ниските изпълнителски ешелони, а на тези, които поддържат тезата, че полицията трябва да се изгражда по военен модел, което я изолира от обществото, и на тези, които отричат нейната обществена и демократична същност при ежедневните й действия.”
Решението на тези два проблема минава през два съществени етапа-девоенизация на полицейската институция и признаване на полицаите на правото свободно упражняване на синдикална дейност.
Девоенизация, защото полиция, работеща по военен модел, не е нищо друго освен ежедневна намеса на армията в политическия живот на страната.”Ако в професията на полицая битуват военните принципи, ние ще имаме проблеми, които пречат на полицията да изпълни поверената й мисия в обществото-да осигури мирно съвместно съществуване на гражданите при спазване на техните свободи.Днес смесването на армия и полиция, и изграждането на последната като военизирана структура, означава връщането й в състоянието, в което е била при създаването на държавата.”
Свободно упражняване на синдикалното право, защото демократичният подем в държавните структури, трябва да се въведе най-вече в полицейската институция, която до сега е била маргинализирана както по отношение на конституционните свободи, така и по отношение на условията на труд.Признаването на това право е в противовес на поддържаните от някои хора идеи, че държавните служители, и най-вече полицаите, не трябва да имат политическо и синдикално самосъзнание, за да могат да останат “неутрални”.Видно е, че тази “неутралност” на полицаите се състои в това да им се откажат права, признати на всички други граждани.
Що се отнася до полицията, проблемът е особено тежък, защото нейната основна задача е да защитава демокрацията.Това е задача, която би могла да бъде изпълнена ефикасно, единствено от хора, които лично са усетили значението на свободата, характеризираща демократичното общество.Едва тогава, те ще могат да се идентифицират с ценностите на демокрацията и да упражняват правата и свободите, които гарантират тези ценности.
В правовата държава синдикалната свобода с известните й ограничения, представлява три основни права, слети в едно, които са признати на всички трудещи се-право на създаване на синдикални организации, право на стачка и право на колективни преговори.
И ако първото и третото от цитираните права не поставят проблеми при упражняването им, то по отношение правото на стачка, служителите на полицията са дискриминарани.
По-голямата част от страните-членки на Съвета на Европа, а в последствие и на Европейската икономическа общност, забраняват упражняването на правото на стачка от служителите на полицията.Всички правителства обаче са уточнили алтернативни форми на упражняване на това право, които са свързани с участието на служителите в управлението на органите за сигурност и с воденето на действителни и ефективни преговори за условията на работа.
Колективните преговори, разбирани като “съвместни усилия, насочени към удовлетворяване на противоположни интереси на две страни, поставени при равни условия по време на воденето им”, предполага от гледна точка на отношенията АДМИНИСТРАЦИЯ-СЛУЖИТЕЛИ, окончателно отхвърляне на концепцията за едностранчивост или авторитарност на тези отношения.
Продуктът на колективните преговори- конвенцията-следва да бъде признат от Администрацията ведно с последиците, които тя би могла да има не само за изпълнителната власт, но и за законодателната.
След изложеното дотук няма да е пресилено да кажем, че полицейският синдикализъм значително е допринесъл за демократизацията на държавата и за консолидирането на полицейските системи като е внесъл в тях нови структури, нови организационни форми и поведение на служителите от органите на реда.
Ние вярваме, че синдикализмът донесе на полицейската институция две съществени придобивки-приближаване до обществото, на което служи, и осигуряване на прозрачност относно действията й.
Това е достатъчно, за да оценим синдикалната дейност като много положителна.
Единствено тези, които разглеждат полицията като демонстрация на “власт” спрямо гражданите, а не като “властта на гражданите”, приемат полицейския синдикализъм като отрицателно и смущаващо явление." Miguel Martin Pedraz
