Дойде време да си кажем СБОГОМ!
Късно е, няма обратен път назад.
Късно е, всеки живее в собствен свят .
Късно е, наша несбъдната мечта,
невъзможен порив се оказа любовта.
http://www.youtube.com/watch?v=l9NocbhxSzc
Така се пее в тази песен, така за първи път изпитвам и ново и поредни чувство, което присвива сърцето ми. Да, наистина е странно това, което ни даде интернет и което сякаш е един нов живот, награда за нещо, което сме заслужили без да знаем точно как.
След първите трепети за оставно мнение в мрежата, след поредните отговори и интереса на другите кям казаното от нас, след първите "лични", първите опити и последвалите срещи в реалното, усещането, че отново си в ученическа възраст, радоста, трепета на очакването, разочарованието, после болката от първия "бан" и всичко това което се случи с нас през последните вече близо 10 години в мрежата идва ред и на това.
Напускам този форум и изпитвам една болка сякаш съм на гарата и чакам влака а с вас ще се видим пак...може би след 10 години както пък се пее в другата песен..
Но мисълта ми е за болката от раздялата...странно, пиша си сега сам тук а си мисля, че има и други, които ще изпитат и ме разбират какво ми е на душата..
Спомена от първите ни сблъсаци, искрите, напрежението, първите чувства, които не са били само приятни...после събитията годините...сякаш живяхме заедно а то всъщност този живот е бил само в мислите ни, които пък все пак родиха реални неща. Промениха и нас, промениха и реалността и живота на много от нас.
Боли ме но трябва да ви кажа СБОГОМ.
Заминавам си от тук а не ми се ще, искам да остана а немога. Има неща в живота с които трябва да се разделяш. Сега е времето за раздяла с вас във виртуалния свят. И както се прави в реланото желая да си оставим координатите и онези, които желят да не се загубим в огромния свят и в безкрайното и искат да запазим някак си връзката и съзнателната линия, което свързва моя форумен герой с вашия а вашия с реалния и моя реален, сега е времето.