Борба с тероризма - успехи и проблеми!

[oto skorzeni]

Съгласен съм с казаното от Лорд,но само да вметна,че не винаги целите на терористите са идеологически,религиозни или национални.Има случаи когато те работят за пари,като обикновени наемници.Един от символите на международния тероризъм-Илич Рамирес Санчес,по известен като Карлос Чакала,след като си изгражда реномето започва да иска пари за операциите си и действа по поръчка.Ренегати от ИРА,така наречените ИРА-извънредни също действат като наемници в Близкия Изток,където обучават други терористи,и в Южна Америка,предимно в Колумбия,където пък обучават частните армии на наркобароните,и крайнодесни милиции,сформирани от едрите земевладелци за борба с левите партизани като ФАРК.

[bombata4]

Ти нещо бъркаш операциите,не знам какво общо има трагедията в "Белите брези" с нещо случило се 13 години по рано.Понеже едва ли си щурмувал кораб,ще ти кажа ,че там никак не е лесно,има десетки скришни местенца за лошите,а ако е голям са стотици.

Не е нужно да е на кораб, за да има много скрити места.
Идеята беше, че всяка операция може да завърши по лош начин и всеки път трябва да готов за най-лошото.

[bombata4]

Та, що е то тероризъм и има ли той почва у нас?
Налагането на възгледи(политически, идеологически и др.) от един или няколко индивида, чрез въздействие(физическо и психическо) върху един индивид или група, водещо до промяна на нормалния начин на живот на засегнатите.

[oto skorzeni]

В самолет,автобус,влак или автомобил няма толкова скрити места.За сградите е отделен въпрос,тук ставаше въпрос за превозни средства.

[bombata4]

В самолет,автобус,влак или автомобил няма толкова скрити места.За сградите е отделен въпрос,тук ставаше въпрос за превозни средства.

Е да, но как се влиза в самолет? Отговор-трудно.

[oto skorzeni]

Ставаше въпрос за скришни места,а не за влизането в самолет.Тук въпроса не е къде е най-лесно, и къде най-трудно ,защото при ситуация със заложници няма лесна операция.

[Lord]

Терористични взривове разтърсиха Стокхолм

http://dnes.dir.bg/news/vzrivove-exploz ... lm-7597775

[oto skorzeni]

Това е още един от неуспешните опити за интеграцията на мюсюлманите в западна демокрация.След Франция,Великобритания,Испания явно сега е ред на Швеция.Дано да вземат наистина крути мерки.

[хуйрейшо]

Да,какво е тероризъм?Във всяка държава има престъпност,има организирана престъпност,има престрелки между престъпниците и полицаите...къде е тънката граница,кои са терористите?
Къде е разликата в човека опасан с взрив,който избухва заедно с тези около него в Московското метро и този,който влиза в американска банка ...стреля,убива няколко...взима някави пари и го застрелват на изхода?
И двете всяват ужас в обществото,и двете подронват правителството,държавата и реда.Кое е тероризъм?
Време е да се замислим има ли значение мотивацията,когато крайният резултат е един и същ!
Когато в Италия взривяват съдията Фалконе заедно с няколко км от магистралата,това тероризъм ли е или обикновено убийство?
А множеството стрелци в училища и техните жертви какво са...тероризъм или убийство?
На практика какво значение има кой е терорист и кой убиец,когато резултата от действията му са еднакви...и все пак закона прави разлика.

[bombata4]

"1.2 Какво е тероризъм?

В произведението си „Принципи на философията“ Рене Декарт (1596–1650) сочи, че по-голямата част от споровете около дадено понятие ще отпаднат, ако то предварително прецизно бъде дефинирано. Това действително е така, особено що се отнася до многоаспектни понятия, каквото е „тероризъм“. Придържайки се към схващането на Декарт, ще направим опит за прецизно дефиниране на понятието в два аспекта – социалнополитически и юридически.

Етимологичното значение на „тероризъм“ според „Речник на чуждите думи в българския език“ е: 1. Система от мерки за преследване, насилие и физическо унищожаване на политически противник; 2. Управление, властване със заплахи, физическо насилие и убийство. Твърде изчерпателен в това отношение е речникът на издателство „Дорси“ (Чикаго), в който са посочени четири определения: 1. Пропагандирано насилие, насочено срещу случайно избрани граждани с цел да се предизвика изкуствено страх в обществото и по такъв начин да се засегнат правителствените норми и политика; 2. Насилие срещу представители (политици, дипломати) на държавната власт от тези, които искат да я отхвърлят или сменят; 3. Скрита война на една държава срещу друга (държавен тероризъм – бел. Г.С.); 4. Действие на едно правителство, което, за да се задържи на власт, въздейства върху случайни или подбрани граждани. Очевидно е, че „тероризъм“ е политически мотивирано насилие.

В статия в „Зарубежное военное обозрение“ Ю. Мгимова6 твърди, че тероризмът е предварително замислено и подготвено противозаконно използване на насилие или вероятното провеждане на такава акция спрямо лица, сгради, транспортни, пътни съоръжения и пр. с цел да се създаде затруднение на съществуващата политическа власт и форма на управление.

Съвременният тероризъм се разглежда като транснационално явление, което налага необходимостта от възприемането на еднообразен, унифициран подход за неговото дефиниране. Във връзка с това изследователите му единодушно сочат, че неговата дефиниция е триединство от следните елементи – цел, средства, обекти.

Преди да пристъпим към разглеждане на тези елементи при тероризма, ще посочим накратко тяхното философско значение. Под цел във философията се разбира предвиждане в съзнанието на човека на резултата, към чието постигане са насочени неговите действия. Като непосредствен мотив целта насочва и регулира действията, пронизва практиката като вътрешен закон, на който човекът подчинява волята си. Целта може да стане сила, изменяща действителността, само във взаимодействие с определени средства, необходими за практическото є реализиране. Средства са всички предмети, комплекс от предмети или действия, чрез които човекът (субектът) въздейства върху обекта и го видоизменя. С историческото развитие на човешкия род се усъвършенстват и средствата, с които се въздейства върху обекта, респективно заобикалящата среда. Под обекти във философията се разбира това, към което е насочена познавателната и всяка друга дейност. Макар и активна сила при взаимодействието обект–субект, човек не действа произволно, тъй като обектът поставя определени граници и предели в дейността на субекта. В зависимост от това човек си поставя съзнателни цели, в хода на които се изменят и обектът, и самият субект. Казано с други думи, дейността може да бъде насочена както към стимулиране развитието на обекта, но и към неговото унищожаване и/или възпрепятстване. Тясно свързана с обекта и целта е и категорията „мотив“ – вътрешна подбуда за действие, мотивирана от някаква потребност (включително и мистична) и проявяваща се в динамична насоченост на поведението на индивида. Мотивът отразява личното отношение на субекта (човека) към обекти на неговата практическа насоченост, към ситуации и субективни състояния. Като подбуда и стремеж към постигането на определена цел мотивът е съществена причина за действията, но в него намира израз и определящото значение на целите и задачите.

След тези кратки, но необходими от методологична гледна точка философски бележки, към които ще се придържаме в нашето изследване, ще пристъпим към очертаване спецификата на целта, средствата и обектите при дефинирането на термина „тероризъм“.

• Целта, преследвана от терористите, винаги е политическа. Чрез дейността си те се стремят да ерозират политическите устои в страните, където извършват насилствена престъпна дейност. Отслабването на държавните структури и формирането на проблеми в управлението на страната са главните цели на терористите, а това разкрива същността на тероризма като явление. Дори нещо повече, една от задачите, решавана от терористите с оглед на преследваните от тях политически цели, е да внушат на обществото, че властите са неспособни да управляват страната, да охраняват реда и сигурността и да гарантират безопасността на гражданите.

• Средствата, използвани от терористите (насилие или заплаха с насилие), са според конкретните цели на всеки отделен терористичен акт. В тази разработка подробно ще разгледаме средствата, които терористите използват за осъществяване на преследваните от тях цели, но тук само ще посочим, че в нашето изследване върху тероризма ще се придържаме към схващането за насилие (или сила, както е възприето в наказателното право) в смисъл на физическа интервенция върху обекта на терористичния акт (убийство, телесна повреда, разрушаване, повреждане и пр.). Обусловена от насилието е принудата, чрез която, използвайки насилието, терористите въздействат върху съзнанието (психиката) на обекта (в конкретния случай – представители на държавната и/или политическата власт, цялото население на държава, където провеждат терористичната си дейност, или части от това население), с цел мотивирането им да предприемат или не някакво действие, т.е. към мотивиране на определено поведение, желано от терористите. Тясно свързана с насилието и принудата е заканата за престъпление против личността (живота и здравето) или имуществото, което може да доведе до страх, а това пък да мотивира конкретно лице или група лица (например държавно ръководство, общности от населението и пр.) към конкретно поведение, желано от терористите.

• Обектите на терористични актове са хора, превозни средства и/или сгради, при което разрушенията са огромни, а човешките жертви – многобройни. Ще отделим няколко реда за жертвите на тероризма. Немалко изследователи (Брус Хофман, братя Малисон и др.) смятат, че истинската цел на терористите е преди всичко да формират страх (дори невротичен страх) сред определени категории от населението на дадена страна или сред всичките нейни жители. Те сочат, че истинските обекти на терористите не са техните физически жертви, а тези, които остават живи, тъй като те ще се чувстват застрашени, нормалната им дейност ще е парализирана от страх. Разглеждан в този аспект, тероризмът използва като средство за постигане на своите цели (формиране на страх и несигурност сред населението) физическите си жертви, а методът е убийство, телесни повреди и разрушения. Оттук можем да изведем една съществена характеристика на тероризма, която го отличава от диверсията и вредителството – действията са насочени срещу цялото общество (население) на държавата, в която се осъществяват терористични актове, като се преследва създаването на страх и несигурност в него (или в отделни негови общности – религиозни, етнически и пр.), при което се проявява т.нар. синдром на последиците от насилието, намиращ проява именно в следнасилствения период, т.е. след извършването на терористичния акт. Характеризира се с прояви на страх, паника и несигурност сред населението на страната, където е проведен терористичният акт. А това неминуемо създава допълнителни затруднения за дейността на държавните институции, като се дестабилизира и политическата власт. Съществува древна китайска поговорка: „Убий една маймуна, за да изплашиш останалите“. Показателна в този аспект е обстановката в Съединените щати след 11 септември 2001 г. Затова да се говори за всякаква друга мотивировка на насилствените действия освен политическа (икономическа, криминална, битова и пр.), при което тези актове да бъдат категоризирани като терористична дейност, е лишено от научна обосновка. Тероризмът винаги е бил и си остава насилствена дейност, осъществявана по политически подбуди, с цел създаване затруднения на съществуващата политическа власт и управление, включително формиране на страх, паника и несигурност сред населението или отделни части от него. Това е и причината в структурите на терористичните организации да съществува психологическо звено, чиято задача е да наблюдава и изследва степента на проявяване синдрома на "