от Lord » 20 Яну 2010, 21:05
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са основателни и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане. Счита, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при оценката и анализа на доказателствата по делото, които са довели до неправилни фактически и правни изводи. При възприетата друга причина за смъртта съдът не е изяснил механизма на задушаването, а без отговор е останал въпросът с какви действия и от кого то е предизвикано, както и дали смъртта би настъпила неизбежно, ако пострадалият не е имал хронични заболявания. Новите фактически положения не са намерили отражение в правните изводи на Военно- апелативния съд, които са вътрешно противоречиви в частта, касаеща квалифициращите признаци и субективната страна на престъплението. Липсват мотиви относно размера на наказанията.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 от НПК установи следното:
С присъда № 0329/ 09.11.2007 г. по нохд № 0329/ 06 г. Софийският военен съд признал подсъдимите за виновни в извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.2 пр.3, т.5 и т.6 пр.3 вр. чл.20 ал.2 от НК и ги осъдил, съответно П. на 19 години лишаване от свобода, а И. , М. , Г. и К. на по 18 години лишаване от свобода, като ги оправдал по обвинението за извършено убийство по особено мъчителен начин за убития и при изпълнение на функцията им. Осъдил подсъдимите и гражданския ответник- ОДП Благоевград да заплатят на наследниците на пострадалия обезщетения за причинените им неимуществени вреди.
С решение № 012/ 19.12.2008 т. по внохд № 0187/ 07 г. Военно-апелативният съд отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане.
С присъда № 033/ 02.10.2008 г. по нохд № 033/08 г. Софийският военен съд признал подсъдимите М. П. , И. И. , Б. М. , Я. Г. и Г. К. за виновни в това, че на 10.11.2005 г., в съучастие като извършители, като лица от състава на полицията при изпълнение на службата си умишлено умъртвили А. Р. Д. , като деянието е извършено с особена жестокост и на основание чл.116 ал.1 т.2 пр.3 и т.6 пр.3, вр. чл.20 ал.2 от НК осъдил подс. П. на 18 години лишаване от свобода, а останалите подсъдими на по 16 години лишаване от свобода. Оправдал ги по обвинението да са извършили убийството при изпълнение на функциите си, на лице в безпомощно състояние и по особено мъчителен за жертвата начин. Осъдил подсъдимите, солидарно с гражданския ответник- О. д. на М. Благоевград да заплатят на наследниците на пострадалия обезщетения за неимуществени вреди както следва : на сина му Р. А. Д. 70 хил. лв., на съпругата му А. В. 25 хил.лв. и на родителите му А. Д. и Р. Д. по 25 хил.лв.
С атакуваното решение Военно-апелативният съд потвърдил присъдата.
По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения.
Възражението за противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата, което не е отстранено от въззивната инстанция е лишено от фактическо основание. Видно от съдържанието на първоинстанционния съдебен акт, с отделен диспозитив подсъдимите са оправдани по обвинението да са извършили убийство на лице в безпомощно състояние. В отделен абзац на мотивната част на присъдата /на л.37/ съдът е изложил аргументи за отсъствие на този квалифициращ признак на престъплението. При това положение липсва твърдяното противоречие, а волята на съда по приложението на правото е пределно ясна. Не е нарушено правото на подсъдимите да разберат за какво престъпление са осъдени и защо.
Върховният касационен съд не възприема възражението в жалбата на подс. П. , че е нарушен принципа за състезателност и равни процесуални права на страните по повод участието на експертите Р. и Ю. в петорната СМЕ. Няма спор, че по силата на тогава действащия процесуален закон, пострадалият и неговите наследници могат да придобият качество на страна в наказателния процес едва в съдебната му фаза- като частни обвинители и/или граждански ищци и да упражняват произтичащите от това им качество права, регламентирани в чл. 58 и чл.63 НПК /отм./. Макар и изключително ограничени по обем, пострадалите от престъплението имаха процесуални права и в досъдебната фаза на процеса- да обжалват актовете на прокурора за отказ за образуване на наказателно производство, както и тези за прекратяването и за спирането му. Затова не може да се възприеме тезата на защитата, че родителите, сина и съпругата на А. Д. са лица като всички останали граждани, които нямат никакви права по висящия наказателен процес. Депозираната от тях молба за назначаване на експертиза не е израз на упражняване на процесуално право, каквото към този момент те не притежават. Тя не обвързва и не създава процесуално задължение за прокурора да отговори на искането. Прокурорът обаче е преценил необходимостта от разширяване на експертизата чрез включване в състава й на специалистите проф. Р проф. Юрукова, като е приел наличие на основателно съмнение в правилността на отразената в смъртния акт причина за смъртта на Д. Правилно въззивният съд е отхвърлил възражението, тъй като не близките на пострадалия, а компетентният орган е назначил експертизата, в изпълнение на задължението си за разкриване на обективната истина.
Липсва нарушение и на чл.6 т.3 б.D от ЕКЗПЧОС, макар и не по изложените от въззивния съд съображения. Текстът се отнася до правото на обвиняемия да участва в разпита на свидетелите на обвинението и да изисква разпит на свои свидетели- т.е не се отнася до експертите, които са помощници на съда по въпроси, за които се изискват специални знания. Именно затова те се назначават от съда, а не се определят от страните. Според представеното от защитата решение по делото “Б”, Европейският съд по правата на човека е приел нарушение по чл.6 от Конвенцията, защото е констатирал, че разпитаният от националния съд експерт, с оглед действителното му процесуално положение на лице, въз основа на чиито заключения е образувано наказателното производство има качеството на “свидетел срещу обвиняемия”, а не на независим и безпристрастен помощник на съда, какъвто е експерта. Затова Европейският съд е заключил, че в конкретния случая, принципът на равенство на страните е изисквал да се даде еднакво значение както на разпита на този “експерт”, така и на други лица, посочени от жалбоподателя. Представеното решение не подкрепя тезата на защитата, защото подобна фактология отсъства в настоящото производство. Нашият процесуален закон изрично забранява лица, извършили ревизия, материалите от която са послужили като основание за започване на разследването да бъдат назначавани като вещи лица и да дават експертни заключения /чл.148 ал.1 т.4 НПК/. Ето защо касационният състав приема отсъствие на основания за извод, че експертите от оспорваната експертиза са били предубедени или заинтересовани да дадат заключение във вреда на подсъдимите.частието им в производството не е довело до нарушаване на принципа на равенството на страните и на правото на подсъдимите на справедлив съдебен процес.
Върховният касационен съд не възприема и възражението в жалбата на частните обвинители, че вещите лица по експертизата, възприета от въззивния съд са определени в нарушение на чл. 396 и сл. от Закона за съдебната власт, както и че са били предубедени и заинтересовани от изхода на делото. Възражението е обсъдено от Военно- апелативния съд и е отхвърлено с убедителни аргументи. Законът за съдебната власт дава възможност да бъдат назначавани експерти, които не са включени в списъка на вещите лица. Военно-апелативният съд е спазил процесуалните изисквания при назначаването на повторната експертиза, като експертите са определени от ръководителя на ВМА съобразно специалните знания, които притежават и с оглед въпросите, чийто отговор се търси. Липсват твърдяните данни, че Военно-медицинска академия е “ангажирана в действията по укриване на убийството и измисляне на формула за това”, което сочело на заинтересованост и предубеденост и на лекарите, работещи в лечебното заведение. Съдът правилно е отбелязал, че повереникът на частни обвинители не възразява срещу участието като вещо лице в първата експертиза на д-р З, който също е работил във ВМА, нито срещу участието на проф. Р, който с оглед възрастта си не отговаря на изискванията на Наредба №1/2001 г. на ВСС. Наказателно-процесуалният кодекс е нормативен акт от по-висш порядък, а той поставя като изискване към вещите лица да са незаинтересовани от изхода на делото и да имат професионална компетентнос.
________________________________________________________________
“Нищо не е добро или зло. Мисълта го прави такова.” - Хамлет , по точно Шекспир;-)