Преди няколко месеца спрях на една крайпътна каравана, идват през уикенда и продават мексикански храни, евтини и много вкусни, винаги спирам поне веднъж седмично, та лелката като ме видя и вика- ей този дядка май се е загубил, дойде преди малко и не знае къде е.
Дядката, кожа и кости, усмихнат, добре облечен, само испански говори, даде ми книжката си, тя от едно градче на 30-на километра от нас.
Тръгнал сутринта да види сина си, дето живеел на края на улицата, обаче хванал другата посока, оттам излязъл на по-голямата улица и по нея до вечерта стигнал при нас. Обадихме се на тамошната полиция, тъкмо приемали репорт за изчезнал дядка от неговата къща .
Ама мързеливи излезнаха, трябваше да им го караме до половината път, не им се идваше до нас да го вземат.
Изпи 3 шишета вода и все усмихнат.