Тайните на Враня

[osata]

ЧЕРВЕНИТЕ БАРЕТИ
ТАЙНИТЕ НА ВРАНЯ

Библиотека "КОМАНДОС"
1998г.

[osata]

[osata]

Те трябва да бъдат непобедими. Да преминават през огън и вода, да оцеляват под дъжд от куршуми. Те трябва да бъдат навсякъде, където ги призовем – на самолети, на кораби, на влакове. Да скачат с парашут, да плуват под вода, да газят снегове, да изкачват върхове. Един от тях трябва да струва колкото сто, колкото хиляда обикновени бойци.
С такива думи през 1979г. Министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов съобщава идеята за създаването на специално милиционерско поделение. Все още всичко е само мечта. Факт е обаче, че в останалите държави от бившия соцлагер подобни поделения от типа “командос” съществуват и действат. Още по-напред в това отношение са САЩ, Англия, Франция, Испания, Италия, ФРГ. Задачите, функциите и структурата на поделението тепърва ще се изясняват и уточняват. Чиновниците кадровици от МВР вече попълват кадрите със свои хора, с надеждата, че ги очаква лека и блага служба. За първи командир на поделението е определен полковник Нено Ганчев. Ясен и районът на бъдещото поделение – бившите казарми на УБО във Враня. Въпросът е обаче какво, как, с кого и какава да се направи, за да изникнат от Враня магическите и страховити мъже, от които престъпният свят изпада в ужас?

А американската зелена барета – митичният Рамбо в лицето на Силвестър Сталоун – вече е разказал играта на “жълтите маймуни” във Виетнам и на “дървените руснаци” в Афганистан. Той може да стреля с всякакъв вид оръжие, да върти ятаган, да язди кон, да управлява танк, бронетранспортьор, самолет, вертолет и какво ли не. Рамбо е въздесъщ, като на кино, където всичко е възможно. В живия живот обаче нещата изглеждат по друг начин. Започва се от азбучните истини, без които е немислимо нито едно обучение. Започва сеот първата мъжка сълза, за да се стигне до миговете, когато усещаш, че едва ли не целият свят е в краката ти. Едва ли не... Но го има и другото. Има го и усещането, че някой все гледа да си избърше ръцете със страховитите “червени барети”. Само че те са обучени да оцеляват в битката с враговете и най-вече със своите, която винаги е най-тежка.



НЕ ГО УБИВАЙ! ОСТАВИ ГО ЖИВ!

9 май 1998 г. Към 6 часа сутринта Специализираният отряд за борба с тероризма (СОБТ) е вдигнат по тревога. Малко преди това въоръжени крадци са разстреляли от упор главен сержант Васил Ценов от столичното V РПУ . Дежурната група се изнася веднага с пълно бойно снаряжение на ъгъла на софийските улици „Сердика" и „Цар Симеон". Освен късо и дълго оръжие командосите носят със себе си специално изработен за подобни ситуации предпазен щурмови щит, алпийска екипировка, пиротехнически средства, шокови и сълзотворни гранати. В групата са включени и четирима снайперисти, които заемат светкавично удобни стрелкови позиции. След пристигане на мястото, където се води престрелка, ръководството на баретите се запознава накратко с обстановката. Оказва се, че в мазето е останал само един от бандитите, въоръжен с пистолет и граната. Другият, тежко ранен, се е предал на полицаите. Падналият на бойното поле главен сержант Ценов все още е в мазето. Колегите му не искат да повярват, че е мъртъв и продължават да му подвикват с надеждата да се обади. Междувременно антитерористите са въвели свой ред в обстановката и първата им задача е да измъкнат простреляния полицай. Като в добре тренирана сцена от филмов екшън те хвърлят шокова граната към мястото, където се укрива бандитът, за който по-късно ще се разбере, че се казва Константин Бочев. Светкавицата и гърмът зашеметяват крадеца убиец. Под прикритието на специалния щурмови щит баретите стигат до лежащия с пробит череп Васил Ценов и го изтеглят навън.
По-нататък следва по-сложното – престъпникът да бъде заловен жив. Най-лесното е да бъде ликвидиран или принуден да сложи край на живота си. Баретите обаче не са сигурни дали той наистина е сам, или в мазето има и други.
Шокиращото е, че крадци на стари правешки компютри измислят такъв сложен начин за кражба, а на всичко отгоре са въоръжени до зъби по думите на полицаите. Но за командосите от антитерористичния отряд е важно да свършат перфектно своята работа. Ако те сторят това, ще облекчат значително задачата на колегите си от следствието и прокуратурата. Човекът в мазето, който държи в ръцете си ръчна граната с изваден шплент, така или иначе е сложил пред името си определението терорист. На местопрестъплението е извикан и психологът на СОБТ.
Планът за действие е изготвен на място. Тежко въоръженият престъпник заплашва, че ще взриви гранатата, която държи в ръката си. Не се знае дали при него няма други гранати, които също да се взривят и да хвърлят жилищната кооперация във въздуха. Опасността от още жертви е повече от реална. Не се знае също така каква е била истинската цел на двамата крадци терористи. Подсигурен от своите колеги, облечен с бронежилетка и на достатъчно разстояние, психологът влиза в контакт с Бочев. Първите му впечатления са, че човекът срещу него е в стрес, но е изцяло адекватен и делови. След няколко разменени реплики му е ясно, че има работа не с обикновен бандюга, който има два пръста чело, а с интелигентен мъж, готов на всичко, за да постигне целта си. Психологът знае, че стресът е нож с две остриета. Той поддържа човека във висока форма и действа като допинг, но не повече от 2-3 часа. След това настъпва срив. Въпросът е да се стигне до този срив, още повече че в случая престъпникът държи в ръката си граната с изваден шплент, достатъчна е малка грешка или невнимание и на всичко ще се сложи точка. Опитният психолог антитерорист води разговора на високо професионално ниво. Един от първите въпроси на Константин Бочев е: „Жив ли е полицаят?" Не го лъже, а му отговаря, че главен сержант Ценов е откаран в болница. Условията на терориста са да остане жив. За по-голяма гаранция иска прокурор.Следващият му въпрос е за съдбата на неговия съратник Бойко Виденов. Отговорът е същият както за полицая: “Откаран е в болница!”. Следва двучасова игра на котка и мишка. Психологът не бърза да пита. Първоначално въпросите му са по-скоро отговори на репликите, които произнася Бочев. Двама мъже един срещу друг, един до друг, но невидими един за друг, мълчат, пушат, въздишат и от време на време си говорят, застанали на границата между живота и смъртта. Терористът без излишно увещаване съобщава, че е сам, че е въоръжен с граната, професионален нож и два пи-щова – "Стар" и „Макаров". Психологът го разпитва може ли да борави с пиротехника и къде е научил това. Изпаднал на най-необитаемия остров в света, Константи Бочев е принуден да се изповяда на единствения човек, на единственото живо същество, с което може да говори. Той знае, че всички останали, които са го наобиколили, искат смъртта му. Терористът обяснява, че може да вьрне обратно шплента и знае как да го направи, защо в казармата е служил като сапьор. Важен е моментът, в които Бочев започва да говори за семейството си, за съпругата си, за детето си. В този момент психологът съобщава на своя командир, който е неотлъчно до него: „Мой е!" От напрежението устата на 34-годишния компютърен специалист, станал волю или неволю терорист, пресъхва. Психологът му подхвърля шише с вода. Междувременно го пита: „Искаш ли да дойда при теб?" При тези думи ръководството на българските антитерористи, което слуша всяка дума по радиостанцията, изтръпва. Психологът дава знак, че това е само уловка. Тогава се чува гласът на терориста: "Ела!". Събеседникът му отговаря: "Страхувам се, ами ако случайно изпуснеш гранатата! Постави шплента и я сложи на земята или я хвърли някъде настрани. Тогава няма да има проблем да дойда при теб". Докато двамата разговарят и пушат, останалите командоси докладват, че имат възможност да ликвидират Константин. Отговорът е: НЕ! Той трябва да остане жив не само за да каже какво е търсил в мазето, не само за да бъде съден, но и защото така го изисква професионализмът в подобни ситуации. Да убиеш е лесно.
Трудно е да победиш противника си, но да го оставиш жив.
Години наред българските Червени барети са обучавани точно в това. А в подобна ситуация, макар и значително по-безопасна и по-лека от ред други операции, те изпадат за пръв път.
Горе на светлото се е появил и прокурор. Той, разбира се, едва ли има гащи да застане лице в лице срещу терориста. Не е и необходимо да се поема подобен риск. Само това и остава, Бочев да вземе и заложник. Психологът уведомява “приятеля” си, че искането му да бъде доведен прокурор е изпълнено. Той показва личната карта на представителя на прокуратурата. Неочаквано терористът заявява: "Искам да ти направя един подарък. Ще приемеш ли запалката ми?"
Психологът вътрешно се съгласява, но в същото време го парва тревожна мисъл: "Щом ми подарява запалката си, значи повече няма да пуши. Какво ли е решил? Ами ако се взриви?" Но не изпуска мига. Той не се моли, нито заповядва, нито любопитства излишно: „Съгласен съм, но не е ли по-добре да ми я дадеш вместо да я подхвърляш?" Константин е напьлно обезоръжен. Първо хвърля единия пистолет, след него втория. След кратко колебание оставя на земята гранатата, но вече с обратно поставен шплент. „Сега вдигни ръцете си и тръгни към мен!"- звучи спокойно, сякаш приятелски, гласът на психолога.
Бочев зарязва своя необитаем остров на свободата и с вдигнати ръце тръгва към единствената си връзка със света – неизвестния представител на властта. След първите 5-6 крачки се спира. Миг на колебание или на равносметка. След ощеняколко крачки качулатите командоси ще извият ръцете му, ще щракнат белезниците. А той ще извика: Искам да видя човека, с когото разговарях. А след това?
След това журналистите ще скалъпят своите версии, ще докарат отнякъде автомат „Калашников" и т. н., и т. н. Разбира се, ще кажат и няколко добри думи за командосите от СОБТ, без никога да са разбрали чие е лицето под качулката. След десетина дни няколко нищонезначещи имена за обществеността ще бъдат наградени от министъра на вътрешните работи. И пак анонимност. И пак дежурства. И пак тренировки. До следващата битка. До следващия писък на куршумите

[osata]

ПРЕРЯЗВАНЕ НА ПЪПНАТА ВРЪВ


Пътят до 9 май 1998 г. е дълъг и труден. Всичко започва на 14 декември 1979 г., когато се взема решение и е издадена заповед за учредяването на Специално оперативно милиционерско поделение. За командир на поделението е назначен полковник Нено Ганчев. Поделението е подчинено на Софийско градско управление (СГУ) на МВР. Но едва през март 1980 г. се появяват и първите офицери. Кадровиците са по-пълнили графите с общо 199 имена, от които 17 офицери и 182 сержанти. Първото събиране на личния състав на поделение-то е направено на 6 юни 1980 г. Сред бъдещите командоси са попаднали и много случайни хора. Силите на полковник Ган-чев стигат да освободи през първите месеци 18-20 човека. Изискванията при първоначалния подбор са били кандидати-те да не са по възрастни от 28 години, да не са по-ниски от 175 см и да покриват теста по физическа подготовка или така наречения „Тест на Купър".
Веднага след първото строяване на бъдещите страховити „червени барети” тогавашният началник на СГУ на МВР генерал- лейтенант Минев разпорежда личният състав да бъде подчинен на командира на мотоохранителното поделение (МОП) полковник Дянков и да поемат дежурството наред с останалите си колеги. Иначе поделението се състои от три роти, един свързочен взвод и една домакинска група. На практика обаче се потвърждава българската поговорка, че “Едно си баба знае, едно си бае!”. Останалият без „армия” полковник Ганчев се вдига при министъра на вътрешните работи и му заявява, че по този начин мечтаното поделение за борба с тероризма никога няма да бъде изградено. След министерската намеса личният състав на поделението отново е събран на 9. юни. Бъдещите антитерористи остават зад казармените стени до 16 юли. Започва подготовката на 26 специалности специалности, между които снайперисти, специалисти по бойно-приложни дисциплини, сапьори, парашутисти и т.н. Тръгва и създаването на материалната база -- зала за тренировки, полоса, стрелбище, басейн. За съжаление от планираното е осъществена една малка част. Оборудването за басейна идва, но началниците от МВР решават, че е по-важно то да бъде изпратено в почивната база на МВР в Хисаря.
Първоначалното въоръжение включва автомати “Калашников”, пистолети “Макаров”, снайперови карабини “Драгунов” и няколко автомата “Скорпион”. С бойно приложните дисциплини се заема помощник-началникът на щаба лейтенант Цончо Колев. Покрай занятията и дежурствата по софийските улици идват и първите истински престрелки. В една от първите акции на баретите при опит да бъде задържан бандитът Иван Тонев прострелва в бедрото старшина Апостол Груев. С повече пот и по-малко кръв е поставена основата на първото професионално поделение у нас.
Така до края на 1984 г. поделението е подчинено на СГУ. То се състои от 3 роти с по 2 взвода, като във всеки взвод има по 3специални отделения. Освен това има свързочен
взвод, взвод за управление и автотранспортна служба. За 3-4 години материалната база придобива следния вид:
• Кабинет по специална подготовка
• Зала по карате
• Малко стрелбище - 10 м
• Полоса
Техническото оборудване включва:
• 3 бронетранспортьора 60 ПБ
• 2 специални машини на базата на ЗИЛ-130 със самолетни двигатели, които генерират въздух под високо налягане и служат за разпръскване на демонстрации
• 2 автобуса
• 15-16 леки автомобила “Жигули”
Въоръжението се състои от:
АК-47 със сгъваем приклад
АК-74У калибър 5.45 мм
“Скорпион” 7.65 мм
Пистолет “Макаров”
10 броя “Берета” 7.65 мм със заглушител
20 броя снайперова пушка „Драгунов”
Ножове АК, а по-късно и тип “Командос”
Десет 9 мм картечни пистолети “Щайер”.
Пистолет ЧЗ
Пистолет “Марголин” 22 калибър.
10 револвера “Таурус” с възможност за стрелба със стоп патрони
10 револвера “Ерма” за стрелба с 8 мм химически боеприпаси
Сълзотворни гранати

.................................
to be continued
.................................

[osata]

............. малко липсва

Създаден е и Централен щаб за борба с тероризма с началник генерал-майор Сава Господинов Джендов, той е и началник на направление „Т”. Така Специализираното оперативно милиционерско поделение (СОМП) прераства в Специално поделение за борба с тероризма (СПБТ). Разработват се планове във взаимодействие с оперативните служби за обезвреждане на терористи във всички посолства на територията на България. Действа се съвместно и със службите за сигурност на десетки западни посолства. Всичко това налага и някои промени в структурата и щата на поделението.
Създадени са 4 оперативно-бойни отряда с по 3 специални отделения от по 12 човека. Осигурени са и по-модерни средства за свръзка и оповестяване с радиостанции “Тантал”, „Лъч 1” и „Лъч 2”. Променена е и организацията на носене на службата. Всеки отряд носи 24-часово дежурство, като 2 дни почива и 1 ден води занятия. На дежурство се застъпва сутрин в 8 часа. Извоювано е правото на безплатна храна не само за дежурните -- закуска, обяд и вечеря, но и на дневната смяна -- закуска и обяд. Закупени са и нови оръжия:
• револвери „Смит и Уесън” – 100 броя
• пистолети „Зиг-Зауер” 9 Пара – 20 броя
• Химически боеприпаси и оръжия за изстрелването им
• Ловни пушки 12 калибър за изстрелване на бренекета-контейнери с химически вещества
• Пушки помпи тип „Ремингтон” и „Мозберг”
• АК-74У, като от въоръжение почти е изваден картечния пистолет „Скорпион”
Налага се и значителна промяна в подготовката. Силно се диференцира обучението на сапьорите и химиците. Закупени са нови гумирани щурмови стълби за тихо поставяне, нови средства за наблюдение, индивидуални прибори за нощно виждане, АК-47 с оптика. Особено внимание е отделено на средствата за индивидуална защита. Доставени са ризници „Кевлар”, а така също н няколко специални облекла за проникване в помещение. Осигурени са и протектори за ръцете и краката.
Извършена е много сериозна работа по всички летища в страната, които по това време са заплашени от реални терористични актове. Засилва се алпийската подготовка на база “Мальовица”. Закупени са управляеми американски парашути “Парафойл”. Провеждат се и първите курсове за леководолази. Закупено е модерно италианско леководолазно оборудване и лодка. За баретите е осигурен и специален вертолет Ми-17, който пренася по 24 души и лети със скорост 270 км/ч. Усилено се изучава опитът на елитните антитерористични групи в света, включително и на командосите от Куба.
Въпреки големите натоварвания и желание за 1-2 години да се постигне онова, което другите са постигнали за 5-6 години, основно правило при подготовката и операциите на “Червените барети” е запазване здравето и живота на командосите. То важи и до днес.

[osata]

С ЦЪРВУЛИ СРЕЩУ ТУРСКИ ТЕРОРИСТИ


Накипрена с цветя, плакати и транспаранти, празнична София е в тръпката на предстоящата манифестация за Деня на славянската писменост и култура. В училищата заприиждат най-нетърпеливите ученици и скоро веселата им гълчава изпълва училищните дворове. Най-малките са със сини връзки, по-големите, пионерите – с червени, а още по-големите, комсомолците – със снежно бели ризи и червени вратовръзки. По високоговорителите гърми “Върви народе възродени”, ехтят възрожденски песни и тържествени маршове. Настроението е приповдигнато. Навсякъде ухае на цветя. Братята Кирил и Методий философски гледат над гъмжилото от стотиците плакати, портрети и знаменца, окичили празнуващата столица.
Денят е 24 май 1981 година. Почти целият личен състав на Самостоятелното оперативно милиционерско поделение (СОМП) с изключение на бойния резерв и почиващите от предишното дежурство носят патрулно-постова служба или са пръснати по районните управления. Командирът на поделението подполковник Нено Ганчев почти година след създаването му продължава безрезултатните си битки с дебело-очието на началника на Софийско градско управление на МВР генерал Йотов. Победител в професионалния двубой продължава да бъде генералът. Командосите блъскат наряди, вършейки част от работата на мотоохранителното поделение, носят дежурства във Враня, и ако остане време, се готвят за оня миг, когато ще се изправят лице в лице с въоръжени терористи. Мизерията е пословична, оборудването – симво-лично, въоръжението – армейско и непригодно за спецификата на задачите им. Осемнадесет години по-късно тогавашният зам.-началник на СОМП о. з. подполковник Георги Маринов си спомня с горчивина: “От Софийско градско се
отнасяха с нас както мащеха с натрапено и чуждо дете. Имаше голямо разминаване между целта, с която ни създадоха и начина, по който ни използваха. Въпреки утвърдените учебни планове за занятия оставаше все по-малко време. По-важно бе да носим патрулно-постова служба, отколкото да станем истински командоси. Спомням си, че за цяла година бяхме провели едва няколко занятия, и то само на софийската аерогара по обезвреждане на терористи и освобождаване на заложници в самолет. За учебни антитерористични операции на кораби, влакове и пристанища дори и не можехме да мечтаем. Бяхме въоръжени с армейските пистолети “Макаров”, автомати АК-47, и снайпери “Драгунов”. Униформите ни бяха милиционерски, за полеви занятия и за провеждане на операции ни бяха дали армейски маскировъчни гащиризони,
снимка
в които се чувствахме като мокри пилета в кълчища.По щат ни се полагаха армейски чепици, платненки и...гумени цървули! Беше тиловашки и началнически абсурд - с
трици маймуни да ловиш”.
В 9 ч. 18 мин. празничната идилия се взривява. Поделението във Враня е вдигнато по тревога. Оповестяването на личния състав е изключително затруднено. В определеното по норматив време се явяват само 6 офицера и 42 старшини и сержанти, по-голямата част от които са носили дежурство през нощта. Останалите осигуряват манифестацията и обезпечават обществения ред по кварталите. Командирът подполковник Нено Ганчев и началникът на щаба майор Евстати Лазарков летят за Москва, където ще се учат на антитероризъм в елитните поделения на съветското МВР. Командването е поето от заместник-началника на щаба капитан Георги Маринов. Ситуацията се изяснява: пътнически самолет ДС-9 на турските авиолинии, изпълняващ редовен полет до Бургас, е задържан от четирима въоръжени терористи на летище Бургас с 86 пътници на борда и целия екипаж. Терористите искат политическо убежище в България и незабавното освобождаване на техни съидейници, изтърпяващи присъди в турските затвори. По последни оперативни данни положението в самолета се нагнетява и има опасност да бъде изпуснато от контрол. Решението е да бъде въведено Специалното оперативно милиционерско поделение.
Около 11,30 ч. по указание на ръководството на МВР се сформира група от 3-ма офицери и 22-ма сержанти от СОМП.
Групата се въоръжава и окомплектова с щатното оръжие и спецоборудване. Всички са детайлно запознати с оперативната задача. В 12,45 ч. командосите под ръководството на капитан Георги Маринов се изнасят на аерогара София, където ги чака самолетът на армейски генерал Добри Джуров АН-24. Излитат в 13,20 ч. След кацането на летище Бургас антитерористите са посрещнати от ръководството на създадения оперативен щаб. Офицерите от спецгрупата к- н Георги Маринов, ст. л-т Валери Велянов и ст. л-т Цончо Колев получават допълнителна информация за обстановката, евентуалния замисъл за действия на терористите и следните указания:
• групата да се разположи на 2 км северно от аерогарата във Военнопочивния дом на МНО в с Сарафово;
• да се пристъпи към сформирането на подгрупи, изучаване на аерогара Бургас, запознаване с устройството на самолет ДС-9;
• да се организира свръзката и взаимодействието.
Без суетене антитерористите са откарани с автобуси тип “Неоплан” на летищния комплекс във временната база в Сарафово. Командосите започват да изучават подробно плановете на аерогара Бургас, възможността за достъп до пистите и рульожката, за бягство от района на летището. Самолетът се намира в края на рульожката, недалеч от него е оградата, а зад нея избуяло жито. Целият район е отцепен от униформени милиционери

Според последната оперативна информация трима от терористите са въоръжени, а четвъртият е войник, присъединил се към тях по време на полета. Истинският проблем е, че няма никаква информация за похитения самолет ДС-9, дори елементарна схема за разположението на салоните,сервизните помещения, техническите люкове, багажното отделение. Все пак няколко часа по-късно късметът ги спохожда. В късния следобед на летището се приземява втори ДС-9 с представители на турското външно министерство, спецченгета и командоси на борда си. Години по-късно Георги Маринов си припомня: ”Турците бяха решили да избият терористите до крак, но нашите не се съгласиха да се пролива кръв. Разрешиха ни все пак да огледаме самолета и на място да се запознаем с нещата, които ни интересуват”.
В 16,40 ч. няколко авиомеханици от БГА “Балкан”" и преоблечените с работни летищни гащиризони капитан Маринов и старши лейтенант Колев се качват на борда на правителствения ДС-9. Огледът продължава до 17,10 ч. Правят се подробни схеми на самолета като цяло и на отделните отсеци. Маркират се вратите, люковете, запознават се с възможностите за скрито и явно проникване. Приключват за около по-ловин час, а после цялата информация се систематизира, а схемите се доуточняват.
В 18,30 ч. оперативният щаб решава да се сформират четири подгрупи от командоси и те да се подготвят за овладяване на похитения самолет и освобождаването на заложниците.
Във временната база в Сарафово започва трескава подготовка за операцията. Разработват се всички възможни тактически варианти за действие на щурмовите и осигуряващите групи, на всеки отделен командос. Става наложително още веднъж да се направи оглед на правителствения ДС-9, за да може да се уточнят всички подробности по действието на щурмовите и осигуряващите групи.Турците се съгласяват и част от командосите ни, преоблечени в работни дрехи на летищния персонал, отново оглеждат самолета между 20,30 и 21,15 ч.

[osata]

Капитан Маринов и старши лейтенант Колев от няколко часа съвсем са се вживяли в ролята си на хора от летищния персонал, преоблечени в работни дрехи. Около 22,00 ч. се появява възможността за пряк контакт с терористите. Храната на борда е свършила и похитителите искат закуски за себе си, пътниците и екипажа. След години Маринов си спомня: “Двамата с Колев им подавахме кашоните с храната. Беше страшно изкушението да атакуваме светкавично, но не знаехме какво правят останалите терористи в самолета. Иначе с този, който вземаше храната, нямах никакъв проблем – просто щях да го сгъна въпреки пистолета му за секунди”. Надделява благоразумието. Използват максимално възможността да преценят непосредствено ситуацията, да запомнят външността дори и на единия терорист, въоръжението и състоянието на психиката му. Първият оглед минава безпроблемно. Часове по-късно, под прикритието на нощта, капитан Маринов и старшина Георги Георгиев-Мечката, отново се промъкват под самолета и оглеждат корема му. С всеки изминал час детайлите на бъдещите им действия постепенно подреждат мозайката на предстоящата атака.. Ръцете им обаче остават вързани до сутринта – нямат прибори за нощно виждане, не
могат да водят качествено наблюдение. Единствената надежда е в снайперистите. Междувременно, за да не скучаят до сутринта, оперативният щаб им възлага охраната на двата турски самолета и главния вход на аерогарата. Цялата нощ минава в тежки преговори. Психолозите от оперативния щаб успяват да убедят терористите да излъчат свой представител и очи в очи да уговорят условията за освобождаването на самолета, пътниците и екипажа. Използван е формален повод – технически проблеми с бордовата радиостанция на самолета. Започва безкрайното пилене на нерви. На разсъмване, преди да ги сменят милиционерите от Окръжното управление на МВР в Бургас, капитан Маринов успява да разположи скрито на позиции снайперисти и наблюдатели.
Завръщането в базата е съвсем символично. След по-малко от час баретите получават заповед от оперативния щаб да бъдат готови за действие. Щурмовите групи се качват в автобус и чакат, прикрити зад централната сграда на аерогарата.
Обстановката се усложнява с всеки изминал час. Слънцето започва да прежуря като пред гръмотевична буря. Акумулаторите на отвлечения самолет сдават багажа. Бордовата радиостанция излиза от строя. Климатиците спират да работят и температурата вътре стига до четиридесет градуса.За да намерят някакво временно спасение от жегата, терористите отварят вратите. В истинска пещ са и баретите, обречени на дълъг плен в нажежения автобус. Около 10,00 ч. терористите не издържат на топлинния тормоз и изпращат войника да поиска зареждане на акумулаторите и поправка на бордовата радиостанция. Шансът за запознаване отвътре с обстановката не е за изпускане. В групата заедно с техническия персонал са включени и преоблечените в работни дрехи Велянов и Колев. Очите им шарят навсякъде и светкавично наместват в общата картина липсващите подробности. Положението е повече от критично – терористите са изнервени, станали са съвсем недоверчиви, тревожат се и за съдбата на двамата, все още незавърнали се от преговорите техни сподвижници. У пътниците, особено сред мъжете, започва да зрее агресивност и е само въпрос на време нервите им да не издържат и да потърсят изход в саморазправата. Похитителите са брутални и поведението им показва, че са приключили с компромисите. Ръцете им стискат здраво пистолетите и всеки непредпазлив жест може да постави началото на кървава баня. Велянов и Колев решават да не рискуват, още повече че са невъоръжени. Обстановката не позволява обезвреждането на терористите без жертви сред пътниците.
Наближава пладне. Безжалостните лъчи на слънцето превръщат във вряща магма мозъците на всички. Жегата е убийствена. Още по-убийствен е ултиматумът на останалите в самолета терористи – масова екзекуция, ако не бъдат изпълнени условията им. Никой не може да каже със сигурност дали твърденията им за взривно устройство в самолета са блъф или реалност. Около 12,00 ч. психологическият им натиск става жесток. От пленения ДС-9 изпращат предсмъртни писма от всичките 86 заложници до техните близки. Оперативният щаб решава да „върне” първия парламентьор на борда. Същевременно „баретите” получават заповед за атака на самолета, докато трае „връщането” на терориста на борда.
Лека мараня трепти над нажежения до бяло асфалт на пистата за рулиране. Напрежението е нагнетило въздуха в кабината до пръсване. Току-що от кулата на ръководство “Въздушно движение” е дошло съобщението, че връщат единия похитител. Командирът на екипажа предава информацията на терориста, застанал с пистолет в ръка зад гърба му. Оня напрегнато наблюдава как пред кулата на РВД спира бяла “Жигула” и минути по-късно от сградата излиза приятелят му, придружен от формен милиционер. Зарязва пилотите и хуква към изхода. „Сега е моментът” - мисълта за края на този кошмар внезапно осенява командира на екипажа. Дългогодишният му опит по международните въздушни трасета го е научил, че най-верният изход от всяка кризисна ситуация е внезапният, неочакваният ход. Включва двигателите. Останалите от екипажа без суетене се захващат с рутинната подготовка за старта. Самолетът размърдва схванатото си туловище и започва бавно да пълзи по пистата за рулиране...В салоните настава истински ад. Като отприщен бент страхът, омразата и отчаянието повличат в мелницата си мъже, жени, деца и старци. Прогърмяват изстрели. Започва меле. Неколцина яки мъжаги успяват да обезоръжат единия терорист. Докопал се до пистолета му, млад мъж започва да изпразва методично пълнителя в гърдите му, докато оръжието млъкне.Тълпата е повлякла другия към отворените врати. По препускащата под самолета писта завалява дъжд от човешки тела, огласян от гръмотевичния вой на двигателите и писъците на ужаса...
Капитан Георги Маринов не може да повярва на очите си. Като в забавен кадър пред невярващия му поглед се изнизва картината на провала. Самолетът постепенно увеличава скоростта си, а от търбуха му, като механични кукли се премятат женски, детски и мъжки тела. За секунди излиза от вцепенението. Хората му, без да чакат заповед, се хвърлят в атака. С периферното си зрение вижда, че автобусът с момчетата му, с отворени врати се понася към рулиращия самолет. Няколко пожарни автомобила и автобуси “Неоплан” се изстрелват към рульожката, за да попречат на излитането. След тях надуват сирени линейките. Внезапно вижда, че колата с терориста тръгва към самолета. Хвърля се в луд спринт. Милиционерът зад волана го вижда и докато набива спирачките, Маринов вече е успял да отвори задната врата и да просне терориста на асфалта. Самолетът е принуден да спре на препречената от автомобили писта. От тлъстия му търбух продължава да се лее мътния човешки поток на обезумялата тълпа. Една част от командосите за минути обкръжава самолета, а другите се втурват към мястото, където се е намирал преди излитане. Паниката е невероятна. Оцелелите след скока пътници се втурват към оградата на летището. Никой не може да каже дали между тях не са и терористите. Проехтява автоматен откос. Командосите успяват да спрат групата от около 40 души и да овладеят паниката. Още с пристигането си старши лейтенант Валери Велянов заповядва всички да легнат по очи и започва с помощта на останалите си колеги светкавичен обиск. Разбирайки за какво става дума, единият от пътниците предава пистолет, иззет от терористите. Обясняват им, че единият от похитителите е ранен и е в самолета, а другият се търкаля някъде по пистата. Този на пистата го откриват сравнително лесно и му щракват белезниците. С другия в самолета се заемат старши лейтенант Колев, старши лейтенант Велянов и старшина Георги Георгиев-Мечката. Провирайки се измежду все още неевакуираните пътници, го откриват проснат на една седалка, с кървящи рани. Изнасят го по възможно най-бързия начин и го предават на лекарските екипи.
Евакуацията приключва сравнително бързо. Ранените се товарят на линейките, здравите – на автобусите. Налага се да се действа на космически обороти – все още
съществува опасността от взрив на заложената от терористите бомба. Целият район е отцепен. В самолета се качват сапьорите. Той се оказва чист. “Бомбата” е намерена по-
късно – до принудителната стоянка на самолета. За радост тя е само лоша имитация – увит в амбалажна хартия и облепен със скоч пакет и черна връзка от обувка, която би трябвало да изглежда като бикфордов шнур.

[osata]

В 18,00 ч., след денонощие и половина безсъние и върховно напрежение, идва дългоочакваният „отбой”. Във временната им база в Сарафово ги чакат душовете, меките легла и отрупана с двоен порцион кюфтета маса. На никого обаче не му е до ядене. Смазани са от умората и преживяното напрежение. Все още не могат да повярват в щастливия край на внезапно възникналата аварийна ситуация. Никой не може да отговори и на въпроса, как би завършило всичко, ако бяха атакували съгласно плана, дали щяха да се справят. Всички обаче вече знаят – за борба с терористи и освобождаване на заложници от самолет не можеш да се готвиш, носейки наряди като обикновен милиционер по улиците на София. Отделен е въпросът, дали след този случай началниците им ще го разберат.
Четири дни по-късно, в докладна записка до началника на Софийско градско управление на МВР генерал Йотов, капитан Георги Маринов няма да спести горчивите истини:
„От участието на специалната група в операцията се налагат следните изводи:
1 . Въпреки липсата на достатъчен практически опит групата прояви висока организираност, дисциплина и готовност за изпълнение на поставените задачи и спомогна за успешния изход на операцията.
2. Всички служители от групата през цялото време се ръководеха от чувството за високо съзнание, утвърждаващо международния престиж на Народна Република България и органите на сигурността.
3. Възниква необходимост от щателно изучаване на летищата, набавяне на учебни пособия с тактико-техническите характеристики на всички типове самолети.
оперативно-технически средства: безшумни пистолети (със заглушители), газови пистолети, автоматично оръжие с намалени габарити, скорострелни снайперови пушки с нощен оптически мерник, подходящо хладно оръжие, заслепяващи и упойващи вещества (гранати), радиостанции с намалени габарити и повишена мощност, леки, лес-но преносими стълби, удобни и олекотени ризници против куршуми.
5. Набавяне на необходимото облекло: на работници от обслужващия летищен персонал, удобни маскировъчни халати и обувки и друга подходяща екипировка.
6. Доставяне на снимки, филми, диапозитиви, списания и други нагледни материали и пособия, свързани с характера на терористичните действия. Запознаване с опита от минали операции за ликвидиране на терористични групи, завладяли посолство, самолет и други превозни средства.
Назад във времето остава скрит отговорът на въпроса колко от тези искания са изпълнени и какви изводи си е направило ръководството на МВР от тази операция. По-4. Снаряжението на участниците в групите да бъде допълнено с най-съвременни важното е другото -- българските „червени барети” записват в историята си първата си истинска антитерористична операция.

[BARETATA]

Да добавя нещо,всеки който е Чул и недочул за СОБТ,ето в тази тема да проследи историческите факти.А за колегата osata ,както винаги , почерка - жив и здрав да си , колега.

[osata]

очаквайте......
новите серии не на Листопад , а по темата