КТД - проблеми, съдебни решени я и тълкувания

[Polix]

Съществен е и проблемът с отсъствието на легитимно определение на понятията “отрасъл” и “бранш”. Единственият официален документ, определящ секторите в икономиката, е Националната класификация на икономическите дейности. Считаме, че този проблем може да се реши, като в текста на отрасловите или браншовите колективни трудови договори се посочват наименованията и кодовете на икономическите дейности, които те обхващат. В такъв случай евентуалното разпростиране прилагането на договора ще се отнася само за предприятията, упражняващи посочените в него икономически дейности.
Същевременно трябва да се има предвид, че при взимане на решение за разпростиране прилагането на отрасловите колективни договори, трябва да се отчита дали представителните браншови организации включват предприятия от всички браншове на този отрасъл, тъй като често конюнктурата и икономическите условия за различните браншове вътре в отраслите се различават съществено. В тези случаи някои специфични икономически дейности от съответния отрасъл могат да бъдат изключени при разпростиране прилагането на отрасловия договор.
3. Задължителността на преговорите за сключване на КТД.
Член 4 от Конвенция 98 на МОТ изисква “да се поощрява и съдейства за най-пълното развитие и използване на процедурите за доброволно провеждане на преговори за сключване на колективни трудови договори”. Аналогичен е текстът и на чл.6, ал.2 от Европейската социална харта (ревизирана). Обръщаме внимание, че става дума за доброволно провеждане на преговори, а не за доброволно сключване на колективен трудов договор.
Българското законодателство противоречи на тези два документа, които са ратифицирани и обнародвани и съгласно Конституцията имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство.
Член 52 на Кодекса на труда задължава работодателите и техните организации да преговарят със синдикалните организации в едномесечен срок след получаване на поканата за преговори. При неизпълнение на това задължение виновните работодатели дължат обезщетение за причинените вреди. Последното е правен абсурд, защото трябва да се изчислят вреди от неизпълнение на договор, който още не е сключен.
Член 54, ал.3 от Кодекса на труда задължава работодателите да започнат преговори за сключване на нов колективен трудов договор не по-късно от три месеца преди изтичането на срока на действащия договор, което е намеса на държавата в автономността на социалните партньори.
Член 51а, ал.2, чл. 51б, ал.3 и чл.51в, ал.2 от Кодекса на труда не позволяват на работодателите и техните организации да предлагат свои проекти на колективни трудови договори, с което също се нарушава равнопоставеността на страните.
В доклада “Обединение в организации за целите на социалната справедливост” на генералния директор на МОТ пред 92-та сесия на Международната конференция на труда също се посочва, че “в България, Румъния и Молдова колективните преговори, съгласно трудовия кодекс, имат задължителен характер” и че това са остатъци от миналата система.
Необходимо е да отбележим, че задължителният характер на преговорите не гарантира сключването на колективен трудов договор, което изисква проява на добра воля и компромиси от двете страни. Запазването на тези анахронични разпоредби, нарушаващи равноправието на страните в социалния диалог, е признак на неравнопоставеността на работодателите и техните организации пред българските държавни институции.

[Polix]

Казусът ми е повече или по-малко директен:
чл. 57, ал 2 от КТ с измененията от 2001г. даде възможност за поставяне на условие за индивидуално присъединяване към КТД, при положение, че условието не противоречи на закона и добрите нрави.
В този смисъл ще издържи ли условието за въвеждане на такса за присъединяване, уговорена в самото КТД като процент от основното месечно възнаграждение на работника или служителя?
Редът за присъединяване към колективния договор е променен

Вестник "Труд", бр. 309, 14 ноември, 2001 г., 16 стр.
чл. 53, чл. 57 КТ

В отговор на читателски въпрос са разгледани промените, касаещи присъединяването към колективния трудов договор, които са в сила от 31 март 2001 г. Работниците и служителите, които не членуват в синдикалната организация, страна по договора, могат да се присъединят към него с писмено заявление до работодателя или до ръководството на синдикалната организация при условия и ред, определени от страните по договора, които да не противоречат на закона, да не го заобикалят или да накърняват добрите нрави. В договора може да бъде записано, че работниците, които не членуват в профсъюзната организация, но желаят да се присъединят към колективния трудов договор, трябва да внесат встъпителна вноска или членски внос за определено време.
Законно ли е условието за присъединяване към колективно-трудовия договор да е внасянето еднократно на парична сума?

Ако работникът или служителят е член на синдикалната организация-страна по колективния трудов договор, последният го ползва автоматично. При хипотезата, когато работникът или служителят членува в друг синдикат или не членува в никакъв синдикат ,присъединяването към КТД става чрез едностранно писмено заявление на желаещия присъединяване до работодателя или до ръководството на синдикалната организация-страна по КТД. Съгласно последните изменения в Кодекса на труда трябва да се спазят реда и условията за присъединяване, договорени от страните по договора, стига те да не противоречат на закона, да не го заобикалят или да не са противни на добрите нрави. В този контекст плащането на посочената от Вас еднократна парична сума не е законово изискване и трябва да се провери дали е предмет на договореност между работодателя и синдиката.

Всеки може да се присъедини към колективния трудов договор - „СЕГА”
Стига да не търси само блага, а да е готов да поеме и отговорности
Консултацията подготви юристът ЧАВДАР ХРИСТОВ
"Миналия май в предприятието ни бе сключен колективен трудов договор. Договорът е сключен за срок от 2 години. Сега разбрах, че тази година синдикатите са договорили и увеличаване на класа от 0.6% на 0.9% за всяка година трудов стаж.
Аз съм в предпенсионна възраст и за мен е от значение по-високия размер на възнаграждението. Имам висше образование и работя в управлението на предприятието. Общият ми трудов стаж е 37 години, в тях влиза и военната служба. Сега имам допълнително възнаграждение 22,2% върху трудовото възнаграждение, което идва от всички години работа. Ако се възползвам от договорения от синдикатите процент ще имам допълнително месечно възнаграждение 33.3%, т.е увеличение с 11%, което при моята заплата от 330 лв. е равно на 37 лв. на месец. Но ми отказват този процент - трябвало да се включа в синдикалната организация или да се присъединя към колективния договор. Като условия за присъединяване в договора е записано, че трябва да се плати присъединителна солидарна вноска от 20 лв. за една година. Правилно ли е това? Как мога да се ползвам от този по-висок процент на допълнително възнаграждение? Има ли възможност да се присъединя към договора, но само относно процента за клас?"
Пита М. Петков, Бургас

Колективното трудово договаряне е уредено в членове 50-60 от Кодекса на труда (КТ). А как става присъединяването към колективен трудов договор (КТД), сключен в дадено предприятие между работодателя и синдикалната/синдикалните организации, е описано в чл. 57 КТ.
Страни по КТД са работодателят и синдикалната (синдикалните) организация. Този договор има особен характер. С него се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците/служителите, които не са уредени абсолютно в закона.
КТД поражда правни последици не директно между страните, а за трети лица, т.е.

той е сключен в полза на трети лица

Тези трети лица са членовете на синдикалната организация или организации, страна по договора. И двете страни по КТД договарят не изобщо, за всички работници/служители в предприятието, а само за членовете на синдиката или синдикатите. Така разпорежда законът (чл. 57, ал. 1 КТ) - "Колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора".
Като отчита обстоятелството, че по принцип правото на сдружаване в синдикални организации е свързано въобще със защитата на интересите на работниците и служителите (дори и на нечленуващи) в чл. 57, ал. 2 от КТ е уредена

възможност за присъединяване на нечленуващите в синдиката работници към колективния трудов договор.
Ако тези хора не желаят да членуват в синдикалната организация, няма пречка пак да се присъединят към КТД. Присъединяването обаче става "с писмено заявление" до работодателя или ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, "при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави" (чл. 57, ал. 2 КТ).
Изразът следва да се разбира най-общо. В смисъл, че условията, които страните договарят за присъединяването, не могат да противоречат на други закони. Т.е. не могат да уреждат по противоречив на друг закон начин дадено отношение, права или задължения. Освен да не противоречат на закона условията не могат да го заобикалят. Под "заобикалят" се имат предвид условия, които привидно са в съответствие със закона, привидно са допустими, но водят не до целен от съответния закон резултат. Става дума за едно прикрито, маскирано като законосъобразно противоречие със закона, което ще се измерва по крайния резултат.
На последно място условията за присъединяване не бива да накърняват добрите нрави

Става дума за договорености в противоречие с общоприетите морални норми.
Тази редакция на чл. 57, ал. 2 КТ е в сила от март 2001 г. Преди това присъединяването

бе възможно без каквито и да е условия, т.е. безусловно

За целта бе достатъчно да се подаде заявление за присъединяване.
Промяната бе предизвикана от формирането на пасивни, чисто потребителски нагласи в част от работниците/служителите. Тези нагласи създаваха демотивация за членство в синдикална организация и в този смисъл антисиндикалната насоченост на предишния ред за присъединяване към колективен трудов договор. Затова след промяната от март 2001 г. самите страни по КТД вече уговорят реда и условията за присъединяване.
А в рамките на договорените от страните условия се предвиждат изисквания към желаещите да се присъединят работници/служители. Които желаещите трябва или да изпълнят или просто да отговарят на тях.
Такова например може да бъде изискването за заплащане на присъединителната, солидарна вноска,за която споменава и читателят.
Какъв е характерът на тази солидарна и присъединителна вноска? Това не е цена или такса, която се плаща, за да се ползва колективен трудов договор. По-скоро вноската е израз на признание на усилията на работодателя и синдикалната организация или организации и солидаризиране с тези усилия, употребени от двете страни - време, средства, енергия, в много случаи нерви и безпокойства, за да се постигне резултатът.
Известно е, че преговорите за сключване на КТД съвсем не са леки. В редица случаи те продължават с месеци, стига се до открити и остри конфликти. Те изискват голямо търпение и отчитане на взаимните интереси, възможности и редица други обстоятелства включително привличане на платени консултанти-икономисти, юристи и т. н.
В конкретния случай размерът на вноската - 20 лв. за година, е много по-малък от онова, което читателят може да придобие в резултат на присъединяването си. С плащането на тези 20 лв. (за една година) той ще получи допълнително възнаграждение от 37 лв. на месец. И няма основание да считаме, че това условие, което страните са договорили, противоречи на закона или го заобикаля. Нито че накърнява добрите нрави.
Що се отнася до питането дали е възможно частично присъединяване към колективния трудов договор, смятаме, че присъединяването не може да бъде избирателно - към едни клаузи ще го има, а към други не. Няма логика в такъв подход. Това би означавало да се присъединя само към клаузите, които създават права, но не и към тези, с които се поемат отговорности, колкото и да са символични те в един КТД. Подобен подход е неприемлив и от морална гледна точка.
Накрая ще посочим, че няма пречка читателят да договори същите и дори по-добри условия и най-вече процент допълнително възнаграждение за продължителна работа в преки, индивидуални преговори със своя работодател. Такава възможност съществува по силата на чл. 66 ал. 2 КТ. Това важи и за синдикалните членове, включени в обсега на КТД.

[emiliavdgi]

Синдикален член съм, но подписах допълнително споразумение с работодателя по чл. 66, ал. 2 от КТ за подобряване условията на труд. По този начин отпада ли членството ми към синдикатите.