малкия написа:.........Но, от друга страна, държавата пък е длъжник в много отношения на нас. И ако държавата си погаси дълговете, на нас ще ни бъде май доста по-лесно да се издължим на обществото. Въпросът е това обществото разбира ли го... И какви са възможностите му да въздейства върху държавата. С две приказки - имаме ли гражданско общество или това същото е част от някаква мечта?
Ами аз разполагам само със собственото си мнение. Ще започна отзад напред: Не, у нас няма гражданско общество, у нас нещата са сбъркани генетично. При мен опитите за изграждане на гражданска позиция започнаха със студентските стачки в зората на демокрацията. Разочарованието дойде още тогава, след първия митинг на площада, след реч на един млад момък на име Емил Кошлуков. Разбрах същата вечер, че има сърф, има и сърфисти, но вълната е измислена и вече е яхната от номенклатурата и подопечните и. Убедих се, че съм прав, когато същия младеж, Лиана Панделиева и др. мои "съмишленици" заминаха да следват конкретни специалности на Запад и зад океана, за сметка на организации, фондации и други организации. Почувствах се предаден, изработен, избачкан, защото по време на студентските протести същите ни подстрекаваха, ние под влиянието им не допускахме колеги и приятели в инситутите и университетите на лекции, а всичко е било нахалост..., та да знаете, че според мен гражданското ни общество се роди мъртво, спонтатен аборт някакъв, още през 90-та и толкова...
На въпроса може ли, как и доколко обществото да влияе върху държавата не мисля да се спирам, утопиите по отношение на модела, по който е изграден и се манипулира света ме напуснаха още като студент в първи курс.
Виж, по първия поставен въпрос съм повече от любопитен.
"...Но, от друга страна, държавата пък е длъжник в много отношения на нас. И ако държавата си погаси дълговете...", казваш.
Към кого държавата има дългове? Финансови, морални или какви? Къде е уредено това задължение? Аз, когато постъпих на работа в МВР, като обикновен РИ подписах договор, където клаузите бяха повече от ясни и подписвайки съм се съгласил с правата и задълженията си. Кога и по какъв начин държавата е задлъжняла към мен и подобните ми? Ако е истина, предлагам да заведем колективен иск за дължимото, съгласно ЗЗД, ако ли не-в такъв случай защо преливаме от пусто в празно?!
А, що се касае до обществото-ми това сме ние, роднините ни, съседите ни, враговете ни и приятелите ни ...и така..., няма как обществото да бъде виновно или невинно, него просто го има, такова, каквото е, такива, каквито сме...