КТД - що е то съгласно българското законодателство

[Polix]

Колеги, тук ще публикувам възможно по-обширно нормативната уредба, която регламентира Колективния трудов договор и резица публикации в тази връзка. Надявам се, че ще ви бъде полезно иприятно четиво. Предварително моля за вашето търпение.

[Polix]

Извадка от "Кодекс на труда" актуален към 2 юни 2009 година

Глава четвърта.
КОЛЕКТИВЕН ТРУДОВ ДОГОВОРПредмет
Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан.
Равнища на колективно преговаряне (загл. изм. - дв, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Колективните трудови договори се сключват по предприятия, браншове, отрасли и по общини.
(2) На равнище предприятие, бранш и отрасъл може да се сключи само един колективен трудов договор.
Колективен трудов договор в предприятия
Чл. 51а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Колективен трудов договор в предприятието се сключва между работодателя и синдикална организация.
(2) Проектът за колективен трудов договор се изготвя и представя от синдикалната организация. Когато в предприятието има повече от една синдикална организация, те представят общ проект.
(3) Когато синдикалните организации не могат да представят общ проект, работодателят сключва колективен трудов договор със синдикалната организация, чийто проект е бил приет от общото събрание на работниците и служителите (събрание на пълномощниците) с мнозинство повече от половината от неговите членове.

Колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище

Чл. 51б. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Колективен трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите.
(2) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Колективното трудово договаряне на отраслово или браншово ниво по споразумение между страните може да обхваща една или няколко дейности от Националната класификация на икономическите дейности.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Представителните организации на работниците и служителите изготвят и представят на представителните организации на работодателите общ проект.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Когато колективният трудов договор на отраслово или браншово равнище е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша, по тяхно общо искане министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша.
Колективни трудови договори по общини
Чл. 51в. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Колективни трудови договори по общини за дейности, финансирани от общинския бюджет, се сключват между представителните организации на работниците, служителите и на работодателите.
(2) Местните поделения на представителните организации на работниците и служителите представят общи проекти за колективни трудови договори на местните поделения на представителните организации на работодателите.

Задължения за преговаряне и за предоставяне на информация (загл. изм. - дв, 25 от 2001 г.)
Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Отделният работодател, групата работодатели и техните организации са длъжни:
1. да преговарят с представителите на работниците и служителите за сключване на колективен трудов договор;
2. да предоставят на представителите на работниците и служителите:
а) сключените колективни трудови договори, с които страните са обвързани поради отраслова, териториална или организационна принадлежност;
б) (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото си състояние, която е от значение за сключването на колективния трудов договор; предоставянето на информация, разпространяването на която би могло да нанесе вреди на работодателя, може да бъде отказано или направено с изискване за поверителност.
(2) При неизпълнение на задълженията по предходната алинея виновните работодатели дължат обезщетение за причинените вреди.
(3) Смята се, че работодателят е в забава, ако не изпълни задължението си по т. 1 на ал. 1 в едномесечен срок, а по т. 2 на ал. 1 - в 15-дневен срок от поканата.
(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) По искане на работодателя при започване на преговорите за сключване на колективен трудов договор синдикалните организации в предприятието предоставят информация за действителния брой на членовете си.

Сключване и вписване

Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Колективният трудов договор се сключва в писмена форма в три екземпляра - по един за всяка от страните и един за съответната инспекция по труда, и се подписва от представителите на страните.
(2) Писмената форма е необходима за действителността на колективния трудов договор.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Колективният трудов договор се вписва в специален регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя. Когато работодателите имат седалища в различни райони, вписването се извършва в една от инспекциите. Колективните трудови договори с отраслово и национално значение се вписват в Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Споровете относно компетентната инспекция се решават от министъра на труда и социалната политика.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Вписването се извършва въз основа на писмено заявление на всяка от страните в едномесечен срок от получаването му от инспекцията по труда. Към заявлението се прилагат подписан от страните екземпляр от договора и електронен образ на документа.
(5) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Копия на вписаните колективни трудови договори се предоставят служебно по ред, определен от министъра на труда и социалната политика, на Националния институт за помирение и арбитраж, който създава и поддържа информационна система за колективните трудови договори.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При спор относно текста на договора достоверен е текстът, който е регистриран.
Влизане в сила и времетраене
Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Колективният трудов договор се смята за сключен за срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години. Страните могат да уговорят по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи.
(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Преговорите за сключване на нов колективен трудов договор започват не по-късно от три месеца преди изтичането на срока на действащия колективен трудов договор.
Продължаване действието на колективния трудов договор
Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 55 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Действието на колективния трудов договор, сключен между организация на работодатели и синдикални организации, не се прекратява спрямо работодател, който преустанови членството си в нея след неговото сключване.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по чл. 123 и 123а завареният колективен трудов договор действа до сключването на нов колективен трудов договор, но за не повече от една година от датата на промяната на работодателя.
Изменение
Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване.
(2) За измененията в колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54.
Действие по отношение на лицата
Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави.
Задължение за информация
Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за колективните трудови договори, сключени в предприятието, по отрасли, браншове или общини, с които е обвързан, и да държи на разположение на работниците и служителите техните текстове.
Искове при неизпълнение
Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) При неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага.
Иск за обявяване на недействителност
Чл. 60. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Всяка от страните по колективния трудов договор, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага, имат право да предявят иск пред съда за обявяване на недействителност на колективния трудов договор или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят.

[Polix]

Нормативно материята, свързана с Колективния трудов договор, е уредена в Глава IV на Кодекса на труда (КТ).
Разпоредби, отнасящи се до колективното договаряне, съдържа и Постановление № 129 на МС от 5.07.1991 г. и приетата с него Наредба за договаряне на работната заплата (НДРЗ).
Клаузи, свързани с колективното договаряне, се съдържат и в Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (НДДТВ), и в Конвенция № 98 за право¬то на организиране и на колективно договаряне.
В целия КТ се срещат отделни разпоредби за колективно договаряне на по-благоприятни условия на труд.
С редица поправки и допълнения в КТ в трудовото законодателство намери своята правна уредба изразът “ социален диалог “ - чл. 2 КТ.
Това е процес, който по своята същност е неотменима потребност на гражданското общество в регулирането на индустриалните отношения.
Социалният диалог се състои от консултации и диалог на държавата с работниците и служителите, работодателите, а също и техните организации при държавното регулиране на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище.
Трудови са отношения¬та, които се пораждат при предоставянето на работната сила и условията, при които се използва наемният труд от работодателя.
С Колективният трудов договор (КТД) могат да се уреждат всички въпроси на трудовите и осигурителните отношения, по които страните имат воля за договаря¬е, но условието, за да бъдат предмет на договаряне, е тези въпроси да не са уредени с императивни норми (чл. 50, ал. 1 от КТ) или изобщо да не са уредени в закона.
В КТ няма определение за “трудови” и “осигурителни “ отношения. От определението на понятието “ трудови спорове”, дадено в чл. 357 от КТ бихме могли да направим извода, че трудови са отношенията, свързани с предоставянето на работна сила, с полагането на наемен труд на основание възникнало трудово правоотношение.
Такива са например въпросите на работното време, почивките и отпуските, въпросите на заплащането на труда и др.
В кръга въпроси, които могат да бъдат предмет на КТД, са и тези на осигурителните отношения. Това са отношенията по задължителното обществено осигуряване - краткосрочно и дългосрочно, въпросите на допълнителното доброволно и на допълнително задължителното обществено осигуряване и т.н.
Освен да са от областта на трудовите и осигурителните отношения, договорените с КТД въпроси не трябва да са уредени с повелителни разпоредби на закона. По наше мнение под закон тук трябва да се разбира не само закон в буквалния смисъл на думата. Под закон чл. 50, ал. 1 има предвид и всякакви подзаконови нормативни актове.
Законът (чл. 50, ал. 2 от КТ) установява минималните норми за права на работниците и служителите по трудовите правоотношения и съдържа изрична разпоредба относно клаузи, които не трябва да са предмет на КТД, Това са понеблагоприятни от условията, установени от закона и от установените с друг КТД, с който работодателят е обвързан.
В чл. 50, ал.2 от КТ се съдържа важно изискване към съдържанието на колективния трудов договор.
Това изискване показва неговата социална същност.
Като едно от средствата за осъществяване на социален диалог “КТД не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закон или в КТД, с който работодателят е обвързан” – разпорежда ал. 2 на чл. 50. Ясна е хипотезата, при която в закона е установен един минимум при упражняването на съответното право на работника или служителя.
Така например чл. 155, ал. 2 разпорежда, че размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.
Следователно в КТД и по-точно в раздела за отпуски не може да бъде договарян платен годишен отпуск по-малко от 20 работни дни. Когато в КТД са договорени клаузи, които нямат своята уредба в законодателството, то тогава тези клаузи ще служат за критерий при сключването на индивидуален трудов договор.
Този критерий ще се прилага на основание чл. 66, ал. 2 от КТ. Там е казано, че с трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила (и други, извън тези по ал. 1 на чл. 66 – мястото и характерът на работата и трудовото възнаграждение), които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника и служителя от установените с КТД.
Въпросите, които се уреждат с КТД, са такива, с които и двете страни са готови да се обвържат и да поемат съответните ангажименти. Обикновено в практиката това са клаузи, свързани с основния и допълнителния платен годишен отпуск (чл. 155, чл. 156 и чл. 156а от КТ), размерът на трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова норма) и допълнителни възнаграждения (чл. 2 от НДДТВ), работната заплата (чл. 7 от НДРЗ), условията и реда за осигуряване на безплатно работно облекло, размерите на обезщетенията (чл. 215, чл. 218, чл. 222, чл. 225), условията на труд, професионалната квалификация и преквалификация, социално-битовото об¬служване на работниците и служителите и други.

[Polix]

Сключваният нов КТД трябва да предвиди същите или поблагоприятни клаузи от заварения и действащ, съответно отраслов или браншов КТД.
Това е колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан. Изразът “Работодателят е обвързан” означава съответният КТД да има действие и по отношение на него.
По наше мнение чл. 50, ал.2 е насочено към КТД в предприятията. Тази добавка се отнася за съотношението между КТД в предприятие и КТД на ниво бранш и отрасъл. Работодателят като страна по КТД в предприятие е обвързан с КТД на отраслово и браншово равнище.
Принципи на колективното договаряне
Принципите на колективното договаряне това са основните идеи и положения, които служат за ръководно начало на страните при воденето на преговорите, предопределят съдържанието на КТД и са гаранция, че ще бъдат спазени разпоредбите на закона.
1. Принцип на законност
Принципът гарантира спазването на закона и съобразяване с ограничителните рамки на закона.
2. Принцип на равнопоставеност на страните
Всяка една от страните, водеща преговори за сключване на КТД или сключваща такъв договор, разполага с еднакви средства за защита на собствените си интереси.
3. Принцип на коректност и баланс на интересите
Необходимо е спазване на морала при провеждане на колективните преговори и сключването на колективен трудов договор, зачитане на интереса на отсрещната страна.
Чрез участието си в колективното договаряне всяка една от страните има възможност да въздейства върху неговото развитие и върху съдържанието на акта, с който приключват преговорите - именно КТД, тъй като КТД е от непосредствено значение за гарантиране на правата на всяка от страните.
4. Принцип на регламентиране на отговорностите
С този принцип на всяка от страните се възлага да поеме съответните ангажименти и да носи отговорност за действията си, с цел запазване на диалога и добрия дух на колективното договаряне.
Задължение за информация
Новата постановка на чл. 58 от КТ регламентира, че работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за колективните трудови договори, сключени в предприятието, по отрасли, браншове или общини, с които е обвързан, и да държи на разположение на работниците и служителите техните текстове.
Равнище на договаряне
Равнищата (нивата) на колективно преговаряне, респ. на сключени колективни трудови договори са тези по чл. 51, ал. 1.
Там е предвидено, че КТД се сключват по предприятия, браншове, отрасли и по общини. По-нататък ал. 2 на същия член разпорежда, че на равнище предприятие, бранш и отрасъл може да се сключи само един колективен трудов договор.
Такова ограничение няма за КТД сключвани по общини. Там тези договори се сключват съгласно чл. 51в за различни дейности, финансирани от общинския бюджет.
В чл. 51а, 51б и 51в са уредени специфичните въпроси на колективните трудови договори съответно в предприятие, на отраслово и браншово равнище и по общини.
Колективен трудов договор в предприятие – чл. 51а
Мястото, където се сключват тези договори, е предприятието. Предприятие е такава организационно производствена структура, каквато е определена в § 1, т. 2 от ДР на КТ.
Съгласно даденото там определение “предприятие” е всяко място, предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд”. Не е необходимо непременно в тази структура да се извършва производствена дейност. Това може да бъде например и научен институт.
Страните по КТД, сключван в предприятие, са съответният работодател и синдикална организация. Без значение е дали синдикалната организация в предприятието е национално представена или не.
Инициативата за сключване на КТД е обикновено на синдикатите в предприятието. Този извод може да се направи от алинея 2 на чл. 51а. Това обаче не означава забрана за работодателя, ако той реши да вземе инициативата за това в свои ръце.

[Polix]

В едно предприятие може да се сключи само един колективен трудов договор – според алинея 2 на чл. 51 КТ.
В тази връзка е и текстът на чл. 51а, ал. 2. Там е казано, че проектът за КТД се изготвя и представя от синдикалната организация – когато в дадено предприятие тя е само една. Когато обаче в предприятието има повече от една синдикална организация (както е в повечето случаи), то тогава те представят на работодателя общ проект.
Стига, разбира се, да постигнат съгласуваност относно текста на този проект. Когато обаче такова съгласие не е постигнато, то тогава работодателят сключва КТД със синдикалната организация, чиийто проект е бил приет от Общото събрание на работниците и служителите (или събрание на пълномощниците) - ал. 3 на чл. 51а КТ.
Общото събрание се състои от всички работници и служители в предприятието – чл. 6, ал. 1 КТ. Събранието на пълномощниците се състои от представители на работниците и служителите, избрани за определен от общите събрания в структурните звена на предприятието срок – ал. 2 на чл. 6 КТ.
Колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище – чл. 51б КТ
Чл. 51б, ал.1 от КТ определя страните, между които се сключват отрасловите и браншовите КТД. Това са съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите.
Но що е това “отрасъл” и що е това “бранш“? На този въпрос кодексът не дава отговор.
Няма легално законово определение на тези понятия в нашето законодателство. Извод за това какво представляват браншът и отрасълът може да се направи от Националната класификация за икономическите дейности – версия 2003 (НКИД – 2003), утвърдена със Заповед на председателя на Националния статистически институт.
В тази класификация икономическите дейности, извършвани в страната, са групирани по групи и подгрупи въз основа на сходство на извършваните дейности или извършваните услуги.
Понятието “икономическа дейност“ по смисъла на НКИД – 2003 е икономическа категория, свързана с групирането на относително еднородни производства и услуги, като критериите за еднородност са: сходство в технологията на производството; сходство в използваните суровини и материали; сходство в икономическото предназначение на продукцията; възможности за комбиниране на производството или услугите по вертикала; сходство в количеството и качеството на извършвания труд при производството или при оказване на услугата.
В зависимост от приложението на един или повече от споменатите критерии се формират съвкупности на различните йерархични равнища на структурата на икономическите дейности.
По значението и смисъла, които са вложени при употребата на понятията “отрасъл“ и “бранш“ в Кодекса на труда, отрасълът се схваща като по-широко по обхват подразделение, а браншът – като подразделение на отрасъла, като част от него.
На основание изложеното следва да се диференцират отрасловите и браншовите синдикални организации, а също и работодателските такива, които на основание чл. 51б КТ могат да бъдат страни по КТД на отраслово и браншово равнище. Освен изискването да са отраслови и браншови организации законът поставя изискването те да бъдат представителни.
Представителни са синдикални и работодателски организации, на които това качество е признато в съответствие с изискванията на старата редакция на чл. 3, ал. 3 – 6 КТ, а също и тези, които ще бъдат признати като такива, отговарящи на изискванията на чл. 34 – 36а КТ.
Но чл. 34 – 36а от КТ, а също и редакцията на чл. 3, ал. 3 – 6 отпреди последното изменение на КТ, имат предвид представителни организации на национално равнище. Поради това може да се направи извод, че чл. 51б има предвид отраслови и браншови работодателски и синдикални структури, които членуват в съответните национално представени организации.

Следващо изискване за сключване на отраслов и браншов КТД е сключването им да бъде на основата на споразумение между националните организации на работодателските и синдикалните структури. Чрез това споразумение се определят общите положения относно обхвата и процедурната рамка на браншовите и отрасловите договори.
И при сключване на тези договори, както при КТД в предприятие се изисква представянето на общ проект на договор. Представителните организации на работниците и служителите изготвят и представят на представителните организации на работодателите общ проект. Тук обаче липсва хипотезата, когато липсва общ проект.
Следователно само при наличието на общ проект на представителните синдикални организации е възможно започване на преговори, които евентуално ще доведат до подписване на договор.
Трябва да се обърне внимание на решението на алинея 3 от чл. 51б. С нея се предоставя право на министъра на труда и социалната политика да разпростре прилагането на сключен КТД (отраслов или браншов) или на отделни негови клаузи във всички предприятия на отрасъла или бранша - извън тези, за които се е отнасял при сключването му .

[Polix]

Предпоставките за приложението на тази алинея са:
1. КТД на отраслово и браншово равнище да е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от съответния отрасъл или бранш.
2. Да има общо искане на всички представителни организации по предходната точка до министъра на труда и социалната политика за разширяване действието на КТД.
При наличието на тези предпоставки министърът на труда и социалната политика може да разпростре със свой акт действието на договора или отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша. Следва да се има предвид обаче, че направеното предложение за разширяване действието на КТД не е задължително за министъра. Той може да го изпълни, но не е задължен.

Същност и предназначение
Правната същност на КТД не е точно и ясно определена.
Законът урежда императивно само минималните норми за закрила на труда на основата на конституционния принцип, визиран в чл. 16 на Конституцията на Република България за гаранция и защита на труда. КТД може да установява поблагоприятни от тези норми.
Уредени в КТД, те автоматично се превръщат в част от съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение за работниците и служителите, за които се прилага този договор.
С индивидуалния трудов договор могат да се договарят и поблагоприятни условия.
Затова КТД се превръща в нормативно съглашение, засягащо неопределен кръг хора.
Предназначението на КТД е да регулира по- пълно интересите и взаимоотношенията между работодателя и работниците и служителите, които предоставят своята работна сила по въпроси, свързани с трудовите и осигурителните отношения, в съответствие със специфичните условия на труд в предприятието.
Страни
Страните са определени в чл. 51 а, ал. 1 и ал. 3 от КТ. Това са работодателят и синдикална организация.
Синдикална организаця е всяка организация, създадена при упражняване правото на синдикално сдружаване на работниците и служителите по чл. 4 и чл. 33 от КТ. Това е синдикалната организация в предприятието. Няма изискване за представителност на тези организации на ниво предприятие.
Когато е изпълнена хипотезата на чл. 51 а, ал. 3 от КТ, КТД се сключва със синдикалната организация, предложила проекта.
Форма
Формата на КТД е визирана в чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Формата е писмена. Тя дава яснота и сигурност в отношенията между страните.

Писмената форма на КТД (чл. 53, ал. 2 от КТ) е условие за неговата действителност и прави възможно вписването му в съответния регистър в Инспекцията по труда.
Писмената форма е необходима и във връзка с изискването на чл. 58 от КТ, който вменява в задължение на работодателя да постави текста на КТД на разположение на работниците и служителите.
Сключване
Процедурата по сключването на КТД в предприятието е уредена в чл. 51 а, ал. 2 и ал. 3, чл. 52 и чл. 53, ал. 1 от КТ.
Проектът за КТД се изготвя и представя от синдикалната организация в предприятието, а ако синдикалните организации са няколко, се представя общ проект.
Изготвянето на проекта реално е оформянето му в писмена форма. Не се поставя изискване за начина, по който ще се изготвя проектът. Това може да стане чрез предварително допитване до членовете на синдикалната организация, предварителни преговори с работодателя за уточняване на позициите и други форми.
Ако в предприятието синдикалните организации са няколко, те могат да водят преговори за уточняването на съдържанието на КТД и представянето на общ съгласуван проект. Това означава, че те заедно изготвят и предоставят на работодателя един общ проект за КТД.
Законът не поставя изискване за начина, по който да се удостовери, че проектът е общ и съгласуван, но това може да стане с подписването на протокол или споразумение или друг писмен документ, от който да е видно, че проектът изразява и защитава интересите на всички синдикални ор¬ганизации в предприятието.
В случай, че синдикатите не постигнат договореност за общ проект, всяка от съществуващите в предприятието синдикални организации изготвя свой проект на КТД и го представя за обсъждане на Общото събрание на работниците и служителите.
За приет се смята този проект, който се приеме от Общото събрание с мнозинс¬тво повече от половината от всички работници и служители.
След като е оформен, проектът се предоставя на работодателя, за да служи като основание за започване на преговори. Актът на предоставяне е довеждането на про¬екта до знанието на работодателя, без да е изрично определено по какъв начин ще бъде извършено.
Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 установява задължение за работодателя за водене на преговори за сключване на КТД. Докато воденето на такива преговори от стра¬на на синдикатите е тяхно право, а не задължение.
Работодателят е длъжен да води преговори, но разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 не го задължава да сключи КТД.
Във връзка с колективното преговаряне, задълженията на работодателя са две:
- задължение за преговори за сключване на КТД. Работодателят трябва да определи време и място за колективните преговори, като съответно се съобрази и с направените в тази насока предложения от синдикатите;
- задължение според изискванията на чл. 52, ал. 1, т. 2 за предоставяне на информация. Във връзка с това задължение е и даденото на работодателя право да прецени дали исканата информация може да му нанесе вреди в неговата производствена и търговска дейност.
На задължението на работодателя за преговаряне отговаря аналогично задължение на синдикатите. На това задължение на работодателя отговаря правото на синдикатите да поискат преговори.

[Polix]

Задължението за преговаряне обаче не означава задължение за сключване на КТД.
Предоставяне на сключените от работодателя КТД, с които страните са обвързани - смисълът на това задължение, по наше мнение, е синдикатите да получат информация за поетите от работодателя договорености, имащи отношение към работниците и служителите, чиито представители преговарят за сключване на КТД.
Задължението на работодателя по чл. 52, ал. 1, т. 2, б. ”б” от КТ за предоставяне на информация е разширено. Освен задължение за предоставяне на информация за икономическото си състояние сега работодателите са задължени да предоставят информация и за финансовото си състояние, което е от значение за сключване на КТД.
Трябва да се акцентира на текста на б. ”б” от т. 2 на ал. 1, чл. 52 от КТ, който дава право на работодателя да откаже предоставянето на информация, ако разпространяването й би могло да му нанесе вреди.
Ето защо работодателят би могъл да откаже това предоставяне, ако съществува опасност да понесе вреди от това.
Другата възможност, с която работодателят разполага при тази хипотеза, е предоставянето на информация на синдикалните организации да бъде направено с изискване за поверителност.
Съгласно чл. 52, ал. 4. е предоставено право на работодателя при започване на преговорите за сключване на КТД да поиска от синдикалните организации в предприятието информация за действителния брой синдикални членове
Моментът, към който може да бъде поискана тази информация и синдикалните организации са задължени да я предоставят, е “при започване на преговорите за сключване на КТД”. Достоверната информация, на която има право работодателят за броя на синдикалните членове в предприятието, е тази към момента на започване на преговорите.
Законът не поставя ограничение за продължителността на водене на преговорите.
Резултатът от преговорите е сключеният между страните КТД.
КТД се подписва от страните: от работодателя и от синдикалната организация или от представителната група на синдикалните организации.
КТД се сключва в три екземпляра, по един за всяка от страните синдикална организация и работодател, и един за Инспекцията по труда, но КТД може да бъде в толкова екземпляра, колкото са страните, които са го подписали, т. е. ако синдикалните организации са повече, то КТД ще е в повече екземпляри. Всеки от екземплярите представлява официален текст на КТД.
Вписване
След като е постигнато съгласие и е сключен КТД, той подлежи на вписване в Инспекцията по тру¬да (чл. 53, ал. 3 и ал. 4 от КТ).
Вписването е задължително, като има декларативно значение. Извършва се в специален регистър за Колективните трудови договори. Законът не определя изрично обстоятелствата, подлежащи на вписване, но следва да се приеме, че това са елементите, които индивидуализират всеки договор: страните, между които е сключен колективен трудов договор, мястото и времето на неговото сключване и срокът на действие.

[Polix]

Органът, който извършва вписването, е Инспекцията по труда, където се намира седалището на работодателя.
Вписването се извършва по реда на чл. 53, ал. 4. Подава се писмено заявление от една от страните до поделението на компетентната инспекция по труда, но може да бъде подадено и общо заявление. Към заявлението се прилага оригинал от сключения КТД.
Инспекцията по труда извършва вписването в срок от един месец от подаване на заявлението.
Влизане в си¬ла и срок
Писмената форма е необходима за действителността на КТД – чл. 53, ал. 2 КТ.
Текстът на тази алинея означава, че писмената форма е необходима не само за доказване наличието на сключен колективен договор, но и за неговата действителност.
Устно сключен колективен договор е недействителен, т.е. не поражда правни последици и не създава задължения за страните.
По-нататък в ал. 3 на чл. 53 КТ е предвидено вписване в специален регистър в съответната инспекция по труда – според седалището на работодателя. Това вписване няма конститутивен ефект.
То не е условие за пораждане действието на договора. Началният момент на действието му е денят на сключването, доколкото друго не е уговорено от страните. Алинея 5 на чл. 53 разпорежда, че при спор относно текста на договора, достоверен е текстът, който е регистриран в инспекцията по труда.
Оттук може да се направи извод, че вписването има уведомително действие. При спор между страните относно текста на договора – регистрираният в инспекцията екземпляр удостоверява действащата между тях редакция.
Друг критерий, по който се определя къде да бъде вписан съответният КТД, освен седалището на работодателя е видът на договора, определен от страните по него.
Тези колективни договори, които са с национално, отраслово и браншово значение и съответно имат действие по отношение на много и различни лица и предприятия се вписват в Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. Останалите договори се вписват в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя. Когато работодателите имат седалища в различни райони, вписването се извършва в една от инспекциите, т.е. в един от районите.
Всяка от страните по договора може да поиска чрез писмено заявление вписването му в съответната инспекция.
Няма пречка това заявление да бъде подписано и от двете страни.
Ако страните не са уговорили друг срок, КТД се смята сключен за срок една година.
Максималният срок на действие, който може да бъде договорен, е две години. Законът допуска за отделни клаузи да бъде договорен по-кратък срок отколкото на останалата част от договора.
Действие на договора
Тримесечен срок, преди изтичане срока на действие на стария договор, за започване на преговори за сключване на нов договор е предвиден в ал. 3 на чл. 54.
Този срок не е преклузивен.
Ако не бъде спазен, това не опорочава по- късно започналите преговори и сключения в резултат на тях нов договор. Добре е обаче страните да се съобразят с дадения от закона инструктивен срок, за да имат достатъчно време и своевременно да приключат с преговорите.
Необходимо допълнение е направено с новата ал. 2 към чл. 55 - “Продължаване действието на колективен трудов договор”. Необходимо е, защото е съобразено с новите икономически процеси и условия в страната – за една част от хипотезите на чл. 123 КТ.
За други – с тази нова алинея беше запълнена една празнота в правната уредба. Алинея 2 на чл. 55 гласи, че в случаите на чл. 123 завареният КТД действа до сключването на нов, но за не повече от една година от датата на промяна на работодателя.
В чл. 123 от КТ са уредени правните последици за трудовото правоотношение в случаите на промяна на работодателя. Тези случаи, изброени в алинея първа, са:
1. сливане на предприятия;
2. вливане на едно предприятие в друго;
3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;
4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;
5. промяна на правноорганизационната форма на предприятието;
6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;
7. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.
С направеното в ал. 2 на чл. 123 уточнение, че в случаите на промяна на работодателя, изброени в горния параграф - правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател, се запълва една празнота в тълкуването на КТ. Остава си въпроса:- Но кой е заварен колективен договор в случай например на сливане на две предприятия, ако и в двете е имало сключен КТД?
Или в случаите на вливане на едно предприятие в друго? Какво значение е вложил законодателят в израза “заварен КТД“?
Заварен по време към момента на сливането например или заварен по място в предприятието, в което друго предприятие се е вляло, означава този израз? Ако се окаже, че има сключени повече от един КТД – кой ще се прилага? На тези въпроси законът не дава отговор.
Както всеки договор и КТД може да бъде изменян по всяко време по взаимно съгласие на страните.
За това изменение е необходимо спазване на реда за неговото сключване. По отношение на това изменение намират приложение разпоредбите за вписване, а също и за влизане в сила и времетраене на КТД.
Интересни въпроси поставя текста на чл. 57, ал. 2, третиращ проблема за присъединяването към сключен КТД на лица, които не членуват в синдикална организация, страна по договора.

[Polix]

Такова присъединяване може да стане с писмено заявление до работодателя или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора при условия и по ред, определени от страните по договора.
Единственото изискване е условията и редът да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да не накърняват добрите нрави.
От текста на тази разпоредба може да се направят следните изводи:
1. Кръгът лица, спрямо които сключеният КТД може да има действие не автоматично след сключването му, а след присъединяване обхваща лицата, които не членуват изобщо в синдикална организация, а също така и лицата, които членуват в синдикална организация, която не е страна по КТД.
2. Присъединяването става към КТД, сключен от техния работодател.
Като се изходи от определението на понятието “работодател”, дадено в т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, считаме, че можем да направим извод, че присъединяване към сключен КТД е възможно само на ниво предприятие.
Чл. 57, ал. 2 говори за присъединяване на работниците и служителите към КТД, сключен от техния работодател – този работодател, който е страна и по индивидуалните им трудови договори.
3. Присъединяването е едно субективно право, което лицето може да упражни когато пожелае това и ако въобще пожелае.
4. Присъединяването се извършва чрез лично заявление, подадено до една от страните по КТД. Изискването на Кодекса е условията и редът да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да не накърняват добрите нрави.
Условията и редът (процедурата) за присъединяване са тези, по които страните по КТД са постигнали взаимно съгласие.
Изискването договорените от страните условия и ред за присъединяване да не противоречат на закона означава да няма противоречие с императивно уредени права и задължения.
Заобикаляне на закона има, когато законът забранява постигане на определен правен резултат с определени средства по определен начин.
Ако страните се договорят за постигането на същия резултат по друг начин и с други средства, които изрично не са забранени, то тогава е налице заобикаляне на закона. По заобиколен път страните се стремят да постигнат забранения краен резултат.
Изискването за спазване на добрите нрави при определяне реда и условията за присъединяване към КТД е изискване за спазване на неписани морални норми. Спазването на добрите нрави е спазване на общи принципи или произтичащи от тях правила.
Присъединяването има действие спрямо присъединилите се лица след подаване и получаване от съответната страна по договора на писменото заявление за това – т.е. занапред.
Чл. 58 КТ установява задължение за работодателя да държи на разположение на работниците и служителите текста на КТД.
Това задължение е вменено на работодателя с оглед информиране за постигнатите договорености по колективното договаряне. След като се запознаят с тях, те биха могли да преценят имат ли интерес да се присъединят или не към КТД.
Искове при неизпълнение
При неизпълнение на КТД не само от работодателя, но и от синдикалната организация. Поради това искове за неизпълнение могат да предявят и двете страни по договора – работодател и синдикална организация. Наред с това иск за неизпълнение може да предяви и всеки работник или служител, спрямо когото КТД се прилага.
Без значение е дали активно легитимираният да предяви иск е член на синдикалната организация, страна по КТД, или е присъединил се по реда на чл. 57, ал. 2 КТ.
Обявяване на недействителност на КТД
В глава ІV на Кодекса не е дадено определение на понятието “недействителност на КТД“. Отговор на въпроса какво е недействителност на КТД можем по аналогия да намерим в чл. 74 КТ.
Там е казано, че недействителен индивидуален трудов договор е този, който противоречи на закона или го заобикаля. Оттук можем да направим извод, че недействителен КТД е този, който противоречи на закона или го заобикаля.
Какво е противоречие на закона и заобикаляне на закона вече разгледахме при анализ на разпоредбата на чл. 57, ал. 2 КТ.
Иск за обявяване на недействителност на КТД има право да предяви всяка от страните по договора, както и всеки работник или служител спрямо когото той се прилага. Освен двете страни – работодател и синдикална организация (респ. представителна организация на работодателите и на работниците и служителите), право да предяви иск за обявяване на недействителност има всеки работник или служител ,спрямо когото КТД се прилага.
Това означава, че освен страните по договора право да предяви иск има всеки член на съответната синдикална организация, а също и всеки присъединил се по съответния ред.
Кодексът дава право за предявяване на иск за обявяване недействителност както на целия КТД, така и на отделни негови клаузи.
Позоваване на недействителност може да се прави само след обявяването й от съда с влязло в сила решение.
Действие на колективния трудов договор
Разпоредбата на чл. 57 от КТ определя кръга от работници и служители, спрямо които клаузите на КТД ще имат действие.
Това са работниците и служителите, членове на синдикалната организация - страна по договора, и другата група са присъединилите се към колективния трудов договор работници и служители.
Спрямо членовете на синдикалната организация, КТД се прилага на основание на тяхното членство и по този начин отразява една от основните задачи на синдикалното сдружаване - синдикалната организация да защитава интересите на своите членове.
Присъединяването към КТД е субективно (лично) право на всеки работник или служител, който не е член на синдикална организация или е член на синдикат, който не е страна по договора. Присъединяването се извършва чрез лично волеизявление по начин и ред, определен от страните в КТД, така че да не противоречи на закона или да го заобикаля. На основание на подаденото заявление на работника или служителя за присъединяване към КТД се издава удостоверение, с което се удостоверява, че той може да се ползва от правата по КТД в предприятието.

[Polix]

Особености
1. Задължение за ин¬фор¬ма¬ция: чл. 58 от КТ.
Разпоредбата на чл. 58 от КТ установява задължение за работодателя.
Работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за колективните трудови договори, сключени в предприятието, по отрасли, браншове или общини, с които е обвързан, и да държи на разположение на работниците и служителите техните текстове.
2. Искове при неизпълнение чл. 59 от КТ.
Неизпълнението се отнася до конкретни и точно определени задължения за всяка от страните

P.S. Това е страхотна разработка и много добре издържана.Наистина интересно четиво.Дано повече хора я прочетат. За мое съжаление така и не можах да намеря нейния автор, но му благодаря.