ЗАКОН ЗА УРЕЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНИТЕ ТРУДОВИ СПОРОВЕ
(Отразена деноминацията от 5.07.1999 г.
Обн. ДВ. бр.21 от 13 Март 1990г., изм. ДВ. бр.27 от 5 Април 1991г., изм. ДВ. бр.57 от 14 Юли 2000г., изм. ДВ. бр.25 от 16 Март 2001г., изм. ДВ. бр.87 от 27 Октомври 2006г. ) Глава I
Общи положения
Чл.1. (1) Този закон установява реда за уреждане на колективните трудови спорове между работници и работодатели по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище.
(2) В колективните трудови спорове работниците се представляват от органите на техните професионални организации, а работодателите - от съответните ръководители, освен ако страните са упълномощили други органи или лица.
Чл.2 Този закон се прилага и за уреждането на колективни трудови спорове между работници и работодатели чуждестранни или смесени фирми или предприятия на територията на страната.
Глава II
Преговори и доброволен арбитраж
Чл.3. (1) Колективните трудови спорове се уреждат чрез непосредствени преговори между работниците и работодателите или между техните представители по свободно определена от тях процедура.
(2) Работниците предявяват писмено исканията си и имената на своите представители в преговорите.
Чл.4. (1) (изм.,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Когато не се постигне споразумение или някоя от страните откаже да преговаря, всяка от тях може да потърси съдействие за уреждане на спора чрез посредничество и/или доброволен арбитраж от синдикални и работодателски организации и/или от Националния институт за помирение и арбитраж.
(2) Преговорите по предходната алинея могат да траят до 14 дни , а по споразумение на страните - и по-продължително време.
Чл.4а. (нов,ДВ,бр.25 от 2001 г.) (1) Националният институт за помирение и арбитраж съдейства за доброволното уреждане на колективни трудови спорове между работници и работодатели. Той е юридическо лице към министъра на труда и социалната политика със седалище София и с ранг на изпълнителна агенция.
(2) Националният институт за помирение и арбитраж осъществява дейността си в съответствие с този закон и с правилник, утвърден от министъра на труда и социалната политика.
(3) Ръководни органи на института са:
1. надзорен съвет;
2. директор.
(4) Надзорният съвет се състои от по двама представители на представителните организации на работниците и служителите, на работодателите и на държавата. Представителите на държавата се определят от министъра на труда и социалната политика. Директорът на института е член на надзорния съвет по право.
(5) Представителите на организациите на работниците и служителите и на работодателите по чл.4 се определят от националните им ръководни органи.
(6) Членовете на надзорния съвет избират от своя състав председател на ротационен принцип за срок една година.
(7) Надзорният съвет:
1. приема правилник за организацията и дейността си;
2. утвърждава програмите за дейността на института;
3. одобрява проект на годишен бюджет, който се утвърждава от министъра на труда и социалната политика;
4. приема правила за осъществяване на посредничеството и арбитража;
5. приема критерии за подбор и утвърждава списъците на посредниците и арбитрите, изготвени по предложения на организациите на работниците и служителите и на работодателите, както и на държавата;
6. обнародва утвърдените списъци по т. 5 в "Държавен вестник".
(8) Директорът на Националния институт за помирение и арбитраж се назначава от министъра на труда и социалната политика след консултации с надзорния съвет.
(9) Директорът:
1. осъществява оперативното ръководство на Националния институт за помирение и арбитраж и го представлява;
2. внася в Надзорния съвет:
а) проекти на програми за дейността на института;
б) проект на бюджет и отчет за изпълнение на бюджета на института.
(10) Министерството на труда и социалната политика предоставя необходимите условия и материални средства за административното обслужване на дейността на института.
(11) Разходите за дейността на института се финансират от държавния бюджет и от други финансови източници.
Чл.5. (1) Освен по реда на предходния член спорът може да бъде отнесен за уреждане от едноличен арбитър или арбитражна комисия по писмено споразумение между страните.
(2) Едноличният арбитър се определя от страните.
(3) Броят на членовете на арбитражната комисия се определя от страните. Всяка от тях посочва писмено равен брой арбитри , които избират за председател друго лице от списъка по ал.4.
(4) (изм.,ДВ,бр.25 от 2001 г.) Арбитър или член на арбитражна комисия може да бъде само лице, включено в поименен списък на арбитрите, утвърден от надзорния съвет на Националния институт за помирение и арбитраж, който се изменя и допълва по реда на неговото приемане.Списъкът се обнародва в държавен вестник. При необходимост той се изменя и допълва по реда за неговото приемане.