Чл.5 ал.4 от Конституцията гласи „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред онези норми на вътрешното законодателство , които им противоречат .”
В своето решение №7 от 2 юли 1992г. по к.д. № 6 /92 за тълкуване на Чл.5, ал.2,3 и 4 от Конституцията, Конституционният съд на Република България реши че :
„2. Международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила, с които определени деяния (действия или бездействия) са обявени за престъпления, без да са престъпни по вътрешното наказателно законодателство на Република България, са част от вътрешното право на страната, само доколкото могат да поясняват смислово съдържанието на съществуващи в Наказателния кодекс престъпни състави или елементи от тях или ако създават задължения за промяна на законодателството.”
В този смисъл, Чл.7 от Римският Статут на Международния наказателен Съд, дава яснота по термина „престъпления против човечеството”, който съществува в Чл. 31(7) от Конституцията и гласи:
„Чл.31(7) Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството.”
С този текст от Конституцията България е изпълнила и изискването на Конвенцията на ООН за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството, от 26.11.1968г. , която задължава страните да вземат необходимите мерки за неприлагане на срока на давност за такива престъпления в съответствие с конституциите си. Но в Наказателния кодекс, Глава 14 раздел ІІІ Чл.416 -419 е третирано само престъплението геноцид.
Извършените престъпления по §1на законопроекта и по времето когато са били извършени, са съставлявали престъпление и по действащият тогава Наказателен кодекс и в този смисъл не се въвежда нов наказателен състав, а се третира само въпросът с давността.
Върховният Касационен Съд с Разпореждане № 3/11 юли 2002г.по наказателно дело от общ характер №7/1994г., потвърдено с решение на петчленен състав № 57 от 8 май 2003г. на ВКС І-во наказателно отделение е прекратил наказателно производство, по обвинителен акт срещу извършители на такива деяния по т.нар Дело за лагерите поради изтекла давност.
В аргументите си съдията от Върховния Касационен Съд посочва и че ”Законодателят от 1990г. по необясними причини не е изпълнил законовите предписания по чл.14 ал.1 от Закона за нормативните актове във връзка с чл.35 от Указ 833 от 1973г. за неговото приложение с изрична заключителна разпоредба да придаде ретроактивност на приетото допълнение на Наказателния кодекс.”
Видно от Разпореждането е, че въпреки текстът в Чл.37(7) на Конституцията, съдът е приел, че извършените престъпления, не са престъпления срещу човечеството, тъй като в Чл.416-412 на Глава 14 раздел ІІІ от НК за такова е посочено само престъплението геноцид.
Така законът е направил невъзможно прилагането на разпоредбата за давността по отношение на престъпления срещу човечеството да се отнася и до другите престъпления срещу човечеството, поради което съдът е прекратил по давност т.нар.Дело за лагерите №7 /1994г.
Интересно е да се отбележи, че в Разпореждане № 3/11 юли 2002г. на съда е казано, че няма никаква пречка и от гледище на чл.15т.1 от Международния пакт за граждански и политически права със закон да се приеме, че за престъпни деяния (като посочените в § 1 от този закон) да се възкреси изтеклата давност по законодателен път.
(Още повече, че Чл.15 т.2 от Международния пакт на ООН за гражданските и политическите права (приет от Генералната Асамблея на ООН на 16 декември 1966г., по който България е страна) съставляващ част от Хартата за правата на човека на ООН пояснява „Нищо в този член не пречи едно лице да бъде съдено и наказано, за действие или бездействие, което по време на извършването му е било престъпление съгласно общите правни принципи, признати от всички народи.”)
Същият текст впрочем е възпроизведен и в Чл.7 на Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, по която България е страна от 1992г.
Той гласи :
Чл.7 „1. Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на неговото извършване не е било определено като престъпление според националното или международното право. Не може да бъде налагано наказание, по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено.
2. Този член не изключва съденето и наказването на което и да е лице за действие или бездействие, което в момента на извършването му е представлявало престъпление в съответствие с общите принципи на правото, признати от цивилизованите народи.“
Забраната за създаване на наказателни норми с обратно действие се отнася за деяния, които не са съставлявали престъпление по време на извършването им.
Всяко едно от деянията изброени в §1 на този закон обаче, е било престъпление по тогавашния Наказателния кодекс, който е действал по време на извършването му.
Тогава когато тези тежки престъпления са извършени от самия режим, по политически, етнически, религиозни (съответно поради войнстващ атеизъм) причини, тогава за тях не следва да тече погасителната давност от 20, съответно 30години. Тези престъпления трябва да получат своето наказание от съда, за да бъде защитен обществения морал.
Тези деяния са били проява на масов терор, започнал от 09.09.1944г. Десетки хиляди са били избивани, изтезавани, изселвани по особено жесток начин в затвори, концентрационни лагери и на различни други места по политически, етнически причини, поради войнстващ атеизъм и пр.
Очевидно, че настоящият Наказателен кодекс не дава такава възможност и пример за това е прекратяването по давност на т.нар. Дело за лагерите.
Необходимостта от справедливо наказание не само на преките извършители, а и на техните подбудители и помагачи може да стане чрез създаването на такава нова разпоредба в Наказателния кодекс.
Давността не би трябвало да попречи да се потърси отговорност за масовите репресии.
В подкрепа на обосноваността от премахване действието на давността в тези случаи е и старото правило, че тя не тече срещу този, който не е могъл да действа (Contra non volenti agree non curat prescriptio).
Повече от очевидно е, че пострадалите и техните близки не са имали възможност да се обърнат към съответните органи за възбуждане на наказателно преследване. Органите, които са били оторизирани да повдигнат обвинение също така не са могли и не са искали да направят това.
Било е така, защото самите репресии са били държавна политика, провеждана от комунистическата партия, която е управлявала тоталитарната държавата.
Поради това 38-мото Народно събрание прие закон, с който обяви комунистическия режим в България за престъпен ( ДВ, бр.37/5 май 2000г.).
С приемането на преходната разпоредба към Наказателния кодекс, която премахва действието на давността ще се възстанови макар и много късно една закъсняла справедливост.
Така както нацистки престъпници и досега, въпреки преклонната им възраст се изправят пред правосъдието и получават присъди за извършените от тях престъпления, следва и извършилите престъпления като функционери на комунистическия режим да бъдат подведени под наказателна отговорност за делата си, без за деянията им да тече давност.
Внесеният законопроект отговаря на забележките направени от членовете на Комисията по правни въпроси при дебатите по Законопроекта за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ.
Отправената препоръка към вносителите беше предложението за изменение на Наказателния кодекс съдържащо се в преходните разпоредби на законопроекта за Института за Национална памет, да се внесе като отделен законопроект, което е направено с предложения тук законопроект.
ВНОСИТЕЛ :
н.п. ЛъчезарТошев
Проекти за изменение и допълнение за различни закони
Модератори: ribaflic, Lord, Raptor, osata
Re: Проекти за изменение и допълнение за различни закони
от Polix » 07 Ное 2009, 00:36
Изборът е един и нека той винаги да е правилният
- Polix
- ИНСПЕКТОР
- Мнения: 311
- Регистриран на: 24 Авг 2009, 23:01
Re: Проекти за изменение и допълнение за различни закони
от Polix » 12 Дек 2009, 21:59
Проект
ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите
(Обн. ДВ, бр. 10 от 2 февруари 1990 г.; изм. ДВ бр. 11 от 29 януари 1998 г.)
§ 1. В заглавието и навсякъде в закона думите “манифестация/та” и “манифестации/те” се заменят съответно с “шествие/то“ и “шествия/та”.
§ 2. Навсякъде в закона текстовете „общинския народен съвет или кметството” и „председателят на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, съответно кметът” се заместват с „кмета/ът на общината”.
§ 3. В чл. 5 след думата „денонощието” се поставя точка, а текстът „освен в часовете от 22 до 6 часа.” отпада.
§ 4. В ал. 2 на чл. 7 отпада текстът „в обозначената зона около Народното събрание, както и”.
§ 5. В чл. 8, ал.1 текстът “ 48 ” се заменя със следния текст “110”.
§ 6. В чл.10, ал.1 думата “председател” се заменя с текста “организаторите, подписали уведомлението по чл.8, ал.1.”
§ 7. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т.1 думите “обществен и държавен строй” се заменят с думата “ред”.
2. Алинея 4 се изменя и придобива следния вид “Организаторът на събранието, митинга или манифестацията може да обжалва забраната по предходната алинея пред съответния административен съд в 3-дневен срок от получаването й. Съдът се произнася по нея веднага и решението му е окончателно.
3. Алинея 5 се изменя и придобива следния вид “Кметът на общината, съответно кметът на кметството веднага уведомява компетентните органи на Министерство на вътрешните работи за провеждането или непровеждането на събранието, митинга или манифестацията.” .
4. Алинея 6 се отменя.
§ 8. В чл. 13, ал. 2 думата “незабавно” отпада.
§ 9. 1. Текстът на чл. 14, ал. 2 се изменя по следния начин:
„(2) Актовете за установяване на нарушенията и наказателните постановления се издават по реда на Закона за административните нарушения и наказания”.
2. Ал. 3 на чл. 14 се отменя.
§ 10. В параграф 1 от Допълнителните и заключителни разпоредби думата “другарски” се заменя с “други”, а текстът след думите “както и за” до края на изречението се заменя с текста “каквито и да било събрания на закрито”.
§ 11. В параграф 3 от Допълнителните и заключителни разпоредби текстът „народните съвети” се заменя с „кметовете на общини”.
ВНОСИТЕЛИ: Яне Янев и група народни представители
МОТИВИ
към законопректа за за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите
Законът за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ) е приет през 1990 г. и е поправян само веднъж през 1998 г. Той не е осъвременен и приведен в съответствие с новите органи на местно самоуправление, които замениха общинските народни съвети и техните изпълнитенлни комитети. Поради възникване на проблеми, свързани с процедурите по обжалване на забрани за провеждане на събрания, митинги или манифестации е необходимо ЗСММ да бъде осъвременен според действащата в момента нормативна уредба и държавно устройство на местното самоуправление.
Проектът за ЗИ на ЗСММ цели и подобрявяане на съдебната защита, тъй като предвидените до този момент срокове за произнасянето по обжалване на забрани за провеждане на събрания, митинги или манифестации не отговаря на спешността, с която се характеризира производството в повечето случаи. Тази спешност произлиза от факта, че митингите и манифестациите, като форми на събрание на открито обикновено са резултат от реакция върху актуални явления в политиката. В тази връзка проекта на ЗИ на ЗСММ предлага свърхускорено съдебно производство, като спорът се разглежда от съответния административен съд. Съдът се произнася по жалбата веднага и решението му е окончателно.
Промяната, предложена в параграфи 1 и 3 от този проект предвижда демократизирането на провеждането на събрания, митинги и манифестации. ЗСММ е създаден в период, характеризиращ се с политическа нестабилност и страх на управлявалата дълго комунистическа партия от позволението за организиране на свободни събрания. Той е приет от марионетното на тоталитарния режим 35-то (9-то комунистическо) Народно събръние на Народна република България и в него са заложени предпазни разпоредби, които вече са загубили своя смисъл в една държава, чиито граждани живеят две десетилетия в условията на демокрация. За това проектът за изменение предлага отпадането на времево-пространствените ограничения, въведени с чл. 5 и чл. 7, ал. 2 от ЗСММ. Особено по отношение на чл. 7, ал. 2 намираме, че е абсурдно Народното събрание, като върховен орган на държавната власт, който назначава правителството, да има „имунитет” срещу провеждането на демонстрации и по този начин да бъде защитено от гражданите, търсещи политическа отговорност.
В досегашния текст на ЗСММ, въпреки изменението от 1998 г., има останки от тоталитарната терминология, която в съвременния държавен и политически речник звучи архаично и неадекватно.
Текстът на § 1 от Допълнителните и заключителните разпоредби не е съобразен и с конституционната разпоредба, че за събрания на закрито не се изисква разрешение, поради което се предлага и изменение на този текст.
С тези мотиви предлагаме на Народното събрание да приеме направените с този проект изменения в ЗСММ.
ВНОСИТЕЛИ: Яне Янев и група народни представители
ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите
(Обн. ДВ, бр. 10 от 2 февруари 1990 г.; изм. ДВ бр. 11 от 29 януари 1998 г.)
§ 1. В заглавието и навсякъде в закона думите “манифестация/та” и “манифестации/те” се заменят съответно с “шествие/то“ и “шествия/та”.
§ 2. Навсякъде в закона текстовете „общинския народен съвет или кметството” и „председателят на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, съответно кметът” се заместват с „кмета/ът на общината”.
§ 3. В чл. 5 след думата „денонощието” се поставя точка, а текстът „освен в часовете от 22 до 6 часа.” отпада.
§ 4. В ал. 2 на чл. 7 отпада текстът „в обозначената зона около Народното събрание, както и”.
§ 5. В чл. 8, ал.1 текстът “ 48 ” се заменя със следния текст “110”.
§ 6. В чл.10, ал.1 думата “председател” се заменя с текста “организаторите, подписали уведомлението по чл.8, ал.1.”
§ 7. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т.1 думите “обществен и държавен строй” се заменят с думата “ред”.
2. Алинея 4 се изменя и придобива следния вид “Организаторът на събранието, митинга или манифестацията може да обжалва забраната по предходната алинея пред съответния административен съд в 3-дневен срок от получаването й. Съдът се произнася по нея веднага и решението му е окончателно.
3. Алинея 5 се изменя и придобива следния вид “Кметът на общината, съответно кметът на кметството веднага уведомява компетентните органи на Министерство на вътрешните работи за провеждането или непровеждането на събранието, митинга или манифестацията.” .
4. Алинея 6 се отменя.
§ 8. В чл. 13, ал. 2 думата “незабавно” отпада.
§ 9. 1. Текстът на чл. 14, ал. 2 се изменя по следния начин:
„(2) Актовете за установяване на нарушенията и наказателните постановления се издават по реда на Закона за административните нарушения и наказания”.
2. Ал. 3 на чл. 14 се отменя.
§ 10. В параграф 1 от Допълнителните и заключителни разпоредби думата “другарски” се заменя с “други”, а текстът след думите “както и за” до края на изречението се заменя с текста “каквито и да било събрания на закрито”.
§ 11. В параграф 3 от Допълнителните и заключителни разпоредби текстът „народните съвети” се заменя с „кметовете на общини”.
ВНОСИТЕЛИ: Яне Янев и група народни представители
МОТИВИ
към законопректа за за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите
Законът за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ) е приет през 1990 г. и е поправян само веднъж през 1998 г. Той не е осъвременен и приведен в съответствие с новите органи на местно самоуправление, които замениха общинските народни съвети и техните изпълнитенлни комитети. Поради възникване на проблеми, свързани с процедурите по обжалване на забрани за провеждане на събрания, митинги или манифестации е необходимо ЗСММ да бъде осъвременен според действащата в момента нормативна уредба и държавно устройство на местното самоуправление.
Проектът за ЗИ на ЗСММ цели и подобрявяане на съдебната защита, тъй като предвидените до този момент срокове за произнасянето по обжалване на забрани за провеждане на събрания, митинги или манифестации не отговаря на спешността, с която се характеризира производството в повечето случаи. Тази спешност произлиза от факта, че митингите и манифестациите, като форми на събрание на открито обикновено са резултат от реакция върху актуални явления в политиката. В тази връзка проекта на ЗИ на ЗСММ предлага свърхускорено съдебно производство, като спорът се разглежда от съответния административен съд. Съдът се произнася по жалбата веднага и решението му е окончателно.
Промяната, предложена в параграфи 1 и 3 от този проект предвижда демократизирането на провеждането на събрания, митинги и манифестации. ЗСММ е създаден в период, характеризиращ се с политическа нестабилност и страх на управлявалата дълго комунистическа партия от позволението за организиране на свободни събрания. Той е приет от марионетното на тоталитарния режим 35-то (9-то комунистическо) Народно събръние на Народна република България и в него са заложени предпазни разпоредби, които вече са загубили своя смисъл в една държава, чиито граждани живеят две десетилетия в условията на демокрация. За това проектът за изменение предлага отпадането на времево-пространствените ограничения, въведени с чл. 5 и чл. 7, ал. 2 от ЗСММ. Особено по отношение на чл. 7, ал. 2 намираме, че е абсурдно Народното събрание, като върховен орган на държавната власт, който назначава правителството, да има „имунитет” срещу провеждането на демонстрации и по този начин да бъде защитено от гражданите, търсещи политическа отговорност.
В досегашния текст на ЗСММ, въпреки изменението от 1998 г., има останки от тоталитарната терминология, която в съвременния държавен и политически речник звучи архаично и неадекватно.
Текстът на § 1 от Допълнителните и заключителните разпоредби не е съобразен и с конституционната разпоредба, че за събрания на закрито не се изисква разрешение, поради което се предлага и изменение на този текст.
С тези мотиви предлагаме на Народното събрание да приеме направените с този проект изменения в ЗСММ.
ВНОСИТЕЛИ: Яне Янев и група народни представители
Изборът е един и нека той винаги да е правилният
- Polix
- ИНСПЕКТОР
- Мнения: 311
- Регистриран на: 24 Авг 2009, 23:01
Re: Проекти за изменение и допълнение за различни закони
от Polix » 12 Дек 2009, 22:02
Проект
З[b] А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения[/b](Обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г.)
З[b] А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения[/b](Обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г.)
Изборът е един и нека той винаги да е правилният
- Polix
- ИНСПЕКТОР
- Мнения: 311
- Регистриран на: 24 Авг 2009, 23:01
Re: Проекти за изменение и допълнение за различни закони
от Polix » 12 Дек 2009, 22:03
§ 1. В чл. 107 се създава т. 13а:
“13а. задълженията и изискванията за осигуряване на условия за прихващане на електронни съобщения, свързани със защита на националната сигурност и опазване на обществения ред;”.
§ 2. Създават се чл. 250а, 250б и 250в:
“Чл. 250а. (1) За нуждите на разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода две или повече години, и престъпления по глава девета “а” от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок 12 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:
1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
2. идентифициране на направлението на връзката;
3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
4. идентифициране на типа на връзката;
5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;
6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.
(2) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
(3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да унищожат данните след изтичането на срока по ал. 1 с изключение на данните, до които е имало достъп чрез предприятията и те са били съхранени.
(4) При достъп до данните, осъществен от специализирана дирекция “Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи чрез интерфейс, ръководителят на органа, отправил искане за достъп, уведомява предприятието за необходимостта от запазване на данните.
(5) Данните по ал. 1 се обработват и съхраняват в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни.
Чл. 250б. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, осигуряват чрез интерфейс на специализирана дирекция “Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи достъп за извършване на справки за данните по чл. 250а, ал. 1, за целите, при условията и по реда, предвидени в този закон.
(2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, в случаите, в които не е осигурен достъп чрез интерфейс, в срок до 8 часа от постъпване в деловодството на предприятието на разпореждането за достъп по чл. 250в, ал. 4 и чл. 251, ал. 2 предоставят данните директно на органите, които са поискали достъп.
(3) За нуждите на наказателното производство данните по чл. 250а, ал. 1 се предоставят на съда и на органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс директно от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
Чл. 250в. (1) Право да искат извършване на справки за данните по чл. 250а, ал. 1 съобразно тяхната компетентност имат ръководителите на:
1. специализираните дирекции, териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на Държавна агенция “Национална сигурност”;
2. Главна дирекция “Криминална полиция”, Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”, Главна дирекция “Охранителна полиция”, Главна дирекция “Гранична полиция”, дирекция “Вътрешна сигурност”, Столичната дирекция на вътрешните работи, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и териториалните звена на Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”;
3. службите “Военна информация” и “Военна полиция” към министъра на отбраната;
4. Националната разузнавателна служба.
(2) За достъп до данните по чл. 250а, ал. 1 се изготвя писмено искане от съответния ръководител на органите по ал. 1, съдържащо:
1. регистрационния номер на преписката, за която е необходимо извършване на справката;
2. правното основание и целта, за която е необходим достъпът;
3. периода от време, който да обхваща справката;
4. данните, които следва да се отразят в справката;
5. определеното длъжностно лице, на което да се предоставят данните.
(3) За направените искания органите по ал. 1 водят специален регистър, който не е публичен.
(4) Достъпът до данните по чл. 250а, ал. 1 се осъществява след разрешение от председателя на районния съд или от оправомощен от него съдия по седалище на органа, който е поискал достъп, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните.
(5) Разпореждането за предоставяне на достъп до данните по
чл. 250а, ал. 1 задължително съдържа:
1. периода от време, който да обхваща справката;
2. данните, които следва да се отразят в справката;
3. определеното длъжностно лице, на което да се предоставят данните;
4. име, длъжност и подпис на съдията.
(6) За дадените разрешения или откази в съответните районни съдилища се води специален регистър, който не е публичен.
(7) Специализираната дирекция “Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи извършва справка за данните по чл. 250а, ал. 1 след постъпване на разпореждане за достъп. Постъпилото разпореждане за достъп се регистрира в специален регистър, който не е публичен.
(8) Справка за данните по чл. 250а, ал. 1 в специализирана дирекция “Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи могат да извършват единствено длъжностни лица, писмено оправомощени от министъра на вътрешните работи.
(9) При наличие на техническа възможност ръководителят на специализирана дирекция “Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи дава писмено разпореждане за изготвяне на исканата справка, което се отразява върху изготвеното искане.
(10) След изготвянето й справката се подписва от ръководителя на специализирана дирекция “Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи или от писмено оправомощено от него длъжностно лице. Справката се регистрира в специален регистър и се изпраща на определеното в искането длъжностно лице, на което да се предоставят данните. Искането и разпореждането се връщат на съответната структура по ал. 1.”
§ 3. Член 251 се изменя така:
“Чл. 251. (1) Данните по чл. 250а, ал. 1 могат да се предоставят по молба и на компетентен орган на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, който е в сила за Република България.
(2) Достъпът до данните по чл. 250а, ал. 1 се осъществява при постъпило искане от ръководител на главна или специализирана дирекция по чл. 250в, ал. 1, т. 1 и 2, след писмено разрешение от председателя на Софийския градски съд или от оправомощен от него съдия, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните. За дадените разрешения или откази в Софийския градски съд се води специален регистър, който не е публичен.
(3) За резултата от изготвената справка за данните по чл. 250а,
ал. 1 компетентният орган на другата държава се уведомява по предвидения в международния договор ред.”
§ 4. Навсякъде в чл. 251а думите “чл. 251” се заменят с “чл. 250а”.
§ 5. Създават се чл. 261а и 261б:
“Чл. 261а. (1) Комисията за защита на личните данни е наблюдаващ орган относно сигурността на данните, съхранявани съгласно чл. 250а, ал. 1.
(2) Като наблюдаващ орган Комисията за защита на личните данни упражнява надзор върху дейността на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за спазване на следните правила при съхранение на данните по чл. 250а, ал. 1 за гарантиране тяхната защита и сигурност:
1. съхраняваните данни са от същото качество и са предмет на същата сигурност и защита като аналогичните данни в мрежата;
2. осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да бъдат защитени данните от случайно или незаконно унищожаване, случайна загуба или промяна или от непозволено или незаконно съхраняване, обработване, достъп или разкриване;
3. осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да се гарантира, че до данните може да има достъп само специално упълномощен персонал;
4. данните, с изключение на онези, които са били предоставени на компетентните органи и са били запазени от тях, се унищожават в края на периода за съхранение освен в изрично предвидените от закона случаи.
(3) За осъществяване на дейността си по ал. 2 Комисията за защита на личните данни има право:
1. да изисква в рамките на своята компетентност информация от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
2. да дава задължителни указания, които подлежат на незабавно изпълнение.
“13а. задълженията и изискванията за осигуряване на условия за прихващане на електронни съобщения, свързани със защита на националната сигурност и опазване на обществения ред;”.
§ 2. Създават се чл. 250а, 250б и 250в:
“Чл. 250а. (1) За нуждите на разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода две или повече години, и престъпления по глава девета “а” от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок 12 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:
1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
2. идентифициране на направлението на връзката;
3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
4. идентифициране на типа на връзката;
5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;
6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.
(2) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
(3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да унищожат данните след изтичането на срока по ал. 1 с изключение на данните, до които е имало достъп чрез предприятията и те са били съхранени.
(4) При достъп до данните, осъществен от специализирана дирекция “Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи чрез интерфейс, ръководителят на органа, отправил искане за достъп, уведомява предприятието за необходимостта от запазване на данните.
(5) Данните по ал. 1 се обработват и съхраняват в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни.
Чл. 250б. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, осигуряват чрез интерфейс на специализирана дирекция “Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи достъп за извършване на справки за данните по чл. 250а, ал. 1, за целите, при условията и по реда, предвидени в този закон.
(2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, в случаите, в които не е осигурен достъп чрез интерфейс, в срок до 8 часа от постъпване в деловодството на предприятието на разпореждането за достъп по чл. 250в, ал. 4 и чл. 251, ал. 2 предоставят данните директно на органите, които са поискали достъп.
(3) За нуждите на наказателното производство данните по чл. 250а, ал. 1 се предоставят на съда и на органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс директно от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
Чл. 250в. (1) Право да искат извършване на справки за данните по чл. 250а, ал. 1 съобразно тяхната компетентност имат ръководителите на:
1. специализираните дирекции, териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на Държавна агенция “Национална сигурност”;
2. Главна дирекция “Криминална полиция”, Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”, Главна дирекция “Охранителна полиция”, Главна дирекция “Гранична полиция”, дирекция “Вътрешна сигурност”, Столичната дирекция на вътрешните работи, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и териториалните звена на Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”;
3. службите “Военна информация” и “Военна полиция” към министъра на отбраната;
4. Националната разузнавателна служба.
(2) За достъп до данните по чл. 250а, ал. 1 се изготвя писмено искане от съответния ръководител на органите по ал. 1, съдържащо:
1. регистрационния номер на преписката, за която е необходимо извършване на справката;
2. правното основание и целта, за която е необходим достъпът;
3. периода от време, който да обхваща справката;
4. данните, които следва да се отразят в справката;
5. определеното длъжностно лице, на което да се предоставят данните.
(3) За направените искания органите по ал. 1 водят специален регистър, който не е публичен.
(4) Достъпът до данните по чл. 250а, ал. 1 се осъществява след разрешение от председателя на районния съд или от оправомощен от него съдия по седалище на органа, който е поискал достъп, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните.
(5) Разпореждането за предоставяне на достъп до данните по
чл. 250а, ал. 1 задължително съдържа:
1. периода от време, който да обхваща справката;
2. данните, които следва да се отразят в справката;
3. определеното длъжностно лице, на което да се предоставят данните;
4. име, длъжност и подпис на съдията.
(6) За дадените разрешения или откази в съответните районни съдилища се води специален регистър, който не е публичен.
(7) Специализираната дирекция “Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи извършва справка за данните по чл. 250а, ал. 1 след постъпване на разпореждане за достъп. Постъпилото разпореждане за достъп се регистрира в специален регистър, който не е публичен.
(8) Справка за данните по чл. 250а, ал. 1 в специализирана дирекция “Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи могат да извършват единствено длъжностни лица, писмено оправомощени от министъра на вътрешните работи.
(9) При наличие на техническа възможност ръководителят на специализирана дирекция “Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи дава писмено разпореждане за изготвяне на исканата справка, което се отразява върху изготвеното искане.
(10) След изготвянето й справката се подписва от ръководителя на специализирана дирекция “Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи или от писмено оправомощено от него длъжностно лице. Справката се регистрира в специален регистър и се изпраща на определеното в искането длъжностно лице, на което да се предоставят данните. Искането и разпореждането се връщат на съответната структура по ал. 1.”
§ 3. Член 251 се изменя така:
“Чл. 251. (1) Данните по чл. 250а, ал. 1 могат да се предоставят по молба и на компетентен орган на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, който е в сила за Република България.
(2) Достъпът до данните по чл. 250а, ал. 1 се осъществява при постъпило искане от ръководител на главна или специализирана дирекция по чл. 250в, ал. 1, т. 1 и 2, след писмено разрешение от председателя на Софийския градски съд или от оправомощен от него съдия, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните. За дадените разрешения или откази в Софийския градски съд се води специален регистър, който не е публичен.
(3) За резултата от изготвената справка за данните по чл. 250а,
ал. 1 компетентният орган на другата държава се уведомява по предвидения в международния договор ред.”
§ 4. Навсякъде в чл. 251а думите “чл. 251” се заменят с “чл. 250а”.
§ 5. Създават се чл. 261а и 261б:
“Чл. 261а. (1) Комисията за защита на личните данни е наблюдаващ орган относно сигурността на данните, съхранявани съгласно чл. 250а, ал. 1.
(2) Като наблюдаващ орган Комисията за защита на личните данни упражнява надзор върху дейността на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за спазване на следните правила при съхранение на данните по чл. 250а, ал. 1 за гарантиране тяхната защита и сигурност:
1. съхраняваните данни са от същото качество и са предмет на същата сигурност и защита като аналогичните данни в мрежата;
2. осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да бъдат защитени данните от случайно или незаконно унищожаване, случайна загуба или промяна или от непозволено или незаконно съхраняване, обработване, достъп или разкриване;
3. осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да се гарантира, че до данните може да има достъп само специално упълномощен персонал;
4. данните, с изключение на онези, които са били предоставени на компетентните органи и са били запазени от тях, се унищожават в края на периода за съхранение освен в изрично предвидените от закона случаи.
(3) За осъществяване на дейността си по ал. 2 Комисията за защита на личните данни има право:
1. да изисква в рамките на своята компетентност информация от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
2. да дава задължителни указания, които подлежат на незабавно изпълнение.
Изборът е един и нека той винаги да е правилният
- Polix
- ИНСПЕКТОР
- Мнения: 311
- Регистриран на: 24 Авг 2009, 23:01
Re: Проекти за изменение и допълнение за различни закони
от Polix » 12 Дек 2009, 22:03
(4) Предприятията, предоставящи обществени електронни мрежи и/или услуги, ежегодно до 31 март предоставят на Комисията за защита на личните данни в качеството й на наблюдаващ орган статистическа информация за:
1. случаите, при които са били предоставени данни на компетентните органи по чл. 250б, ал. 3 и чл. 250в, ал. 1;
2. времето, изтекло от началната дата на съхранението до датата, на която компетентните органи са поискали предаването на данните;
3. случаите, при които не е могло да се отговори на искането за данни.
(5) Министерството на вътрешните работи ежегодно до 31 март изготвя обобщена статистическа информация за извършените справки за данни по чл. 250а, ал. 1, която предоставя на Комисията за защита на личните данни в качеството й на наблюдаващ орган.
(6) Комисията за защита на личните данни ежегодно предоставя на Народното събрание и на Европейската комисия обобщената информация по ал. 4 и 5 в двумесечен срок от получаването й.
(7) В обобщената статистическа информация по ал. 4, 5 и 6 не се съдържат лични данни.
Чл. 261б. Народното събрание чрез комисия, определена с правилника за организацията и дейността му, осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 250а, ал. 1, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.”
§ 6. В чл. 305 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “предоставят” се поставя запетая и се добавя “въвеждат в експлоатация и поддържат”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Техническите параметри, конфигурацията и условията за поддръжка на прихващащите интерфейси, осигурявани от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се съгласуват със специализирана дирекция “Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи и се утвърждават от министъра на вътрешните работи.”
§ 7. В чл. 332а думите “чл. 251” се заменят с “чл. 250а”.
§ 8. В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 53 се изменя така:
“53. “Прихващащ интерфейс” е система от мониторинг център и други входно-изходни програмно-технически средства на предприятие, осъществяващо електронни съобщения, чрез която се предоставя достъп до прихващаните електронни съобщения или данните, свързани с повикването.”
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 9. Този закон въвежда изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 10. В чл. 360 от Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 89 и 90 от 1986 г., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 83, 85, 132 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от
2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г. и бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80 и 93 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
“(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който противозаконно разкрие трафични данни, каквито съгласно Закона за електронните съобщения се събират, обработват, съхраняват или използват от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
(3) Трафични данни по ал. 2 са определените в § 1, т. 71 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения.”
Законът е приет от 41-ото Народно събрание на ………………………
2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:(Цецка Цачева)
1. случаите, при които са били предоставени данни на компетентните органи по чл. 250б, ал. 3 и чл. 250в, ал. 1;
2. времето, изтекло от началната дата на съхранението до датата, на която компетентните органи са поискали предаването на данните;
3. случаите, при които не е могло да се отговори на искането за данни.
(5) Министерството на вътрешните работи ежегодно до 31 март изготвя обобщена статистическа информация за извършените справки за данни по чл. 250а, ал. 1, която предоставя на Комисията за защита на личните данни в качеството й на наблюдаващ орган.
(6) Комисията за защита на личните данни ежегодно предоставя на Народното събрание и на Европейската комисия обобщената информация по ал. 4 и 5 в двумесечен срок от получаването й.
(7) В обобщената статистическа информация по ал. 4, 5 и 6 не се съдържат лични данни.
Чл. 261б. Народното събрание чрез комисия, определена с правилника за организацията и дейността му, осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 250а, ал. 1, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.”
§ 6. В чл. 305 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “предоставят” се поставя запетая и се добавя “въвеждат в експлоатация и поддържат”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Техническите параметри, конфигурацията и условията за поддръжка на прихващащите интерфейси, осигурявани от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се съгласуват със специализирана дирекция “Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи и се утвърждават от министъра на вътрешните работи.”
§ 7. В чл. 332а думите “чл. 251” се заменят с “чл. 250а”.
§ 8. В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 53 се изменя така:
“53. “Прихващащ интерфейс” е система от мониторинг център и други входно-изходни програмно-технически средства на предприятие, осъществяващо електронни съобщения, чрез която се предоставя достъп до прихващаните електронни съобщения или данните, свързани с повикването.”
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 9. Този закон въвежда изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 10. В чл. 360 от Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 89 и 90 от 1986 г., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 83, 85, 132 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от
2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г. и бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80 и 93 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
“(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който противозаконно разкрие трафични данни, каквито съгласно Закона за електронните съобщения се събират, обработват, съхраняват или използват от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
(3) Трафични данни по ал. 2 са определените в § 1, т. 71 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения.”
Законът е приет от 41-ото Народно събрание на ………………………
2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:(Цецка Цачева)
Изборът е един и нека той винаги да е правилният
- Polix
- ИНСПЕКТОР
- Мнения: 311
- Регистриран на: 24 Авг 2009, 23:01
Re: Проекти за изменение и допълнение за различни закони
от Polix » 12 Дек 2009, 22:08
Интересен проект за изменение на Правилник за издаване на българските лични документи
Мотиви към Проекта на Правилник за издаване на българските лични документи
Приложения към Правилника за издаване на българските лични документи
Приложения към Правилника за издаване на българските лични документи
http://www.mvr.bg/RegulatoryFramework/proekti.htm
Мотиви към Проекта на Правилник за издаване на българските лични документи
Приложения към Правилника за издаване на българските лични документи
Приложения към Правилника за издаване на българските лични документи
http://www.mvr.bg/RegulatoryFramework/proekti.htm
Изборът е един и нека той винаги да е правилният
- Polix
- ИНСПЕКТОР
- Мнения: 311
- Регистриран на: 24 Авг 2009, 23:01
Re: Проекти за изменение и допълнение за различни закони
от Polix » 22 Дек 2009, 00:51
Проект
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА
(Обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. –
бр. 22 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г. и бр. 35 и 41 от 2009 г.)
§ 1. Наименованието и чл. 3б се изменя така:
„Отраслови, браншови, областни и общински съвети за тристранно сътрудничество
Чл. 3б. (1) Сътрудничеството и консултациите по чл. 3 по отрасли, браншове, области и общини се осъществяват от отраслови, браншови, областни и общински съвети за тристранно сътрудничество.
(2) Отрасловите, браншовите, областните и общинските съвети за тристранно сътрудничество се състоят от по двама представители на съответното министерство, друго ведомство, областна или общинска администрация, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
(3) Представителите на министерствата, на другите ведомства и на областните и общинските администрации се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство, областен управител или кмет на община, а на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите – от техните ръководства съгласно уставите им.
(4) Председателите на отрасловите, браншовите, областните и общинските съвети за тристранно сътрудничество се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство, областен управител или кмет на община след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в съответните съвети за тристранно сътрудничество.”
§ 2. В чл. 3в ал. 3 и 4 се изменят така:
„(3) Отрасловите, браншовите, областните и общинските съвети за тристранно сътрудничество обсъждат и дават мнение при уреждането на специфичните въпроси по чл. 3 за съответния отрасъл, бранш, област или община.
(4) Мнение по ал. 3 се дава по искане на държавния орган, който урежда съответните въпроси, или по инициатива на отрасловите, браншовите, областните и общинските съвети за тристранно сътрудничество.”
§ 3. В чл. 3д се правят следните изменения:
1. В ал. 5 т. 3 се изменя така:
„3. решенията на областния и общинския съвет за тристранно сътрудничество – на областния управител и на кмета на общината или на председателя на общинския съвет, според компетентността за приемане на окончателен акт по обсъжданите въпроси.”
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Държавните, областните и общинските органи, на които са предоставени мнения на съвет за тристранно сътрудничество, са длъжни да ги обсъдят при приемането на решения в рамките на своята компетентност.”
§ 4. Наименованието и чл. 114 се изменят така:
„Трудов договор за работа през определени дни от месеца
Чл. 114. Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж.”
§ 5. В чл. 120а ал. 2 се изменя така:
„(2) За срока на изпълнението на длъжност в институция на Европейския съюз работникът или служителят запазва трудовото си правоотношение и продължава да получава от работодателя основното си трудово възнаграждение.”
§ 6. В чл. 121 се създава ал. 3:
„(3) Когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава – членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, е по-дълъг от
30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет.”
§ 7. В чл. 154 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Великден – два дни (неделя и понеделник)” се заменят с „Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник”.
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА
(Обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. –
бр. 22 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г. и бр. 35 и 41 от 2009 г.)
§ 1. Наименованието и чл. 3б се изменя така:
„Отраслови, браншови, областни и общински съвети за тристранно сътрудничество
Чл. 3б. (1) Сътрудничеството и консултациите по чл. 3 по отрасли, браншове, области и общини се осъществяват от отраслови, браншови, областни и общински съвети за тристранно сътрудничество.
(2) Отрасловите, браншовите, областните и общинските съвети за тристранно сътрудничество се състоят от по двама представители на съответното министерство, друго ведомство, областна или общинска администрация, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
(3) Представителите на министерствата, на другите ведомства и на областните и общинските администрации се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство, областен управител или кмет на община, а на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите – от техните ръководства съгласно уставите им.
(4) Председателите на отрасловите, браншовите, областните и общинските съвети за тристранно сътрудничество се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство, областен управител или кмет на община след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в съответните съвети за тристранно сътрудничество.”
§ 2. В чл. 3в ал. 3 и 4 се изменят така:
„(3) Отрасловите, браншовите, областните и общинските съвети за тристранно сътрудничество обсъждат и дават мнение при уреждането на специфичните въпроси по чл. 3 за съответния отрасъл, бранш, област или община.
(4) Мнение по ал. 3 се дава по искане на държавния орган, който урежда съответните въпроси, или по инициатива на отрасловите, браншовите, областните и общинските съвети за тристранно сътрудничество.”
§ 3. В чл. 3д се правят следните изменения:
1. В ал. 5 т. 3 се изменя така:
„3. решенията на областния и общинския съвет за тристранно сътрудничество – на областния управител и на кмета на общината или на председателя на общинския съвет, според компетентността за приемане на окончателен акт по обсъжданите въпроси.”
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Държавните, областните и общинските органи, на които са предоставени мнения на съвет за тристранно сътрудничество, са длъжни да ги обсъдят при приемането на решения в рамките на своята компетентност.”
§ 4. Наименованието и чл. 114 се изменят така:
„Трудов договор за работа през определени дни от месеца
Чл. 114. Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж.”
§ 5. В чл. 120а ал. 2 се изменя така:
„(2) За срока на изпълнението на длъжност в институция на Европейския съюз работникът или служителят запазва трудовото си правоотношение и продължава да получава от работодателя основното си трудово възнаграждение.”
§ 6. В чл. 121 се създава ал. 3:
„(3) Когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава – членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, е по-дълъг от
30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет.”
§ 7. В чл. 154 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Великден – два дни (неделя и понеделник)” се заменят с „Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник”.
Изборът е един и нека той винаги да е правилният
- Polix
- ИНСПЕКТОР
- Мнения: 311
- Регистриран на: 24 Авг 2009, 23:01
Re: Проекти за изменение и допълнение за различни закони
от Polix » 22 Дек 2009, 00:52
2. В ал. 2 изречение първо се изменя така:
„Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници, както и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината.”
§ 8. В чл. 163, ал. 10 се създава изречение второ:
„Времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж.”
§ 9. В чл. 200, ал. 1 думите „над 50 на сто” се заменят с „50 и над
50 на сто”.
§ 10. В чл. 315 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „отрасъла на народното стопанство” се заменят с „икономическата дейност”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Частта от общия брой на работниците и служителите по ал. 1 по икономически дейности се определя от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването.”
§ 11. В чл. 351 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.”
§ 12. В чл. 352 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в т. 4 накрая се добавя
„и за бременност и раждане”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и за правоотношенията по чл. 351, ал. 2.”
§ 13. Член 353 се изменя така:
„Чл. 353. Времето до признаване на трудовото правоотношение за недействително при работа в страната или в друга държава – членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, се признава за трудов стаж, ако работникът или служителят е действал добросъвестно при възникването му.”
§ 14. В чл. 354 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 1-7 се прилагат съответно и при настъпване на тези обстоятелства в друга държава – членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария.”
§ 15. В § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби буква „г” се отменя.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 16. В чл. 81в от Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г.,
бр. 59 и 64 от 2007 г, бр. 43, 94 и 108 от 2008 г. и бр. 35, 42 и 74 от 2009 г.) ал. 2 се изменя така:
„(2) За срока на изпълнението на длъжност в институция на Европейския съюз държавният служител запазва служебното си правоотношение и продължава да получава от органа по назначаването основната си месечна заплата.”
§ 17. В чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г.,
бр. 69 от 2003 г., бр. 19 и 34 от 2005 г., бр. 30 и 69 от 2006 г. и бр. 61 и 63 от
2007 г., бр. 54 и 108 от 2008 г. и бр. 6, 14, 35, 42 и 44 от 2009 г.) накрая се поставя запетая и се добавя „включително за обявяване на определен ден за празничен и неприсъствен на територията на общината, района, кметството или населеното място по предложение на кмета на общината след съгласуване с областния управител”.
§ 18. Параграфи 6, 11, 12, 13 и 14 влизат в сила 6 месеца след влизането в сила на закона.
„Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници, както и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината.”
§ 8. В чл. 163, ал. 10 се създава изречение второ:
„Времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж.”
§ 9. В чл. 200, ал. 1 думите „над 50 на сто” се заменят с „50 и над
50 на сто”.
§ 10. В чл. 315 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „отрасъла на народното стопанство” се заменят с „икономическата дейност”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Частта от общия брой на работниците и служителите по ал. 1 по икономически дейности се определя от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването.”
§ 11. В чл. 351 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.”
§ 12. В чл. 352 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в т. 4 накрая се добавя
„и за бременност и раждане”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и за правоотношенията по чл. 351, ал. 2.”
§ 13. Член 353 се изменя така:
„Чл. 353. Времето до признаване на трудовото правоотношение за недействително при работа в страната или в друга държава – членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, се признава за трудов стаж, ако работникът или служителят е действал добросъвестно при възникването му.”
§ 14. В чл. 354 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 1-7 се прилагат съответно и при настъпване на тези обстоятелства в друга държава – членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария.”
§ 15. В § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби буква „г” се отменя.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 16. В чл. 81в от Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г.,
бр. 59 и 64 от 2007 г, бр. 43, 94 и 108 от 2008 г. и бр. 35, 42 и 74 от 2009 г.) ал. 2 се изменя така:
„(2) За срока на изпълнението на длъжност в институция на Европейския съюз държавният служител запазва служебното си правоотношение и продължава да получава от органа по назначаването основната си месечна заплата.”
§ 17. В чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г.,
бр. 69 от 2003 г., бр. 19 и 34 от 2005 г., бр. 30 и 69 от 2006 г. и бр. 61 и 63 от
2007 г., бр. 54 и 108 от 2008 г. и бр. 6, 14, 35, 42 и 44 от 2009 г.) накрая се поставя запетая и се добавя „включително за обявяване на определен ден за празничен и неприсъствен на територията на общината, района, кметството или населеното място по предложение на кмета на общината след съгласуване с областния управител”.
§ 18. Параграфи 6, 11, 12, 13 и 14 влизат в сила 6 месеца след влизането в сила на закона.
Изборът е един и нека той винаги да е правилният
- Polix
- ИНСПЕКТОР
- Мнения: 311
- Регистриран на: 24 Авг 2009, 23:01
Re: Проекти за изменение и допълнение за различни закони
от Polix » 15 Яну 2010, 22:29
Проект
З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за контрол върхунаркотичните вещества и прекурсорите
(Обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 63 от 2000 г., бр. 74, 75 и 120 от
2002 г., бр. 56 от 2003 г., бр. 76, 79 и 103 от 2005 г., бр. 30, 75 и 82 от 2006 г.,
бр. 31 и 55 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г. и бр. 41, 74, 82 и 93 от 2009 г.)
§ 1. В чл. 5 думата „препаратите” се заменя с „лекарствените продукти” и думата „препаратът” се заменя с „лекарственият продукт”.
§ 2. В чл. 9, ал. 3 след думите „министъра на здравеопазването” се поставя запетая и се добавя „министъра на земеделието и храните”.
§ 3. В чл. 9а, т. 1 след думата „лицензии” се добавя „и разрешения”.
§ 4. Създава се чл. 9в:
„Чл. 9в. Министърът на земеделието и храните е администратор на:
1. приходите от таксите за издаване на разрешения и лицензии за дейности по чл. 29 и чл. 35, ал. 1;
2. приходите от глоби и имуществени санкции, налагани по реда на този закон от контролните органи към министъра на земеделието и храните.”
§ 5. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думата „двама” се заменя с „трима”.
2. В ал. 4 думите „на Изпълнителната агенция по лекарствата” се заличават.
3. В ал. 5 думите „могат да участват и представители на неправителствени” се заменят с „участват и представители на юридически лица с нестопанска цел, лечебни заведения, регистрирани по Закона за лечебните заведения”.
§ 6. В чл. 11 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. определя и координира националната политика в областта на наркотичните вещества и прекурсорите, като изготвя и предлага на Министерския съвет да приеме национална стратегия за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества и срещу незаконния трафик с наркотични вещества и прекурсори за срок пет години;”.
2. В т. 2 думата „приема” се заменя с „предлага на Министерския съвет да приеме”;
3. Точка 7 се изменя така:
„7. определя и утвърждава националните координатори по наркотиците и национални координатори по международни програми и проекти в областта на наркотичните вещества;”.
§ 7. В чл. 13, ал. 1, т. 3 думата „ръководи” се заменя с „координира”.
§ 8. Член 15 се изменя така:
„Чл. 15. (1) Създават се общински съвети по наркотичните вещества и превантивни информационни центрове към тях в общините, които са административни центрове на области. Организацията и дейността на съветите и центровете се определят с Правилника за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества.
(2) Съветите по наркотични вещества по ал. 1 разработват, осигуряват и координират изпълнението на общинските програми за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества.
(3) Превантивните информационни центрове осъществяват превантивни дейности и програми, събират, съхраняват и анализират информацията, необходима за осъществяването, координирането и изготвянето на програмите по ал. 2.
(4) Съветите по наркотичните вещества по ал. 1 и превантивните информациони центрове се финансират със средства от държавния бюджет чрез общинските бюджети като делегирани от държавата дейности.
(5) Общинските съвети на общините, различни от общините по ал. 1, могат да създават комисии по наркотичните вещества, които се финансират със собствени средства от общинските бюджети.”
§ 9. В чл. 15а, ал. 1 думите „координира и” се заличават.
§ 10. В чл. 16, ал. 1 след цифрата „3” се поставя запетая и се добавя „както и върху лечението на лица, зависими от наркотични вещества”.
§ 11. Създава се чл. 16а:
„Чл. 16а. (1) Министърът на образованието, младежта и науката и министърът на здравеопазването осъществяват контрол върху превенцията на употребата на наркотични вещества.
(2) Министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика осъществяват контрол върху психосоциалната рехабилитация на лица, зависими от наркотични вещества.”
§ 12. В чл. 17 се създава ал. 3:
„(3) Контролът на територията на страната върху лечението на лица, зависими от наркотични вещества, се осъществява от служители в регионалните центрове по здравеопазване с висше медицинско образование.”
§ 13. В чл. 18, ал. 2 думите „Министерството на финансите” се заменят с „Агенция „Митници” към министъра на финансите” и думите „Министерството на правосъдието и Държавна агенция „Национална сигурност” се заменят с „и Министерството на правосъдието.”
§ 14. В чл. 21 след думата „транзита” се добавя „от и към трети страни”.
§ 15. В чл. 22 числото „32а” се заменя с „35”.
§ 16. Член 23 се отменя.
§ 17. В чл. 27 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Забранява се засяването и отглеждането на територията на Република България на растенията опиев мак, кокаинов храст, както и на растенията от рода на конопа (канабис), освен в случаите на чл. 29, ал. 1.”
2. В ал. 3 думите „със съдържание на тетрахидроканабинол над
0,2 тегловни процента, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета” се заличават.
§ 18. Член 29 се изменя така:
„Чл. 29. (1) Отглеждането, семепроизводството, вносът и износът на растения и семена от рода на конопа (канабис) със съдържание под
0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета, както и вносът и износът на семена от опиев мак е допустимо само след разрешение при условия и по ред, определени от министъра на земеделието и храните.
(2) Одобряването на вносителите на коноп и конопени семена, непредназначени за посев, и издаването на лицензия за внос на коноп и конопени семена, непредназначени за посев по чл. 5, параграф 2, трето тире от Регламент 1673/2000 на Съвета от 27.07.2000 г. относно общата организация на пазарите на лен и на коноп за влакно (OB, L 29/07/2000) се извършва при условия и по ред, определени от министъра на земеделието и храните.”
§ 19. Наименованието на глава пета се изменя така:
„Контрол на наркотичните вещества и лекарствените продукти, съдържащи наркотични вещества от приложения № 2 и 3, както и на прекурсорите на наркотични вещества”
§ 20. Член 32 се изменя така:
„Чл. 32. (1) Производството, преработването, съхраняването и търговията на едро в страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества от приложения № 2 и 3 се извършват с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадена от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
(2) Лицензия по ал. 1 се издава само в случаите, когато веществата се използват за медицински цели.
(3) Лицензия за медицински цели се издава само на физически и юридически лица, които са получили разрешение за производство или разрешение за търговия на едро по ЗЛПХМ.
(4) Лицензии не се изискват за ограничени количества растения и вещества, използвани за медицински и научни изследвания и за образователни цели по глава пета, раздел VII.”
§ 21. Член 32а се изменя така:
„Чл. 32a. (1) Лицата, кандидатстващи за лицензия по чл. 32, ал. 1, подават в Министерството на здравеопазването заявление по образец, към което прилагат:
1. копие от разрешението за производство или разрешението за търговия на едро с лекарствени продукти, издадени по реда на ЗЛПХМ;
2. свидетелство за съдимост на заявителя - едноличен търговец, или на управителя/изпълнителния директор на юридическото лице-заявител, и на магистър-фармацевта по чл. 34;
3. документ, издаден от съответния окръжен следствен отдел, удостоверяващ, че срещу заявителя - едноличен търговец, управителя или изпълнителния директор на юридическото лице, което е заявител, и срещу отговорния магистър-фармацевт по чл. 34 няма повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер;
4. копие от съдебното решение за регистрация и удостоверение за актуално състояние, данъчна регистрация, както и регистрация по БУЛСТАТ, а лицата, регистрирани или пререгистрирани по Закона за търговския регистър, посочват ЕИК;
5. документ, издаден от Агенцията по вписванията или от съда по регистрация на заявителя - търговец, че той не е обявен в несъстоятелност или че не е в производство за обявяване в несъстоятелност;
6. документ, издаден от Агенцията по вписванията или от съда по регистрация на заявителя - юридическо лице, че той не се намира в ликвидация;
7. удостоверение, издадено от съответната данъчна служба, относно наличието или липсата на публични задължения към държавата;
8. копие от документ за право на собственост или право на ползване на обекта, в които ще се извършват дейности с наркотични вещества и лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества;
9. одобрен от главния архитект на съответната община архитектурен проект на сградите и помещенията, в които ще се извършват дейности с наркотични вещества;
10. копие от договора за охрана с органите на Министерството на вътрешните работи или с физическо или юридическо лице, притежаващо разрешение за осъществяване на частна охранителна дейност, и копие от това разрешение;
11. списък на наркотичните вещества, с които ще се извършват дейностите, посочени в заявлението;
12. инструкция за извършване на дейности с наркотични вещества и лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, одобрена от лицата по т. 2;
13. заповед на едноличния търговец или управляващия дружеството за определяне на лицата, които отговарят пряко за изпълнението на дейностите с наркотични вещества;
14. документ за правоспособност на магистър-фармацевта по чл. 34;
15. документ, удостоверяващ, че на отговорния магистър-фармацевт по чл. 34 са възложени функциите по изпълнение на задълженията, предвидени в лицензията;
16. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 9, ал. 3.
З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за контрол върхунаркотичните вещества и прекурсорите
(Обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 63 от 2000 г., бр. 74, 75 и 120 от
2002 г., бр. 56 от 2003 г., бр. 76, 79 и 103 от 2005 г., бр. 30, 75 и 82 от 2006 г.,
бр. 31 и 55 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г. и бр. 41, 74, 82 и 93 от 2009 г.)
§ 1. В чл. 5 думата „препаратите” се заменя с „лекарствените продукти” и думата „препаратът” се заменя с „лекарственият продукт”.
§ 2. В чл. 9, ал. 3 след думите „министъра на здравеопазването” се поставя запетая и се добавя „министъра на земеделието и храните”.
§ 3. В чл. 9а, т. 1 след думата „лицензии” се добавя „и разрешения”.
§ 4. Създава се чл. 9в:
„Чл. 9в. Министърът на земеделието и храните е администратор на:
1. приходите от таксите за издаване на разрешения и лицензии за дейности по чл. 29 и чл. 35, ал. 1;
2. приходите от глоби и имуществени санкции, налагани по реда на този закон от контролните органи към министъра на земеделието и храните.”
§ 5. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думата „двама” се заменя с „трима”.
2. В ал. 4 думите „на Изпълнителната агенция по лекарствата” се заличават.
3. В ал. 5 думите „могат да участват и представители на неправителствени” се заменят с „участват и представители на юридически лица с нестопанска цел, лечебни заведения, регистрирани по Закона за лечебните заведения”.
§ 6. В чл. 11 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. определя и координира националната политика в областта на наркотичните вещества и прекурсорите, като изготвя и предлага на Министерския съвет да приеме национална стратегия за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества и срещу незаконния трафик с наркотични вещества и прекурсори за срок пет години;”.
2. В т. 2 думата „приема” се заменя с „предлага на Министерския съвет да приеме”;
3. Точка 7 се изменя така:
„7. определя и утвърждава националните координатори по наркотиците и национални координатори по международни програми и проекти в областта на наркотичните вещества;”.
§ 7. В чл. 13, ал. 1, т. 3 думата „ръководи” се заменя с „координира”.
§ 8. Член 15 се изменя така:
„Чл. 15. (1) Създават се общински съвети по наркотичните вещества и превантивни информационни центрове към тях в общините, които са административни центрове на области. Организацията и дейността на съветите и центровете се определят с Правилника за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества.
(2) Съветите по наркотични вещества по ал. 1 разработват, осигуряват и координират изпълнението на общинските програми за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества.
(3) Превантивните информационни центрове осъществяват превантивни дейности и програми, събират, съхраняват и анализират информацията, необходима за осъществяването, координирането и изготвянето на програмите по ал. 2.
(4) Съветите по наркотичните вещества по ал. 1 и превантивните информациони центрове се финансират със средства от държавния бюджет чрез общинските бюджети като делегирани от държавата дейности.
(5) Общинските съвети на общините, различни от общините по ал. 1, могат да създават комисии по наркотичните вещества, които се финансират със собствени средства от общинските бюджети.”
§ 9. В чл. 15а, ал. 1 думите „координира и” се заличават.
§ 10. В чл. 16, ал. 1 след цифрата „3” се поставя запетая и се добавя „както и върху лечението на лица, зависими от наркотични вещества”.
§ 11. Създава се чл. 16а:
„Чл. 16а. (1) Министърът на образованието, младежта и науката и министърът на здравеопазването осъществяват контрол върху превенцията на употребата на наркотични вещества.
(2) Министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика осъществяват контрол върху психосоциалната рехабилитация на лица, зависими от наркотични вещества.”
§ 12. В чл. 17 се създава ал. 3:
„(3) Контролът на територията на страната върху лечението на лица, зависими от наркотични вещества, се осъществява от служители в регионалните центрове по здравеопазване с висше медицинско образование.”
§ 13. В чл. 18, ал. 2 думите „Министерството на финансите” се заменят с „Агенция „Митници” към министъра на финансите” и думите „Министерството на правосъдието и Държавна агенция „Национална сигурност” се заменят с „и Министерството на правосъдието.”
§ 14. В чл. 21 след думата „транзита” се добавя „от и към трети страни”.
§ 15. В чл. 22 числото „32а” се заменя с „35”.
§ 16. Член 23 се отменя.
§ 17. В чл. 27 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Забранява се засяването и отглеждането на територията на Република България на растенията опиев мак, кокаинов храст, както и на растенията от рода на конопа (канабис), освен в случаите на чл. 29, ал. 1.”
2. В ал. 3 думите „със съдържание на тетрахидроканабинол над
0,2 тегловни процента, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета” се заличават.
§ 18. Член 29 се изменя така:
„Чл. 29. (1) Отглеждането, семепроизводството, вносът и износът на растения и семена от рода на конопа (канабис) със съдържание под
0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета, както и вносът и износът на семена от опиев мак е допустимо само след разрешение при условия и по ред, определени от министъра на земеделието и храните.
(2) Одобряването на вносителите на коноп и конопени семена, непредназначени за посев, и издаването на лицензия за внос на коноп и конопени семена, непредназначени за посев по чл. 5, параграф 2, трето тире от Регламент 1673/2000 на Съвета от 27.07.2000 г. относно общата организация на пазарите на лен и на коноп за влакно (OB, L 29/07/2000) се извършва при условия и по ред, определени от министъра на земеделието и храните.”
§ 19. Наименованието на глава пета се изменя така:
„Контрол на наркотичните вещества и лекарствените продукти, съдържащи наркотични вещества от приложения № 2 и 3, както и на прекурсорите на наркотични вещества”
§ 20. Член 32 се изменя така:
„Чл. 32. (1) Производството, преработването, съхраняването и търговията на едро в страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества от приложения № 2 и 3 се извършват с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадена от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
(2) Лицензия по ал. 1 се издава само в случаите, когато веществата се използват за медицински цели.
(3) Лицензия за медицински цели се издава само на физически и юридически лица, които са получили разрешение за производство или разрешение за търговия на едро по ЗЛПХМ.
(4) Лицензии не се изискват за ограничени количества растения и вещества, използвани за медицински и научни изследвания и за образователни цели по глава пета, раздел VII.”
§ 21. Член 32а се изменя така:
„Чл. 32a. (1) Лицата, кандидатстващи за лицензия по чл. 32, ал. 1, подават в Министерството на здравеопазването заявление по образец, към което прилагат:
1. копие от разрешението за производство или разрешението за търговия на едро с лекарствени продукти, издадени по реда на ЗЛПХМ;
2. свидетелство за съдимост на заявителя - едноличен търговец, или на управителя/изпълнителния директор на юридическото лице-заявител, и на магистър-фармацевта по чл. 34;
3. документ, издаден от съответния окръжен следствен отдел, удостоверяващ, че срещу заявителя - едноличен търговец, управителя или изпълнителния директор на юридическото лице, което е заявител, и срещу отговорния магистър-фармацевт по чл. 34 няма повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер;
4. копие от съдебното решение за регистрация и удостоверение за актуално състояние, данъчна регистрация, както и регистрация по БУЛСТАТ, а лицата, регистрирани или пререгистрирани по Закона за търговския регистър, посочват ЕИК;
5. документ, издаден от Агенцията по вписванията или от съда по регистрация на заявителя - търговец, че той не е обявен в несъстоятелност или че не е в производство за обявяване в несъстоятелност;
6. документ, издаден от Агенцията по вписванията или от съда по регистрация на заявителя - юридическо лице, че той не се намира в ликвидация;
7. удостоверение, издадено от съответната данъчна служба, относно наличието или липсата на публични задължения към държавата;
8. копие от документ за право на собственост или право на ползване на обекта, в които ще се извършват дейности с наркотични вещества и лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества;
9. одобрен от главния архитект на съответната община архитектурен проект на сградите и помещенията, в които ще се извършват дейности с наркотични вещества;
10. копие от договора за охрана с органите на Министерството на вътрешните работи или с физическо или юридическо лице, притежаващо разрешение за осъществяване на частна охранителна дейност, и копие от това разрешение;
11. списък на наркотичните вещества, с които ще се извършват дейностите, посочени в заявлението;
12. инструкция за извършване на дейности с наркотични вещества и лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, одобрена от лицата по т. 2;
13. заповед на едноличния търговец или управляващия дружеството за определяне на лицата, които отговарят пряко за изпълнението на дейностите с наркотични вещества;
14. документ за правоспособност на магистър-фармацевта по чл. 34;
15. документ, удостоверяващ, че на отговорния магистър-фармацевт по чл. 34 са възложени функциите по изпълнение на задълженията, предвидени в лицензията;
16. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 9, ал. 3.
Изборът е един и нека той винаги да е правилният
- Polix
- ИНСПЕКТОР
- Мнения: 311
- Регистриран на: 24 Авг 2009, 23:01
Re: Проекти за изменение и допълнение за различни закони
от Polix » 15 Яну 2010, 22:31
(2) Производителите на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, прилагат допълнително:
1. копие от разрешенията за употреба на лекарствените продукти, съдържащи наркотични вещества, които съответният производител произвежда;
2. описание на технологичния процес (технологичната схема при производство на наркотични вещества) и кратко описание на машините и съоръженията, които ще се използват при производството и преработването на наркотични вещества и лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества;
3. копие от материално-разходния норматив от технологичния регламент за производство на всеки лекарствен продукт, съдържащ наркотични вещества.
(3) Търговците на едро представят копия от всички документи и на инспектора по наркотичните вещества в Регионалния център по здравеопазване (РЦЗ) в областта, на чиято територия се извършва съответната дейност.
(4) Инспекторите по наркотичните вещества към РЦЗ в областта, на чиято територия се намират сградите и помещенията, в които ще се извършват съответните дейности по търговия на едро, извършват проверка на място за установяване съответствието на фактическите условия с изискванията на закона и наредбата по чл. 32, ал. 1 и съставят протокол в
два екземпляра.
(5) Протокол от проверката по ал. 4 се изпраща служебно в Министерството на здравеопазването в срок до 5 дни от датата на извършване на проверката.
(6) В проверката по ал. 4 могат да участват и експерти от дирекция „Наркотични вещества” на Министерството на здравеопазването.
(7) Експерти от дирекцията по ал. 6 извършват проверка на място на сградите и помещенията, в които ще се извършват дейностите по производство и съхраняване на наркотични вещества и лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, за установяване съответствието на фактическите условия с изискванията на закона и наредбата по чл. 32,
ал. 1 и съставят протокол в два екземпляра.
(8) При установяване на пропуски в представените документи или несъответствие между състоянието на сградите и помещенията и изискванията, определени в наредбата по чл. 32, ал. 1 при извършване на проверките по ал. 4 и 7, дирекция „Наркотични вещества” уведомява писмено заявителя и дава указания за отстраняването им.
(9) В случаите по ал. 8 срокът за издаване на лицензията спира да тече до отстраняването на пропуските и/или несъответствията.
(10) Министърът на здравеопазването въз основа на предложение от дирекция „Наркотични вещества” издава лицензия за производство, преработване, съхраняване, търговия на едро в страната, внос, износ и транзит, пренасяне и превозване на наркотични вещества и/или лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, или прави мотивиран отказ за издаването й в срок до 2 месеца от датата на подаване на заявлението.”
§ 22. създава се чл. 32б:
„Чл. 32б. В лицензията по чл. 32, ал. 1 се вписват:
1. основанието и датата на издаване/подновяване;
2. наименованието, седалището и адресът на управление на лицето, получило лицензията;
3. видът на дейностите и срокът на лицензията;
4. адресът на сградите и видът на помещенията, в които се произвеждат, преработват, съхраняват или търгуват на едро наркотични вещества и лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, както и изискванията за тяхната безопасност;
5. списъкът на наркотичните вещества, с които се извършват дейностите;
6. видът на отчетност;
7. трите имена на магистър-фармацевта - ръководител на съответния склад по чл. 197, т. 2 от ЗЛПХМ;
8. трите имена и данни от документ за самоличност на отговорното лице по чл. 34.”
§ 23. Член 33 се изменя така:
„Чл. 33. (1) Търговия на дребно и съхраняване на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества от приложения № 2 и 3, се извършва с лицензия, издадена от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 32, ал. 1.
(2) Лицензията по ал. 1 се издава на лице, получило разрешение за откриване на аптека по реда на ЗЛПХМ.”
§ 24. Създават се чл. 33а – 33г:
„Чл. 33а. (1) Лицата, кандидатстващи за лицензия за търговия на дребно, подават в Министерството на здравеопазването заявление по образец, към което прилагат:
1. свидетелство за съдимост на заявителя - едноличен търговец, управителя или изпълнителния директор на юридическото лице и на отговорния магистър-фармацевт по чл. 34;
2. документ, издаден от съответния окръжен следствен отдел, удостоверяващ, че срещу заявителя - едноличен търговец, управителя или изпълнителния директор на юридическото лице, което е заявител, и срещу отговорния магистър-фармацевт по чл. 34 няма повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер;
3. копие от съдебното решение за регистрация, удостоверение за актуално състояние, данъчна регистрация, както и регистрация по БУЛСТАТ, а лицата, регистрирани или пререгистрирани по Закона за търговския регистър, посочват ЕИК;
4. документ, издаден от Агенцията по вписванията или от съда по регистрация на заявителя - търговец, че той не е обявен в несъстоятелност или че не е в производство за обявяване в несъстоятелност;
5. документ, издаден от Агенцията по вписванията или от съда по регистрация на заявителя - юридическо лице, че той не се намира в ликвидация;
6. удостоверение, издадено от съответната данъчна служба относно наличието или липсата на публични задължения към държавата;
7. документ за правоспособност на управителя на аптеката;
8. копие от договора за охрана с органите на Министерството на вътрешните работи или с физическо или юридическо лице, притежаващо разрешение за осъществяване на частна охранителна дейност, и копие от това разрешение;
9. инструкция за извършване на дейности с наркотични вещества, одобрена от лицата по ал. 1, т. 1;
10. заповед за определяне на лицето или лицата, които отговарят пряко за изпълнението на дейностите с наркотични вещества;
11. документ, удостоверяващ, че на отговорния магистър-фармацевт по чл. 34 са възложени функциите по изпълнение на задълженията, предвидени в лицензията.
12. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 9, ал. 3.
(2) Копия от всички документи се предоставят и на инспектора по наркотичните вещества в РЦЗ в областта, на чиято територия се намира аптеката.
(3) След подаването на документите за издаване на лицензия за търговия на дребно и съхраняване на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, инспекторите по наркотичните вещества към РЦЗ извършват проверка на място за установяване съответствието на фактическите условия с изискванията на закона и наредбата по чл. 32, ал. 1 и съставят протокол в два екземпляра.
(4) Протокол от проверката по ал. 3 се изпраща служебно в Министерството на здравеопазването в срок до 5 дни от датата на извършване на проверката.
(5) При установяване на пропуски в представените документи или несъответствие между състоянието на сградите и помещенията и изискванията, определени с наредбата по чл. 32, ал. 1 при извършване на проверката по ал. 3 дирекция „Наркотични вещества” уведомява писмено заявителя и дава указания за отстраняването им.
(6) В случаите по ал. 5 срокът за издаване на лицензията спира да тече до отстраняването на пропуските и/или несъответствията.
(7) Висшият съвет по фармация към министъра на здравеопазването прави предложение за издаване или за отказ на лицензия по ал. 1.
(8) Министърът на здравеопазването съобразно предложението на Висшия съвет по фармация издава лицензия за търговия на дребно и съхраняване на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, или мотивирано отказва издаването й в срок до два месеца от постъпване на заявлението.
1. копие от разрешенията за употреба на лекарствените продукти, съдържащи наркотични вещества, които съответният производител произвежда;
2. описание на технологичния процес (технологичната схема при производство на наркотични вещества) и кратко описание на машините и съоръженията, които ще се използват при производството и преработването на наркотични вещества и лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества;
3. копие от материално-разходния норматив от технологичния регламент за производство на всеки лекарствен продукт, съдържащ наркотични вещества.
(3) Търговците на едро представят копия от всички документи и на инспектора по наркотичните вещества в Регионалния център по здравеопазване (РЦЗ) в областта, на чиято територия се извършва съответната дейност.
(4) Инспекторите по наркотичните вещества към РЦЗ в областта, на чиято територия се намират сградите и помещенията, в които ще се извършват съответните дейности по търговия на едро, извършват проверка на място за установяване съответствието на фактическите условия с изискванията на закона и наредбата по чл. 32, ал. 1 и съставят протокол в
два екземпляра.
(5) Протокол от проверката по ал. 4 се изпраща служебно в Министерството на здравеопазването в срок до 5 дни от датата на извършване на проверката.
(6) В проверката по ал. 4 могат да участват и експерти от дирекция „Наркотични вещества” на Министерството на здравеопазването.
(7) Експерти от дирекцията по ал. 6 извършват проверка на място на сградите и помещенията, в които ще се извършват дейностите по производство и съхраняване на наркотични вещества и лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, за установяване съответствието на фактическите условия с изискванията на закона и наредбата по чл. 32,
ал. 1 и съставят протокол в два екземпляра.
(8) При установяване на пропуски в представените документи или несъответствие между състоянието на сградите и помещенията и изискванията, определени в наредбата по чл. 32, ал. 1 при извършване на проверките по ал. 4 и 7, дирекция „Наркотични вещества” уведомява писмено заявителя и дава указания за отстраняването им.
(9) В случаите по ал. 8 срокът за издаване на лицензията спира да тече до отстраняването на пропуските и/или несъответствията.
(10) Министърът на здравеопазването въз основа на предложение от дирекция „Наркотични вещества” издава лицензия за производство, преработване, съхраняване, търговия на едро в страната, внос, износ и транзит, пренасяне и превозване на наркотични вещества и/или лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, или прави мотивиран отказ за издаването й в срок до 2 месеца от датата на подаване на заявлението.”
§ 22. създава се чл. 32б:
„Чл. 32б. В лицензията по чл. 32, ал. 1 се вписват:
1. основанието и датата на издаване/подновяване;
2. наименованието, седалището и адресът на управление на лицето, получило лицензията;
3. видът на дейностите и срокът на лицензията;
4. адресът на сградите и видът на помещенията, в които се произвеждат, преработват, съхраняват или търгуват на едро наркотични вещества и лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, както и изискванията за тяхната безопасност;
5. списъкът на наркотичните вещества, с които се извършват дейностите;
6. видът на отчетност;
7. трите имена на магистър-фармацевта - ръководител на съответния склад по чл. 197, т. 2 от ЗЛПХМ;
8. трите имена и данни от документ за самоличност на отговорното лице по чл. 34.”
§ 23. Член 33 се изменя така:
„Чл. 33. (1) Търговия на дребно и съхраняване на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества от приложения № 2 и 3, се извършва с лицензия, издадена от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 32, ал. 1.
(2) Лицензията по ал. 1 се издава на лице, получило разрешение за откриване на аптека по реда на ЗЛПХМ.”
§ 24. Създават се чл. 33а – 33г:
„Чл. 33а. (1) Лицата, кандидатстващи за лицензия за търговия на дребно, подават в Министерството на здравеопазването заявление по образец, към което прилагат:
1. свидетелство за съдимост на заявителя - едноличен търговец, управителя или изпълнителния директор на юридическото лице и на отговорния магистър-фармацевт по чл. 34;
2. документ, издаден от съответния окръжен следствен отдел, удостоверяващ, че срещу заявителя - едноличен търговец, управителя или изпълнителния директор на юридическото лице, което е заявител, и срещу отговорния магистър-фармацевт по чл. 34 няма повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер;
3. копие от съдебното решение за регистрация, удостоверение за актуално състояние, данъчна регистрация, както и регистрация по БУЛСТАТ, а лицата, регистрирани или пререгистрирани по Закона за търговския регистър, посочват ЕИК;
4. документ, издаден от Агенцията по вписванията или от съда по регистрация на заявителя - търговец, че той не е обявен в несъстоятелност или че не е в производство за обявяване в несъстоятелност;
5. документ, издаден от Агенцията по вписванията или от съда по регистрация на заявителя - юридическо лице, че той не се намира в ликвидация;
6. удостоверение, издадено от съответната данъчна служба относно наличието или липсата на публични задължения към държавата;
7. документ за правоспособност на управителя на аптеката;
8. копие от договора за охрана с органите на Министерството на вътрешните работи или с физическо или юридическо лице, притежаващо разрешение за осъществяване на частна охранителна дейност, и копие от това разрешение;
9. инструкция за извършване на дейности с наркотични вещества, одобрена от лицата по ал. 1, т. 1;
10. заповед за определяне на лицето или лицата, които отговарят пряко за изпълнението на дейностите с наркотични вещества;
11. документ, удостоверяващ, че на отговорния магистър-фармацевт по чл. 34 са възложени функциите по изпълнение на задълженията, предвидени в лицензията.
12. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 9, ал. 3.
(2) Копия от всички документи се предоставят и на инспектора по наркотичните вещества в РЦЗ в областта, на чиято територия се намира аптеката.
(3) След подаването на документите за издаване на лицензия за търговия на дребно и съхраняване на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, инспекторите по наркотичните вещества към РЦЗ извършват проверка на място за установяване съответствието на фактическите условия с изискванията на закона и наредбата по чл. 32, ал. 1 и съставят протокол в два екземпляра.
(4) Протокол от проверката по ал. 3 се изпраща служебно в Министерството на здравеопазването в срок до 5 дни от датата на извършване на проверката.
(5) При установяване на пропуски в представените документи или несъответствие между състоянието на сградите и помещенията и изискванията, определени с наредбата по чл. 32, ал. 1 при извършване на проверката по ал. 3 дирекция „Наркотични вещества” уведомява писмено заявителя и дава указания за отстраняването им.
(6) В случаите по ал. 5 срокът за издаване на лицензията спира да тече до отстраняването на пропуските и/или несъответствията.
(7) Висшият съвет по фармация към министъра на здравеопазването прави предложение за издаване или за отказ на лицензия по ал. 1.
(8) Министърът на здравеопазването съобразно предложението на Висшия съвет по фармация издава лицензия за търговия на дребно и съхраняване на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, или мотивирано отказва издаването й в срок до два месеца от постъпване на заявлението.
Изборът е един и нека той винаги да е правилният
- Polix
- ИНСПЕКТОР
- Мнения: 311
- Регистриран на: 24 Авг 2009, 23:01
Назад към Полицията в България
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 36 госта
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов
free web hosting by FREE.BG
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов
free web hosting by FREE.BG