от Polix » 08 Юли 2010, 19:49
През септември ще е ясно колко работим за пенсия
Консултативен съвет по пенсионната реформа към министъра на труда и социалната политика
1. Какво налага ново развитие на пенсионната реформа?
В момента, българската пенсионна система е изправена пред сериозни предизвикателства. Основният проблем е тенденцията за дълготрайна финансовата нестабилност на Държавното обществено осигуряване, която може да генерира бъдещи непосилни ангажименти на бюджета на държавата. През 2010 г. около 60% от разходите за пенсии, осигурителни обезщетения и помощи от ДОО се финансират от държавния бюджет. Недостигът от средства възлиза на близо 4 млрд.лв.
Голяма част от финансовите предизвикателства пред системата са продукт на обективни процеси и предходни политически решения в сферата на пенсионното осигуряване, довели до:
• Несъответствие между приходните и разходните пенсионни политики. Приходите от осигурителни вноски във все по-малка степен обезпечават разходите за пенсии (от около 97% през 2000 г. делът на приходите от пенсионни вноски към разходите за пенсии намалява до 63% през 2008 г.) Основната последица е увеличаваща се финансова зависимост на ДОО от държавния бюджет, както и нарастващи финансови ангажименти за последния;
• Необосновано висок ръст на пенсиите за инвалидност.
За периода 2000-2008 г. се наблюдава двукратен ръст на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и трикратно увеличение на социалните пенсии за инвалидност, чиито брой се увеличава от 145.6 хиляди пенсии през 2000 г. до 484.3 хиляди пенсии през 2008 г. За сметка на това, броят на пенсиите за осигурителен стаж и възраст намалява с 15.5% за същия период;
• Наличието на нормативни решения, които облагодетелстват определени групи осигурени лица.
Понастоящем все още са запазени определени групи осигурени лица, които са в по- благоприятно положение в сравнение с останалите. Те внасят осигурителни вноски върху много по-нисък осигурителен доход, така че се получава сериозен дисбаланс между приноса им в системата като участие с осигурителни вноски и размера на получаваните пенсии. Последните се дотират до гарантирания минимален размер за съответния вид пенсия ;
• Наличие на възможности за твърде ранно пенсиониране.
Прегледът на законодателството показва, че в годините, вместо осъществяване на предвиденото плавно ограничаване на ранното пенсиониране, достъпът до такива режими е облекчаван и разширяван, в противовес на логиката на реформите и на общоевропейските ангажименти. Днес все още има групи осигурени, които могат да се пенсионират много по-рано от стандартната пенсионна възраст и заедно с това да получават и по-високи пенсии, което е разрез с осигурителните принципи;
• Ограничени възможности на пенсионната система да играе ролята на „автоматичен стабилизатор” в условията на криза.
Прогнозите за развитието на I стълб на пенсионната система показват, че днешното финансово състояние на системата е най-лошата възможна изходна база за предприемане на дългосрочни управленски решения. Според актюерските разчети на НОИ, ако сегашната ситуация се запази, то през 2040 г. ни очаква недостиг на средства в І стълб от около 3.5% от БВП. В същото време, през 2040 г. пенсионерите могат да очакват едва 33% заместване на миналите си доходи от I стълб /сега около 46%/. На практика тези факти сериозно компроментират предприетите през 2000 г. промени, както и провежданите политики по посока на адекватността на размерите на пенсиите;
• Натискът от застаряването на населението допълнително ще влияе негативно върху стабилността на пенсионната система и устойчивостта на публичните финанси.
2. Предложения, по които има консенсус в Консултативния съвет
• Запазване и усъвършенстване архитектурата на пенсионния модел, укрепване на първия стълб. Постигане на оптимален баланс между трите стълба на пенсионната система;
• Премахване на всички елементи на социално подпомагане от осигурителната система и заздравяване на връзката между осигурителен принос и размера на получаваната пенсия.
• През 2012 г., рискът „старост” да се допълни чрез създаване на целеви фонд към НОИ за подкрепа на политики за дългосрочна грижа за възрастни хора. Фондът ще акумулира вноска, която да се плаща по равно от работодателя и осигурените лица. Част от приходите от тази вноска ще се използват за построяване на домове за възрастни хора и за подпомагане на най-нуждаещите се пенсионери. Това изисква да се проучат съществуващите практики по този въпрос. В една част от държавите в ЕС това е част от здравното осигуряване, в други пенсионното, в трети е плод на договаряне между синдикати, работодатели и частен доставчик на осигуровки от социалната икономика.
• Точно определяне на необходимия размер на вноската за работещите в Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и в другите специални ведомства в зависимост от продължителността на участие в осигуряването и по-ранното им пенсиониране.
• Промени в нормативната уредба на т.нар. „Сребърния фонд” с цел увеличаване на приходоизточниците на фонда и оптимизиране режима на инвестиране на средствата на фонда.
• Прилагане на гъвкав механизъм за осъвременяване на пенсиите, при отчитане на инфлацията, динамиката на осигурителния доход и заетостта;
• От 2012 г., да се изплаща само действителният размер на пенсията за трудова дейност. В случай, че размерът на пенсията е по-нисък от определен гарантиран минимален размер, разликата да се изплаща от държавния бюджет чрез фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност”, но на базата на подоходен тест. Гарантираният минимален размер да се определя по обективни критерии, свързани с жизненото стандарт и равнището на заетостта;
• От 1 януари 2012 г., премахване на т.нар. „таван” на пенсиите.
• Създаване на електронно осигурително досие на основата на персоналния регистър на НОИ /от 2000 г./, базата данни от архива на прекратените осигурители без правоприемник и ведомости за заплати и други документи за осигурителен стаж и доход, съхранявани в действащи работодатели и самоосигурени лица.
3. Въпроси, по които Консултативният съвет ще продължи да работи в бъдеще
• От 1 януари 2012 г. да се извърши промяна в условията за придобиване право на пенсия. Предлагат се два варианта:
- Първи вариант: От 1 януари 2012 г., право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да се придобива при 40 г. осигурителен стаж за мъжете (сега 37 г.) и 37 г. за жените (сега 34 г.), и минимална възраст за пенсиониране 63 г. за мъжете и 60 г. за жените. В момента по данни на НОИ средната продължителност на осигурителния стаж на пенсионерите III-та категория труд с пенсии за осигурителен стаж и възраст, отпуснати през 2008 г., е 38.5 г. за мъжете и 35.8 г. за жените. От 1 януари 2015 г. се предвижда постепенно увеличение на необходимия осигурителен стаж за жените с по 6 месеца на всяка календарна година /до 2020 г./, за да се изравни техния стаж с този на мъжете. Ще се предвиди възможност за:
o придобиване право на пенсия в намален размер за лица, които са навършили пенсионната възраст, но на които не им достигат до 3 години осигурителен стаж. В тези случаи намалението на пенсията ще е с 2.5% за всяка недостигаща година стаж;
o бонус за лицата, изпълнили изискуемите условия за години възраст и години осигурителен стаж, които продължават да работят, без да са се пенсионирали.
o закупуване на стаж от лицата, завършили висше или полувисше образование.
- За осигурителен стаж се зачита и времето: на платения и неплатен отпуск за бременност и раждане и отглеждане на малко дете; времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица, както и периодът за наборна или мирновременна алтернативна служба и др. /чл. 9 от КСО/. Този вариант отговаря на една от целите на Лисабонската стратегия за удължаване на трудовия живот и активно стареене.
- Втори вариант: Повишаване възрастта за пенсиониране за жените от 2012 г. с 4 мес. за всяка календарна година до достигане на 63 г. през 2019 г. От 2021 г. едновременно увеличаване на пенсионната възраст за жените и мъжете с 4 мес. на година до достигане на 65-годишна възраст. За придобиване право на пенсия ще се изискват не по-малко от 37 г. осигурителен стаж за жените и мъжете. Този вариант предлага по-плавен преход към нарастване на пенсионната възраст поради влошения здравен статус на българите, ниската икономическа активност и заетост.
• Търсене на решения за ограничаване на инвалидните пенсии и подобряване контрола върху медицинската експертиза на работоспособността. Опции за администриране на органите на медицинската експертиза на работоспособността.
• Обсъждане на три варианта във връзка с вноската за Универсалните пенсионни фондове (УПФ):
- Първи вариант: Вноската за фонд „Пенсии” на ДОО и УПФ да не се увеличават в близкото бъдеще. Целта е да се създадат условия за гарантиране на дългосрочна устойчивост на пенсионно осигурителната система;
- Втори вариант: Личната вноска на осигурените лица за фонд „Пенсии” на ДОО в размер на 7.1% да се прехвърли изцяло в УПФ от 1 януари 2012 г.;
- Трети вариант: От 1 януари 2012 г., вноската за фонд „Пенсии” на ДОО да се намали с 3 процентни пункта и с този размер да се увеличи вноската за УПФ.
- Четвърти вариант: От 1 януари 2011 г. намаляване на вноската за фонд „Пенсии” на ДОО с по 1 процентен пункт годишно до достигане на 13 на сто за лицата, родени преди 1.01.1960 г. и 8 на сто за лицата, родени след 31.12.1959 г.
• От 2012 г., въвеждане на механизъм за актуализиране на минималния и максималния осигурителен доход в зависимост от ръста в икономиката;
• Въвеждане на мултифондове в допълнителното пенсионно осигуряване с възможност за отчитане на жизнения цикъл на осигурените лица. Намаляване на таксите на пенсионно-осигурителните дружества и осигуряване на гаранции за осигурените лица.
• Облекчаване на бизнеса и намаляване на административното бреме чрез въвеждане на единно платежно нареждане при плащане на осигурителните вноски за ДОО.
Забележка:
При третия вариант
Създават се преходни разпоредби за родените преди 1 януари 1960 г. Родените преди тази дата, според този вариант, придобиват право на ранна пенсия за осигурителен стаж и възраст при следните условия: жени - при навършване на 60 годишна възраст и сбор от възрастта и осигурителния стаж не по-малко от 94; мъже - при навършване на 63 години и сбор от възрастта и осигурителния стаж не по-малко от 100. Пенсията им се намалява с 2.4% за всяка година по-ранно пенсиониране до 65 годишна възраст. Намалението на пенсията отпада след навършване на 65 годишна възраст.
Пенсията на придобилите право на ранна пенсия, но невъзползвали се от това право, се увеличава с 2.4% за всяка година отложено пенсиониране.
Ежегодно в Закона за бюджета на ДОО се определят диференцирани минимални размери на пенсията за осигурителен стаж и възраст в три групи - за тези с осигурителен стаж до 20 години, от 20 до 30 години и над 30 години.
Според предложението, в Кодекса на труда трябва да отпадне правото на работодателя да освобождава работника или служителя при придобиване право на пенсия или поне това право да не се отнася за придобиване на права по преходните разпоредби за ранно пенсиониране
Четвъртият вариант предвижда да се започне с постепенно увеличаване възрастта за пенсиониране на жените, за да се преодолее дискриминационният елемент в условията за пенсиониране.
Поради факта, че до края на 2009 г. възрастта за пенсиониране на жените нарастваше по предходно решение, е необходим по-дълъг гратисен период преди да се пристъпи към ново увеличаване на пенсионната възраст на жените, отчитат експертите.
Според тях по-подходящ и по-безболезнен вариант е този, при който се предлага увеличаване продължителността на осигурителния стаж. Могат да се търсят механизми за пълна или частична пенсия, ако се освобождава място за млад човек, който да заема мястото на възрастния работник, според предложението.
Предвижда се повишаване на възрастта за пенсиониране на работилите при първа категория труд с три години, т.е. ранното пенсиониране за тях да бъде 5 години по-рано, а не 8 години, както е в момента.
Преходният период за ранното пенсиониране от професионалните пенсионни фондове ще бъде удължен до 31 декември 2012 г.
От 1 юли 2011 г. да се въведат по-строги критерии за придобиване право на пенсия от служителите по Закона за отбраната и въоръжените сили на България, Закона за МВР, Закона за съдебната власт и другите служители от специалните ведомства, както чрез повишаване на изискуемия общ брой години стаж, така и чрез повишаване на годините изискуем действителен осигурителен стаж, например минимум 30 години осигурителен стаж, от които 20 години на кадрова военна служба, предвижда реформата.
Сред предложенията за промени е и въвеждане на механизми за определяне и актуализиране на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и на максималния осигурителен доход са сред предложенията за промени.
Добавките за старост на хората над 75 години да се обвързват с подоходен тест, при който да има различен праг на доходите, предлагат експертите.
Прилагане на гъвкав механизъм за осъвременяване на пенсиите, при отчитане на инфлацията, динамиката на БВП, на осигурителния доход и на промените в очакваната продължителност на живот са сред намеренията за реформа, която да осигури адекватност на пенсиите, посочват от НОИ.
Изборът е един и нека той винаги да е правилният
