Господин Цветанов, преди малко повече от година ни беше прочетено едно Ваше писмо/обръщение/окръжно/становище до нас, служителите на МВР, изложението в което най-общо беше в дух, че ние трябва да изпълняваме служебните задължения спокойни по отношение на т.н. социални придобивки /по-мое скромно мнение това не са придобивки, а форма на обезщетение, овъзмездяване един вид, заради естеството на службата в МВР, а именно комплекса от негативни за физиката и психиката елементи съпровождащи ежедневието на служителите и техните семейства/.
В същият дух бяха и множество изявления на Зам. министър В. Вучков и на Главния секретар К. Георгиев, в различни медии, приблизително по същото време.
Ако не се лъжа дори имаше някаква идея за "регионални съвети по социално партньорство на ниво областни центрове".
Предвид случващото се в Европа, САЩ и близкия Изток аз и колегите ми трябва да сме дебили за да не разбираме пред какви проблеми е поставена и нашата страна. Ние /редовите служители/ всяка сутри и вечер следим новините и обсъждаме помежду си какво се случва. Отлично проумяваме колко е трудно на държавата в настоящите не просто нестабилни, а дори непредсказуеми времена.
В тази връзка разбираме, че е нормално обещаното от Вас да претърпи известни корекции. От друга страна мисля, че е нормално едно намерение за някакви редукции по отношение на социалния статут на нас, служителите да бъде оповестявано, само след задълбочено обмисляне и взето решение за това, а не "УЖ" случайно, под форма на евентуална идея от финансовото министерство, само и само да се тестват настроенията и нагласите в системата. Ние не сме просто индивиди, а живи пълнолетни хора!
Не е нормално в едно неголямо звено, където служа, само за 10 дни 5 служители в пълноценна възраст 43-46 год. възраст да пускат заявления за пенсиониране от страх! Страх от промените, които са им неизвестни. И на нас, оставащите са ни неизвестни. Дано на Вас поне са известни. Най-нормалното е да знаем какво сме направили, за къде сме се устремили и кога и как ще постигаме целите си. Имам предвид в глобален план, като частици от едно ведомство. А ние не знаем, поне тук, долу.
Редно е да ни кажете какви са поне средносрочните планове, независимо колко черни са краските. Ние сме живи хора, със семейства и неизвестността плаши! Разбира се не в този форум, нито в интернет, нито в медиите, но си има начин и би било повече от почтено да знаем поне обозримото си бъдеще, г-н Министър.